РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 31.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1181 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.415 от ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК взискателя по Ч.гр.д. № 517/2018 г. по описа на с.с. – „*** ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от .Н.Н.,О.Л.,Д.Х. и И.Х.Г., в качеството им на
управители против Ф.Р.Д., ЕГН **********, адрес *** за установяване на вземане и се
потвърди издадената заповед за изпълнение срещу Ф.Р.Д., ЕГН **********, длъжник по ЧГр.д.№ 517 по описа на съда за 2018 г. за сумата от 2454.13 /две хиляда четиристотин
петдесет и четири лева и тринадесет
стотинки/ лева - главница, сумата от
8.29 /осем лв. двадесет и девет ст./ лева
- лихва за забава за периода 16.10.2017
до 03.01.2018г., законна лихва от датата
на подаване на заявлението /08.06.2018г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и направените деловодни
разноски общо в размер на 199.08 лв. /сто деветдесет и девет лв. и осем
ст./лева.
С
молбата са представени копие на искане за отпускане на потребителски
кредит; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит; договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и
погасителен план; преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка
към договор за потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално
състояние; пълномощно
Иска се и прилагане на ЧГр.д.№ 517 по описа на съда за 2018 г.
ИЩЕЦА – редовно призован не се явява. В писмено становище
процесуалният представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства
и прави искане при наличие на процесуалните предпоставки да бъде постановено
неприсъствено решение.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се
явява лично в съдебно
заседание. Заявява, че дължи тези пари.
До сега не е имала възможност да ги плаща, защото не е имала работа. Заявява,
че ще се свържа с тях и ще се разберат, тъй като сега е на работа и ще може да
ги плаща.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно
чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ИСКА:
Предявеният иск е допустим и
следва да бъде разгледан.
От приложеният като доказателство по делото
копие на Договор за потребителски кредит № **********/15.09.2017 г.; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит;
договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и погасителен план;
преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално състояние;
пълномощно, както и
от приложеното ЧГр.д.№ 517
по описа на съда за 2018
г., се установява активната и пасивната легитимация на страните.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА :
Обективно са съединени искове с
правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител твърди, че са сключили с ответника Договор за потребителски
кредит № **********/15.09.2017 г.
Твърди се, че от страна на „*** ЕООД договора е изпълняван точно и в срок задълженията
си, като са превели паричната сума в размер на 900 лв. по посочената от
ответницата сметка. Ответникът от своя
страна е поел задължение по Договора за потребителски кредит, като го сключва
за срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 100,66
лв. и падежна дата всяко 15-то число на
месеца, като договорът е подписан при ОУ, които са неразделна част от Договора,
които са подписани от ответницата, която е декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва.
Твърди се, че в резултат
неизпълнението на длъжника и обстоятелството ,че не е направила нито една
вноска, след изпадане в забава съгласно уговореното в чл. 12.3 от ОУ към
Договора за потребителски кредит на 03.01.2018 г. договорът за кредит е
прекратен автоматично от страна на „*** ЕООД,
като до ответника е изпратено писмо уведомление на 09.01.2018 г. Твърди се, че
дружеството е взела решение, да не се възползва от уговорените в чл. 1(2.4 от
ОУ, касателно начисляване на неустойка в размер на 35%, поради което такава
неустойка не е начислявана. Твърди се, че в настоящето производство „*** ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв. Твърди
се, че към днешна дата ответника дължи на ищеца сума в размер на 2415,84 лв.
Съдът, след преценка
доводите на ищеца и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
По
делото са приети и приложени като доказателства – копие на Договор
за потребителски кредит № **********/15.09.2017 г.; стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; договор за
потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и погасителен план; преводно
нареждане с банкова референция; извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално състояние;
пълномощно.
При
така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
„*** ЕООД, чрез процесуалният си представител е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в ЧРС.
Образувано било ч.гр.дело ЧГр.д.№ 517 по описа на съда за 2018 г. (прието като
доказателство по делото), по което била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, но в срока за възражение, ответницата е подала такова.
Ищеца е приложил копие
на копие на копие на Договор за потребителски кредит № **********/15.09.2017
г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит; договор за потребителски кредит Стандарт, ведно с ОУ и
погасителен план; преводно нареждане с банкова референция; извлечение по сметка
към договор за потребителски кредит; писмо – уведомление; у-е за актуално
състояние; пълномощно.
Посочените документи са приети като писмени доказателства
по делото. Съдът намира, че от представените писмени доказателства може да бъде
направен извод, че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че
правоотношенията между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество е
изпълнило задължението си и е изправна страна, тъй като е предоставило услуги
за нуждите на ответницата. В тежест на последния е било да установи, че е
заплатил ползваните услуги, за което са издадени данъчни фактури. Ответника не
е сторил това, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество претендираните суми в пълен размер. На основание чл.86 от ЗЗД,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която
съгласно чл.422, ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнение – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на
главницата.
С оглед изхода на делото,
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, в ОБЩ размер на 199.08
лв. в настоящето
производство.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на Ф.Р.Д., ЕГН **********,
адрес ***, че
вземането на „*** ЕООД, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от .Н.Н.,О.Л.,Д.Х. и
И.Х.Г., в качеството им на управители, за сумата 2454.13 /две хиляда четиристотин петдесет и
четири лева и тринадесет стотинки/ лева
- главница, сумата от 8.29 /осем лв.
двадесет и девет ст./ лева - лихва за
забава за периода 16.10.2017 до
03.01.2018г., законна лихва от датата на
подаване на заявлението /08.06.2018г./ до окончателното изплащане на вземането,
както и направените деловодни разноски
общо в размер на 199.08 лв. /сто деветдесет и девет лв. и осем ст./лева, направени разноски в Заповедното производство, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 341 от 08.06.2018 г. по ЧГр.д.№ 517 по описа на съда за 2018 г. СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК на Ф.Р.Д., ЕГН **********, адрес *** да ЗАПЛАТИ на „*** ЕООД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от .Н.Н.,О.Л.,Д.Х. и И.Х.Г., в качеството им на
управители, направените по делото разноски в
ОБЩ размер на 199.08 лв. /сто
деветдесет и девет лв. и осем ст./лева. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: