Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.01.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и осми ноември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1770 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 18-1228-001509 от 17.04.2018 год., издадено от началник група в Сектор “Пътна
полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, упълномощен със заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Жалбоподателят Б.Х.Б.
твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно
заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното в жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАННН съгласно
която едно административно наказателно производство може да се образува, въз
основа на акт на съда или прокуратурата, с който се прекратяване наказателното
производство, пред посочените инстанции и се изпраща на
административно-наказващия орган за прилагане на закона и налагане на
административно наказание, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“Наказва се с глоба от
100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като
е загубил правоспособност по реда на
чл.157, ал.4,
или след като свидетелството му за управление
на моторно превозно средство е временно отнето по реда на
чл.171, т. 1
или 4 или по реда
на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено”) за нарушение на чл.150 от същия закон (“Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време
на обучението му по реда
на наредбата
по чл.152, ал.1, т.3
и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата
по чл.152, ал.1, т.4”), изразяващо се в това,
че на 17.02.2017 год. около 15:35 часа в град Стара Загора, по ул.“Христина Морфова“ пред блок № 2, в посока запад управлявал лек автомобил
марка “Рено”, с рег.№ СТ 8997 ВС, собственост на “Ягода вилидж
резорт“ ЕООД без да е правоспособен водач – не
притежавал СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство).
Според свидетеля,
констатирал извършеното нарушение Т.П.П. *** е видял жалбоподателя по повод
подадена срещу него жалба и във връзка със същата в момента, в който е пристигнал
на уреченото място с управлявания от него лек автомобил, който паркирал на
ул.“Ген.Столетов“№ 149, срещу кафе “Брадърс“, като извършил проверка на документите и справка
при дежурния от Първо РУ. В тази връзка актосъставителя
Т.Т., изпратен да окаже съдействие установил липсата на свидетелство за
правоуправление.
Според
свидетелите Н.Г.Ч. и П.Д.Д., жалбоподателят е извършвал ремонт на заведението
срещу кафе “Брадърс“, бил с работни дрехи и след като
му позвънили отишъл при тях да пият кафе. Впоследствие на място пристигнал полицай,
който извикал жалбоподателя до някакъв автомобил до заведението, впоследствие
дошъл патрул и последвало задържане на жалбоподателя за 24 часа.
Следователно
налице са противоречия не само между показанията на актосъставителя
и свидетеля, констатирал нарушението, от една страна, и показанията на
свидетелите Ч. и Д., от друга страна, но и между самите показания на
свидетелите Ч. и Д., докато показанията на актосъставителя
и свидетеля установил нарушението кореспондират помежду си. При това св.Ч. и Д.
са приятели на жалбоподателя, т.е. налице са обстоятелства, сочещи на тяхната
заинтересованост да свидетелстват в негова полза, което поставя под съмнения
безпристрастността и обективността на показанията им, докато за актосъставителя и свидетеля установил нарушението липсват
данни да са имали друг мотив, освен изпълнение на служебните им задължения, за
да извършат проверката на жалбоподателя. Ето защо съдът кредитира с доверие
именно показанията на актосъставителя и свидетеля,
констатирал нарушението и не дава вяра на показанията на свидетелите Ч. и Д.,
респективно - намира за доказано, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят
е управлявал МПС – лек автомобил.
В случая обаче,
видно от представената с преписката и приложена на л.14-18 от а.н.д. №
3298/2018 год. На СтРС справка за нарушител/водач, към
датата на извършване на деянието, описано в издаденото НП на жалбоподателя е
било издавано СУМПС със статус в АНД - налично, даващо му право да управлява
пътни превозни средства от категория В (моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не
надвишава 3500 kg, проектирани
и конструирани за превоз на не
повече от 8 пътници плюс водача;
моторните превозни средства от тази
категория могат да образуват състав
с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава
750 kg; без да се нарушават разпоредбите
на правилата за одобряване на
типа за съответните
превозни средства, моторни превозни средства от тази
категория могат да образуват състав
с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата
максимална маса на състава не
надвишава 4250 kg - чл.150а, ал.2, т.6 от ЗДвП), т.е. той не
е неправоспособен водач на МПС. Дали притежаваното от него
свидетелство за управление е било валидно към
датата на извършване на деянието, дали е за категорията, към която спада управляваният от
него автомобил, дали той е бил лишен от право да
управлява МПС по съдебен или административен
ред, дали свидетелството му за управление
е било временно отнето
по реда на
чл.171, т. 1 или 4 от ЗДвП
или по реда
на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и пък е било обявено за невалидно, тъй
като е било изгубено,
откраднато или повредено, в случая е без правно значение, тъй като
тези обстоятелства са съставомерни за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а жалбоподателят
е санкциониран за нарушение на чл.150 от ЗДвП (отделен е въпросът, че такива
обстоятелства не са посочени в НП и следователно не са включени в конкретното административнонаказателно обвинение).
При тези данни съдът намира, че с описаното
в издаденото НП деяние жалбоподателят може и да е извършил нарушение на
разпоредбите на ЗДвП (например, на чл.100, ал.1, т.1 или на чл.150а, ал.1 от ЗДвП), но е нарушил чл.150 от ЗДвП, за каквото именно нарушение е бил
санкциониран с обжалваното НП, поради което последното се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление №
18-1228-001509 от 17.04.2018 год., издадено от началник група в Сектор
“Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора, упълномощен със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: