Р Е Ш Е Н И Е
260264/7.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2096 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по искове с правно основание по чл.127, ал.2
от СК, във връзка с чл.143 от СК и иск по чл. 149 от СК за издръжка за минало
време по отношение на общото на страните
малолетно дете.
Предявена е искова молба от Т.К.К. с ЕГН **********, с
адрес ***, действащ чрез адв. Г.К. от АК – София със съдебен адрес *** срещу Ц.Ж.В.
с ЕГН ********** с адрес ***. В молбата се твърди, че страните са родители на Ж.Т.К.,
родена на ***г., като нямат сключен граждански брак помежду си. Досега имали
една раздяла, като пак заживяли заедно. Майката напуснала окончателно семейното
жилище, заедно с детето преди година, като към момента има фактическо
съжителство с друг мъж. Това обосновавало правния интерес от водене на
настоящото производство от страна на ищеца, като моли родителските права да
бъдат присъдени на майката и местоживеенето на детето да бъде на нейния адрес.
Личните контакти до навършване на 5 години от детето да бъдат определени всяка
първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., както и на рождения ден
на детето от 10.00 ч. до 14.00 ч. След навършване на петгодишна възраст до
навършване на седем години – всяка нечетна събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. в
неделя с преспиване в дома на бащата, а за първия ден на Коледните празници,
втория ден на Великденските празници, първи януари и рождения ден на детето
(или първия ден след него), както и именния ден на детето - за часовете
от 10.00 часа до 17.00 часа. Ако режима на лични отношения съвпада с
този за лични празници се прилага режима за празниците. След навършване на 7
години - всяка нечетна събота от 10.00 ч. до 17.00 ч. в неделя с преспиване в
дома на бащата, рождения ден на детето от 13.00 ч. до 17.00 часа или първия
следващ ден след него, както и на именния ден на детето от 10ч. до 14 ч. Ако
режима на лични отношения съвпада с този за лични празници да се прилага режима
за празниците. На нечетна година – първия ден на Коледните празници и втория
ден на Великденските празници с преспиване от 10ч.до 17ч. на следващия
ден. На четна година втория ден на
Коледните празници от 10ч.до 17ч. и първия ден на Великденските празници от
10ч.до 17ч. с преспиване при бащата. На нечетна година 1 януари, 3 март, 1 май
и 6 септември от 10ч.до 17.00ч. На четна
година 1 януари, 6 май, 24 май, 22 септември от 10ч до 17 часа. Ако режима за
официални празници съвпада с този за лични отношения се прилага втория. Първите
три дни на зимната и вторите три дни на пролетната ваканция при нечетна година,
вторите три на зимната и първите три на пролетната ваканция при четната година.
При съвпадение на режимите, се прилагат тези за официални празници. 30 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като майката уведомява
бащата до 31 май на текущата година, а до 10 юни бащата уведомява майката къде
ще бъде с детето. При неуведомяване на майката бащата прави избора си до 10
юни. Ищецът имал възможност да заплаща издръжка в размер на 170 лв. месечно. В
заключение се моли за уважаване на исковете така както са предявени.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения месечен срок от
нейна страна бил депозиран писмен отговор и насрещен иск. В писмения отговор се
моли за присъждане на родителските права на майката, като местоживеенето да
бъде на нейния адрес, моли се за осъждане на ответника да заплати издръжка от
200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, както и определяне
на режим на контакти – всяка първа и трета събота от 08.00 часа до 12.00 часа в
присъствието на майката.
В депозирания по делото насрещен иск по чл.149 от СК се
излагат причините за неразбирателството между страните, а именно отказа на
бащата да се грижи лично за детето през времето, когато майката е била на
лечение във Варна, като това била причината майката и детето да напуснат
семейното жилище и да заживеят в дома на нейните родители. В последствие се
събрали отново, но отношенията им се влошили още повече и окончателно се
разделили април 2019г. Оттогава грижи за детето полагала майката, като
разчитала на помощта на своите родители и на своя приятел, при когото живеела.
В заключение се иска от съда да заплати издръжка за минало време в размер на 2160 лв. за периода от
29.09.2019г. до 29.09.2020г. по посочена банкова сметка, ***срочена вноска до
окончателното изплащане на вземането.
В срока на писмен отговор е подаден такъв от страна на
ответника по насрещния иск. Излага се, че искът е допустим, но частично основателен
за сумата от 1860 лв., като над този размер е неоснователен.
В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск се явява
лично, заедно с адв. К. от ШАК, като поддържат исковете и оспорват насрещната
искова молба, досежно претендирания размер. В писмената защита по делото се
доразвиват доводите, изложени в исковата молба относно основателността на
исковете.
В съдебно заседание ответницата по първоначалния иск
се явява лично, заедно с адв. С.Е.от
ШАК, като оспорват исковата молба в частта ѝ за личните контакти между
бащата и детето и поддържат предявената насрещна искова молба. В представените
по делото писмени бележки се развиват обстойно доводите за определяне на
подходящ режим на контакти и размер на издръжка за минало време и занапред.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели заедно през
периоди от време, прекъсвани от раздели. Отношенията им били обтегнати през
времето на съвместното им съжителство, като неразбирателство имало и между
ответницата и семейството на ищеца, през времето когато двете семейства живели
заедно. От съвместното им съжителство се родило едно дете – дъщеря Ж.Т.К.,
родена на ***г. и понастоящем на пет години. Към момента посещава детска
градина „Конче вихрогонче“ в гр.Шумен. От раждането на детето основните грижи
за него полагала неговата майка, като
помежду им била изградена изключително силна емоционална връзка. Между страните
имало образувано предходно съдебно производство със същия предмет, като били
постановени и привременни мерки с Определение № 2049/12.09.2017г. по гр.д. № 2244/2017г.
Производството било спряно по взаимно съгласие на страните и в последствие
прекратено служебно от съда, поради изтичане на шестмесечния срок на спиране и
липсата на искане за възобновяване. Именно след образуване на производството
страните направили поредния безуспешен опит да заздравят връзката си и да
отглеждат и възпитават заедно детето си. Така окончателната раздяла между тях
настъпила преди повече от година, като към момента майката съжителства с друг
партньор и живеят заедно с детето Ж. в дома на неговите родители. През периода,
през който страните били разделени контактите помежду им не били прекъсвани,
като бащата осъществявал срещите си с детето в присъствието на майката в дома,
в който живеел. През октомври 2020 г. бащата отишъл до дома на майката,
придружаван от свид. П.Т.К.(баба на Ж. и майка на ищеца), като при поканата им
детето да се качи в лекия автомобил, същото отказало категорично и се
разплакало и разстроило. Последвали пререкания между родителите и техните
близки и оттогава бащата прекъснал провеждането на срещи между него и детето,
като не поддържал контакт и по телефона.
От
представените по делото доказателства се установява, че бащата е регистриран
като земеделски производител на 21.02.2012г., като към 2015г. в неговия
животновъден обект се отглеждат 150 пчелни семейства. Видно от справка на
дейността му за стопанската 2019/2020г. (лист 15 от делото) пчелните семейства,
регистрирани в землището на с. ***са 200 броя. Представена е годишна данъчна
декларация, по чл.50 от ЗДДФЛ, входирана пред НАП, офис Шумен на 26.08.2020г.,
в която е посочена годишна данъчна основа в размер на 12 667.60 лв. В
съдебно заседание се представя годишна данъчна декларация с вх. № 270040197749
от 18.03.2021г. за реализирания през 2020г. доход от ищеца, който е в размер на
7 517.68 лв.
Представен е Договор за наем от 02.12.2019г. за наето от
ищеца жилище в гр.Шумен, находящо се на ***, като заплащания месечен наем бил в
размер на 350 лв. и срокът на договора е до 31.12.2019г.
Представени са доказателства за преведена по банков път
на 20.03.2020г. сума в размер на 120 лв. за лекарства на Ж., както и касови
бонове за закупени детски книжки, детски играчки, лекарства. Има доказателства,
че бащата е купувал играчки и книжки на детето на невисока стойност, които по
твърдения на майката, прибирал в дома си.
От
страна на ответницата е представено Удостоверение изх. № 696 от 28.10.2020г.,
издадено от работодателят „Хан Омуртаг“ АД ( лист 37 от делото), видно от което
лицето реализира за шестмесечен период от април 2020г. до септември 2020г.
нетен доход в размер на 3 257.90 лв. От представеното Удостоверение от
същия работодател изх.№ 46 от 04.02.2021г. за периода от юли 2020г. до януари
2021г. е посочен нетен доход в размер на 2 869.35 лв.
Представени
са и доказателства за посещения при лекар и издадени рецепти, от които е видно,
че детето боледува от инфекции на горни дихателни пътища, за които е предписано
медикаментозно лечение и са издавани болнични на майката.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. П.Т.К.– майка на
ищеца по първоначалния иск, свид. Ж.В.В.и свид. И.П.В. – родители на
ответницата по първоначалния иск.
В
показанията си свидетелите посочват, че за детето се е грижила неговата майка с
помощта на своите родители. Свидетелите разказват за инцидент на конкретна дата
– октомври 2020г., след която бащата не се е срещал с детето и не е търсил контакт
с майката. Посочват, че детето се е обръщало към сегашния съжител на майката с
обръщението „тати“, като на биологичния си баща казвало „баща ти“.
Свидетелстват, че бащата и неговото семейство отглеждали пчелни семейства и работата
ангажирала изключително времето им. Това била причината бащата да провежда
срещи с детето по различно време в присъствието на майката. Отношенията между
родителите били обтегнати както по време на съжителството им, така и след това,
като помежду им липсвала взаимна подкрепа в грижите по отглеждането на детето. Майката
на ищеца твърди, че за първи път видели съжителя на майката на последната среща
през октомври и тогава поведението на детето било много променено и
дистанцирано, за разлика от преди. Другите двама свидетели, като роднини от
близкия кръг на Ж., считат, че комуникацията между родителите следва да се
възстанови в името на детето. Съдът кредитира показанията на всички свидетели,
тъй като кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не са в
противоречие с тях. Същевременно обаче отчита пряката заинтересованост на
свидетелите от изхода на делото, предвид родствените им отношения със страните
по делото.
По делото е изготвен социален доклад от 18.02.2021г., в
който е отразено, че страните са имали връзка от 2014г. и са съжителствали в
кратки периоди от време с прекъсвания. След раздялата бащата е помагал със
закупуването на лекарства за засилването на имунитета на детето, като е купувал
и играчки, но според майката ги е прибирал в дома си. Бащата живее в квартира
под наем, където има обособен кът за детето и където са разположени играчките
на детето. Условията са много добри и в дома се разполага с всичко необходимо
за едно домакинство. Социалните работници наблюдават силна емоционална връзка
между майката и детето. В заключение сочат, че детето следва да общува и с
двамата си родители, които са длъжни да поемат отговорност при неговото
отглеждане и възпитание.
По делото е допусната и назначена съдебно-психологична
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по делото и е
прието от съда, като пълно и компетентно дадено. В обстойното заключение по
експертизата (общо 14 листа), вещото лице прави изводите, че по отношение на
бащината фигура детето по-скоро е объркано, отколкото стресирано. В живота на
детето Т. не присъства като бащина фигура и между тях не съществуват
доверителни и топли отношения. Основната причина за това била, че родителите са
се разделили когато детето е било в ниска възраст и човека, който заема в
нейното съзнание мястото на бащината фигура е новият съжител на майката.
Липсват негативни нагласи формирани от детето към баща му, като поведенческите
прояви у Ж. по отношение на баща ѝ са в резултат на неизградената връзка
между двамата. Експертизата не може да направи извод за системни или
целенасочени отчуждаващи практики от майката, но детето формира образите за
другите под влиянието на възрастните,
които се ползват с авторитет пред него. Липсват данни за наличие на PAS синдром, но
крайно обезпокоителен бил факта, че детето няма изградена адекватна
привързаност към биологичния си баща, тъй като объркването по отношение на
ролите на това кой е нейния баща (ищеца или новия съжител на майката) е
предпоставка в живота на детето да настъпят бъдещи поведенчески и емоционални
проблеми. Това може да се преодолее с извършване на регулярни срещи на детето с
бащата, първоначално по-кратки и без преспиване, в присъствието на майката, а в
последствие времето за срещите да бъде увеличено. На последен етап е
въвеждането на разширен режим на контакти между бащата и детето.
Родителите на детето са изслушани в съдебно заседание. Майката
сочи, че не отрича ролята на бащата в живота на детето, а дори основния проблем
между двамата е оттам, че бащата не съзнава отговорността си като родител. Бащата
твърди, че двамата са се опитали да решат въпросите около срещите между него и
детето, но очевидно неуспешно, затова иска да има определен точен режим от
съда, който да се спазва и от двамата.
В съдебното заседание по делото е представена молба, с
която се иска постановяване на
привременни мерки, предвид неразбирателството между страните. По така
направеното искане съдът се е произнесъл в протоколно определение в открито съдебно заседание на 18.05.2021г.,
като е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете
на майката, като е определил местоживеенето на детето да бъде на нейния адрес,
определил е режим на лични контакти всяка неделя от седмицата от 10.00 часа до
12.00 часа, в присъствието на майката. Осъдил е ищеца да заплаща 170 лв. месечна
издръжка по банковата сметка на майката, считано от 18.11.2020г. – датата на
насрещната искова молба, с която се претендира издръжка за бъдеще време от
страна на майката, платима до 5 - то число на месеца, за който се дължи.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства
по делото.
По отношение на основателността на иска по чл.127 от СК: Между страните няма разногласия по въпроса кой от тях следва да упражнява
родителските права спрямо общото им дете, тъй като и двамата се съгласяват, че
тези права следва да се възложат на майката. Както становищата на страните,
така и установената по делото фактическа обстановка обосновават основателността
на предявения в тази насока иск, тъй като по делото стана ясно, че още от
раждането на детето майката е осъществявала фактическите грижи, свързани с
неговото отглеждане, както и че в това отношение може да разчита на помощта на
своите родители, както и на семейството на своя съжител. Условията за
отглеждане на детето са много добри, като майката работи и на постоянен трудов
договор и реализира постоянни доходи. Съдът намира, че ответницата по
първоначалния иск, му е осигурила една сигурна и спокойна семейна среда, като в
достатъчна степен се разкриват нейните високи родителски качества и
способността й да се справи и за в бъдеще с основната част от задълженията си. Отделно от това детето е в ниска възраст – на 10.01.2021г.
е навършила пет години и се нуждае от грижите именно на майката. Страните не
спорят и по въпроса за местоживеенето на детето, което да бъде на адреса на майката. Спорните по делото въпроси касаят режима на
лични контакти между бащата и детето, както и размерите на издръжката за бъдеще
и минало време.
По отношение на искането за личните контакти
между родителя, който не упражнява родителските права (бащата) и Ж., съдът
намира следното: При разглеждане на иск по чл.127, ал.2 от СК, включително и
при решаване на въпроса за личните отношения между родител и дете, съдът преценява всички обстоятелства за всеки
конкретен случай, с оглед интересите на детето.
Настоящия случай се отличава по това, че
ищецът не присъства в света на детето, като бащина фигура, а това място се
заема от новия съжител на майката. Това объркване в психичния свят на детето
обаче, не е в резултат на отчуждителни практики от страна на майката, а се
дължи на раздялата между родителите в много ниска възраст на Ж., както и на
обстоятелството, че основната грижа по отглеждането е имала майката. Преодоляването
на това и изграждането в съзнанието на детето на авторитета на Т., като бащина
фигура, съдът намира, че би се постигнало само със съдействието на родителите и
техния кръг на близки и роднини. В тази връзка съдът кредитира извода направен в заключението на експертизата, че в интерес
на детето е провеждането на системни, регулярни и строго спазвани срещи между бащата
и детето, които да са разграничени в няколко етапа, изцяло съобразени с
потребностите на детето. Първият етап следва да продължи до навършване на
седемгодишна възраст на Ж., като срещите следва да се провеждат в присъствието
на майката и да продължават два часа. Детето следва да започне да изгражда
доверителна връзка със своя баща, като срещите ще бъдат провеждани регулярно,
всяка неделя от 10.00 часа до 12.00 часа. При невъзможност за провеждане на
среща в този ден, на детето следва да бъде обяснена конкретната причина за
това, като срещата следва да бъде проведена в първия възможен момент.
Родителите следва да наложат с поведението си спокойна и доверителна среда, в
която Ж. да се чувства сигурна. След навършване на седемгодишна възраст на
детето бащата следва да провежда срещите си с него без присъствието на майката,
като срещите бъдат увеличени като времетраене, запазвайки деня на провеждането
им, а именно в неделя от 10.00 до 14.00
часа. След навършване на осемгодишна възраст
съдът намира, че следва да бъде разширен режима на контакти, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до
15.00 часа в неделя, с преспиване; 20 дена, през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като страните следва да определят тези дни до 15 юни на
текущата година, като при липса на уговорка между тях режима се провежда, както
следва: от 11.00 часа на 20 юли до 15.00 часа на 30 юли с преспиване, както и
от 11.00 часа на 15 август до 15.00 часа на 25 август; на четна година – от
10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа
на 25 декември и от 10.00 часа на 31 декември до 17 часа на първи януари, с
преспиване в дома на бащата; на нечетна година от 10.00 часа на 25 декември до
17.00 часа на 26 декември и от 10.00 часа на първи януари до 17.00 часа на
втори януари, с преспиване в дома на бащата; по два дена от Великденските
празници по взаимна предварителна уговорка между страните, като при липса на
договореност – на четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа на
следващия ден, на нечетна година от 10.00 часа на Великден до 17.00 часа на
следващия ден, с преспиване в дома на бащата; по три дена от всяка зимна и
пролетна училищни ваканции на детето от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа
на третия ден, с преспиване в дома на бащата; по два часа на рождения ден на
детето – 10 януари;
Определеният режим на лични отношения следва
да се съблюдава от родителите, особено в първите два етапа от провеждането им,
предвид и заключението на вещото лице, че при изграждане на доверителната връзка
баща – дъщеря от особено значение е стриктното му спазване и съдействие от
двамата родители. В тази връзка съдът не възприема доводите изложени в исковата
молба, че режима следва да е съобразен с възможностите на бащата да упражнява
професията на земеделски производител и тогава да отделя време за детето си. При
определянето на режима на лични отношения, водещи не са ангажиментите на родителите, а
интереса на детето, който е да общува пълноценно и с двамата си родители.
По отношение на размера искът по чл.149 от СК
за издръжката за минало време: Безспорно е
по делото, че ответникът е баща на малолетната Ж., като няма спор и по това, че
родителите не живеят заедно от април 2019г.
Възможността да се иска издръжка “за минало време” обхваща периода, за
който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този
период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. В
настоящият случай искът за издръжка е предявен с насрещната искова молба
депозирана по делото на 18.11.2020г., което е крайната дата на периода, а
съответно началната дата е 18.11.2019г. По
делото е установено, че в този период основната грижа за детето,
включително и неговата материална издръжка е поета единствено от майката – ищца
по делото. От разпита на свидетелите стана ясно, че бащата се е срещал с
детето, като му е подарявал различни неща – книжки и играчки, като само за част
от тях са представени доказателства за конкретната им стойност. Представени са
доказателства, че бащата е купувал имуностимулиращи медикаменти за подсилване
на имунната система на Ж., както и е направил банков превод от 120 лв. на
20.03.2020г. по повод заболяване на детето (лист 53 от делото). Видно от
социалния доклад, майката споделя, че след раздялата бащата е помагал през
есенно-зимния сезон за закупуване на медикаменти в размер на по 30-40 лв.
месечно, като е правил подаръци на детето, които е прибирал в дома си. Предвид
представените писмени доказателства, съдът намира, че през претендирания период
на издръжка за минало време, бащата също се е включвал в материалната издръжка
на детето, макар и с минимални суми, като това обстоятелство следва да се
отчете при определянето на размера на издръжката. С оглед възрастта на детето и
неговите нужди за периода 18.11.2020г. – 18.11.2019г. детето е имало нужда от
сума за издръжка в размер на 260 лв. месечно. Необходимо е обаче, освен нуждите
на детето, да се съобразят и възможностите на родителите. Доколкото за детето
през този период е полагала грижи само майка му, то бащата следва да поеме част
от тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето. По делото има
събрани голям брой доказателства за имущественото състояние на страните към
миналия период. Ответника е реализирал частично нетен доход за периода формиран
от дохода му като земеделски производител през стопанските 2019/2020г. Предвид гореизложеното съдът намира, че определената
месечна издръжка от 260 лв. следва да се поеме от бащата в размер на 160 лв., а
от майката в размер на 100 лв. Така определената издръжка в размер на 160 лв. ще се дължи от 18.11.2019
г. до датата на подаване на насрещната искова молба, когато се предявява и
искът, а именно 18.11.2020г., като на
основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението в частта, досежно издръжката.
По отношение
на възражението на ответника, че има
задължения за заплащане на квартира в гр.Шумен от 350 лв. месечно, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като наличието на облигационни отношения с други
лица не са от значение за задължението за заплащане на издръжките към
непълнолетно лице.
Поради
изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан до размер на 160
лв., като в останалата си част до пълният предявен размер от 180 лв. следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен.
По искането
с правно основание чл.143, ал.2 от СК, съдът намери следното: Изложените по-горе правни съображения и
доводи до голяма степен касаят и този иск, доколкото фактическата обстановка и към двата искови
периода е сходна и не е налице
съществена промяна в обстоятелствата. Промяна в обстоятелствата има единствено
по отношение на това, че Ж. е с една година по-голяма и нуждите на детето за в
бъдеще ще нарастват, както и в размера на декларирания от бащата доход като
земеделски производител. В тази връзка съдът намира, че въпреки понижаването на
реализирания от бащата доход, то няма данни това изменение да е съществено и
трайно, а не временно. От друга страна той е в трудоспособна възраст и няма
доказателства за здравословни проблеми. Затова съдът намира, че размера на
издръжката за в бъдеще време следва да е в размер на 290 лв. месечно, като
бащата следва да заплаща издръжка в размер на 190 лв., а майката която полага
непосредствени грижи за детето да поеме останалата част от 100 лв. Така
определената издръжка съдът намира, че не би затруднила родителят и се дължи
от него от влизане на съдебното решение
в сила, поради постановените от съда привременни мерки, като е платима до 5-то
число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, като следва да се допусне и предварително изпълнение на основание чл.242,
ал.1 от ГПК. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата
на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, като
определения размер е с около 27 лева по-висок от минимално определеният за
страната размер. По отношение на доказателствата за извършвани от бащата
допълнителни разходи за наем, мотивите на съда са същите, като изложените
по-горе и няма да се приповтарят.
Ответникът
дължи държавна такса върху определените издръжки 350.40 лв., както и 5 лева
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид, че страните са направили искания за присъждане
на съдебните разноски в производството, съдът дължи произнасяне по този въпрос.
Производството по иска по чл.127, ал.1 от СК съставлява спорна съдебна
администрация. По отношение на родителските права и местоживеенето на детето не
е налице спор между страните и съдът се е съобразил със това в съдебното си
решение. По отношение на режима на лични отношения - съдът не е уважил нито един от предложените
от страните режим на лични контакти във периодичността и вида на срещите на
родителя и детето, така както са поискани от страните, затова разноските
направени от страните следва да останат за всяка така както са направени от тях.
По отношение на иска за издръжка за минало време и размера на издръжката за в
бъдеще, съдът констатира, че в представеният от ищцата по насрещния иск договор
за правна защита и съдействие липсва индивидуализиране на исковете, по които е
заплатила процесуално представителство, а доколкото адвокатския хонорар е в
минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то съдът не би могъл да определи такъв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Ж.Т.К. с ЕГН ********** на майката Ц.Ж.В. с
ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на
адрес гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на детето Ж.Т.К. с ЕГН ********** с неговия баща Т.К.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, както следва: до навършване на седемгодишна възраст на Ж. - всяка неделя
от 10.00 часа до 12.00 часа, в присъствието на майката; след навършване на
седемгодишна възраст на детето до
навършване на осемгодишна възраст на детето –всяка неделя от 10.00 до 14.00 часа; след навършване на осемгодишна възраст: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 15.00 часа в неделя, с преспиване
в дома на бащата; 20 дена, през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, като страните определят тези дни до 15 юни на текущата година, като при
липса на уговорка между тях срещите се провеждат, както следва: от 11.00 часа
на 20 юли до 15.00 часа на 30 юли с преспиване, както и от 11.00 часа на 15 август
до 15.00 часа на 25 август; на четна година – от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 25 декември и от
10.00 часа на 31 декември до 17 часа на първи януари, с преспиване в дома на
бащата; на нечетна година от 10.00 часа на 25 декември до 17.00 часа на 26
декември и от 10.00 часа на първи януари до 17.00 часа на втори януари, с
преспиване в дома на бащата; по два дена от Великденските празници по взаимна
предварителна уговорка между страните, като при липса на договореност – на
четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа на следващия ден, на
нечетна година от 10.00 часа на Великден до 17.00 часа на следващия ден, с
преспиване в дома на бащата; по три дена от всяка зимна и пролетна училищни
ваканции на детето от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на третия ден, с
преспиване в дома на бащата; по два часа на рождения ден на детето – 10 януари;
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК Т.К.К. с ЕГН ********** да заплаща на малолетната Ж.Т.К.
с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц.Ж.В. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 190 лв.(сто
и деветдесет лева), платима до 5 –
то число на месеца, за който се дължи по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД
с титуляр Ц.Ж.В. с ЕГН **********, считано от датата на влизане в законна сила
на съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
датата на вземането до окончателното им изплащане, до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен
размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.149 Т.К.К. с ЕГН
********** да заплати на малолетната Ж.Т.К. с ЕГН **********, издръжка за
минало време в общ размер на 1920 лв.(хиляда
деветстотин и двадесет лева), за периода от 18.11.2019г. до 18.11.2020г.,
платима по банкова сметка *** ***, находяща се в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Ц.Ж.В. с ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на насрещната искова молба в съда, а именно 18.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска в останалата му част
до пълния му предявен размер, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.К.К. с ЕГН **********
да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна
такса в размер на 350.40 лв. лв. (триста
и петдесет лева и четиридесет стотинки), както и 5 лв.(пет лева) при
евентуалното служебно издаване на изпълнителен лист от съда.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на
издръжките, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: