О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение
в закрито заседание на 29.04.2020 г. в състав:
Председател:Рената
Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа
докладваното от съдията М. Аджемова
в. ч.
гр. дело N`167
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
в хипотезата на чл. 413, ал. 2 от ГПК и във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано въз основа на частна жалба на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД против Разпореждане № 201/12.02.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 76/2020 г. на районен съд гр. Оряхово, с което е
оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.М.М. с ЕГН ******** от гр. Оряхово, за
сумата от 1 354.49 лв. главница, 212.55 лв. договорна лихва за периода 29.07.2018
г. - 26.04.2019 г., 546.40 лв. неустойка за неизпълнение на задължението,
545.88 лв. такси за експресно разглеждане на документи, 245 лв. разходи и такси
за извънсъдебно събиране на задължението, 65.69 законна лихва за периода от
27.04.2019 г. -28.01.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата
считано от 05.02.20 г. - подаване на заявлението, до окончателното й изплащане
и съдебни разноски включващи 59.40 лв.
държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че съдът е направил неправилен извод, че са
налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Освен това поддържа, че
неправилно не е приложена възможността за издаване на заповед за изпълнение по
една част от искането, а за друга да се отхвърли. Развива доводите си, че
клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва не са неравноправни,
поради което съдът е следвало да издаде заповед за изпълнение поне за тях. По
отношение на клаузите, които според съда са с неравноправнен характер поддържа,
че същите не противоречат на императивни законови разпоредби. Моли съда да
отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за
изпълнение по подаденото заявление в цялост.
Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното:
Съгласно нормата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от жалбата не е връчен
на насрещната страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалване, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което окръжен съд я преценява за като допустима и подлежаща на
разглеждане по същество.
Районен съд гр. Оряхово е бил сезиран от "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в качеството си на цесионер по договор за цесия
от 01.08.19 г., срещу длъжника Ц.М.М. от гр. Оряхово с ЕГН **********, с
предмет вземания произтичащи от договор за паричен заем № 5457801/30.07.18 г. сключен
между "Вива Кредит" ООД, цедент по цитирания договор за цесия и
длъжника Ц.М., за следните суми: - 1 354.59 лв. главница, 212.55 лв. договорна
лихва от 29.08.18 г. до 26.04.19 г., 546.04 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение, 545.88 лв. такса за експресно разглеждане на документите, 245
лв.разходи и такси за извънсъдебно събиране, 65.69 лв. лихва за забава от
27.04.19 г. до 28.01.20 г., заедно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното й изплащане и разноски в заповедното
производство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните вземания, районен съд е приел, че искането е изцяло се основава
на неравноправни клаузи съгласно нормата на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Окръжен съд намира жалбата срещу така постановеното определение на
първостепенния съд за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедния
съд не може да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със
закона или добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправни
клаузи на договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за
това. Посочената норма вменява в задължение на съда да извърши проверка за
потребителска закрила, тоест за съответствие на договора, на който се основава
искането, с повелителни норми на закона, в конкретния случай нормите на чл. ЗПК
и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се
претендират от договор за паричен заем /кредит/, т. е. длъжникът се явява
потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал
правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
Съгл. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това.
По същество, настоящата инстанция
намира, че извършената преценка за евентуална неравноправност на клаузи в
договора за кредит е правилна, но само за част от претендираните от
дружеството-заявител суми. В случая, в договора за потребителски кредит е
поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за
това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка, която е в
голям размер - 614.70 лв. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е предвидено изрично, че
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е неравноправна.
Договорената неустойка при неизпълнение на задължението за осигуряване на
поръчителство или банкова гаранция е почти половината размер от заетата сума.
Изложеното се отнася и до претендираните от заявителя суми 545.88 лв. -
такса за експресно разглеждане на документи и сумата 245 лв. - разходи и такси
за извън съдебно събиране. Настоящият състав на съда намира, че договорките за
посочените суми пораждат съмнение за наличие на неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговарят на изискванията за добросъвестност и
водят до неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
кредитополучателя. Това е така, тъй като от една страна сумите са договорени
като възможност за предоставяне, но не и като задължение на финансовата
институция. Освен това няма яснота какви точно задължения и съответно разходи
за кредитора включват тези суми и дали тези разходи са действително направени
от същия /кредитора/, а принципът на
справедливост и добросъвестност изискват потребителя да заплаща възнаграждение
за реално ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
По тези съображения може да се
направи обоснован извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 3 и т. 15 от ЗЗД,
което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на
вземането за следните суми: - 546.40 лв.
- неустойка за неизпълнение на задължение; - 545.88 лв. такса за експресно
разглеждане на документи; - 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране,
както правилно е преценил районен съд. Ето защо, за посочените суми атакуваното
разпореждане № 201/12.02.20 г. следва да бъде потвърдено.
Изложеното не се отнася до претендираната от заявителя "Агенция за
контрол на просрочени задължение" ЕООД главница по процесния договор за
заем /кредит/ в размер на 1 354.49 лв., която е част от договорената главница
по заема в размер на 1 500 лв.; договорна или възнаградителна лихва от 212.55
лв. за периода от 29.08.18 г. до 26.04.19 г. и сумата 65.69 лв. лихва за забава
за периода от 27.04.19 г. до 28.01.20 г., заедно със законната лихва върху
главницата от подаване за заявлението до окончателното изплащане на сумата. Видно
от представения договор за заем главницата е в размер на 1 500 лв., фиксираният
годишен лихвен процент по заема е 40.30% и годишния процент на разходите е
49.46%. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на
разходите по договор за потребителски кредит, част от който съставлява и
договорната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти от размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или валута, определени с постановление
на МС. В случая, уговореният в договора за потребителски кредит размер на договорната
лихва е съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По делото няма основания
да се приеме, че договорките между страните по процесния заем, относно размера
на главницата, възнаградителната или договорна лихва са в противоречие с
добрите нрави. А също така, че тези договорки /клаузи/ имат неравноправен
характер по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. От анализа на клаузите на договора
за заем, не следва извод за наличие на някоя от хипотезите визирани в нормата
на чл. 143, ал. 2, т. 1-19 от ЗЗП по отношение на главницата и договорната
лихва. Следва да се посочи, че т. 5 на ал. 2 на чл. 143 от ЗЗП е неприложима за
главницата и договорната лихва, тъй като се отнася до обезщетения и неустойки
за неизпълнение.
Предвид на изложеното, частта от обжалваното разпореждане по отношение
на претендираната главница от 1 354.49 лв., заедно със законната лихва считано
от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; договорна лихва от
212.55 л. за периода от 29.08.18 г. до 26.04.19 г. и лихва за забава от 65.69
лв. за периода от 27.04.19 г. до 28.01.20 г., е неправилно и следва да бъде
отменено, като се върне на първоинстанционния съд за издаване на поисканата
заповед за посочените суми и съответните съдебни разноски.
Водим от изложеното окръжен съд гр. Враца
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 201/12.02.2020 г., постановено по ч. гр. дело №
76/20 г. на районен съд гр. Оряхово в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО заявлението
на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище гр. София за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Ц.М.М. с ЕГН ********** от гр. Оряхово по отношение на суми
представляващи задължения по договор за паричен заем № 5457801/30.07.2018 г.
сключен между "Вива Кредит" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София и длъжника Ц.М.М. с ЕГН ********** от гр. Оряхово, а
именно: - главница в размер на 1 354.49
лв.; договорна лихва от 212.55 лв. за периода от 29.08.18 г. до 26.04.19 г.;
лихва за забава от 65.69 лв. за периода от 27.04.19 г. до 28.01.20 г., заедно
със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението до
окончателноно й изплащане, както и в частта съдебните разноски в заповедното
производство.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за посочените по-горе суми, както и за съд. разноските
в заповедното производство за посочените суми.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК *********, против Разпореждане № 201/12.02.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 76/2020 г. на районен съд гр. Оряхово в ОСТАНАЛАТА
ЧАСТ, с която е отхвърлено заявлението й за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по отношение се следните суми: 546.40 лв. - неустойка за
неизпълнение на задължение; - 545.88 лв. такса за експресно разглеждане на
документи; - 245 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, представляващи
задължения по договор за паричен заем № 5457801/30.07.2018 г. сключен между "Вива
Кредит" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
и длъжника Ц.М.М. с ЕГН ********** от гр. Оряхово.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател
...... Членове 1..... 2.........