Решение по дело №247/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 423
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150700247
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                                                                              №423/8.7.2020г.      

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 10.06.2020 г. в следния състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  Красимир Лесенски

                                                                                                                     Светомир Бабаков

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа дело номер 247 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на Ю.И.С. *** срещу РЕШЕНИЕ № 105 от 16.12.2019г. на ПЕЩЕРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 88/2019г.

            В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че в съдебния акт не са коментирани противоречията в свидетелските показания. Неправилни били и фактическите констатации на въззивния съд, досежно механизма на настъпилото ПТП. По  тези съобраения, касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пещера и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 19-0315-000096/28.03.2019 г. на Началника на РУ Пещера

            Ответникът по касационната жалба- РУ Пещера се представлява от юрисконсулт П.,, която моли за потвърждаване на решението на РС Пещера.

            Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

            Административен съд- Пазарджик, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На касатора бил съставен на 23.02.2019г.,  от мл.  автоконтрольор при РУ Пещера,  Акт за установяване на административно нарушение  Серия АА № 242641 за това, че на 23.02.2019г. в 13:50 часа в с.Нова махала,ул.“………. “ №….,  лицето С. е управлявало собствения си лек автомобил …….с рег. №………, не спира на знак Б2“Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и е ударил движещия се по ул. „Търговска“ лек автомобил…….., като лекия автомобил се завъртял от удара и с предната си лява част удрарил паркиран  л.а.Фолксваген, рег.№………., който получил щети отстрани отдясно. Настъпило ПТП с материални щети на три автомобила.

Посочена е за нарушена разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДвП, иззет е КТ. Касаторът е вписал възражения „не съм съгласен с акта“, подписал е същия и е получил копие от него.

Въз основа на акта е издадено и оспорваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 179,ал.2 във вр с чл. 179,ал.1,т.5пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в акта. Кредитирал показанията на акосъставителя Паунов и на св. Фиданов, които приел, че същите се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Кредитирал също и показанията на св. Кър, който се движил по пътя с предимство и имал визуален контакт със създадената пътна ситуация.

От правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.

Решението е правилно.

По делото липсва спор, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Правилно е прието, че касаторът е бил на второстепенен път и е бил спрял на пътен знак Б2 „Спри, пропусни движещите се по пътя с предимство“. Безусловно задължение  за водача на лек автомообил, спрял на пътен знак Б2 е да пропусне всички автомобили, които се движат по пътя с предимство и чак след като се убеди, че навлизането е безопасно, да предприеме съответната маневра. Без значение е дали друг водач е изпреварвал спрелия на пътя с предимство лек автомобил, който се е готвел да навлезе в пътя без предимство, без значение е също, дали това изпреварване е сторено в съответствие с пътните знаци и правилата за движение по пътищата. Дори и водачът на изпреварващия автомобил да е допуснал нарушение на ЗДвП, той може да бъде най- много съпричинител на ПТП-то, което обстоятелство не може да отрече административно- накааателна отговорност на касатора за случая.  Касаторът е следвало да изчака всички автомобили  да преминат по пътя с предимство и едва тогава да навлезе в него. Като не е сторил това, С. е поставил началото на причинно- следствен процес, резултатирал с ПТП с материални щети по три автомобила.

Правилно е преценено, че административното нарушение следва да се квалифицира по чл. 6 т.1 от ЗДвП, като санкционната норма на чл. 179 ал.2 вр 179 ал1 т.5 от ЗДвП също е законосъобразно определена.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

 

                                                  Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 105 от 16.12.2019г. на ПЕЩЕРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 88/2019г.

ОСЪЖДА Ю.И.С. *** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                   2.