Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……………./25.11.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ
при участието на секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Р. Симеонов
административно дело № 3314/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е по жалба на Ю.К.И., ЕГН: **********,***, против Ревизионен акт №
Р-03000318001770-091-001/30.08.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 299/15.11.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна, с който са установени: - допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ
за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 41222 лв. и
съответните лихви; - за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2014 г. – м.12.2016 г. в общ
размер на 71675,66 лв. и съответните лихви; - вноски за фонд ДОО за данъчни
периоди 2013 г. – 2016 г. в общ размер на 12318,72 лв. и съответните лихви; -
вноски за фонд ЗО за данъчни периоди 2013 г. – 2016 г. в общ размер на 7637,91
лв. и съответните лихви; - за вноски за фонд ДЗПО-УПФ за данъчни периоди 2013
г. – 2016 г. в общ размер на 4812 лв. и съответните лихви.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на административния акт, издаден при неправилно тълкуване
на материалния закон. Оспорват се изводите на административния орган, че
жалбоподателят е укрил приходи или доходи, както и се твърди, че
незаконосъобразно ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. от АПК. Твърди
се още, че ревизиращият екип не е взел предвид представените от жалбоподателя
сертификати за качество, в които са описани единични бройки златни изделия, тип
– втора употреба, и е приел, че същите не отговарят на изискванията на ЗСч.
Жалбоподателят счита, че е налице документална обоснованост на извършения от
него разход, тъй като представените сертификати съдържат достатъчно данни и
реквизити, от които е видно, че е извършена стопанска операция. Поддържа
неправилно определяне на данъчната му основа за облагане по ЗДДС, при което не
е съобразен специален режим на облагане и разходите му във връзка с дейността.
Сочи основание по чл.143 ал.1 от ЗДДС да бъде третиран като "дилър на
стоки втора употреба" чрез облагане на маржа на цената според чл.90 от ППЗДДС.
С тези доводи се моли съдът да отмени акта, като се претендират и направените
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. К.К., която поддържа жалбата и
уточнява, че се оспорва единствено обстоятелството, че за продадените стоки
жалбоподателят е заплатил определи суми, за които с жалбата са представени
сертификати и желае на основание чл.143 ал.1 от ЗДДС да бъде
третиран като "дилър на стоки втора употреба" чрез облагане на маржа
на цената според чл.90 от ППЗДДС. Моли за присъждане на съдебно - деловодни
разноски, ведно с адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗАдв.
Ответникът - Директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, чрез
процесуалният си представител – юрисконсулт Г. Е., е на становище, че жалбата е
неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, преценявайки доказателствата по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е
поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000318001770-020-001/26.03.2018
г., с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди
01.01.2013 г. – 31.12.2016 г.; ДДС за данъчни периоди 29.04.2016 г. –
31.12.2016 г.; ДДС за данъчни периоди 29.01.2015 г. – 30.11.2015 г.; ДОО, ЗО и
универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за данъчни периоди 01.01.2013
г. – 31.12.2016 г.; като е определено ревизията да бъде извършена от Л. Т. П. –
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и З. И. И. – старши инспектор по приходите, с краен срок за
приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на
посочената заповед, което е сторено на 28.03.2018 г. лично на РЛ. Последвало е
издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-03000318001770-020-002/23.05.2018
г., с която срокът на ревизията е удължен до 28.06.2018 г. (връчена на РЛ по
електронен път на същата дата). Издадена е също ЗИЗВР №
Р-03000318001770-020-003/26.06.2018 г., с която срокът на ревизията е удължен
до 27.07.2018 г. (връчена на РЛ по електронен път на 29.06.2018 г.). Издадена е
и ЗИЗВР № 03000318001770-020-004/25.07.2018 г., с която е изменен обхватът на
ревизията, а именно: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди
01.01.2013 г. – 31.12.2016 г.; ДДС за данъчни периоди 29.12.2014 г. –
31.12.2016 г.; ДОО, ЗО и универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за
данъчни периоди 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. (връчена на РЛ по електронен път
на същата дата).
В хода на производството, на основание
чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03000318001770-092-001/10.08.2018
г. Срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в РД, в срока по чл.117
ал.5 от ДОПК, е подадено възражение вх.№ 47028/28.08.2018 г. Впоследствие, на
основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният Ревизионен акт (РА) № Р-03000318001770-091-001/30.08.2018
г.
РА е обжалван от ревизираното лице, като с
Решение № 299/15.11.2018 г., Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП го
е потвърдил изцяло.
В хода ревизионното производство е
установено, че Ю. Костадинов И. е местно физическо лице на Република България
по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл.3 от ЗДДФЛ за
доходи, произхождащи от източници в България и чужбина. Установено е, че за
данъчни периоди 2013 г. - 2016 г. лицето не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
С Протоколи №
Р-03000318001770-ППД-ОО1/18.05.2018 г. (л.148-150 от адм. преписка) и №
0979914/27.07.2018 г. (л.151 от адм. преписка) са приобщени доказателства,
събрани в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила
с протокол № П-0300031757057-073-001/28.02.2018 г. (л. 144-147 от адм.
преписка).
В хода на проверката са изготвени и
връчени Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице № П-29002917168291-041-001/29.09.2017 г. (л.142-143 от дам. преписка) и №
П-29002917214810-040-001/13.12.2017 г.(л.138-139 от адм. преписка) до „Еконт
Експрес" ООД. От дружеството е изискана информация за всички предоставени
куриерски/пощенски услуги на Ю. К. И., всички
договори, анекси и допълнителни споразумения, по които са предоставяни услуги
през периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., справка за сумите, събрани по
наложен платеж и/или пощенски записи, изплатени от дружеството на Ю. И. и др.
В хода на ревизията от „Еконт
Експрес" ООД са представени документи и писмени обяснения, приети в
деловодството на ТД на НАП Варна с вх.№ 45797/09.10.2017 г. (л.141 от адм.
преписка) и вх.№ 63334-1/16.01.2018 г. (л.137 от адм. преписка), както и
електронни справки, записани на цифров оптичен носител (CD-R) и подписани с
УЕП. Съгласно
информацията, която се съдържа на диска, представляваща фотокопия на разходни
касови ордери за изплащане на суми по наложен платеж, както и фотокопия на
разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис, органите по приходите
са установили, че са изписани имената на Ю.К. И. и ЕГН-то му и положен подпис при
получаването на сумите. Съгласно представените документи, сумите са предавани
от служители на куриерската фирма изцяло в брой.
В хода на ревизията, предоставената от
„Еконт Експрес“ ООД информация е обобщена от органите по приходите по години в
табличен вид, съдържащ данни: период година, приходи от извършени продажби, по
които плащането е получено с наложен платеж чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес“ ООД (вкл. ДДС). Органите по приходите са установили получените
наложени платежи по куриерски пратки (информацията е селектирана от файл
„Селекция КУ подател“, шифт „получен НП“, колона „Р“, където сумите на
получените наложни платежи са сумирани по месеци) и получените пощенски парични
преводи (информацията е селектирана от файл „Селекция ППП получател“, шифт
„2013-2015“, колона „У“, „изплатена сума на ПП“, където изплатените суми са по
месеци) и в табличен вид на стр.14 от РД, за всяка една ревизирана година,
органите по приходите са установили получените от ревизираното лице доходи,
както следва: - за 2013 г. в общ размер на 6296,50 лв., получени от наложени
платежи по куриерски пратки; - за 2014 г. в общ размер на 59188,00 лв., от
които 53335,00 лв. от наложени платежи по куриерски-пратки, 5853,00 лв. от
получени Пощенски парични преводи (ППП); - за 2015 г. в общ размер на 172760,25
лв., от които 51685,00 лв. получени наложени платежи по куриерски пратки,
4020,00 лв. от получени ППП, и 117055,25 лв. от получени суми по банкова
сметка; - ***. в общ размер на 257253,63 лв., от които 75029,00 лв., получени
наложени платежи по куриерски пратки и 182224,63 лв. от получени суми по
банкова сметка. ***.14 от РД органите по приходите са отразили за всяка една
година суми, представляващи сбора от получени НП (наложени платежи) и получени
ППП (пощенски паричен превод).
В хода на ревизията са установени преводи
по банковата сметка IBAN *** ,,СЖ Експресбанк“ АД на Ю. К. И. за периода
23.03.2015 г. – 02.12.2015 г. в общ размер на 299279,88 лв. от Д. Б. и А. Д. К.
(л.56-62 от адм. преписка). Установено е също, че на 23.03.2015 г. Д. Й. Б.е
превел 561,51 евро (1098,22 лв.) с основание - прехвърляне на средства за
стока. На 23.03.2015 г. пък А. Д. К. е превел 152457,87 евро (298181,66 лв.) с
основание -захранване на сметка. В представени писмени обяснения Ю. К. И. е
декларирал, че през проверявания период е получил заемни средства от А. Д. К.. Посочил
е, че същите са получени за срок от три години, като някои от тях са върнати в
брой предсрочно, като е приложена е справка на получените и върнати суми. От
така представената справка е видно, че са получени суми за периода от
07.07.2015 г. до 02.12.2016 г. в общ размер на 151457,87 евро (296225,85 лв.) и
върнати общо 55674,30 евро (108889,47 лв.) за периода от 10.05.2016 г. до
20.11.2017 г. (л.79 от адм. преписка), като неиздължените заеми са посочени в
общ размер 95783,57 евро (187336,38 лв.). Не са представени договори за заем
или др. документи в подкрепа на твърденията на РЛ. В подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за: 2017 г. в приложение № 11, част 5, са декларирани непогасени остатъци
по получени парични заеми към 31.12. на годината, с данни за лицето, от което е
получен заемът: А. Д. К., гр. София, година на получаване -2015 г., с размер на
непогасения остатък 61190,34 лв., а за 2016 г. – 126145,54 лв.
За установяване основанието за извършените
преводи по сметката на Ю. К. И. в хода на ревизионното производството е
извършена насрещна проверка на А. Д. К.. В хода на извършената насрещна
проверка, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка № П-22220318118918-141-001/18.07.2018
г., от страна на проверяваното лице са представени писмени обяснения, съгласно
които в периода от 2015 г. - 2016 г. от г-н И. е закупувал различни антикварни
предмети, бижута и картини. Плащанията първоначално са извършвани при
освобождаване на пратките от „Еконт“, а в последствие И. е посочил банкова
сметка, ***. А. Д. К. е декларирал, че не е отпускал заеми, не е получавал
обратно суми и няма съставяни договори и/или протоколи (л.152-156 от адм.
преписка).
При тези данни, органите по приходите са
направили извод, че получените преводи по банковата сметка на Ю. К. И. от Д. Б.и
А. Д. К. са във връзка с осъществяваната от него дейност по продажба на стоки,
като всички получени парични преводи по банковата сметка на Ю.К.И. са взети под
внимание при определяне на размера на получените доходи от извършваната дейност
на лицето.
В хода на ревизията е изготвено и връчено
ИПДПОЗЛ № P-030003180G1770-040-001/28.03.2018 г. (л.99) за представяне на
документи и писмени обяснения на Ю.К.И.. С посоченото искане от лицето са
изискани документи, справки и писмени обяснения, във връзка с констатираните
факти и обстоятелства. От страна на И. са представени документи, справки и
писмени обяснения, приети в деловодството на ТД на НАП Варна с вх.№
К-20431-3/08.05.2018 г. (л.85 от адм. преписка), вх.№ К-20431-5/01.08.2018 г. (стр.93
от адм. преписка), вх.№ ВхК-20431-6/Q2.08.2018 г. (л.87 от адм. преписка). В
представени писмени обяснения Ю.К.И. посочва, че за проверявания период е закупувал
от физически лица различни видове стоки втора употреба - монети, картини,
бижута и др. Така закупените предмети, както и наследени от лицето бижута и
монети, е продавал на различни физически лица. Стоките е закупувал и предлагал
в различни сайтове като „Аукцион.бг", „Базар.бг",, „OLX.бг", „интегриран електронен магазин", като
заплащането по тези операции е извършено с наложен платеж или паричен превод,
чрез куриерска фирма „Еконт Експрес" ООД. Всички покупки и продажби е извършвал
от свое име и за своя сметка и не е предавал получените суми на трети лица.
Стоките, които са закупени, се продават в сравнително кратки срокове и
наличностите, които се държат на склад са минимални. Приложена е справка с
наличната към 25.04.2018 г. стока с обща продажна стойност 1460,00 лв. за 7 бр.
бижута (л.82 от адм. преписка), като не е посочена покупната цена на описаните
артикули, Приложени са справки от куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД, относно
получени наложени платежи и парични преводи, и заплатени наложени платежи и
парични преводи за размера на направените разходи по закупуване на стоките
втора употреба, разходите за куриерски услуги, както и комисионните за
регистрация в посочените сайтове, описани в табличен вид на стр.4 от РД.
При тези данни и след обработка и анализ
на предоставената информацията от „Еконт експрес" ООД и тази, предоставена
от ревизираното лице, както и от външни институции, органите по приходите са
направили извод, че всички приходите, получени от Ю.К.И. за ревизирания период,
включително и преведени суми по банковата му сметка от Д. Б.и А. Д. К., които
не са по наложени платежи, представляват укрити приходи за Ю.К.И. от изпратени
пратки чрез „Еконт експрес“ ООД и са в общ размер на 495498,38 лв. с вкл. ДДС. Установено
е също, че за ревизирания период ЗЛ е получавало и доходи от осъществявана
търговска дейност – електронна търговия с антикварни и колекционерски предмети
(монети, бижута, златни и сребърни изделия, произведения на изкуството и др.),
осъществявана чрез сайтовете „Аукцион.бг", “OLX.bg“, "Базар.бг"
и „интегриран електронен магазин“, доставките са извършвани от "Еконт
Експрес" ООД, а сумите по тях са получавани с наложен платеж/пощенски
паричен превод и по банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк“. Прието е,
че извършваната дейност представлява търговска такава по смисъла на чл.1 ал.1
от ТЗ, тъй като извършваните покупко-продажби на стоки втора употреба от И. са
с цел реализиране на доход и печалба, поради което и на основание чл.1 ал.1
т.14 от ТЗ е налице дейност по занятие. В тази връзка, органите по приходите са
направили извод, че осъществените от И. сделки са търговски по смисъла на ТЗ и
основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени за
едноличните търговци.
Установено е, че Ю.И. не е декларирал
получените доходи от осъществяваната икономическа дейност – търговия с
антикварни и колекционерски предмети. Въз основа на събраните при ревизията
доказателства и установените обстоятелства, от страна на ревизиращия екип е направен
извод, че щом получените приходи от осъществяваната икономическа дейност не са
декларирани като такива и РЛ не е представило изисканите документи и писмени
обяснения, са налице предпоставки, представляващи обстоятелство по чл.122 ал.1
т.2 от ДОПК (налице са данни за укрити приходи или доходи), в резултат на което
ревизията преминава в такава при особени случаи по реда на чл.122 ал.1 от ДОПК.
На основание чл.124 ал.1 от ДОПК на лицето са връчени уведомления изх.№
Р-03000318001770-113-001/23.05.2018 г. и изх.№
Р-03000318001770-139-001/23.05.2018 г. за това, че при извършването на
ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК за ревизирания
период, поради което основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ, както и
осигурителния доход за ЗОВ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. и по
ЗДДС за периода 29.12.2014 г. – 31.12.2016 г. ще бъде определена по реда на
чл.122-124а от ДОПК. Заедно с
уведомленията на лицето е връчено и искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице изх.№ Р-03000318001770-040-002/23.05.2018
г., с което на основание чл.124 ал.3 от ДОПК е изискано представянето на
декларация по чл.124 ал.3 от ДОПК за ревизираните периоди. Ревизираното лице е
представило декларации по чл.124 ал.3 от ДОПК с вх.№ 20431-4/07.06.2018 г. за
всяка година поотделно, в които е отчетено нарастване на имуществото и
доходите. Декларирани са доходи от търговия на дребно чрез сайтове, както и
разходи за придобиване на стоки за електронна търговия с монети, картини,
бижута и др., описани в табличен вид по години на стр.15 от РД. В представените
декларации лицето е посочило наличности от движими ценности, за които не са
представени доказателства за придобиването им, дата на придобиване, стойност
към началото и края на периода. Декларирани са: придобит през 2013 г.
апартамент на стойност 40 000 евро; притежавани банкови сметки; разходи за
застраховки; ипотечен кредит от 36 000 евро от 2013 г.; лизинг на автомобил от
2012 г. на цена 21932,66 евро; получени, заеми от А. Д. К. през 2015 г. - 2016
г., съгласно представена справка.
След анализ на представените документи от
страна на органите по приходите е констатирано, че през ревизирания период Ю.К.И.
е упражнява търговска дейност - електронна търговия с антикварни и
колекционерски предмети, монети, бижута, златни и сребърни изделия,
произведения на изкуството и др., продавани чрез обяви за продажба в сайтове
„Аукцион.бг"; „Базар.бг" и др. С РА е определен годишен данък за
доходи от стопанска дейност като ЕТ по чл.48 ал. 2 от ЗДДФЛ за всяка отчетна
година, както следва:
-
за 2014 г.
данъчната основа в размер на 29063,10 лв. е формирана като разликата между
установените приходи от търговска дейност в размер на 59181,33 лв. и
извършените разходи в размер на 19747,86 лв., същата е намалена със сума по
чл.70 от ЗКПО и задължителни осигурителните вноски за сметка на лицето в общ
размер на 7430,40 лв. Определен е дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер 4359,00
лв. и следващата се лихва в размер на 1475,63 лв. за периода от 01.05.2015 г.
до 30.08.2018 г., на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл.175 ал.1 от ДОПК;
-
за 2015 г.
данъчната основа в размер на 87254,26 лв. е сформирана като разлика между
установените приходи от търговска дейност в размер на 143966,88 лв. и
извършените разходи в размер на 48663,02 лв., същата е намалена със
задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето, в размер на 8049,60 лв.
Определен е дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 13088,00 лв. и
следващата се лихва в размер на 3087,06 лв. за периода от 04.05.2016 г. до
30.08.2018 г., на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл.175 ал.1 от ДОПК;
-
за 2016 г.
данъчната основа в размер на 158506,22 лв. е формирана като разликата между
установените приходи от търговска дейност в размер на 214378,02 лв. и
извършените разходи в размер на 47822,21 лв., същата е намалена със
задължителни осигурителни вноски за сметка на лицето в размер на 8049,60 лв.
Определен е дължим данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 23775,00 лв. и
следващата се лихва в размер на 3203,27 лв. за периода от 03.05.2017 г. до
30.08.2018 г., на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл.175 ал.1 от ДОПК.
В хода на административния контрол
Директорът на Дирекция ОДОП-Варна е установил правилността и
законосъобразността на всички констатации, и изводи на органите по приходите,
като е потвърдил изцяло оспорения пред него ревизионен акт.
В хода на съдебното дирене по делото са
приобщени представените с жалбата 10 листа заверени за вярност копия от
сертификати на чужд език и лицензиран превод на същите на български език.
Приобщени са и доказателствата по административната преписка, както и
разпечатки от електронни справки, записани на цифров оптичен носител (CD-R) и
подписани с УЕП, представляваща фотокопия на разходни касови ордери за
изплащане на суми по наложен платеж, както и фотокопия на разписки за доставка
на пощенска пратка/пощенски запис, представени от ответника.
В хода на съдебното дирене от ответната
страна са представени и са приобщени като доказателства по делото: заповед за
компетентност на органа по приходите, издал ЗВР, копия от РА, РД и ЗВР на
материален носител под формата на електронно записани документи, както и
доказателства, че подписалите ги лица притежават квалифицирани електронни
подписи по смисъла на чл.13 от ЗЕДЕП.
В съдебно заседание, проведено на 02.10.2019
г., в качеството на свидетели са разпитани лицата Д Ж Жи А. П. П.
В показанията си свид. Ж. посочва, че е от
2004 г. насам е в приятелски отношения с жалбоподателя, като в периода 2015 г.-2016
г. е присъствал като страничен наблюдател на срещи в заведения между И. и други
лица, когато последният е купувал и продавал стоки. Впечатленията на свидетеля
са, че жалбоподателят е купувал дребни бижута - пръстени и гривни, но не може
да посочи от кого ги е купувал и на кого ги е продавал И.. Свидетелят не може
да отговори дали И. има търговски обект, магазин или ателие.
Свид. П., който познава жалбоподателя от
7-8 години, пък посочва, че е присъствал на срещи, при които И. е закупувал
различни стоки и те главно са били бижута - пръстени и гривни, както и на срещи,
при които е продавал такива стоки, като е виждал заплащането на цената на
стоките. Свидетелят посочва също, че стоката е била закупувана от различни лица
в заведения, но не и от магазин, а е продавана на чужденци - мъже. Доколкото
знае свидетелят, жалбоподателят няма магазин за продажба или ателие и не е
виждал в него касов апарат.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения
срок от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.
При извършване на служебната проверката по
чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от
органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията,
съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода,
за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието
му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради
което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата
нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по
субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за
съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен
акт.
В открито съдебно заседание по делото е
констатирано, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от посочените като техни
издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от
ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен, съгласно изричното указание на чл.13 ал.4 от
ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по
чл.24 от ЗЕДЕП, т.е. и в това отношение ревизията е редовно възложена от
компетентни органи, а РА отговаря на изискването на чл.120 ал.1 т.8 от ДОПК.
Направените с ревизионния акт
установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и времеви предели на
ревизията. Всички развити от жалбоподателя доводи изразяват по същество
оспорване на материалната законосъобразност на РА. При извършената от съда
служебна проверка не бяха установяват допуснати от органите по приходите
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват
отмяната на РА единствено на това основание.
При преценка относно съответствието на
ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че са били налице законовите предпоставки за провеждане на
ревизията по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, а и жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство. Съгласно чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на
ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации
в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на
основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.
Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и
доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в
производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в
тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на
ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред
за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и
главно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се
опровергават фактическите констатации в акта.
Основанията за извършване на ревизия по особения
ред са изрично изброени в чл.122 ал.1 т.1 - т.7 от ДОПК. В конкретния случай,
за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите
са приели, че са налице данни за укрити приходи или доходи, поради което са
налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. С Уведомление по чл.124
от ДОПК, жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху
доходите за ревизирания период ще бъде определена по особения ред, поради което
процедурата по чл.124, вр. чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог
формално е спазена.
Преценката за правилното приложение на
материалния закон обаче зависи от това доколко жалбоподателят успешно е провел
доказване на възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл.124
ал.2 от ДОПК.
Спорът между страните е концентриран
единствено около въпроса следва ли при определяне на облагаемия доход за всяка
от проверяваните години да се вземат предвид и да се приспаднат разходите за
покупка на единични бройки златни изделия, тип – втора употреба, описани в
представените в хода на ревизията и приобщени по делото сертификати за качество,
както и следва ли да се приложи особеният ред по чл.143 ал.1 от ЗДДС и
жалбоподателят да бъде третиран като "дилър на стоки втора употреба"
чрез облагане на маржа на цената според чл.90 от ППЗДДС.
В конкретният казус, се констатира, че
органите на приходната администрация са съобразили основните правила за
облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ и при наличието на предпоставките, предвидени в
нормата на чл.122 ал.1 т.2, т.4, т.5 и т.8 от ДОПК, са взели предвид всяко от
относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122 ал.2 т.1-16 от ДОПК,
като по този начин са определили основата за облагане с преки и косвени данъци
за всеки един от процесните отчетни периоди.
Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната основа, се определя след анализ на обстоятелствата,
регламентирани изчерпателно в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК, като органът по
приходите следва да анализира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на
ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи
основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение
на конкретния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно
това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, и са
определили данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо
ревизирания субект, съобразявайки относимите критерии, съгласно т.1 - т.16 по
отношение на конкретния ревизиран субект. Механизмът за определяне на
облагаемата основа, от страна на ревизиращите органи, е съобразен с
действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в
необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали
за определяне на облагаемата основа по начин, доближаващ се в максимална степен
до обективно осъществения фактически състав. В случая подходът, възприет от
ревизиращите органи при определяне на облагаемата основа, несъмнено е
максимално обективен и способства за формиране на облагаемата основа по чл.122
ал.2 от ДОПК по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект.
Неминуемо така определената облагаема
основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК ще се различава в една или друга степен
от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на
неправомерното поведение на задълженото лице, независимо, че в разпоредбата на
чл.122 ал.2 от ДОПК са регламентирани критериите за определяне на облагаемата
основа, като по този начин, различието се свежда до минимум. Задълженото лице
обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване
на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически
констатации.
В случая каквито и да е доказателства,
които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях
правни изводи, не бяха ангажирани нито в хода на административното, нито дори в
хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е
опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните
от него доказателства.
Съдът споделя направените от
административния орган изводи, че нито в хода на ревизията, нито в хода на
административното и съдебното обжалване не са представени документи за плащане,
приемане на стоката, както и др. доказателствата за действителното получаване
на описаните в сертификатите златни бижута. He са представени и доказателства,
кой е издал сертификатите и има ли законно право да издава такива документи. Споделят
се и изводите, че представените сертификати за качество не представляват
официални писмени документи, а предвид факта, че върху тях изобщо липсва
подпис, не представляват и частни такива, издадени от конкретно лице. В този
смисъл те не могат да удостоверят реалността на вписаните в тях данни.
На следващо място следва да се посочи, че
дори да се приеме, че стоките са били втора употреба, то претендираният от Ю.И.
ред за облагане по ЗДДС е неприложим, тъй като нормата на чл.143 ал.1 от ЗДДС
регламентира, че разпоредбите на глава седемнадесета от закона се прилагат за
доставка извършена от дилър на стоки втора употреба - произведения на
изкуството, предмети за колекции, антикварни предмети, доставени му па
територията па страната. Дефиниция на понятието "дилър на стоки втора
употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни
предмети'" е дадено в §1 т.23 от ЗДДС. Според нея - дилър е данъчно
задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува,
придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети
за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това дали
лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон. Дилърите
документират извършените от тях доставки по специалния ред на облагане на маржа
с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва "режим
на облагане на маржа - стоки втора употреба". Във фактурите и известията
към тях не се посочва данъчна основа и данък (чл.89 от ППЗДДС).
Независимо, че при определените от ЗДДС
условия законодателят е предвидил специален ред на облагане - маржа на цената,
с разпоредбата на чл.151 ал.1 от ЗДДС е дадена възможност на дилърите да
прилагат общия ред за облагане по закона на доставката на стоки втора употреба.
Правото по чл.151 ал.1от ЗДДС се упражнява от лицето за всяка отделна доставка,
като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази
глава. Това означава, че когато прилага общия ред за облагане, на основание
чл.86 ал.1 от ЗДДС, дилърът има задължение да начисли данък върху добавената
стойност в размер на 20 на сто върху данъчната основа на доставката, като
посочи данъка на отделен ред във фактурата за документиране на доставката.
Документирането на тези доставки се извършва по общия ред на закона съгласно разпоредбата
на чл.151 ал.5 от ЗДДС.
В съответствие с разпоредбата на чл.151
ал.6 от ЗДДС, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа,
така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна
отчетност за доставките, определена с ППЗДДС. В случая ревизираното лице изобщо
не е издавало фактури за извършените от него продажби, поради което няма как да
претендира прилагане на специалния ред за облагане на маржа.
При това положение, както правилно е
посочил и ответникът в производството, не може да се иска прилагането на
определени благоприятни последици или специален ред на данъчно облагане, както
е в конкретния случай, ако не са изпълнени всички онези законови изисквания,
което следва да бъдат налице, за да може да бъде приложен специалния ред за
облагане. Липсата на каквито и да било документи, съставени от жалбоподателя,
посредством които да бъде безспорно установена цената, на която той е получил
дадена вещ, за да я продаде, за това на каква цена е продал същата тази вещ и
да бъде установена печалбата, която е получил в резултат на извършената
продажба, налагат определянето на облагаемата данъчна основа по реда на чл.122
от ДОПК, съответно и облагаемия оборот и данъчната основа за облагане по ЗДДС
по общия ред, извършване на данъчното облагане по общия ред, а не по специалния
такъв. Горепосочените факти не бяха установени дори и с разпита на водените от
жалбоподателя свидетели, които съдът не кредитира, тъй като от същите не се
установяват нови обстоятелства и в тях липсва каквато и да е конкретика.
Относно установените годишни изравнителни
вноски за ДОО и ЗО изводите на директора се споделят изцяло от настоящия състав
на съда. Съгласно чл.124а от ДОПК "Установяване на задължения за
задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на
чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на
задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият
орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите
за ревизираните години и допълнително установените доходи от извършваната от
ревизираното лице стопанска дейност като търговец, представлява доход от
дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв следва да се включи в общия
размер на годишния осигурителен доход, върху който И. е следвало да внася
задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът
по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето
за задължителни осигурителни и здравни вноски за всяка от ревизираните години.
Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и
установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на
доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя. И., като
задължено лице по чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, е длъжен, на основание чл.4 ал.3 т.2 от КСО задължително да се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, за
старост и смърт. Съгласно чл.6 ал.7 от КСО, е длъжен авансово да се осигурява
като самоосигуряващо се лице върху минимален осигурителен доход. След като са
събрани доказателства, че лицето е получило доходи, които не представляват
осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по приходите правилно е
приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от трудова
дейност и като такива следва да се третират като осигурителен доход.
В заключение, и с оглед коментирания
по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да
се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не ангажира
в настоящото производство необходимата пълнота от доказателства, с които
успешно да опровергае, посредством проведено пълно насрещно доказване
нормативно установената материална доказателствена сила на ревизионния акт,
придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите
на приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на
фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят
данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като
констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни
на материалния закон.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ответникът е
претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и по делото е извършено
процесуално представителство от юрисконсулт, поради което, на основание чл.161
ал.1 от ДОПК, на ответника следва да се присъди такова, съобразно размера на
материалния интерес по делото (170285,57 лв.), определено на основание чл.8
ал.1 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 4232,86 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.К.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт №
Р-03000318001770-091-001/30.08.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Варна, потвърден с Решение № 299/15.11.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– Варна, с който са установени: - допълнителни задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 41222 лв. и
съответните лихви; - за ДДС по ЗДДС за д.п.м.12.2014 г. – м.12.2016 г. в общ
размер на 71675,66 лв. и съответните лихви; - вноски за фонд ДОО за данъчни
периоди 2013 г. – 2016 г. в общ размер на 12318,72 лв. и съответните лихви; -
вноски за фонд ЗО за данъчни периоди 2013 г. – 2016 г. в общ размер на 7637,91
лв. и съответните лихви; - за вноски за фонд ДЗПО-УПФ за данъчни периоди 2013
г. – 2016 г. в общ размер на 4812 лв. и съответните лихви.
ОСЪЖДА Ю.К.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП -
София, сумата от 4232,86 (четири хиляда двеста тридесет и два лева, 86 стотинки)
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14 - дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: