№ 516
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000500434 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №119/13.11.2023 г. по гр. д. № 174/2021 г. по описа на
Окръжен съд - София, е осъдено „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на: Й. С. П. с ЕГН **********,
сумата от 75 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди и сумата от 2 975,70 лева, съставляваща обезщетение за
причинени й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на предявяване на доброволна претенция към ответника -
08.04.2021 г. до окончателното им заплащане, настъпили вследствие на
смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в резултат на ПТП, причинено на
21.09.2016 г.; Ц. Г. П., с ЕГН **********, сумата от 75 000 лева,
съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди и сумата от
2 975,70 лева, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на
доброволна претенция към ответника - 08.04.2021 г. до окончателното им
заплащане, настъпили вследствие на смъртта на Г. И. П., починал на ********
г. в резултат на ПТП, причинено на 21.09.2016 г. и на Д. Г. П., с ЕГН
**********, сумата от 75 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди и сумата от 2 975,70 лева, съставляваща обезщетение за
причинени й имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на предявяване на доброволна претенция към ответника -
1
08.04.2021 г. до окончателното им заплащане, настъпили вследствие на
смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в резултат на ПТП, причинено на
21.09.2016 г. С посочено решение са отхвърлени исковете на Й. С. П., Ц. Г. П.
и Д. Г. П. за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди над 75 000
лева до пълния му предявен размер от 100 000 лева, предявен като частичен
от 150 000 лева, за застрахователно обезщетение за имуществени вреди над 2
975,70 лева до пълния му предявен размер от 5 951.40 лева.
Посоченото решение е обжалвано от „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, действащ чрез процесуалния си представител,
съответно в неизгодните за него уважителни части, с които в полза на ищците
са присъдени застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени и
имуществени вреди. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения,
че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и
при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се като
повърхностно обсъждането на свидетелските показания от страна на
окръжния съд. Заявява се, че не е анализирано и обсъдено наличието на
досъдебно производство, което е прекратено поради липса на доказателства
за виновно поведение. Като пропуск се посочва, че съдът не е надлежно снето
по делото (чрез непосредствено наблюдение от страна на съда или чрез
видеотехническа експертиза) веществено доказателство - диск от
видеозаснемане на местопроизшествието, което е анализирано единствено от
автотехническата експертиза. Твърди се, че първоинстанционният съд
неправилно е отказал да допусне повторна автотехническа експертиза, при
положение, че приетата от СГС такава е била надлежно и обосновано
оспорена от процесуалния представител на ответника. Поддържа се, че
ищците в производството не са доказали по пътя на пълно и главно доказване,
че смъртта на техния наследодател е резултат от виновното и противоправно
поведение на застрахования водач. Заявява се, че окръжният съд напълно
необосновано е приел, че водачът на лекия автомобил е причинил с
поведението си транспортното произшествие, тъй като не е предприел
аварийно спиране в момента, в който велосипедистът е навлязъл на платното
за движение. Твърди се също, че е неправилен определеният от страна на
съда процент на принос на вредоносния резултат, който е занижен спрямо
реалния принос на пострадалия, който пък следва да се определи на 70
процента. Посочва се, че неправилно е определен и размера на понесените
неимуществени вреди, като решението в тази му част е необосновано. Моли
се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени, като бъдат присъдени сторените съдебни разноски
пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемите и ищци в
първоинстанционното производство - Й. С. П., Ц. Г. П. и Д. Г. П., действащи
чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната
жалба. В него се излагат подробни съображения за нейната неоснователност,
2
като се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваните части. Оспорва се като недопустими и неоснователни
доказателствените искания по чл. 266, ал. 3 ГПК на въззивника. Претендира
се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които
исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени, поради което в тази част
то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Безспорно е между страните, а и от приетото в първоинстанционното
производство удостоверение за наследници, че Г. И. П., ЕГН **********, е
починал на ******** г., като е оставил за свои наследници по закон Й. С. П.
(съпруга), Ц. Г. П. и Д. Г. П. - негови дъщери.
3
Не е спорно и че било налице застрахователно правоотношение във
връзка със застрахователна полица № BG/03/116000641016 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Шкода“, модел „Фабия“, с ДК № ********, сключена с ответника и валидна
от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г., т.е. към датата на процесното ПТП -
21.09.2016 г.
Не е спорно между страните, че ищците в първоинстанционното
производство са предявили на 08.04.2021 г.застрахователна претенция по чл.
380, ал. 1 КЗ към ответника за доброволно заплащане на неимуществени
вреди в резултат на смъртта на Г. П., и за имуществени вреди на 19.07.2021 г.
Липсват по делото доказателства за произнасяне на застрахователя по
заявените претенции за плащане. Срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне
по претенциите е изтекъл съответно на 08.07.2021 г. и 19.10.2021 г.
Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството
дали първоинстанционният съд правилно е приел за установен механизма за
възникване на процесното ПТП, съответно наличието на деликт (виновно
поведение на водача на лекия автомобил марка „Шкода“, с ДК № ********),
дали правилно са приложени критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото
обезщетение за неимуществени вреди, както и каква е степента на
съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От приетите в първоинстанционното производство писмени
доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие от 21.09.2016 г.,
свидетелските показания на И. Н. К., участник в ПТП и К. Г. К., очевидец на
същото, от както и от заключението на приетата съдебно- автотехническа
експертиза, кредитирано от окръжния съд като обективно и пълно, се
установява следния механизъм на процесното ПТП: На 21.09.2016 г. около
11:20 часа на път I - 1 (с. Скравена - гр. Ботевград), при км. 190, в района на
Бетонов възел, лек автомобил Шкода с рег. № ********, управляван от И. Н.
К., се движел с посока на движение от с. Скравена към гр. Ботевград.
Скоростта на движение била около 71 km/h, като при наличната скорост
опасната зона за спиране била около 54 м. В същото време по посока на
движението на автомобила, успоредно на него, се движел велосипедист в
левия банкет, спрямо посоката на движение на автомобила. Към момента, в
който автомобилът се намирал на около 58 m преди мястото на удара,
велосипедистът предприел завиване надясно, като пресякъл косо лентата за
насрещно движение и навлязъл в лентата за движение на автомобила. Между
предната челна лява част на автомобила и задната капла на велосипеда
настъпил удар. Към момента на навлизане на велосипедиста на платното за
движение водачът на автомобила реагирал и задейства спирачната уредба на
автомобила, но не аварийно. Автомобилът намалил скоростта си на движение
и към момента, когато тя била около 43 km/h настъпил ударът между двете
ППС. Велосипедистът извършил ускорително движение, като към началото
на маневрата се движел с около 9 km/h, а към момента на удара скоростта му
4
била около 18 km/h. Времето за движение между двата характерни момента
било около 3,25 секунди. Мястото на удара било в дясната пътна лента
(лентата за движение на лекия автомобил Шкода), на около 1,7 m вдясно от
осовата разделителна линия, гледано по посоката на движение на лекия
автомобил Шкода (посоката на огледа), и на около 6,2 преди мерната линия
на ОР1. Вследствие на удара, велосипедистът и велосипедът били отхвърлени
напред и леко надясно, а автомобилът спрял на около 19 m след мястото на
удара.
Съгласно заключението на приетата в първоинстанционното
производство техническа експертиза основната причина за настъпване на
ПТП е предприетото от велосипедиста навлизане на платното за движение без
да се съобрази с положението и скоростта на лекия автомобил. Водачът на
велосипеда имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
пропусне движещия се зад него автомобил, след което да извърши пресичане
на платното за движение. Техническа причина за възникване на ПТП се
явявало и не предприетото аварийно задействане на спирачната уредба от
водача на лекия автомобил. Водачът на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като към момента на навлизане на
велосипедиста на платното за движение предприеме аварийно спиране. Това
заключение е оспорено от процесуалния представител на застрахователя,
включително и с въззивната жалаба, поради което във въззвиното
производство е назначена и приета на основание чл. 195 вр. с чл. 200, ал. 3
ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК повторна единична авто-техническа експертиза,
която съобразно доказателствения материал по делото пред окръжния съд, е
отговорила на същите въпроси, на които е отговорено в приетата от
първоинстанционния съд автотехническа експертиза.
От приетата от въззивния съд като компетентно и обективно изготвена
повторна автотехническа експертиза се потвърждават напълно изводите и
констатациите на приетата от първоинстанционния съд автотехническа
експертиза. Установява се, че процесното ПТП възниква на пътя с. Скравена -
Ботевград, в която посока се движи автомобила Шкода, непосредствено
преди Т-образно кръстовище образувано от главния път и вход - изход .
Платното за движение е с асфалтова пътна настилка, двупосочно от две пътни
ленти, всяка от която с ширина 3,75 ш. Десният банкет е с ширина 1,10 т.
Пътните ленти са разделени с прекъсната осова линия. Пътният участък е
прав. В протокола за оглед не са отбелязани пътни знаци. На
местопроизшествието не са намерени спирачни следи. Скоростта на
автомобила преди ПТП е около 71 km/h, а в момента на удара - около 43
km/h. Скоростта на велосипедиста към момента на удара е около 18 km/h,
Средната скорост от момента на навлизане на платното за движение до
момента на удара - около 13 km/h. Скоростта на велосипедиста към момента
на навлизане на платното за движение е около 9 km/h. Опасната зона за
спиране на автомобила Шкода преди ПТП е около 54 м. Към момента на
навлизане на велосипедиста върху платното за движение автомобилът е
5
бил на около 58 м. от мястото на удара. Опасната зона представлява пълния
спирачен път при максимално ефективно използване на спирачната уредба.
Това е разстоянието, което е необходимо на водача да спре в екстремни
условия. На практика по делото нямало спирачни следи, ако обаче имало
ефективно задействане на спирачната уредба, би имало спирачни следи, а
такива липсвали. Това означавало, че според обективните находки, водачът не
е предприел аварийно спиране, а спиране, при което не се оставят спирачни
следи. Участъкът от пътното платно преди мястото на настъпване на
процесното ПТП е прав с видимост от голямо разстояние. Данни за
ограничение на видимостта от други автомобили по делото няма. Водачът на
автомобила е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
задейства аварийно спирачната система на автомобила към момента, в който
велосипедистът навлиза на платното за движение. При своевременна реакция
на водача на лекия автомобил за аварийно спиране при възникване на
опасността, ударът би бил предотвратим. Пълният спирачен път на дадено
МПС представлява общият изминат от масовия му център път, от момента на
предприемане на аварийно спиране от водача (момента на възприемане на
опасността или сигнала) до окончателното му спиране. Пълният спирачен път
се нарича още “опасна зона за спиране” на транспортното средство.
Дължината на опасната зона зависи от скоростта на движение на МПС и от
състоянието на пътната настилка. В разглеждания случай опасността е
възприета от водача на автомобила към момента на навлизане на велосипеда
на пътното платно, поради което от този момент и местонахождение на
участниците в процесното ПТП е изчислена опасната зона на спиране.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в
резултат на ПТП пострадалият Г. П. е получил тежка черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки. Травмата била причинена в резултат на силен удар с или върху
твърд тъп предмет или предмети. Впоследствие Г. П. получил усложнение на
травмата изразяващо се в продължително коматозно състояние с развитие на
вторичен мозъчен кръвоизлив с разпад на тъканта, с двустранни възпалителни
изменения на белия дроб, плеврални изливи, наложили оперативно лечение и
хрониосепсис. Вещото лице сочи, че причината за смъртта на Г. И. П. е
тежката черепно-мозъчна травма и настъпилите следствие на същата
усложнения. Налице била и пряка причинно-следствена връзка между
причинените следствие на произшествието травматични увреждани и
развилите се усложнения и настъпилата смърт на Г. И. П..
При обсъждане на посочените експертизи настоящият съдебен състав
възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй
като те са изготвени след преценка на всички събрани по делото
доказателства, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни
въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира обсъдените две авто-технически
6
експертизи и медицинската експертиза.
Видно е от представените в първоинстанционното производство
фактури (намиращи се на стр. 5, 6 и 7 от делото на окръжния съд), че са
заплатени разходи за лечението на Г. И. П. след процесното ПТП в общ
размер от 17 854.21 лева. Връзката на тези разходи, за които са представени
фактурите, с лечението на уврежданията причинени при пътнотранспортното
произшествие и техните усложнения се установява и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетели Р. и К., се установява, че приживе ищците и Г. П. са
поддържали изключително близки отношения, макар и с дъщерите си да не е
живеел в едно домакинство. Често дъщерите му ходели на гости до
Ботевград, а за Г. П. семейството било над всичко. След смъртта му,
съпругата му не посещавала дори срещите на випуска си, защото мъката й
била голяма. Тя си закупила си парцел на гробищата до парцела, където бил
погребан Г. П.. Дъщерите му също видимо тежко преживявали смъртта на
баща си. Не могли да приемат факта, че го няма в техния живот.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните им
възприятия са непосредствени.
