Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№13 074 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 4,
предл. 1 от ГПК. Подадена е жалба
с вх. №122318/09.10.2019г. от длъжниците „Е.Д.П.и.г.“ ЕООД и Л.П.П.срещу постановление
от 26.08.2019г., с което е оставено без уважение искането на длъжниците за допускане
на повторна експертиза на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК, тъй като не е
посочено вещо лице по чл. 485, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателите
- „Е.Д.П.и.г.“ ЕООД и Л.П.П.поддържа, че в срок са оспорили изготвеното
заключение на вещото лице И.П.П., с мотиви, че същата не разполага със
специални знания. Посочват, че предмет на оценката е инвестиционен диамант и
съответно при определянето на неговата стойност следва да бъдат взети данни за
неговата цена от Rapaport Diamond report, относно
сделките на световните борси. Не са представени доказателства към
изпълнителното дело, че вещото лице е завършило специалност „гемология”.
Допълнително посочват, че това вещо лице не е включено в публичния регистър на
независимите оценители, членове на Камарата на независимите оценители в
България. Моли съдът да отмени обжалваното
постановление на частния съдебен изпълнител, като върне изпълнителното дело с
указания за назначаване на повторна експертиза с вещо лице – специалист , което не е включено в списъка на
вещите лица при СГС.
Взискателят – „Финансова къща Л.- ТМ“ АД, в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, депозира възражение, в което
излага становище за неоснователност на частната жалба. Претендира направените
по делото разноски в размер на 6 000 лв. - адвокатски хонорар.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на частната жалба.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна
с материалите по делото, приема следното:
Производството
по изпълнително дело № 20197810400347 е образувано на 13.06.2019г. по писмена
молба с вх. № 08886 на „Финансова къща Л.- ТМ“ АД, в качеството му на взискател
срещу „Е.Д.П.и.г.“ ЕООД и Л.Д.П., в качеството на длъжници, въз основа на
издаден изпълнителен лист на 20.05.2019г. по гр.д. № 20 911/2019г. по описа на СРС,
45 състав за заплащане на сумата от 111 200 евро, представляваща главница
по договор за заем от 08.10.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 11.04.2019г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 89 356,
68 лв. за периода 09.12.2018г. до 27.01.2019г. и 16 123, 03 лв. разноски
по делото.
На 10.07.2019г. е съставен протокол за
опис на движимо имущество – относно извършен опис и наложен запор на следната
движима вещ – скъпоценен камък, който съгласно сертификат на Международния
гемологичен институт е с № F6F51747 – October 23, 2013.
С протокол от 16.07.2019г. длъжниците
са уведомени, че оценката ще им бъде предявена на 25.07.2019г.
На 25.07.2019г. е съставен протокол, който е подписан от длъжниците, за
извършено предявяване на изготвената съдебно – техническа експертиза за оценка
на описаната по-горе движима вещ.
На 29.07.2019г. е внесена жалба от длъжниците, с която е оспорена
изготвената оценка и е направено искане за назначаване на нова, повторна
експертиза като е посочено и вещо лице.
На 29.07.2019г. съдебния изпълнител е разпоредил да се изпрати
съобщение до длъжниците в едноседмичен срок от уведомяването да посочат вещо
лице от списъка на СГС, както и да внесе хонорар в размер на 500 лв. за
повторна експертиза.
На 09.08.2019г.
длъжниците са уведомени за разпореждането на съдебния изпълнител от
29.07.2019г.
На 16.08.2019г.
е подадено заявление от длъжниците с вх. №13019, към което е приложено платежно
нареждане за внесена сума от 500 лв. за поисканата от тази страна в процеса
повторна експертиза. В заявлението е заявено, че в списъка на СГС не е посочено
вещо лице, което да разполага със специални знания в областта на оценката на
стойността на инвестиционни диаманти, поради което е посочено лице, извън
списъка, а в случай, че съдебния изпълнител не приеме същото да бъде назначено,
то да бъде направено запитване до Минно-
геоложкия университет за посочване на такъв специалист, тъй като там има
създадена магистърска програма, свързана с инвестиционните диаманти.
Обжалваният
акт е съобщен на длъжниците на 29.08.2019г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 4, предл.
1 от ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на отказа на съдебния
изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 от ГПК.
Съгласно
чл. 468, ал. 5 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да извърши нова оценка на
вещта, когато страната в определения от него срок е внесла разноските за нея,
като преценка на съдебния изпълнител е да назначи едно или повече вещи лица. С оглед
на така цитираната правна норма единственото задължение на страната, която е
оспорила първоначална изготвената оценка на вещта, е в определения от съдебния
изпълнител срок да внесе разноските във връзка с направеното от нея искане за
изготвяне на нова оценка на вещта. В разглеждания случай това е направено от
длъжниците и съобразно посоченото правило е следвало съдения изпълнител да
определи вещо лице, на което да възложи изработването на новата оценка.
Не посочването на вещо лице от страната
в изпълнителното производство направила искане за нова оценка на вещта, не е
основание, което да е предвидено в закона, съдебния изпълнител да откаже това
искане. Този извод следва от записаното в посочената правна норма, че той е
органа, който определя вещото лице и не е обвързан нито от това дали страната е
посочила конкретно лице, нито има задължение да назначи това лице.
При
така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалвания акт на съдебния
изпълнител е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като делото се върне с
указания съдебния изпълнител да извърши следващите се процесуални действия – да
назначи вещо лице, което да изготви нова оценка на процесната движима вещ.
Относно направените разноски за
настоящото производство
Жалбоподателите
не са претендирали разноски.
Взискателят
е претендирал присъждане на такива, което му искане следва да бъде оставено без
уважение, предвид изхода на делото.
С
тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 26.08.2019г. по изп. д.
№20197810400347, с което е оставено без уважение искането на длъжниците за
допускане на повторна експертиза на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.Д.с рег. №781 за
извършване на следващите процесуални действия по чл. 468, ал. 5 от ГПК – за назначаване
на вещо лице, което да изготви повторна експертиза по изп. д. №20198710400347
със задача – определяне на средната пазарна стойност на скъпоценен камък, който съгласно сертификат на Международния
гемологичен институт е с № F6F51747 – October 23, 2013
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.