Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 13.07.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело №71 по описа на РС-Харманли за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от Е.Д.О., ЕГН:**********
*** против Наказателно постановление №21-0271-000001 от 12.01.2021 година на Началник
Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
както и че НП било неправилно, необосновано и постановено в противоречие със
закона. Твърди се също, че не било извършено твърдяното нарушение, липсвали
неговите обективни и субективни признаци. Наложеното му наказание било
незаконосъобразно и несправедливо. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява и дава обяснения, в които отрича извършването на
нарушението, като заявява, че направил дадения му от органите на реда тест за
проверка употребата на наркотични вещества, който бил отрицателен, както и че
съответните служители искали да направи нов тест и да отиде да даде проби кръв
и урина за изследване.
Процесуалният му представител адв.Георгиев
поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в
тази насока.
Административнонаказващият орган /АНО/
РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 08.01.2021г.
в 00.20 часа, в гр.Харманли, на кръстовището на ул. „Янко Съкъзов“ и ул. „Генчо
Стоев“, жалбоподателят Е.О., като водач на лек автомобил, управлявал МПС марка
„Фолксваген Пасат”, с рег. № Х 3275 КМ, като бил спрян за проверка от органите
на реда. В резултат на това в 00.40 часа отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000, ARKF-0022”.
Издаден и съответно връчен му бил талон за медицинско изследване №082517/08.01.2021г.,
като той отказал да даде кръв и урина за химическа експертиза и по делото
липсват данни за извършено химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед на така установеното е
съставен АУАН №874194 от 08.01.2021г. от П.К. - мл.автоконтрольор при
РУ-Харманли за нарушение по чл.174 ал.3, пр.2 от ЗДвП, като посоченото
нарушение в акта се изразява в отказ на жалбоподателя да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и неизпълняване на
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя
на същата дата, като актът е подписан без възражения. В подкрепа на така
описаните факти е и приложения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 08.01.2021г. и талон за изследване №082517/08.01.2021г.
Административнонаказващият орган (АНО) в
издаденото от Началник Група към ОД на
МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №21-0271-000001 от
12.01.2021 година е приел за
доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него
нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата,
при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за нарушен също
чл.174 ал.3 от ЗДвП. Предвид това и на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания
глоба от 2000 лв. и лишаване право да управлява МПС за 24 месеца. На основание
Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки.
От страна на жалбоподателя също се ангажираха
гласни доказателства чрез разпит на св.Иван Георгиев, който заяви, че бил с
жалбоподателя този ден, както и че присъствал при тестването му за наркотични
вещества, при което разбрал от органите на реда, че тестът е отрицателен.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка
безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се
в АНП по издаването им – АУАН №874194
от 08.01.2021г., протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 08.01.2021г. и талон за
изследване №082517/08.01.2021г., както и от показанията на изслушаните в
съдебно заседание свидетели -
актосъставителя П.К. и присъствалите при проверката И.Я. и Ж.К. ***. Тези свидетелски показания съдът
кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други
доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. Показанията на
св.И.Георгиев съдът не кредитира, тъй като същите са в противоречие с целия
останал, събран по делото доказателствен материал, с оглед на което следва да
се приеме, че обслужват единствено защитната версия на жалбоподателя. Този
свидетел заяви пред съда, че се е намирал в сградата на РУ-Харманли и че е
присъствал при извършването на тест на жалбоподателя за наркотични вещества и
техни аналози, както и че разбрал, след като чул от полицейските служители, че
тестът бил отрицателен, което противоречи на показанията на незаинтересования
от изхода на делото св.К., който посочи, че свидетелят, придружаващ
жалбоподателят, е бил извън сградата на РУ-Харманли, т.е. същият не е
присъствал при отказа на жалбоподателя да бъде тестван.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за
това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и
чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. и Заповед №8121з-825 от 13.07.2019г., двете на
Министъра на вътрешните работи, което не се и оспорва по делото.
АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. При
издаването на АУАН и на наказателното постановление (НП) съдът не констатира
допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство.
Самото нарушение е описано точно и
ясно както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като
изрично е посочено, че на визираната в тези два акта дата и място
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство и да му бъде
извършено химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Конкретните факти са надлежно
квалифицирани в АУАН и в НП като нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.
Следователно налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правилно е
приложена разпоредбата и в санкционната й част, като наложените наказания са
съобразени с предвиденото в закона – чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Не се спори, че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно
превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП - "Водач
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата”. Безспорно същият е управлявал процесното МПС, доколкото от събраните гласни
доказателства се установи, че именно той е осъществил действия по привеждане на
МПС-то в движение и по упражняване на контрол върху автомобила. Тези факти не
се и оспорват от страна на жалбоподателя.
Административното нарушение по чл. 174 ал.
3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде
кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
са два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични
вещества или техни аналози, като изброяването на горепосочените методи не представлява две различни хипотези
на административни нарушения, а се касае за едно единствено нарушение,
изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по кой метод. В
случая на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП те са употребени именно като две
различни възможности, които контролиращият орган предоставя на проверявания
водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Следователно налага се извода за субсидиарния характер на този подход /тестване чрез
техническо средство или съответно при отказ за такова тестване чрез
химико-токсикологично лабораторно изследване/ за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и той следва и от анализа на
разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, издадена от Министъра
на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието
и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Всъщност,
редакция на нормата на чл. 3а, т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на
така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая,
след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо
средство или тест е основание употребата на наркотични вещества или техни
аналози да се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване.
В случая по делото се установи от
кредитираните с доверие показания на
свидетелите П.К., И.Я. и Ж.К. ***, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като
се доказа и че същият не е дал и проба за медицинско изследване. Това се
потвърди от данните, съдържащи се в талон за медицинско изследване талон за изследване №082517/08.01.2021г.,
в който изрично е отразено, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с
техническо средство, който отказ е удостоверил с подписа си, и независимо от
даденото му предписание за явяване в ЦСПМ-Харманли в срок до 45 мин, не е
изпълнил същото, а именно не е изпълнил предписанието за химико-токсилогично
лабораторно изследване.
Както вече се посочи недоказани останаха твърденията
на жалбоподателя, че е бил тестван с техническо средство за употребата на
наркотични вещества и техни аналози и че съответно резултатът е бил
отрицателен, тъй като в тази насока останаха единствено показанията на
ангажирания от жалбоподателя св.И.Георгиев, които не се кредитират с доверие
като изолирани и противоречащи на целия останал събран по делото доказателствен
материал.
Следователно налице е отказ от тестване за употребата
на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство, обективиран в талон за изследване №082517/08.01.2021г. Химико-токсилогично лабораторно
изследване по делото обаче също не е налице,
т.е. жалбоподателят не е изпълнил и предписанието на контролните органи, поради
отказа му да даде проби от урина и кръв (което не се оспорва по делото),
въпреки че е приел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно
налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
осъществяване на състава на нарушението по чл. 174 ал. 3 ЗДвП, което
законосъобразно е наказано с предвидените в тази норма наказания в твърд
размер, а именно глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
От субективна
страна нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е извършено виновно – умишлено,
доколкото нарушителят е съзнавал характера на извършеното нарушение, предвиждал
е неговите последици и е искал настъпването им, съгласно чл.11 от ЗАНН, вр.
чл.11, ал.2 от НК.
Предвид
така изложеното жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на делото в полза на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски по делото.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0271-000001
от 12.01.2021 година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с
което на Е.Д.О., ЕГН:********** *** за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба”
в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :