№ 4365
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110152735 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ........ против К. И. Т., И. Д. К.,
В. С. М., Л. С. М., В. Д. Г., Г. Д. Г., Х. Н. К., С. Н. Н., В. М. П., Б. Й. Б., М. П. Т., Л. С.
Г., Д. А. М., Х. С. Л., Р. П. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост III“, бл.
328, вх. 7, ет. 5, аб. № 184418, като ответниците му дължат следните суми:
544, 76 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
158, 41 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2021 г.;
1, 19 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода
м.08.2018 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното изплащане;
0, 33 лв. мораторна лихва за природа 14.09.2018 г. – 25.08.2021 г.
Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми, в условията на
разделност, както следва: К. И. Т. – 1/15, И. Д. К. – 1/15, В. С. М. – 1/15, Л. С. М. –
1/15, В. Д. Г. – 1/15, Г. Д. Г. – 1/15, Х. Н. К. – 1/15, С. Н. Н. – 1/15, В. М. П. – 1/15, Б. Й.
Б. – 1/15, М. П. Т. – 1/15, Л. С. Г. – 1/15, Д. А. М. – 1/15, Х. С. Л. – 1/15, Р. П. С. – 1/15.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л.
С. Г., която оспорва исковете. Сочи, че се е отказала от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу нея искове.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.
П. С., която оспорва исковете. Сочи, че се е отказала от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу нея искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х. С.
Л., който оспорва исковете. Сочи, че се е отказал от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.
Н. Н., която оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно легитимирана да
отговаря за задължения на Г. К. Ж.. Твърди, че процесното жилище е общинско.
Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Й.
Б., който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за
исковия период. Позовава се на чл.62 ЗЗП. Позовава се на погасителна давност.
Оспорва претенцията за лихва по съображения, че ищецът не доказва да го е поставил в
забава. Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.
М. П., която оспорва исковете. Сочи, че се е отказала от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу нея искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д.
А. М., която оспорва исковете. Сочи, че се е отказала от наследството на Г. К. Ж..
Моли съда да отхвърли предявените срещу нея искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. С.
М., който оспорва исковете. Сочи, че се е отказал от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.
П. Т., който оспорва исковете. Сочи, че се е отказал от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. И.
Т., който оспорва исковете. Сочи, че се е отказал от наследството на Г. К. Ж.. Моли
съда да отхвърли предявените срещу него искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Х.
Н. К. и И. Д. К. чрез назначения особен представител адв. Л. Г., с който оспорват
исковете. Позовава се на давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците Л. С. М., В. Д. Г. и Г. Д. Г..
Третото лице-помагач на страната на ищеца ............ изразява становище за
основателност на исковете.
С определение от 19.01.2023 г. на мястото на починалия ответник Б. Й. Б. на
основание чл.227 ГПК са конституирани наследниците му по закон: С. Д. Б. и М. Б.в
Б..
В проведеното на 16.03.2023 г. първо по делото открито съдебно заседание пред
СРС от страна на последните са представени откази от наследство на наследодателя им
Б. Й. Б. от наследството на Г. К..
В първото по делото заседание ответниците Г. Д. Г. и С. Н. Н. оспорват
предявените срещу тях искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
2
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е договор за наем по ЗОС от 22.10.1999 г., сключен между Столична
община и ......... К. Ж., по силата на който на последната е предоставено под наем
едностайно жилище в ж.к. ...........
Представено е писмо от Столична община, Район „Младост“ от 18.08.2021 г., в
което се сочи, че жилището е било иззето на 22.08.2018 г.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
Младост, ......... К. Ж. е починала на 24.09.2018 г.
По делото са представени вписани откази от наследството на ......... К. Ж. от
страна на наследниците К. И. Т., В. С. М., В. М. П., М. П. Т., Л. С. Г., Д. А. М., Х. С.
Л., Р. П. С., както и от страна на починалия в хода на процеса Б. Й. Б., на чието място
са конституирани по реда на чл.227 ГПК наследниците му по закон С. Д. Б. и М. Б.в Б..
Представена е настанителна заповед от 24.01.2019 г., с която в имота се
настанява трето за спора лице – Даря Спасова Д..
По делото не е представена молба-декларация за открИ.е на партида за имота.
Представена е служебна бележка от 06.02.2019 г., издадена от Столична община, Район
„Младост“, с която се дава съгласие Даря Спасова Д. да открие партида за имота на
свое име.
Представен е протокол от проведено на 26.09.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. София, ........., на което те са взели решение да се
сключи договор с ............, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като
услугата се възложи на дружеството. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 4409 от 27.09.2002 г., сключен между ЕС на адрес: гр.
София, ......... като възложител и ............ като изпълнител за извършване на услугата
дялово разпределение.
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ........ – възложител и ............ –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда
с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение
на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на
топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество
топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за
сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните
разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма
............ извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна
енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са
3
извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за
топлоснабдяването.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 544, 77 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 494 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в
размер на 50, 77 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение за м.08.2018 в размер на
1, 19 лв.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че няма данни за извършени плащания за исковия период.
Констатира се задължение за цена на дяловото разпределение в размер на 1, 19 лв. за
м.08.2018 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Отказът от наследство рефлектира директно върху материалноправната и
процесуалноправна легитимация на ответника. С вписване на валидно направен отказ
от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава
да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от открИ.е на наследството – в този смисъл разрешенията, дадени
с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е отказало от
наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на наследниците,
загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и
задълженията, възникващи във връзка с наследството. С удостоверяване на факта на
отказа от наследство вече не е налице надлежна страна нито в материалноправен, нито
в процесуалноправен смисъл /в посочения смисъл – решение № 145 от 23.11.2011 г. по
т. д. № 1018/2010 г. на ВКС, I ТО/. С оглед изложеното, производството следва да се
прекрати по отношение на ответниците К. И. Т., В. С. М., В. М. П., М. П. Т., Л. С. Г.,
Д. А. М., Х. С. Л., Р. П. С., както и на конституирани по реда на чл.227 ГПК
наследниците по закон на Б. Й. Б. – С. Д. Б. и М. Б.в Б., с оглед представените по
делото вписани откази от наследството на Г. К. Ж..
По отношение на останалите ответници съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
4
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
(„битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и
приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия
на лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот,
ищецът следа да докаже не само че това лице ползва топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца
е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди.
Установи се по делото, че по силата на договор за наем по ЗОС от 22.10.1999 г.,
сключен между Столична община и ......... К. Ж., последната в качеството на наемател е
ползвала имота със съгласието на собственика, като жилището е било иззето на
22.08.2018 г. Наемателката е починала на 24.09.2018 г.
5
По делото не е представена молба-декларация от ......... К. Ж. за открИ.е на
партида за имота, нито други доказателства, които да са от естество да обосноват извод
за възникнало между нея и топлопреносното предприятие облигационно
правоотношение.
С оглед изложеното следва да се приеме, че от страна на ищеца не е установено
при условията на пълно и главно доказване, че ......... К. Ж. е притежавала качеството
клиент на топлинна енергия през исковия период. Ето защо, ответниците, чиято
отговорност ищецът се стреми да ангажира в качеството им на универсални
правоприемници на ......... К. Ж., не са материалноправно легитимирани да отговарят по
предявените искове, поради което последните следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
В полза на ответника К. Т. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.4 ГПК,
сумата от 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от
28.02.2022 г.
Претенция за разноски е заявена и от страна на ответниците С. Д. Б. и М. Б.в Б..
Представени са 2 бр. договори за правна защита – от 13.02.2023 г. и 06.02.2023 г., в
които от една страна е посочено, че се сключват на основание чл.38, ал.2 ЗА, уреждащ
предоставянето на безплатна правна защита, а от друга – че адвокатско възнаграждение
в размер на сумата от 400 лв. е платено в брой. Съдът намира, че адвокатското
възнаграждение може да се претендира или по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на
процесуалния представител за предоставена безплатна правна защита, или на
основание чл.78 ГПК – в полза на страната, при доказано извършване на твърдените
разноски. С оглед съдържанието на договорите за правна защита, в случая не би могъл
да се направи безспорен извод дали се касае за уговорена безплатна правна защита, или
на възмездна такава, с оглед на което адвокатско възнаграждение не следва да се
присъжда.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от ........, ЕИК ........... срещу К.
И. Т., ЕГН **********, В. С. М., ЕГН **********, В. М. П., ЕГН **********, М. П.
Т., ЕГН **********, Л. С. Г., ЕГН **********, Д. А. М., ЕГН **********, Х. С. Л.,
ЕГН **********, Р. П. С., ЕГН **********, С. Д. Б., ЕГН ********** и М. Б.в Б.,
ЕГН **********, последните две – конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото
на починалия в хода на процеса ответник Б. Й. Б., ЕГН **********, искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за по 1/30 срещу ответниците
С. Д. Б. и М. Б.в Б. и по 1/15 от останалите посочени ответници от следните суми:
сумата 544, 76 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
сумата 158, 41 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2021 г.;
сумата 1, 19 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.08.2018 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане;
6
сумата 0, 33 лв. мораторна лихва за природа 14.09.2018 г. – 25.08.2021 г. – като
НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК ........... срещу И. Д. К., ЕГН **********,
Л. С. М., ЕГН **********, В. Д. Г., ЕГН **********, Г. Д. Г., ЕГН **********, С. Н.
Н., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за по 1/15 срещу всеки от тях от следните суми:
сумата 544, 76 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г., ведно със законна лихва от исковата молба до
окончателното изплащане;
сумата 158, 41 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 25.08.2021 г.;
сумата 1, 19 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.08.2018 г., ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане;
сумата 0, 33 лв. мораторна лихва за природа 14.09.2018 г. – 25.08.2021 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........... да заплати на К. И. Т., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 400 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7