Неоснователни са оплакванията на въззивника, че ищците в
производството не са доказали по пътя на пълно и главно доказване, че
смъртта на техния наследодател е резултат от виновното и противоправно
поведение на застрахования водач. Въззивният съд намира за правилен
извода на първоинстанционния, че водачът на лекия автомобил е причинил с
поведението си процесното ПТП, тъй като не е предприел аварийно спиране в
момента, в който велосипедистът е навлязъл на платното за движение и по
този начин е нарул чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 2 ЗДвП. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост
на движение, която да му позволи да спре своевременно при възникнала, но
все още невъзприета от него конкретна опасност. Избирането на скоростта на
движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от него
предварително. Ето защо при преценката дали има виновно поведение на
водача и нарушаване разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП винаги трябва да се
изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и
поведението на пострадалия с оглед възможността обективно и субективно да
се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. При
конкретно установените обстоятелства по случая може да се заключи, че
водачът на МПС е възприел велосипедиста още към момента на навлизането
на последния на пътното платно, като предвид скоростта му на навлизане на
7
платното е следвало да очаква възникване на опасност от пресичане на
пътното платно съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на
пострадалия. Възможно е било от обективната и субективна страна той да
възприеме пострадалият велосипедист като опасност и спазвайки
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да предприеме аварийно спиране, което е
щяло да предотврати сблъсъка. В случая опасната зона за спиране на
автомобила преди ПТП е около 54 м., а към момента на навлизане на
велосипедиста върху платното за движение, автомобилът е бил на около 58 м.
от мястото на удара.
От съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото се
установява, че причината за настъпването на процесното ПТП са както
бездействието на водача на лекия автомобил да предприеме аварийно спиране
при забелязването на опасността, така и поведението на пострадалия
велосипедист. От една страна причина за настъпване на инцидента е
предприетото от велосипедиста навлизане на платното за движение, без да се
съобрази с положението и скоростта на лекия автомобил, като водачът на
велосипеда е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
пропусне движещия се зад него автомобил, след което да извърши пресичане
на платното за движение. Причина за възникване на процесното ПТП се явява
и не предприетото аварийно задействане на спирачната уредба от водача на
лекия автомобил. По категоричен начин се установява, че водачът на
автомобила е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като към
момента на навлизане на велосипедиста на платното за движение предприеме
аварийно спиране. Обстоятелството, че образуваното по случая досъдебно
производство е прекратено поради липсата на установено престъпление от
страна на водача на автомобила, не може да изключи сами по себе си
възможността същият да осъществи деликт съгласно чл. 45 ЗЗД.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчетат
претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинена
смърт на близък — в конкретния случай съпруг и баща, степента на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, момента и начинът на извършване на противоправното деяние и
обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, претърпените от ищеца
психически страдания от загубата на близкия родственик, неговата възраст,
действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и
8
претендиращия обезщетение житейски отношения, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие
- началото на 2017 г., както и нормативно определен лимит на обезщетението
за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице
по застраховка „Гражданска отговорност”, независимо от броя на
пострадалите лица. В този смисъл е и трайната съдебна практика, която е
доразвита в постановени от ВКС редица решения.
Човешкият живот е безценно благо, като паричното обезщетение следва
справедливо да обезщети мъката на пострадалия. За ищците загубата на
техния съпруг и баща е огромна емоционална травма, която ще ги съпътства
винаги. Като съобрази родствената връзка между ищците и починалия,
отношенията на обич и привързаност между тях, начинът, по който смъртта
му им се е отразила, възраст на починалия – над 70 г., интензитета и
продължителността на преживяваните душевни болки и страдания и техния
необратим характер, икономическата обстановка и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на вредите – началото на 2017 г.,
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди, както и съдебната практика по
аналогични случаи, въззивният съд намира за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от по 120 000 лв. В разглеждания
случай не е доказано по делото, че смъртта на Г. П. е предизвикала някакви
трайни здравословни уреждания при ищците. Изводите на
пъровинстанционния съд относно размерът на паричното обезщетение не
съвпадат напълно с изводите на въззивния съд. Първоинстанционният съд е
определил по-висок размер на обезщетение за неимуществените вреди, като
не е отчел социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие - началото на 2017 г., както и
възрастта на починалия и на ищците в съдебното производство.
Безспорно е наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
загиналия, като спорна е степента на неговия принос.
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
9
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
В разглеждания случай по категоричен начин се установява, че причина
за настъпване на инцидента е и поведението на пострадалия. Водачът на
велосипеда е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
пропусне движещия се зад него автомобил, след което да извърши пресичане
на платното за движение. Предприетото от велосипедиста навлизане на
платното за движение, без да се съобрази с положението и скоростта на лекия
автомобил, е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Обосновано
първоинстанционният съд е заключил, че сблъсъкът е бил изцяло
предотвратим и от двамата водачи, поради което е определил съпричиняване
от страна на пострадалия в размер на 50 %. Това се отразява на определените
размери на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, които
следва да бъдат редуцирани наполовина.
Поради всичко гореизложено, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищците за причинените им неимуществени вреди в резултат
на смъртта на техния съпруг и баща при процесното ПТП, възлиза на сумата
от по 60 000 лв., поради което предявените осъдителни искове правилно са
уважени до този размер, като първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта над сумите от по 60 000 лв. до уважения размер от по
75 000 лв. и исковете и в тази част да бъде отхвърлни като неоснователни. В
тази насока въззивната жалба е частично основателна за сумата от по 15 000
лева.
Изцяло неоснователна е въззивната жалба по отношение на размера на
присъдените в полза на ищците обезщетения за имуществени вреди, които са
доказани за сумата от общо 17 854.21 лева и правилно тази сума е намалена
наполовина, поради установеното съпричиняване.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ответник следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сторените по
делото разноски съобразно уважената част на подадената от него въззивна
жалба. Също така в полза на въззиваемите - ищци следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
съобразно отхвърлената част на подадената въззивна жалба. Въззивният съд
определя дължимите разноски за адвокатски възнаграждения под
минималните размери съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, вземайки предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. до
дело С-438/22.
10
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №119/13.11.2023 г. по гр. д. № 174/2021 г. по описа
на Окръжен съд - София в частта, с която са уважени предявените от Й. С. П.
с ЕГН **********, Ц. Г. П., с ЕГН ********** и Д. Г. П., с ЕГН **********,
срещу „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД над сумата от по 60 000 лв. до уважения размер от по 75 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на Г. И. П., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 08.04.2021 г. до окончателното им
заплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Й. С. П. с ЕГН
**********, Ц. Г. П., с ЕГН ********** и Д. Г. П., с ЕГН **********, срещу
„ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над
сумата от по 60 000 лв. до сумата от по 75 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
настъпили вследствие на смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в
резултат на ПТП, причинено на 21.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 08.04.2021 г. до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №119/13.11.2023 г. по гр. д. № 174/2021 г.
по описа на Окръжен съд - София в останалите обжалвани части, с които е
осъдено „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на Й. С. П. с ЕГН **********, Ц. Г. П., с ЕГН
********** и Д. Г. П., с ЕГН **********, сумите от по 60 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, както и за сумите от по 2 975,70 лева, съставляваща
обезщетение за причинени им имуществени вреди, настъпили вследствие на
смъртта на Г. И. П., починал на ******** г. в резултат на ПТП, причинено на
21.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
08.04.2021 г. до окончателното им заплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК Й. С. П. с
ЕГН **********, Ц. Г. П., с ЕГН ********** и Д. Г. П., с ЕГН **********, да
заплатят на „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 300 лв. - съдебни разноски пред САС съобразно
уважената част от въззивната жалба, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП и
сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред САС.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 38, ал.
2 ЗА „ЗЕАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на Адвокатско дружество „Д. И Д.“, регистрирано в САК под №
24******10, със служебен адрес - гр. София, бул. „Евлоги и Христо Г.и“ №
85, ет.2, ап.6, сумата от 9 000 лв. (по 3000 лв. за всеки от въззиваемите) – за
осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното
производство на Й. С. П., Ц. Г. П. и Д. Г. П. съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12