№ 375
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120102025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Г. Г., ЕГН
**********, адрес: * срещу Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: *, с искане съда да развали
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № *, т. III, д. * от 18.12.2020 г., а именно: 4/6 ид. ч. от 685/850 кв. м. ид. ч. от
дворно място, представляващо УПИ Х-114 в кв. 12 по плана на *, ведно с 4/6 ид. ч. от
построената в дворното място селскостопанска постройка.
Изложени са твърдения, че М. Г. е прехвърлила на дъщеря си С.М.
процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане. Запазила пожизнено правото си
на ползване върху имота. На * г. М. сключила граждански брак с ответника Т., а на * г.
починала. Оставила за наследници съпруга си Т. Г. и майка си М. Г.. Със саморъчно
завещание от 01.02.2021 г. М. завещала цялото си имущество на съпруга си, като е
посочила, че в негова тежест поставя и задължението да се грижи за майка й М. Г., докато е
жива.
Посочено е, че след смъртта на дъщеря й ищцата рухнала физически и
психически, имала нужда от грижи и помощ и нямало на кого да разчита. Ответникът не й
помагал и не я издържал, въпреки отправената до него покана за заплащане на месечна
парична издръжка.
Моли съда да развали процесния договор.
Ответникът чрез процесуален представител е навел доводи за
неоснователност на предявения иск. Посочил е, че до смъртта си С.М. се е грижела за майка
си, посещавала я е в дома й, закупувала й е хранителни продукти. След смъртта й Т. е
1
полагал грижи за Г., но след като узнала за оставеното в негова полза завещание,
отношенията между тях се влошили. Получил е изпратената покана за заплащане на парична
издръжка, като от м. 08.2021 г. е започнал да изплаща издръжка в размер на 150 лева, а от м.
04.2022 г. – 180 лева.
Предявил е насрещна искова молба, с която моли съда да прогласи
сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане за
нищожен като привиден и да прогласи, че същият прикрива действителната сделка между
страните дарение. Целта е била да се постигне прехвърляне на недвижимия имот в полза на
С.М. преди да сключи брак с ответника и за да няма бъдещи претенции от страна на съпруга
й или от наследниците на ищцата. В случай че съдът уважи така предявения главен иск,
моли за осъждане на Г. да върне на Т. заплатена от него издръжка в размер на общо 1920
лева, заплатена в периода 18.08.2021 г. – 19.07.2022 г.
Ответникът по насрещните искове М. Г. е посочила, че искът за
прогласяване нищожност на процесния договор е неоснователен, доколкото действителната
воля на страните по него е била именно такава – дъщерята да се грижи за майка си, когато
това се наложи. В оставеното от С. завещание също изрично е посочено, че в тежест на Т. Г.
е задължението да се грижи за майка й, докато е жива. Това потвърждава волята на страните
по оспорената сделка. Моли се съда да отхвърли иска.
Правната квалификация на предявения главен иск е чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а
на насрещните такива – чл. 26, ал. 2, предл. посл. ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД.
По предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за издръжка и гледане в тежест на ищеца бе да докаже наличието на
валиден договор за издръжка и гледане, нуждите на прехвърлителя от издръжка и грижи, а в
тежест на ответниците – че задължението за издръжка и гледане е изпълнявано.
Съдът намира, че М. Г. и С.М. са сключили валиден договор за
прехвърляне на недвижим имот в с. ПИ срещу задължение на М. за издръжка и гледане на
майка й М. Г., видно от приложения по делото нотариален акт № *, т. III, д. * от 18.12.2020
г. В същия изрично е посочено, че имотът се прехвърля срещу престирани вече грижи и
издръжка и срещу поемане на такова задължение за в бъдеще – за осигуряване на нормален
и спокоен живот, какъвто прехвърлителката е водила досега.
Страните по делото не спорят, установява се и от приложеното
удостоверение, че С.М. и Т. Г. са сключили граждански брак на * г. От представеното по
делото удостоверение за наследници се установява, че М. е починала на * г., като е оставила
за наследници Т. К. Г. – съпруг и М. Г. Г. – майка.
Със саморъчно завещание, обявено с протокол от 14.05.2021 г. на
нотариус Д., М. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на съпруга си Т. Г..
В тежест на съпруга си е поставила да се грижи за майка й М. Г., докато е жива.
2
От анализа на събраните по делото гласни доказателства (показания на
свидетелите К. и Г.а) и нотариално заверена декларация от 18.12.2020 г. съдът приема, че М.
(до смъртта й през март 2021 г.) е изпълнявала задълженията си за издръжка и гледане,
поети с договора. Приобретателят по договора е дължал изпълнение на ежедневни грижи и
издръжка със собствени средства и труд по отношение на своята майка съобразно нейните
нужди, като е изпълнявал това свое задължение – свидетелят К. е посочил, че С. постоянно е
ходела при майка си, помагала й изцяло, водела я на лекар. След смъртта й отношенията
между Г. и Г. били много добри – свидетелят Г.а е посочила, че Г. е благодарна, че Г. се
грижи за нея, подкрепяли се взаимно. Ходел често в ПИ, интересувал се от здравето на Г.,
водел я по институции. След откриване на завещанието отношението на Г. към Г. се
променило, тя спряла да ходи на помени на дъщеря си, а Г. ходел до къщата й в ПИ да й
носи подавки. Последният път, когато ходили – на 9-тия месец след смъртта, Г. не пожелала
да излезе от къщата, не искала да вижда Г..
Смъртта на приобретателя по договора за издръжка и гледане се
свързва със специфични последици, изведени в Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г.
по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС. Посочено е, че настъпилата със смъртта на длъжника
обективна невъзможност може да бъде преодоляна чрез изпълнение от страна на неговите
наследници. Действията по осигуряване на грижите и издръжката са заместими и могат да
бъдат извършени пълноценно от всяко друго лице. Приготовлението и обезпечаването на
храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др. са
все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други лица. Когато
договорът е сключен с оглед конкретните лични качества на приобретателя или когато е
било изрично уговорено, че при изпълнение на задълженията си длъжникът не може да бъде
заместван от други лица, тогава прехвърлителят може да развали договора само на това
основание. В случая обаче в договора за издръжка и гледане не е предвидена подобна
незаменимост на приобретателя. Уговореният между С.М. и М. Г. обем от грижи включва
заместими, а не незаместими действия. Върховният съд в посоченото Тълкувателно решение
също отчита факта, че връзката между длъжника и близките му е така житейски обусловена,
че тези външни за облигационното отношение лица фактически подпомагат длъжника в
изпълнението на задължението за издръжка и гледане. Това дава основание да се приеме, че
при сключването на договора между страните се постига имплицитно съгласие членовете на
семейството на длъжника да участват в изпълнението на договорното задължение за
издръжка и гледане. Свободата на договарянето действително позволява задължението за
издръжка и гледане да бъде незаместимо – когато прехвърлителят е имал предвид
конкретните лични качества на приобретателя, при сключването на договора е бил
мотивиран само от тях, но това следва да бъде изрично уговорено в договора, че той не
може да бъде заместван от други лица. В оспорения договор подобна клауза не е включена,
поради което и смъртта на приобретателя не би могло да бъде основание за разваляне на
договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Съдът приема за доказано по делото, че ответникът в качеството си на
3
наследник на приобретателя е престирал на прехвърлителката грижи и издръжка в пълен
обем във всеки един момент от действието на договора съобразно уговореното. Веднага след
смъртта на съпругата си Г. често е ходел в дома на Г. в ПИ, видно от показанията на
свидетеля Г.а, интересувал се е от здравето й, осигурявал е транспорт, когато е имала нужда.
Не беше безспорно установено прехвърлителката да е имали незадоволени нужди, да й е
липсвало нужното внимание, да е била подложена на лошо отношение от ответника, както и
да е живяла при лоши условия. Напротив – от заключението на вещото лице А. се
установява, че Г. дори е получавала доход над размера на средствата, необходими за
задоволяване на нужди за нормален живот на ищцата. Въпреки това, след влошаване на
отношенията между М. Г. и Т. Г. след откриване на завещанието на С.М. и отказът на
ищцата да общува с ответника и да го приема в дома си (което се установява от показанията
на свидетелките Г.и), Г. е започнал да заплаща издръжка на Г. – за периода от 18.08.2021 г.
до 18.03.2021 г. по 150 лева всеки месец, а след това и до настоящия момент й заплаща по
180 лева месечно (което се установява от събраните по делото писмени доказателства), за
което е уведомил изрично Г.. Ответникът е предоставял финансова подкрепа на Г., след като
тя е спряла да общува с него. Съгласно трайната съдебна практика изпълнението на
задължението за гледане и издръжка в натура изисква и съдействие от страна на кредитора.
Когато последният не оказва такова съдействие, длъжникът има право да трансформира
задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане
на съответна сума по установения ред. За да е изправна страна, той трябва да продължи
изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата
на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена (в този
смисъл са напр. Решение № 284/01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г. на IV гр. о. ВКС,
Тълкувателно решение № 96 от 28.06.1966 г. по гр. д. № 65/1966 г., ОСГК на ВС и Решение
№ 1169 от 09.12.1986 г., II г. о. на ВС).
От друга страна от страна на ищеца не бяха представени доказателства,
от които да се установи кога и от какви грижи се е нуждаела прехвърлителката, които да не
са й осигурявани от ответника, както и че не е й е бил осигуряван такъв размер издръжка, от
който същата е имала нужда за водене на спокоен живот.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения насрещен иск за прогласяване
симулативността на договора за издръжка и гледане и прилагане на правилата за прикритата
сделка – дарение съдът намира същия за неоснователен. Сключеният договор е привиден,
когато страните са се съгласили, че няма да си дължат посочените престации. Ако страните
са се съгласили, че няма да си дължат нищо, симулацията е абсолютна, а ако са се съгласили,
че ще си дължат друго, симулацията е относителна. В случая ищецът по насрещния иск
твърди относителна симулация на сделката – сочи, че прикрива договор за дарение. Съдът
намира, че не е установено по делото страните по договора да са прикрили с него договор за
дарение. На първо място следва да се отбележи, че в нотариалния акт изрично е посочено, че
4
имотът се прехвърля и поради полагане на грижи в миналото. Полагането на такива грижи е
безспорно установено посредством събраните гласни доказателства, които бяха обсъдени
по-горе, доказано е, че С. постоянно е ходела при майка си, помагала й е, водела я е на
лекар. Не е представено по делото, не се и твърди да е съставено в отношенията между
страните т. нар. обратно писмо, което да установи симулативността на договора за издръжка
и гледане. Ето защо и искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Искът за връщане на даденото по договора е предявен в условията на
евентуалност при уважаване на някой от главните искове, а същите са неоснователни,
поради което и следва да се остави без разглеждане.
Предвид материално-правния изход на делото и отхвърляне на
претенциите и на двете страни, същите следва да понесат разноските така, както са ги
направили.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Г., ЕГН **********, адрес: * срещу Т. К. Т.
(Г.), ЕГН **********, адрес: *, за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *, т. III, д. * от
18.12.2020 г., с който М. Г. се е разпоредила в полза на С. М. със собствените си 4/6 ид. ч. от
685/850 кв. м. ид. ч. от дворно място, представляващо УПИ Х-114 в кв. 12 по плана на *,
ведно с 4/6 ид. ч. от построената в дворното място селскостопанска постройка.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. К. Т. (Г.), ЕГН **********, адрес: * срещу М.
Г. Г., ЕГН **********, адрес: * за прогласяване на сключения договор за прехвърляне на
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № *, т. III, д. *
от 18.12.2020 г., за нищожен като привиден и прогласяване, че същият прикрива
действителна сделка между страните дарение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Т. К. Т. (Г.), ЕГН
**********, адрес: * срещу М. Г. Г., ЕГН **********, адрес: * за осъждане на Г. да върне на
Т. заплатена от него издръжка по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 18.12.2020 г. в размер на общо 1920 лева, заплатена в периода
18.08.2021 г. – 19.07.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6