О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№92
25.02.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав
На двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №648 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.83,ал.2 и по чл.95 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№1463/18.02.2019г., подадена по пощата на 15.02.2019г. от К.И.Б. с искане за освобождаването му от заплащане на държавна такса за разглеждане на депозираната от него касационна частна жалба на основание чл.83,ал.2 от ГПК и за предоставяне на правна помощ за изпълнение на разпореждането за отстраняване на указаните нередовности на същата. С молбата е представена декларация от 15.02.2019г. за материално и гражданско състояние.
Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното по отношение на допустимостта и основателността на молбата:
Още в първоинстанционното производство във връзка с отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба от ищеца К.И.Б. с молба вх.№1207/08.02.2018г. са били заявени и искания за освобождаването му изцяло от внасяне на държавна такса за разглеждане на исковата молба на основание чл.83,ал.2 от ГПК, както и за предоставяне на правна помощ. След събиране на доказателства за неговото материално състояние с Определение №295 от 06.06.2018г. окръжният съд е оставил без уважение и двете искания. Това определение не е било обжалвано от ищеца и е влязло в сила. С Определение №461 от 01.10.2018г. окръжният съд, констатирайки неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, на основание чл.129,ал.3 от ГПК е постановил прекратяване на производството по делото. Против това определение е подадена въззивна частна жалба от Б., по която е образувано настоящото дело. При администрирането й с Определение №628 от 06.12.2018г. окръжният съд е освободил на основание чл.83,ал.2 от ГПК жалбоподателя от внасяне на държавна такса от 15лв. само по въззивната частна жалба. Атакуваното с нея определение е потвърдено с постановеното по настоящото дело Определение №542 от 13.12.2018г. Против същото в срок е подадена от К.Б. касационна частна жалба вх.№3098/30.01.2019г. по регистъра на ПОС и вх.№881/31.01.2019г. по регистъра на ПАС. С Разпореждане №143 от 01.02.2019г. жалбата е оставена без движение до приподписването й от адвокат с редовно пълномощно за представителство или представяне на доказателство за придобита от жалбоподателя юридическа правоспособност, както и до представяне на мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК, приподписано от адвокат, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено на жалбоподателя на дата 14.02.2019г. В указания срок от него е подадена настоящата молба вх.№1463/18.02.2019г. с искания за освобождаването му от внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната частна жалба и за предоставяне на правна помощ.
При така установеното съдът намира молбата на жалбоподателя за освобождаването му от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената от него касационна частна жалба за недопустима. Според разясненията по т.12 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, освобождаването на страната от заплащане на такси и разноски по производството на основание чл.83,ал.2 от ГПК не е с оглед на конкретно задължение, а изцяло, и е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата, а при постановен отказ от освобождаване, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83,ал.2 от ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна на обстоятелствата. В конкретния случай първоначално при администриране на исковата молба е постановен влязъл в сила отказ на окръжния съд да освободи ищеца и настоящ жалбоподател от заплащане на дължимата за производството държавна такса. При администриране на впоследствие подадената от него въззивна частна жалба, обаче, окръжният съд го е освободил от заплащане на дължимата за нея държавна такса от 15лв. на основание чл.83,ал.2 от ГПК. При това положение и като се има предвид, че освобождаването е важимо занапред до приключване на производството, доколкото няма промяна в обстоятелствата, следва да се приеме, че жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса и за разглеждане на подадената от него касационна частна жалба, поради което и същата не е била оставена без движение за внасяне на такава. След като жалбоподателят вече е освободен от заплащане на държавна такса, заявеното посредством сега подадената от него молба искане за освобождаването му от внасяне на такава се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
С влязлото в сила като необжалвано Определение №295 от 06.06.2018г. окръжният съд на фаза проверка на исковата молба е оставил без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ. С настоящата молба той подновява това си искане. Същото е заявено в срока за отстраняване на указаните нередовности на депозираната от него касационна частна жалба, касаещи приподписването й от адвокат и представянето на приподписано от такъв изложението основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК, което обосновава хипотезата на задължителна адвокатска защита по чл.23,ал.1 от ЗПрП, каквато не е била налице при първоначалното произнасяне. При това положение сега заявеното искане за предоставяне на правна помощ се явява допустимо. Правната помощ и в случая на задължителна адвокатска защита, какъвто е настоящия, осигурява защита на социално слаби лица, които не разполагат със средства да заплатят адвокатско възнаграждение за упълномощен от тях адвокат, преценката за което се извършва на база критериите по чл.23,ал.3 от ЗПрП. Доколкото те са идентични на условията по чл.83,ал.2 от ГПК, а съдът вече е признал, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, следва да се приеме, че той няма средства за заплащане и на адвокатско възнаграждение. Правна помощ, обаче, не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, съгласно чл.24,т.2 от ЗПрП. В тази връзка с касационната жалба се атакува въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение на окръжния съд за прекратяване на производството по делото на основание чл.129,ал.3 от ГПК, поради неотстраняване на нередовността на исковата молба за представяне на документ за внесена държавна такса, от заплащането на каквато с влязлото в сила определение съдът е отказал да освободи ищеца. Жалбоподателят не твърди да е заплатил дължимата държавна такса, нито е представил надлежни доказателства в подкрепа на твърдението да е обжалвал отказа от освобождаването му от заплащане на такава. При това положение касационната частна жалба е очевидно неоснователна по смисъла на чл.24,т.2 от ЗПрП, поради което правна помощ не следва да бъде предоставена.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№1463/18.02.2019г. от К.И.Б., в частта й по искането му да бъде освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадената от него касационна частна жалба вх.№881/31.01.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1463/18.02.2019г. от К.И.Б., в частта й по искането му за предоставяне на правна помощ по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: