№ 1225
гр. София, 07.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Г.
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК, вр. чл. 249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба от адв. В.М. – упълномощен защитник
на подс. П.Р. С. срещу определение от 11.05.2022г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 122 състав, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д.
№ 1352/2021г. по описа на СРС, с което е отказано прекратяването на съдебното
производство по делото и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в о.с.з. на
01.06.2022г.
Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, с
която е отказано прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно, тъй
като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Поддържа се изтъкнатия пред
СРС довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване
правото на защита на подс. С. и състоящо се в противоречие относно датите на
конкретните деяния за всеки от пострадалите, както и противоречие между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт. Прави се искане за отмяна
на определението на СРС от 11.05.2022г. и връщане на делото на СРП.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното
определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Съдебното производство пред СРС е образувано въз основа на обвинителен акт,
с който подс. П.Р. С. е предадена на съд за престъпление по чл. 211, пр.1, вр. чл. 210,
ал.1,т.4, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК. Спецификата на
деянието е обусловена от твърденията в обвинителния акт, че пострадали от
1
престъплението са две лица, като за едното от тях (св. Г.) са налице обективно две
деяния ( с отделни изпълнителни деяния и разпоредителни действия за две общински
жилища). Обединяването на продължаваната престъпна деятелност на С. спрямо
различни лица е допустимо по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като престъплението
измама е с насоченост против правото на собственост и не попада в изключението,
визирано в чл.26, ал.6 от НК, но обективно води до правна и фактическа сложност на
инкриминирания случай.
В проведеното разпоредително заседание по делото на 11.05.2022г. адв.Митев е
изтъкнал идентични с наведените във въззивната частна жаба основания, с които е
поискал от състава на съда прекратяване на съдебното производство по делото, които
са приети от съдебния състав за неоснователни.
Въззивният съд прецени, че определението на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 122 състав, постановено в разпоредителното заседание по
н.о.х.д.№ 1352/2021г.по описа на СРС по описа на СРС от 11.05.2022г. е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На първо място настоящият съдебен състав счита, че не е допуснато нарушение
по см. на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК, което да е съществено и отстранимо единствено на
д.п. на правото на защита на подс. С.. По същество аргументите на защитата са
свързани с изготвения по делото обвинителен акт и настоящият съдебен състав не ги
споделя. Депозираният в съда обвинителен акт съдържа в достатъчна степен
конкретизация на поведението на подс. С. спрямо двамата пострадали, свързано с
обещаното от нея „съдействие“ при закупуване на общинско жилище ( две за св. Г.) за
всяко от трите деяния, включени в продължаваното престъпление, а правната рамка (
квалификацията) съответства на изложените факти. В частност тъй като обвинителната
теза твърди, че престъплението „измама“ е едно (макар и усложнено ), периодът на
извършването му обхваща измамливите действия на дееца и извършените
разпореждания от пострадалите, като конкретните актове на разпореждане от св. П. и
св. Г. бележат довършеността на отделните деяния, включени в продължаваното
престъпление. В този смисъл в темпорално отношение обвинителният акт не страда от
противоречия – прокурорът е посочил период на извършване на продължаваното
престъпление от 25.04.2014г. ( на която дата се твърди, че и двамата пострадали
едновременно са въведени в заблуждение) до 04.09.2014г. ( когато е последното във
времето разпореждане от св. Г. с парична сума в полза на подсъдимата, т.е. денят, в
който е довършено престъплението). Посочването в обстоятелствената част на
комуникация между пострадалите и подсъдимата, следваща във времето извършването
на престъплението, обективно не следва да попада в периода на осъществяването му и
има правно значение за субективната страна на деянието. Ето защо въззивният съд
намира, че обвинителният акт съответства на изискванията на чл. 246, ал.2 и ал.3 от
2
НПК.
В този смисъл въззивната частна жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от
11.05.2022г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 122 състав по н.о.х.д.
№ 13521/2021г. по описа на СРС, с което е оставено без уважение искането на адв.
В.М. за прекратяване на съдебното производство по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3