№ 136
гр. Козлодуй, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20221440100294 по описа за 2022 година
Съдебното производство е трудов спор и е образувано по искова молба
на Б. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, ....., с която е предявил
против „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.Козлодуй, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Наско Асенов Михов, обективно съединени искове за признаване за
незаконна на заповед №27/28.02.2022г. на изпълнителния директор, с която е
прекратено трудовото му правоотношение и за нейната отмяна; за
възстановяване на предишната работа на длъжност .................... и за
заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното
уволнение за периода от 01.03.2022г. до 01.09.2022г. в размер на 24679,50
лева, ведно със законната лихва.
В съдебни заседания ищецът участва лично и с пълномощник адвокат
Р.М. от АК - Враца и поддържат исковете.
Ответното дружество в срок е подал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. В съдебни
заседания чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В.Б. оспорва
изцяло исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – копие
на личното трудово досие на ищеца; длъжностни характеристики, фишове за
1
получено трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2022г.,
Правилник за вътрешния трудов ред.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателствата и доводите
на страните поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът Б.М. работи от 01.08.2012г. по трудов договор №
89/31.07.2021г. при ответника в Управление „Сигурност” на длъжност ......
От 01.12.2015г. е заемал длъжността ...., съгласно Длъжностна
характеристика ДОД.ОК.ДХ.2026.
Считано от 01.06.2020г. е заемал длъжността Главен специалист .......,
съгласно Длъжностна характеристика ид. № 10.ОУ.ОО.ДХ.2479.
С Допълнително споразумение № 543 от 25.06.2021г. (последното,
което е сключено), считано от 01.07.2021г. до датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с процесната заповед е заемал длъжността ..... в
Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на технически системи за
сигурност”, Група „Експлоатационни дейности”. Видно от приложеното
Допълнително споразумение № 543 от 25.06.2021г. в него изрично е записано,
че към датата на подписването му на 25.06.2021г. ищеца Б.М. притежава
средно-професионално образование със специалност „Охрана на обществения
ред”.
По делото е безспорно и ответникът признава в писмения отговор, че
изискванията, правата и задълженията за последната длъжност, на която е бил
назначен ищеца с ДС от 25.06.2021г. ....., са уредени в Длъжностна
характеристика за същата длъжност с ид. № 10.ОУ.00.ДХ.2479/01, с която
ищецът е бил запознат на 01.07.2021г., видно от приложения в делото
протокол. В т. 2.1 от същата длъжностна характеристика за длъжността са
посочени изискванията за заемане - образователно-квалификационна степен -
бакалавър, по област на висшето образование, „Технически науки”,
„Природни науки, математика и информатика”, т.е. за заемане на длъжността
има изискване за притежаване на висше образование. Няма спор по делото, че
ищеца М. не е притежавал изискуемото за заемане на длъжността на
25.06.2021г. висше образование, но работодателя е сключил с него ДС към
трудовия договор и го е назначил на тази длъжност.
2
С процесната заповед № 27/28.02.2022г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ - поради липса на образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Преди да връчи заповед на ищеца, работодателя е спазил изискването на
закона посочено в чл.326 от КТ, като на 28.02.2022г. е връчил на ищеца 30-
дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, в което е посочил
същото основание - чл. 328, ал.1 т.6 КТ, поради липса на образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа.
Ищеца в законовия срок оспорва уволнението си по съображения, че
заповедта е немотивирана, тъй като в нея е посочено като фактическо
основание за уволнението му липса на образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа, т.е. посочени са двете хипотези на
основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1 т.6 КТ без
да е ясно кое е действителното фактическо основание за уволнение на ищеца,
т.е. дали е поради липса на образование или поради липса на професионална
квалификация.
На следващо място излага съображения, че образованието и
професионалната квалификация, които е притежавал са били известни на
работодателя към датата 25.06.2021г., когато са подписали последното ДС
към Трудовия договор и той е бил назначен на тази длъжност. Излага доводи,
че няма последващо изменение на длъжностната характеристика. А дори да
има, обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради обстоятелството, че
работодателя се е съгласил ищеца да изпълнява същата длъжност с
притежаваното образование и професионална квалификация.
Ответника оспорва иска. Излага доводи, че прекратителната заповед е
мотивирана, тъй като видно от хода на делото ищеца знае основанието за
прекратяване на трудовия договор и се защитава по него. Излага доводи и, че
ищецът от 2020г. работи на длъжност Главен специалист, като е подписал
допълнително споразумение към трудов договор № 1659/26.05.2020 г.,
запознал се е с длъжностната характеристика и още тогава (към датата на
подписване на това ДС от 26.05.2020г. за длъжността е било нужно висше
образование каквото и тогава ищеца е нямал). Поддържа и, че с последното
Допълнително споразумение № 543/25.06.2021г. за заемане на длъжността се
3
изисква висше образование и ищеца въпреки знанието за това изискване за
образование не е представил документи да притежава такова, като
работодателят не е знаел и не е могъл да узнае, че той не притежава виеше
образование - бакалавър.
Ответникът не навежда доводи и не представя доказателства за това
минималните изисквания за образование или професионална квалификация за
длъжността на ищеца да са предвидени в нормативен акт, напротив, в
писмения отговор ответника сочи, че след първоначалното назначаване на
ищеца на работа в ответното дружество работодателят по своя преценка е
променил изискванията за заемане на длъжността с цел подобряване на
мерките по физическата защита е направил структурни промени в
Управление „Сигурност”, като са завишени критериите за заемане на
длъжностите, чрез промени в длъжностите, респективно в длъжностните
характеристики. Съдът споделя разбирането на работодателя, че това е негово
правомощие и въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен
контрол.
От писмените доказателства по делото представени от ответника се
установява, че БТВ на ищеца за пълен работен месец преди уволнението е в
размер на 4113,25 лева (съгласно фиш за месец януари 2022г.). Установява се
безспорно и, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца от 01.03.22 г. до датата на обявяване на делото за решаване на
13.05.2022г., той не е започвал работа по друго трудово правоотношение.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Спорът по делото е по въпроса, налице ли е уволнителното основание
по чл.328, ал.1 т.6 КТ и законосъобразно ли работодателя го е упражнил по
отношение на ищеца Б.М.. В конкретната хипотеза въпроса стои предвид
безспорно установеното, че към датата на подписване на Допълнително
споразумение № 543 от 25.06.2021г., считано от 01.07.2021г. ищеца и
ответника работодател са се съгласили ищеца да заеме длъжността ..... в
Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на технически системи за
сигурност”, Група „Експлоатационни дейности”, за която се е изисквало
висше образование с притежаваното от ищеца средно образование и ищеца е
заел тази длъжност и е изпълнявал трудовите задължения по нея до
01.03.2022г.
4
С Тълкувателно решение № 4/2017 от 01.02.2021г. по тълк.дело
№4/2017г. ОСГК на ВКС е дадено решение на въпроса, (по т.1А), че
основанието по чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на труда, за прекратяване на
трудовия договор представлява нов юридически факт, който може да настъпи
само при валидно сключен трудов договор. Когато минималните изисквания
за образование или професионална квалификация не са предвидени в
нормативен акт (какъвто е настоящия случай), работодателят може да
определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното
разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на
предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за
образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов
договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните
умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната
трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на
изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за
съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен
кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието,
е възможно да бъде оправдано от гледна точка на професионалния опит на
работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на
друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати
трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само
на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел
да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата
страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на
трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото
правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при
уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на
вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална
квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако
работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя
образование и/или квалификация не представлява обективна причина за
изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но
впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за
заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на
5
въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е
приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването
от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на
индивидуалния трудов договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за липса на
изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще
противоречи на общия принцип, установен в чл.57, ал.2 от Конституцията на
Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното
упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради
което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия
договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй
като основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е безвиновно, нито
поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание
минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането
на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява
обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да
прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, като се позове
на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника
или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е
могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били
представени документи за притежаваното от работника или служителя
образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от
11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов
договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или
служителя образование и/или професионална квалификация при сключване
на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са
били въведени от работодателя, не може да бъде основание за
законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1
т.6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание
за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя.
По делото е безспорно, че с Трудов договор от 31.07.20212г. ищецът е
назначен при ответника на длъжност ......в Управление „Сигурност”, за която
се е изисквало средно образование каквото ищеца притежава. С
допълнително споразумение от 24.11.2015г. е преназначен на длъжност ...., за
6
която по длъжностна характеристика се е изисквало средно образование. С
допълнително споразумение от 26.05.2020г. е преназначен на длъжност
Главен специалист ......., за която се е изисквало висше образование, каквото
ищеца няма и с допълнително споразумение от 25.06.2021г. е преназначен на
длъжността ..... в Управление „Сигурност“. Длъжностна характеристика за
тази длъжност е връчена на ищцата на 01.07.2021г. с поставено изискуемо
висше образование за заемането й. Тъй като в допълнителното споразумение
от 25.06.2021г. изрично е записано, че към датата на подписването му ищеца
Б.М. притежава средно-професионално образование и няма данни и
доказателства работодателя да е поканил или изискал от ищеца документ за
изискуемото висше образование, то съдът приема, че работодателя е знаел и
се е съгласил ищеца да изпълнява тази работа с притежаваното средно
образование.
От връчването на длъжностната характеристика на 01.07.2021г., с която
се въвежда изискването за висше образование, до издаването на заповедта за
прекратяването на трудовото правоотношение работодателят се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация
не представлява обективна пречка за изпълнението на трудовата функция, но
впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за
заемане на съответната длъжност. В тази хипотеза, работодателят се позовава
на въведените от него изисквания при връчването на длъжностната
характеристика през 2021г., за длъжност, на която е ищеца, за които самият
той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор за период
от една година. На това основание и с оглед тълкуването, дадено с
ТР№4/2021 г. цитирано по-горе, прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца представлява злоупотреба с право, основание,
въведено от ищеца в спора пред съда.
Предвид изложеното, заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като ищеца
следва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.
С оглед основателността на главния иск за признаване незаконност на
уволнението на ищеца, следва да бъде уважен отчасти и иска му за заплащане
на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Предпоставките за уважаване на иска са
оставането без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след
7
незаконното уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка
между уволнението и вредите.
По делото безспорно се доказа, че вследствие на незаконното уволнение
на ищеца, той е останал без работа за периода от 01.03.2022г. до датата на
обявяване делото за решаване, 13.05.2022г., поради което само за този период
му се дължи обезщетение, като за претендирания период до 01.09.2022г.
искът следва да бъде отхвърлен. По отношение размер на обезщетението, то е
за 2 месеца и 8 работни дни през м.май 2022г. при БТВ за пълен работен
месец преди уволнението в размер на 4113.25, или общо в размер на 9 722.18
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда, 07.03.2022г.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски в размер на претендираните за
адвокатско възнаграждение 1500.00 лева.
На ответника не се дължат разноски.
Ответника следва да заплати на съда дължимата държавна такса в
размер на 448.89 лева.
Ето защо, Козлодуйският районен съд, пети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1 т.1
КТ уволнението на Б. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, ..... със
Заповед № 27/28.02.2022г. на изпълнителния директор на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, ЕИК *********.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ Б. ИЛ. М., ЕГН
********** на предишната работа при работодателя „АЕЦ Козлодуй” ЕАД,
на длъжност ..... в Управление „Сигурност“, Отдел „Експлоатация на
технически системи за сигурност”, Група „Експлоатационни дейности”.
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ „АЕЦ
Козлодуй” ЕАД със седалище гр.Козлодуй, ЕИК *********, представлявано
от Наско Михов – Изпълнителен директор да заплати на Б. ИЛ. М., ЕГН
8
********** с адрес в гр.Козлодуй, ..... обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за
периода от 01.03.2022г. до 13.05.2022г., в размер на 9 722.18 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.03.2022г. до
окончателното изплащане, като в останалата част до претендираното
обезщетение за периода до 01.09.2022г. в размер на 24 679,50 лева, отхвърля
иска за обезщетение, като претендиран за бъдещ период и неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, АЕЦ Козлодуй” ЕАД със
седалище гр.Козлодуй, ЕИК *********, представлявано от Наско Михов –
Изпълнителен директор да заплати на Б. ИЛ. М., ЕГН ********** с адрес в
гр.Козлодуй, ..... направените по делото разноски в размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „АЕЦ Козлодуй” ЕАД,
гр.Козлодуй да заплати на Районен съд - Козлодуй държавна такса в размер
на 448.89 лева.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът допуска предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение за оставането
без работа.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от страните
в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
9