Решение по дело №509/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 56
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20197110700509
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

         56                                                           25.02.2020г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на деветнадесети февруари                                                                  две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря И. С.

и в присъствието на прокурора Йордан Г. от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело 509 по описа на съда за 2019г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.

И.Й.П., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 4 000лв. за причинени неимуществени вреди през периода 31.07.2018г. – 10.10.2019г. /вж. л.63-гръб/ в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС поради поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Ищецът твърди, че през исковия период е пребивавал в пренаселена килия от 45кв.м. по отношение на 17 човека, наличие на дървеници в спалното помещение, които го хапели и причинявали недоспиване и лоши хигиенни условия на санитарните възли в спалното помещение. Неимуществените вреди свързва с негативни чувства, безсилие, безпомощност, загуба на доверие в държавната институция, страх от продължаване на беззаконието, безпокойство и уязвимост. Претендира заплащане на законна лихва върху сумата по иска, считано от 17.10.2019г. до окончателното му изплащане.

            В с.з. ищецът и неговият представител по ЗПП, поддържат иска.

            В писмен отговор, съдебно заседание и писмени бележки пълномощникът на ответника намира иска за допустим, но неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Представителят на КОП дава заключение за частична доказаност на иска по отношение на дървениците, като моли за присъждане на сума в минимален размер.

Кюстендилският административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът е преведен от затвора в гр.София в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказание лишаване от свобода на 31.07.2018г. Рядко посещава МЦ в затвора и е в добро общо състояние /вж. медицинската справка на л.13/.

            От писмено становище на началник сектор „ФЛКР“ към затвора св.Х. се установява, че през м.07.2018г. са започнали строително-монтажни работи в сграда „Битов корпус“ с цел подобряване на битовите условия по сключен договор между ДП „Фонд затворно дело“ и фирма „Г. и К“ ЕООД. Това наложило на 03 и 04.07.2018г. преместване на лишените от свобода временно в други сгради – блок 202 и блок 203. Помещенията в блоковете отговарят на основните минимални стандарти на КПИ за многочислено настаняване – разполагат с мивки с непрекъснат достъп до чиста вода за миене и питейни нужди, имат по два самостоятелни санитарни възли към спалните помещения, отделени от жилищната част на помещенията, осигурен е пряк достъп до дневна светлина посредством прозорци от ПВЦ материал, има възможност за добра проветримост и приток на чист въздух, отоплението през есенно-зимния сезон е посредством локално парно, а осветлението през тъмната част на денонощието отговаря на техническите стандарти. При постъпване в затвора ищецът е разпределен в 4-та група, спално помещение №2 в блок 203. Спалното помещение се състои от голяма и малка стая с чиста жилищна площ на двете стаи от 45кв.м. с капацитет за настаняване 11 човека. През периода на ремонтните дейности броят на настанените е варирал средно около 16 човека. По отношение дезинсекциите и дератизациите в спалните и битовите помещения се сочи, че администрацията на затвора ги осъществява веднъж месечно организирано от служители от сектор „ФЛКР“ и НОС с разтвори, приготвени на място преди започване на мероприятието, а при сигнали от лишени от свобода – допълнително се третират засегнатите помещения. Отделно от това, по сключен договор между ГДИН и фирма „ДДД-1“ ООД се извършва два пъти годишно дератизация на помещенията на затвора, а дезисекциите са по график на два месеца. Използват се препарати с бърз ефект за унищожаване на възрастните индивиди и спиращи развитието на младите при спазване на разпоредбите на Наредба №1/05.01.2018г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации. Отделно от това, съгласно договора с фирмата се осъществяват и извънредни дейности по дезинсекция и дератизация. На лишените от свобода е разяснено действието на препаратите и са предупредени да спазват указанията на фирмата да не отмиват препарата веднага. Установено е, че вредителите се внасят обикновено в личния багаж и постелъчно бельо на лишените от свобода. Полагащият се постелен инвентар от вещевия склад на затвора се дава изпран, дезинфектиран и проверен за вредители. При сигнали за намерени вредители се извършва персонална подмяна на дюшека, възглавницата и постелъчното бельо на потърпевшия лишен от свобода. По утвърден график се изпира и личното постелъчно бельо и завивки на лишените от свобода. Не са постъпвали писмени оплаквания от ищеца за вредители и не са регистрирани хигиенно-епидемични неблагополучия сред лишените от свобода или възникнали алергични реакции, причинени от инсекти.

            Като писмени доказателства за изпълнение на договора между ГД „Изпълнение на наказанията“ и фирма „ДДД-1“ ООД за процесния период съдът е приел Протоколи за извършени услуги по химическа дезинсекция срещу насекоми и гризачи в затвора от 20.07.2018г., 14.09.2018г., 15.11.2018г., 20.11.2018г., 21.01.2019г., 20.03.2019г., 20.05.2019г., 19.07.2019г., 20.08.2019г., 30.08.2019г. и 22.11.2019г. Мероприятията по протоколите се отнасят за дезинсекция срещу хлебарки и дървеници, а част от тях – и срещу бълхи, сив плъх, черен плъх, домашна мишка и обикновена полевка, както и механична дератизация с капани. Документите са в официална писмена форма с подписи на участващите в мероприятията длъжностни лица от фирмата-изпълнител и затвора. Противно на възражението на ищеца, липсата на печат на фирмата върху част от протоколите не ги лишава от тяхната материална доказателствена сила, т.к. документите съдържат подписи на издалите ги длъжностни лица и дати на издаване.

            В представените списъци на лишените от свобода от 4-та група е видно, че броят на лицата в спално помещение №2 през м.07 и м.08.2019г. варира между 13-15 лица и на отговорниците по хигиената е раздавано веро, прах за пране и сапуни.

От показанията на св.Н.Г., св.Н., св.С.Г., св.М. и св.Х. се установява, че през исковия период в затвора е имало случаи на дървеници в спалното помещение, обитавано от ищеца и че затворническата администрация и фирмата по договора с ГДИН периодично са извършвали третиране на помещения с препарати срещу паразитите. Св.М. и св.Х. сочат, че обработката срещу дървеници е извършвана ежемесечно и в срока по договора от фирмата. Отделно от това са извършвани периодични обработки от администрацията по сигнали на лишени от свобода. Денят на обработка е бил известен предварително, като ИСДВР е минавал по килиите и обяснявал на лишените от свобода необходимостта от събиране на личния багаж и неговото изнасяне от помещенията за извършване на третирането, което е осъществявано от лишен от свобода, назначен като хигиенист към МЦ на затвора. Винаги, когато е имало оплаквания за дървеници, администрацията е извършвала третиране на помещения с препарат, а при необходимост – и смяна на постелъчно бельо. През лятото на 2019г. по предложение на св.Н. администрацията на затвора е закупила препарат, с който въпросът е решен по-ефикасно. Отделно от това, всяка седмица администрацията на затвора е извършвала пране на спалното бельо на лишените от свобода, а на 3-4 месеца – и личните одеяла. За повишаване хигиената в помещенията администрацията е разяснявала на лишените от свобода необходимостта от поддържане на добра лична хигиена. Свидетелите сочат, че обикновено вредителите се намират в личния багаж на лишените от свобода. Според свидетелите, в затвора са раздавани препарати за почистване на спалните помещения и санитарните възли, чието хигиенизиране е задължение на обитаващите ги лишени от свобода. Почистването е извършвано по график между лицата.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по делото. Недостоверни са показанията на св.Н.Г., св.Н. и св.С.Н. в частите с изложени твърдения за еднократно пръскане срещу дървеници от санитаря Марио Христов и малко на брой пръскания от фирмата, т.к. противоречат на Протоколите за извършени химически дейности, отразяващи описаната от св.М. и св.Х. договорена цикличност, включително извънредните обработки.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушения на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ през процесния период. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.

Становището на съда по отделните заявени от ищеца неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е следното:

По твърдението за пренаселеност на обитаваното спално помещение:

Ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2, пр.1 от ЗИНЗС. През процесния период същият като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна на затворническата администрация, свързани с липса на достатъчно жилищна площ. От писменото становище на началник сектор „ФЛКР“ и показанията на свидетелите е видно, че ищецът е настанен в килия за многочислено настаняване като вместо максималния капацитет от 11 лица в килията са били настанени между 13-17 лица. При обща площ от 45кв.м. ищецът не е разполагал с минимална жилищна площ от 4кв.м., съгласно правилото на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Нито ЗИНЗ, нито нормите на чл.20 и сл. от ППЗИНЗС, във връзка с делегацията от чл.43, ал.5 от ЗИНЗС предвиждат хипотези на отклонения от нормативно регламентираната минимална жилищна площ. Поради това са ирелевантни обстоятелството, че преместването е било наложително поради предприетите строително-монтажни работи в битовия корпус на затвора и преследваната с ремонта цел - подобряване на битовите условия на лицата, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“.

По делото обаче ответникът обори презумцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, т.к. установи, че ищецът не е претърпял заявените в исковата молба неимуществени вреди. Установи се, че през процесния период П. не е оплакал устно или писмено пред ИСДВР, началника на затвора или друго длъжностно лице за неудобства във връзка с намалената минимална жилищна площ в спалното помещение. Единствените неблагоприятни преживявания са свързани с наличието на дървеници в спалното помещение. При преценка за кумулативното въздействие върху ищеца на условията в килията по см. на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС съдът взима предвид, че извън нарушението на минималната жилищна площ, спалното помещение е отговаряло на всички останали изисквания за нормално обитаване - количество дневна светлина, отопление, проветряване, достъп до санитарни възли, течаща вода и минимум обзавеждане по арг. от чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. Следователно, установеното по делото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на заявените от ищеца неимуществени вреди. Целта на търсеното обезщетение е да възмезди неблагоприятните преживявания на ищеца, каквито в случая не са установени. Липсва причинен на ищеца осезаем дискомфорт в пространствен аспект.

По твърдението за наличие на дървеници в спалното помещение:

Съгласно чл.11 от Закона за здравето /ЗЗ/ държавният здравен контрол на територията на Република България се извършва с цел защита на здравето на гражданите чрез осъществяване на дейностите по чл.15 от закона, между които е надзора на заразните болести.

По см. на чл.119а, ал.1 от ППЗИНЗС дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно ЗЗ, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Нормата на чл.119, ал.2, т.11 от ППЗИНЗС обособява като основно направление в дейността по държавен здравен контрол контролът на извършваните дезисекционни и дератизационни обработки в териториалните служби на ГДИН. Условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации и компетентните физически и юридически лица са предмет на правна регламентация в едноименната Наредба №1/05.01.2018г., издадена по делегацията от чл.62, ал.2 от ЗЗ. По см. на §1, т.1 от ДР на Наредбата „дезинсекция“ са методи и средства за унищожаване на вредните членестоноги – паразити и преносители на инфекциозни и инвазионни болести по хората и животните. Дървениците са вид вредни членестоноги. Жилищните помещения в затвора в гр.Бобов дол попадат в предметния обхват на Наредбата, съгласно чл.1, т.1, б.“д“ от същата.

Съгласно чл.3 от Наредбата, дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията имат за цел унищожаване или намаляване числеността на вредителите /патогенни микроорганизми, членестоноги и гризачи/, които могат да бъдат причинители, преносители и резервоари на заразни болести по хората и животните.

Нормата на чл.4 от Наредбата въвежда задължение на физическите и юридическите лица, стопанисващи или ползващи обектите по чл.1 от Наредбата да поддържат обектите чисти, в добро санитарно-хигиенно състояние, с ниско ниво на проницаемост на вредителите и да осигурят извършването на дезинфекции, дезинсекции и дератизации при поява на вредители и следи от присъствието им.

Правилото на чл.119б, ал.1 от ППЗИНЗ въвежда като задължение на медицинските специалисти в сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода“ и лечебните заведения в местата за лишаване от свобода извършването на държавния здравен контрол. Правомощията на медицинските специалисти в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода са предмет на уредба в чл.150 от ЗИНЗС, като част от тях са свързани с даване на предписания относно хигиената и чистотата на дрехите и спалните принадлежности, хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода /вж. чл.150, ал.1, т.2 и т.3 от ЗИНЗС/. Задължение на затворническата администрация е осигуряване на условия за задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко веднъж седмично и ежемесечното основно почистване и дезинфекция на спалните помещения и помещенията за общо ползване /вж. чл.151, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗИНЗС/.

От изложеното по-горе е видно, че претенцията на ищеца за дървеници в спалното помещение следва да се преценява във връзка със задълженията на администрацията на затвора по чл.4 от Наредба №1/05.01.2018г. и чл.151, ал.1, т.4 и ал.2 от ЗИНЗС.

От доказателствата по делото се установи, че администрацията на затвора е изпълнила въведените нормативни задължения. Обитаваното от ищеца спално помещение по график в изпълнение на договора с фирмата периодично е третирано с препарати срещу вредители, между които основно срещу дървеници. Дейността на фирмата осъществява нормативно предвидената дезинсекция по Наредбата. От своя страна, затворническата администрация е извършвала отделно ежемесечно третиране на помещението с препарати срещу дървеници и допълнително инцидентно третиране при сигнали на лишени от свобода. Администрацията е съдействала на лишените от свобода в тяхното желание за закупуване на по-ефективен препарат и неговото прилагане в помещенията на затвора. Администрацията е провела беседи и разяснителни кампания с лишените от свобода относно необходимостта от поддържане на спалните помещения в добро санитарно-хигиенно състояние и е изисквала от затворниците спазване на лична хигиена, която е във връзка с нивото на проницаемост на вредителите. Задължение на администрацията е да поддържа ниско ниво на разпространение на вредителите и да осигури извършването на дезинсекция при тяхната проява и наличие на следи от същите. Срещу изпълнението на задълженията на администрацията се установи неизпълнение на хигиенните правила при част от затворниците, т.к. основният източник на вредителите е багажа на лишените от свобода, внасян отвън във затвора от техните близки и липсата на добра хигиена. Обитаването на едно помещение от повече лица създава ситуация на риск от поява на вредители, който риск администрацията е управлявала в ниски граници посредством извършваните от нея мероприятия.

Изводът от изложеното е, че ответникът чрез служителите в затвора в гр.Бобов дол е спазил задължението да осигури нормални битови условия за живот на ищеца.

Поради липсата на първият елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва наличието или липсата на останалите два. Независимо от това, съдът ще посочи, че по делото липсват установени вреди, идентични с твърдяните в исковата молба. Няма данни, че наличието на вредителите е причинило у ищеца тормоз, който по сила на интензитет надвишава обичайното неразположение, от което същият се е оплаквал. Това изключва и наличието на причинна връзка между заявените вреди и поведението на затворническата администрация.

По твърдението за лоши хигиенни условия на санитарните възли:

Администрацията на затвора е изпълнила задължението по чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС във вр. с препращането от чл.43, ал.5 от ЗИНСЗ да осигури на ищеца и останалите лишени от свобода в спалното помещение ползването на два самостоятелни санитарни възли с течаща вода. Администрацията е снабдявала ежемесечно лишените от свобода с почистващи препарати за възлите, като задължение на обитаващите помещенията е поддържането на тяхната хигиена. Администрацията е изпълнила и задължението по чл.21, ал.2 от ППЗИНЗС да организира провеждането на хигиенните дейности, като ИСДВР е определил отговорник за всяко спално помещение и е следил за поддържането на реда и хигиената. Установи се, че наличието на мърсотия в санитарните възли е в резултат на неизпълнение на задължението на лишените от свобода за тяхното редовно почистване, а не поради неосигурени от администрацията условията за провеждане на хигиенните мероприятия. Следователно, не е налице първият елемент от фактическият състав на обезвредата, което не налага изследването на останалите два. Не е налице доказано от ищеца нарушение по чл.3 от ЗИНЗС за поставяне от администрацията на затвора в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието поради лоши хигиенни условия на санитарните възли.

Изложеното налага извод за неоснователност на иска.

Поради неоснователност на иска, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху размера на претендираната сума, считано от 17.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което последните са неприложими.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Й.П. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 4 000лв. за причинени неимуществени вреди през периода 31.07.2018г. – 10.10.2019г. поради нарушения по чл.3 от ЗИНЗС - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в пренаселена килия, дървеници в спалното помещение и лоши хигиенни условия на санитарните възли в спалното помещение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред тричленен състав на КАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: