РЕШЕНИЕ
№ 1113
гр. Пловдив, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В.асилев
при участието на секретаря Валентина П. Весилева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20235300501720 по описа за 2023 година
Производството по делото е повторно въззивно, след като е било постановено
решение № 50192/19.6.2023 г. по гр.д. № 4325/2021 г. на ВКС, 4-то ГО, с което е било
отменено решение № 126/23.6.2021 г. по в.гр.д. № 1216/2021 г. на ПдОС, в частта му, в
която е отменено решение № 260876/17.03.2021 г. по гр.д. № 4360/2020 г. на РС –
Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените искове от А. А. Д. с ЕГН:
********** срещу „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и 3 от КТ в размер на сумата от 310.64 лв. обезщетение за оставане без работа за
периода от време от 18.3.2020 г. до 25.03.2020 г.; както и за сумата от 1 175 лв.
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за получено по-ниско
трудово възнаграждение за периода 26.3.2020 г. – 13.05.2020 г. и вместо отменената
част е признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ЧР/17.03.2020 г.,
с която на А. А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, заповедта е
отменена и ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е осъден да заплати на А. Д. обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на ПдОС, с дадени задължителни указанията при новото разглеждане на
делото въззивният съд да извърши оглед по реда на чл. 204 от ГПК на видеозаписа на
представения с молба на ответника „ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД видеоносител –
компакт диск със записите от видеокамерите на обект Б 18.
Предмет на повторното разглеждане е въззивната жалба на А. А. Д. с ЕГН:
********** против решение №260876/17.03.2021 г. постановено по гр.д.№ 4360/2020
г. по описа на ПРС, XV- ти гр.с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от А.
А. Д. против „Лукойл България“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с
1
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, за
признаване за незаконно на дисциплинарното и уволнение, осъществено със Заповед №
011- ЧР/17.03.2020г. на В. П. - К., пълномощник на управителя на „Лукойл България“
ЕООД и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което
същата не е полагала труд по трудово правоотношение за периода 18.03.2020 г. –
25.03.2020 г. в размер от 310, 64 лв., както и за сумата от 1 175 лв. обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за получено по-ниско трудово
възнаграждение за периода 26.3.2020 г. – 13.05.2020 г.
Жалбоподателката поддържа, че така постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по
същество, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по делото пред
двете инстанции.
Въззиваемата страна „Лукойл- България“ ЕООД оспорва въззивната жалба като
неоснователна и поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
поради което моли същото да бъда потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Ищцата е основала исковете си на твърдението, че е работила при ответника на
длъжност „*****”, като на 12.03.2020 г. й е била връчена покана за предоставяне на
обяснения и множество документи, с които същата не е могла да се запознае. Под
натиск, заплаха и стрес е била принудена да предостави обясненията си незабавно, а не
в законоустановения тридневен срок. След депозиране на обясненията, на 17.03.2020 г.
и 18.03.2020 г. била извършена ревизия в обекта, в който ищцата работила, която
обхванала периода 14.11.2019 г. – 16.03.2020 г., при която били установени липси на
стойност 814.18 лв. На 19.03.2020 г. и била връчена заповед за дисциплинарно
уволнение, в която било посочено, че тя е присвоила сума пари. Ищцата оспорва да е
извършила описаното дисциплинарно нарушение, както и надлежното провеждане на
процедурата по снемане на обясненията, тъй като същите били дадени под
натиск. Моли за отмяна на уволнението като незаконно и за присъждането на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както за периода 18.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в
размер от 310.64 лева, както и обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ, представляващо
разликата между възнаграждението, което е получавала преди уволнението и това,
което получава по възникнало последващо трудово правоотношение, за периода
26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. в размер на 1210,25 лв., ведно със законната лихва.
С отговора на искова молба ответникът „Лукойл България“ ЕООД е оспорил
исковете с възражението, че ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата
дисциплина, като е маркирала дадени стоки, приемала е пари от клиенти, без да издаде
касова бележка, впоследствие е отмаркирала стоките и е присвоявала паричните
средства, като не ги е слагала в касата, а отстрани. Счита, че е извършила нарушение
на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а подобни действия в
търговските обекти поставят търговеца под риск от административни санкции.
Поддържа, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е проведена
законосъобразно, а обясненията не са били дадени в състояние на стрес и заплахи.
2
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от събраните в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че ищцата А. Д. е работила по
трудов договор с ответника „Лукойл България“ ЕООД, като е заемала длъжността
„*****“, с място на работа - бензиностанция Б 018, находяща се в гр.***** /*****/.
Трудовото и правоотношение е било прекратено с оспорваната Заповед № 011-
ЧР/17.03.2020 г. поради дисциплинарното и уволнение, като наказанието е наложено за
това, че при извършена проверка на 04.02.2020г. в бензиностанцията били установени
злоупотреби, като А. Д. през периода 26.11.2019 г. - 16.01.2020 г. е извършила
следните нарушения: неправомерно е отмаркирала стоки, вече заплатени от клиента,
без да издаде касова бележка за покупката, което представлява злоупотреба с
доверието на работодателя и е извършено с цел присвояването на средствата,
получени от клиентите като цена за отмаркираната стока, на обща стойност
приблизително 174 лв.
Заповедта за налагане на наказанието е мотивирана, издадена е от лице, носител
на работодателската власт и е надлежно връчена на ищцата. Съдържа изискуемите
реквизити на КТ, посочен е периода на извършване на нарушенията и в какво същите
се изразяват. Спазени са сроковете за налагане на наказанието – двумесечния срок от
откриване на нарушенията и едногодишния срок от извършването им.
Заповедта е издадена след като на 12.03.2020 г. на ищцата е била връчена
покана за даване на обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ. По делото са приложени
писмените обяснения на ищцата, дадени пред работодателя по реда на чл.193 от КТ, в
които тя признава да е извършила отмаркиране на кафе и „три в едно“, които били на
плюс. Описано е, че парите от продажбата им не са били присвоени, а са били
поставяни в плик, за да се маркират други липсващи стоки. Имало е и случаи на
маркиране, вместо на бърза справка, за проверка на цената или количеството на
стоките. Посочено е още, че относно горивата, много клиенти не са знаели колоните,
това се отнасяло и за винетните стикери.
Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установи
твърдението на ищцата, че работодателят е упражнил принуда при вземането на
писмените и обяснения с посоченото съдържание, както и че същата е била заплашвана
и е била поставена в състояние на стрес при даване на обясненията. Установява се от
показанията на разпитаните по делото в производството пред ПРС свидетели П. С.,
служител при ответника и Г. М. – ***** в „Лукойл-България“ ЕООД, че обясненията
от ищцата са били поискани в спокойна обстановка, след представяне на необходимите
документи и даване на информация за вменените й нарушения. На ищцата не е бил
оказван натиск за нищо, било и е дадено достатъчно време, за да изготви писмените си
обяснения, не е била притеснявана, като било и е казано, че това може да стане и в
тридневен срок от получаването на поканата.
Относно факта на извършване на нарушението пред районния съд е изслушан
свидетелят Г. М., който сочи, че в изпълнение на своите служебни задължения е
прегледал видеозаписите на камерите на обекта и е удостоверил резултатите в приетия
по делото констативен протокол. В него са посочени датите и часовете в периода
24.11.2019 г. – 27.01.2020 г., в които ищцата е отмаркирала продадените на клиентите
кафе и закуски, не е издавала касов бон, а получените суми е отделял в плик и чашка от
страни на касата на бензиностанцията. Свидетелят сочи, че извършените нарушения от
ищцата във връзка с маркиране/ отмаркиране на стоки, неиздаване на фискален бон и
отделяне на парични средства извън касата на обекта, първоначално са констатирани
от П. Ж., който в началото на 2020г. е встъпил като временно изпълняващ функциите
3
управител на обект „Б18“. Ж. проверил всички *****и на обекта, но е забелязал
нарушения само при ищцата и други две *****ки - К. Б. и Д. В.а. Сочи се, че са
установени случаи в края на 2019 г. и началото на 2020 г., при които ищцата първо
маркира стока, не издава касова бележка, или я издава след време и я хвърля, след това
я отмаркира и съхранява парите извън касово чекмедже.
В писмените си обяснения, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ ищцата е
извършила извънсъдебно признание за нарушенията, като доказателствената стойност
на това извънсъдебно признание следва да бъде преценена според всички събрани по
делото доказателства / чл. 175 ГПК/.
Пред ПРС е представена справка , отразяваща това, че в периода 26.11.2019г.
- 16.01.2020г. ищцата е отмаркирала стоки в търговски обект на ответното дружество –
бензиностанция “Б18“- ****, ***** /Л.24 от делото на ПРС/, като срещу нея фигурира
потребителското име на ищцата, датата и часа на отмаркирането на стоките. Датите и
часовете на отмаркиране на стоки, посочени в Констативен протокол от 16.03.2020г., в
който са отразени резултатите от извършена проверка /л. 57 от делото на ПРС/,
съвпадат с тези в справката.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция, в
провиденото на 31.07.2023 г. съдебно заседание е извършен оглед на представения на
компакт диск от „Лукойл България“ ЕАД видеозапис, който е извършен в
присъствието на свидетеля Г. М.. Същият е снет от видеокамерите на
бензиностанцията, в която е работила ищцата и чиято автентичност се потвърждава от
заключението на вещото лице А. К. по назначената пред ПРС СТЕ. От огледа се
установява отразеното в уволнителната заповед нарушение на ищцата - маркирането и
неиздаването на касови бележки за продадените в бензиностанцията стоки, както и
заделянето на получените от продажбата суми в отделен плик, което е станало на
посочените в констативния протокол от 16.03.2020 г. дати, часове и минути.
Въз основа на така събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Пловдивският окръжен съд приема, че предявените искове са останали
недоказани и като такива са неоснователни. Този извод се прави както въз основа на
направеното извънсъдебно признание за нарушенията в писмените обяснения по реда
на чл. 193, ал. 1 КТ на ищцата, както и от всички останали събрани доказателства –
свидетелските показания на св. Г.М., справките, издадени от работодателя и огледа на
направения в обекта видеозапис. Въз основа на всички тях се установява
отмаркирането и неиздаването на касови бележки за продадените в бензиностанцията
стоки, както и заделянето на получените от продажбата суми в отделен плик.
Или, установено е по делото, че ищцата е извършила описаното в заповедта
нарушение. Налице е нарушение на т. 3 от длъжностната и характеристика за заеманата
от нея длъжност "*****-*****", която я задължава да води отчет за реализацията на
стоките в бензиностанцията по определените от счетоводството цени и да отчита
приходите от покупко - продажбите им по установения вътрешен ред. Налице е и
нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на
Министерството на финансите за издаване на касова бележка за всяка продадена стока
при получено плащане в брой. Извършено е и нарушение на чл. 33 от Наредба Н-
18/2006 г., която предвижда всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ. С
така извършените нарушения в периода 24.11.2019 г. - 27.01.2020 г. ищцата е
злоупотребила с доверието на работодателя по смисъла на чл. 187, т. 8, пр. 1 КТ, а
тежестта на нарушенията обосновават налагането на най - тежкото дисциплинарно
4
наказание - уволнение.
В същия смисъл са и Решение № 50211 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4352/2021 г., IV г. о ., Решение № 242 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 932/2011 г., IV г.
о., ГК, решение № 86/25.05.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1734/2009 г. на IV г.о.
Ето защо съдът приема, че правото на уволнение на работодателя е
упражнено законосъобразно. Предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и т. 3 КТ са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като с решението си районният съд е стигнал до същите правни изводи и
краен резултат, решението се явява правилно и законосъобразно и като такова ще бъде
потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата и на исковете, на основание чл.78,
ал.3 ГПК жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество
разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на 360 лв. за
производството пред ПОС и 360 лв. за производството пред ВКС, на основание чл. 294,
ал.2 ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260876/17.03.2021 г. постановено по гр.д.№
4360/2020 г. по описа на ПРС, XV- ти гр.с-в, в частта му, с която са отхвърлени
предявените А. А. Д. с ЕГН: ********** против „Лукойл България“ ЕООД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ, за признаване за незаконно на дисциплинарното и уволнение,
осъществено със Заповед № 011- ЧР/17.03.2020г. на В. П. - К., пълномощник на
управителя на „Лукойл България“ ЕООД и неговата отмяна и за заплащане на
обезщетение за времето, през което същата не е полагала труд по трудово
правоотношение за периода 18.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в размер от 310, 64 лв., както и
за сумата от 1 175 лв. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
получено по-ниско трудово възнаграждение за периода 26.3.2020 г. – 13.05.2020 г.
ОСЪЖДА А. А. Д. с ЕГН: ********** да заплати на „ЛУКОЙЛ-
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***** сумата 360 /триста и шестдесет/ лв. – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство и сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв. -
юрисконсултско възнаграждение за производството по гр.д. № 4325/2021 г. на ВКС, 4-
то ГО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок, считано 14.08.2023 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6