РЕШЕНИЕ
23.03.2022 г. гр.Берковица
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕНА ПЕТКОВА
при секретаря Светлана Петрова, като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВА гп.д. 246 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова- Тодорова, чрез юрк. Й. Калипатков, срещу Г.Х.Х., с ЕГН: **********, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 473 по описа на БРС за 2014 година.
Ищците в производството твърдят, че на 16.12.2020 година между тях като цесионер и „ОТП Факторинг” ЕООД като цедент бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като по силата на Приложение №1 било прехвърлено вземане към ответника. Вземането произтичало от Договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2014 година, сключен между ответника и „Банка ДСК” ЕАД. Стойността на отпуснатия кредит била 22 345.00 лева, които ответникът усвоил изцяло. Поради трайна забава и виновно неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения „Банка ДСК” ЕАД предявили правата си в заповедно производство - № 473/2014 година, където съдът издал Заповед за изпълнение за сумата от 22 254,51 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2014 година до окончателното й изплащане; 1 253,23 лева договорна лихва за периода 20.04.2014 г. - 16.10.2014 година; 150,03 лева наказателна лихва за периода 20.04.2014 г. до 16.10.2014 г. и 120,00 лева заемни такси. Предвид обстоятелството, че длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, то ищецът е предявил иск за установяване на вземането и моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника вземането му в посочените размери. Претендира осъждане и за направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.Х.Х. не взема становище по предявения иск.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище, с което се поддържа исковата молба и се изразява съгласие делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на
08.04.2014 година в гр. Монтана е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и Г.Х.Х. в качеството на кредитополучател. Уговореният размер на кредита е 22 345,00 лева, срокът за издължаване - 120 месеца, считано от датата на подписване на договора, с крайна падежна дата - 20.03.2024 г. В чл. 5 от Договора е уговорено, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер 10,95 % или 0, 030417 на ден. В чл. 10 е посочено, че неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити на физически лица, които кредитополучателят приема с подписване на договора.
Съгласно приложените Общи условия /л.29/, при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият кредит става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Видно от представения Погасителен план и ГПР /л.32/, падежната дата по кредита е 20-то число от месеца, като датата на първо погасяване следва да бъде на 20.04.2014 година, а размерът на месечната вноска - 308,42 лева.
На 25.08.2014 г. кредитодателят е изпратил писмо на длъжника с изх. № 10-10-1920, с което го уведомява, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява предвидената в договора лихва за забава.
От приложеното известие за доставяне се установява, че длъжникът е получил лично писмото на 08.09.2014 г.
На 17.10.2014 г. банката е подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, към която е приложено извлечение от счетоводните книги на кредитора.
По образуваното ч.гр.д. № 473 по описа на БРС за 2014 година са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
На 15.07.2015 г. в гр. София е сключен Договор за цесия между „Банка ДСК“ ЕАД като цедент и „ОТП Факторинг България“ ЕАД като цесионер, по силата на който всички вземания на първоначалния кредитор са прехвърлени на цесионера, ведно с изтекли лихви, привилегиите и обезпеченията, като цесията е надлежно съобщена на длъжника на 21.08.2015 г., видно от приложеното известие за доставяне /л.14/.
На 08.12.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение чрез работодател, като същият е възразил в срока по чл. 414, ал.2 ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което на заявителя са дадени указания от заповедния съд за възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението.
На 16.12.2020 година между „ОТП Факторинг” ЕООД като цедент и ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания, като по силата на Приложение №1 е прехвърлено процесното вземане към ответника.
Видно от представеното пълномощно /л.8/ цедентът е упълномощил цесионера да подпише от името на „ОТП Факторинг” ЕООД писмени съобщения по чл.99, ал.З ЗЗД до длъжниците по прехвърлените вземания, с които да ги уведоми за извършената цесия.
Настоящата искова молба е предявена на 15.04.2021 г. от новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕООД, който обосновава правния си интерес от възникналото частно правоприемство на страната на кредитора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето на вземанията по кредита на ищеца с договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземанията.
От събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен между тях договор за кредит. Въз основа на така възникналото договорно правоотношение „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задължението си да предостави на ответника уговорената по договора за кредит сума, като срещу това задължение ответникът се е задължил да връща усвоените суми. Впоследствие вземанията по процесния договор за кредит са валидно прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на договор за цесия от 16.12.2020 г. Спрямо ответника цесията би следвало да има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по прехвърлените вземания от негово име. По делото обаче не са ангажирани доказателства от ищеца за отправено уведомление до ответника по смисъла на чл. 99, ал.З ЗЗД.
За да породи действие договорът за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника, не е необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от ненадлежно изпълнение на задължението си. Законодателят не е предвидил специален ред за уведомяване на длъжника, като липсва забрана съобщението за цесията да бъде извършено от цесионера по силата на нарочно упълномощаване от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015 година/ по гр. д. № 5759/2014 г. на III г.о. на ВКС/, какъвто е и настоящият случай, доколкото по делото са приложени доказателствата, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане.
В конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Следва да бъде посочено, че съгласно константната съдебна практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В настоящия случай ищецът не е приложил и към исковата молба уведомление до длъжника, като такова не е представено до края на съдебното дирене пред първа инстанция, въпреки дадените указания с доклада по делото.
Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него. /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.
По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника, съдът намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да престара на него, а на стария кредитор, с оглед на което предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени от първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца не следва да се присъждат разноски. Такива не са претендирани от ответника, поради което на последния също не се следват разноски по делото.
Така мотивиран съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя Райна Иванова Миткова-Тодорова, чрез юрк. Й. Калипатков, срещу Г.Х.Х., с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
430 ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца към ответника за
следните суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
08.04.2014 година, а именно: 22 254,51 лева главница, ведно със законната
лихва, считано от 17.10.2014 година до окончателното й изплащане; 1 253,23 лева
договорна лихва за периода
20.04.2014
г. - 16.10.2014 година;
150,03 лева наказателна лихва за периода
20.04.2014
г. до 16.10.2014 г. и
120,00 лева заемни такси, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: