№ 47
гр. Сливен, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500043 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №260487/16.11.2021г. по гр.д.
№3154/2020г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от ИВ. Г. П.
против ИВ. СТ. Р. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500лв., изразяващи се в болки и страдания,
причинени от противоправното поведение на ответника, изразяващо се във вдигане на
шум, удари по стената, отправяне на обиди и заплахи, осъществило се около 23,00 часа
на 15.08.2020г. С решението са присъдени разноски на ответника в размер на 500лв.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство
ИВ. Г. П., като с нея се обжалва решението изцяло.
В жалбата си, въззивникът И.П. твърди, че обжалваното първоинстанционно
решение е неправилно, несправедливо и абсурдно, тъй като съдът е осъдил него, при
положение, че той е бил потърпевш от възникналия инцидент. Вследствие на
инцидента стената между двете килии била частично разрушена, което било
констатирано на следващия ден от инсп. Янев. Посочва, че той само отправил
забележка на ответника да не шуми и удря по стената и с това неговото участие в
разговора се изчерпвало. Ответникът продължил да шуми, крещи и да отправя по негов
1
адрес обиди и заплахи до идването на надзирателите. Моли въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на СлРС, като несправедливо.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ответника в първоинстанционното производство ИВ. СТ. Р.,
отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият ИВ. СТ. Р. посочва, че
обжалваното решение е справедливо и моли съда да го потвърди. По отношение на
присъдените му адвокатски разноски посочва, че следвало ищецът да му ги заплати,
тъй като ги е направил, поради несъстоятелното му дело.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивната фаза на производството.
В с.з., въззивникът ИВ. Г. П., редовно призован, се явява лично. Поддържа
подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Твърди, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна и поради липса на възможност във въззивната
инстанция да се съберат допълнителни доказателства, моли съда да отмени
обжалваното решение и да върне делото на районния съд за ново разглеждане и
събиране на допълнителни доказателства за пълно изясняване на обстоятелствата по
делото. Евентуално моли съда след като отмени решението на СлРС да уважи
предявения от него иск.
В с.з. въззиваемият ИВ. СТ. Р., редовно призован, не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв. З.К. от АК - Бургас, който посочва,
че оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение,
като правилно, законосъобразно и обосновано.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
обжалваното първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
2
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд,
които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от ИВ. Г. П. против ИВ. СТ.
Р. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500лв.,
причинени от противоправното поведение на ответника, изразяващо се във вдигане на
шум, удари по стената, отправяне на обиди и заплахи с нецензурно съдържание,
осъществило се около 23,00 часа на 15.08.2020г. в Затвора - Бургас, с правно основание
чл.45 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора
и е дал, съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права, правна
квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не
са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в
производството.
Съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
За да бъде уважен така предявения иск за ангажиране деликтната отговорност на
ответника за обезвреда на причинени от него вреди, ищецът следва да установи
елементите на сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
Твърдяното от ищеца деяние на ответника е вдигане на силен шум, удари по
стената между двете спални помещения на Затвора, в които са били настанени ищеца и
ответника, отправяне на обиди и заплахи с нецензурно съдържание.
Анализирайки събраните пред първоинстанционния съд доказателства, най-вече
гласни такива, въззивният състав споделя извода на районния съд, че не е безспорно
доказано по пътя на пълното, пряко и главно доказване твърдяното деяние и неговата
противоправност. Служителите на ГДИН, които били на смяна към момента на
инцидента, са възприели непосредствено наличието на напрежение между ищеца и
ответника, взаимна размяна на реплики, обиди и едно общо боботене. Не е установено
по несъмнен начин кой от двамата и с какво е започнал разправията. Нито един от
свидетелите не посочва в какво се изразяват разменените обиди и точно какви са
репликите, но са категорични, че са между двамата, т.е. и ищеца, и ответника са си
разменяли реплики и обиди. Конкретни заплахи свидетелите не са възприели. Така
3
съдът приема, че е бил налице спор между двете страни, но не е установено по какъв
повод, кой и с какво го е предизвикал.
Следва да се отбележи, че ищеца, носещ доказателствената тежест, не е
ангажирал доказателства относно твърдението си, че ответникът е нанесъл силни
удари по стената между двете спални помещения, довели дори до частичното й
разрушаване. Твърдяната във въззивната жалба докладна от инсп. Янев не е
представена по делото, нито е било направено искане в хода на първоинстанционното
производство за изискването й, респ. за допускане на инсп. Янев като свидетел. Едва в
съдебно заседание пред въззивната инстанция е направено такова доказателствено
искане, но същото с надлежно мотивирано протоколно определение е оставено без
уважение, поради настъпила процесуална преклузия.
Следва да се посочи, че е неоснователно и процесуално недопустимо искането
на въззивника за връщане на делото на първоинстанционния съд за събиране на
допълнителни доказателства относно изясняване на обстоятелствата по делото. Такава
процесуална възможност за въззивната инстанция не съществува по ГПК, а искането за
събирането на поисканите в съдебно заседание пред въззивната инстанция
доказателства бе оставено без уважение, като преклудирано.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал безспорно първите
два елемента от сложния фактически състав на непозволеното увреждане.
На следващо място следва да се посочи, че съдът споделя изводите на районния
съд относно неустановяване на твърдените неимуществени вреди и причинно-
следствената връзка между тях и деянието на ответника.
Носещият доказателствената тежест ищец /СлРС с допълнението към доклада по
чл.146 от ГПК изрично е указал подлежащите на установяване обстоятелства/ не е
ангажирал абсолютно никакви доказателства относно установяване на твърдените
неимуществени вреди – как действията на ответника /твърдените удари по стената,
вдигане на шум и обиди/ са се отразили на неговата психика, спокойствие, какви
страдания е претърпял и каква е тяхната продължителност.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за ангажиране на деликтната отговорност на ответника.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли. Като
е достигнал до същия правен извод, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, правилно и
законосъобразно районният съд е присъдил на ответника направените от него в
първоинстанционното производство и доказани разноски. Ищецът не е направил
своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК пред районния съд.
4
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и неоснователността на
въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемият не е претендирал присъждане на разноски и съдът не следва да се
произнася в тази насока.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №260487 от
16.11.2021г., постановено по гр.д.№3154/2020г. по описа на Сливенски районен съд,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните чрез Администрацията на Затвора
– Бургас, като се изпрати по електронен път.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5