№ 2222
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206489 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4778559, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на К.А.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на
100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото е представена разписка за връчване на обжалвания
електронен фиш, видно от която същият е бил връчен на жалбоподателя на
20.09.2021г. Жалбата е подадена на 21.09.2021г., поради което и същата е
подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 21.04.2021г., в 18,33 ч. в гр.
Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ – пътен възел „Скобелева майка“ северно
платно на надлеза в посока гр. Пловдив, МПС с рег. № ****, при отчетен
толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена
наказуема скорост 78 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 28 км.ч. Като
собственик на автомобила бил посочен жалбоподателят К.А.К..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение (втора
страница от преписката), което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Следва да се отбележи че съгласно представения снимков материал,
измерената скорост е в размер на 81 км/ч. След правилно приспадане на
толеранс от 3 км/ч съгласно Протоколът от проверка № 4-С-ИСИС/ 12.02.21г.
за възможна грешка при измерване на скоростта в рамките на плюс/минус 3
км/ч, административнонаказващият орган правилно е установил, че
наказуемата скорост е в размер на 78 км/ч.
Изложената по делото фактическа обстановка се доказва и от
представения по делото Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 21.04.2021г. От справката за собственост на автомобила е
видно, че собственик е жалбоподателят.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за
видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
Cordon M2 № MD1196, представляващо преносима система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложената по
делото справка от Българския институт по метрология АУ-000029
№ 33913/09.07.2018г. и което се потвърждава от служебно извършената
2
справка в публичния сайт на Българския институт по метрология - https://e-
bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/ForeignDeviceTypeDetails?
identifier=KzrkqrhY%2FUA%3D, видно от която средството за измерване
CORDON M2 притежава удостоверение за одобрен тип с № UP/I-034-02/17-
04/10, Рег. № 558-02-01-01/1-17-3,
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото писмо,
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 4-С-
ИСИС/ 12.02.2021г.,
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към
Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението
на измервателния уред.
Изцяло неоснователно се явява възражението във връзка със
снимката на АТСС. По делото надлежно е приложена такава, поради което
законовото изискване на чл. 10, ал.3 от Наредбата се явява спазено.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което
в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение №
1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като
в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил
изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
Във връзка с възражението на защитата, че по десетки дела се прилагат
едни същи снимки на АТСС, следва да се посочи, че това е напълно логично
3
най-малко предвид отбелязванията в процесния протокол по чл. 10 от
Наредбата, от който е видно, че при едно и също използване на АТСС, на
едно и също място, на един и същи ден, в рамките на няколко часа са
установени 274 нарушения, за които следва да се издадат 274 ЕФ. При
обжалване на всеки един от тях би могло да се достигне до положение, при
което по 274 АНД са приложени напълно идентични снимки, като именно
обратното би противоречало на закона и би предизвикало съмнение, ако за
една и съща обстановка се представят различни снимки.
Абсолютно същото важи и за снимките, изготвени на различни дати.
Ноторно известно е, че АТСС се разполагат на едни и същи места,
определени по критериите заложени в чл. 6, ал.2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. При положение, че АТСС се разполагат на едни и същи
места, е изцяло логично и нормално заснетото на снимковия материал също
да е идентично, доколкото няма как да се очаква в кратки срокове да се
променят обектите на градската инфраструктура, свързвани с тези
местоположения. Нещо повече, след служебна проверка на АНД № 6450/21г.
и АНД № 6490/21г., и двете по описа на РС-Пловдив, се установи, че същите
са с предмет твърдяни нарушения на същото място, поради което и най-
логично би било АТСС да е било поставено на същото място за контрол.
На следващо място, при изследването на въпроса за представянето на
снимка на разположението на мобилното АТСС, съдът следва за всеки
отделен случай да преценя какво цели да се установи с представянето на
снимка на техническото средство. Така например, при нарушенията на
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак B26, от снимката на
техническото средство, коментирана ведно със статичното изображение, би
могло да се установи дали са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. процесното МПС да е заснето след навлизането му в
зоната за ограничение. В настоящия случай видно от статичното
изображение, процесното МПС е заснето в рамките на гр. Пловдив, което не
се оспорва от жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че според
трайната съдебна практика, дори изобщо да не бе представена по делото
снимка на АТСС, то действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3
от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза
мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и
техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.
4
10 от Наредбата.
В този изричен смисъл са Решение № 1995 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530
по описа на съда за 2021 г., Решение № 1158 от 08.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
731 / 2021 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив , Решение №
696 от 08.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 3301 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 680 от 06.04.2021 г. по к. адм. н.
д. № 208 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3338 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място, не се споделя възражението, че Наредбата изисква
представянето на видеоклип от поне 15 секунди, заснемащ нарушението, или
представянето на поредица от снимки. Такова изискване в Наредбата няма.
Нещо повече, съгласно чл. 2 и чл. 5, ал. 1 от Наредбата, всяко АТСС заснема
статични изображения, които от своя страна могат да са както във вид на
снимков материал, така също и/или във вид на динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.
Поради това и не са били нарушени изискванията на Наредбата с
представените по делото снимки.
Не на последно място, неоснователно се явява и възражението, че
заснетият автомобил е възможно да е бил друг. Видно от приетото по делото
Ръководство за работа на потребителите със стационарно преносими уреди за
осъществяване на контрол на пътното движение Cordon-M2, при
осъществяването на контрола се изготвя запис, съдържащ общия външен вид
на мястото за контрол с обозначено превозно средство и по-малки Crop
(изрязани) изображения на превозното средство в нарушение, в които е
показано само маркираното превозно средство. В случая видно от
генерирания и приложен по делото снимков материал – както от снимката с
общия външен вид на мястото, така и от изрязаното изображение, е видно, че
нарушението е извършено от автомобилът с рег. № ****, който е и
маркираното МПС на всяка една от снимките, и което е и отбелязано на
5
задната част на снимките като разпознато от АТСС.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1
ЗДвП. В същата норма е посочена принципната забрана за водачите на МПС-
та от категория „В“ да превишават в населено място скоростта на движение
над 50 км/ч. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т. 3
ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер
– 100лв.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени
становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4778559, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на К.А.К., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6