№ 482
гр. Кърджали 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Кърджали ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100361 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 от ГПК.
Делото е образувано по предявен от М. А. М. против А. А. М. и С. А. М.
иск по чл.124 от ГПК за установяване правото на собственост на ищеца по
наследство на 1/3 идеална част от следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с площ 1 611.00 кв.м., ведно с построените в него масивна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 86.00 кв.м., състояща се от
три стаи, коридор, кухня и баня с тоалетна; паянтова жилищна сграда на един
етаж, със застроена площ 65.00 кв.м., състояща се от две стаи и коридор и
полумасивна стопанска постройка със застроена площ 19.00 кв.м, находящ се
в село Я., община Кърджали Твърди, че през 1965г. общия наследодател А. М.
А. /баща на М. А. М. и А. А. М. /е закупил процесната къща и дворното място,
а през 1972г. на същото място построили паянтова жилищна сграда, като в
първата къща живеели родителите на страните, а във втората ищеца и
ответника А. М.. Твърди, че до 1992г. живял със семейството си в процесната
къща, като през 1992г. заминА. за Република Турция, оставяйки всичко в
къщата под ключ, като оставил ключа на баща си А. М. А.. Твърди се, че
всяка година през летния сезон идвал със семейството си и октавали в къщата
си, като децата заедно със съпругата му октавали в Република България близо
три месеца всяка година, което продължило до 2003 година. След 2003 година
идвА. отново цялото семейство и октавали в бащината къща. Ищецът твърди,
че при извършена проверка установил, че ответника и неговата съпруга са се
снабдили с нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим
имот придобит по давност с №43, том 2, рег.№2665, дело №242 от 2009г. на
Калин Димитров- Нотариус, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната
камара. Сочи, че баща му А. М. А. починал на **********г., а майка му А.Н.
1
А. починала на 1*********г. Счита, че ответниците не са придобили правото
на собственост чрез предвидения в закона правен способ, поради
непрекъснато владение, като твърди, че ответниците не са владели процесния
имот, защото той и семейството му от закупуване на къщата през 1965г. до
момента живеят и владеят процесния имот, както и не е налице по отношение
на ответниците осъществено давностно владение. Моли, да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик по наследство на 1/3 идеална част от процесните
недвижими имоти, находящи се в село Я., община Кърджали На основание
чл.537, ал.2 ГПК, моли, при уважаване на иска за собственост, да се отмени
нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот
придобит по давност с №43, том 2, рег.№2665, дело №242 от 2009г., на
Антоанета Грозева- помошннк-нотариус по заместване при Калин Димитров-
Нотариус, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара до размера
на признатите права. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват иска, като неоснователен и недоказан. Оспорва
се твърдението, че през 1972 г. ищецът е построил паянтова сграда в
процесния парцел, като се твърди, че сградата е построена от бащата на
ищеца М. А. М. и ответника А. А. М.. Оспорва се твърдението, че ищецът е
живял до 1992г. в процесните недвижими имоти, като се твърди, че след 1982
г. ищецът напуснал бащиният си дом и се преместил в гр. Добрич, тогава
Толбухин, където работел тютюн заедно със семейството си, а след това се
преместил в с. Троян до гр. Марица пак да работи тютюн. Твърди се още, че
през 1989г. братът на жена му заминал за Турция и ищецът заедно със
семейството си се нанесъл в неговата къща в с. Я., а през 1992г. той, заедно
със семейството си заминал за Република Турция нелегално и до 1997г. нямал
възможност да напуска Турция. Твърди се, че по това време баща им съобщил
на ответника А. А. М., че ищецът се е обадил и иска да му изпратят пари за
закупуване на парцел, за да си построи къща. Ответникът А. М. и баща му
изпратили пари по техни комшии, които можели да пътуват. Пратили 3000
германски марки. След това през 1996г. ищецът пак поискал пари за да си
построи къща. Отново ответника и баща му пратили 3000 германски марки.
Твърди се, че през 1997г. или 1998г. ищецът М. М. дошъл в с. Я. на гости при
баща им и тогава водили разговор по повод на имота и на парите. Родителите
им казА. на М., че той не може да има претенции към имота, защото е
получил пари за своя къща, като ищецът се съглсил. Родителите обяснили, че
имота ще остане за ответника А. М. и ищеца се съгласил, като заявил, че няма
да има повече претенции и е съгласен имота да остане на ответника. Твърди
се, че за това, че имотът е собственост и се владее от А. М. били уведомени
всички роднини и съседи, като в този имот живеели ответниците, техните
деца и майката и бащата на А. М., за които той се грижел до самата им смърт.
Сочи се, че през 2001 г. А. М. А. заболял тежко и през 2003г. починал. През
2004г. масивната жилищна сграда на един етаж с площ 86 кв.м., намираща се
в имота се самосрутила и ответника А. М. я възстановил изцяло със свои
2
средства, като изградил и масивна ограда на имота. Твърди се, че през целия
период от 1998г. до момента дворното място и сградите в него се владеят
изцяло от ответника А. А. М., че той и членовете на неговото семейство
обработват и ползват земята, засял е овощни дръвчета, изградил е навес,
изградил е бетонна площадка пред къщата, измазал изцяло и обновил
полумасивната стопанска постройка, а през 2009г. ответника се снабдил с
нотариален акт за собственост по давностно владение, който отразявал
осъщественото владение и придобитото право на собственост. Твърди се, че
факта, че имотът се владее от ответника А. М. е бил известен на всички
роднини, вкл. ищците, съселяни и съседи и владението не е било оспорвано
по никакъв начин, като е продължило спокойно, безпрепятствено и
несмущавано повече от 10 години. Оспорва се твърдението, че ищеца след
2003г. ежегодно е идвал в България и е отсядал в имота, а децата му и жена
му октавали по три месеца, като се твърди, че в редките случаи, в които са
били в България, ищците не са отсядА. в спорния имот и са го посещавА.
само с разрешение на ответника А. М.. Моли иска да се отхвърли като
неоснователен. Претендират се направените по делото разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост по чл.124
от ГПК, тъй като ищеца твърди, че е собственик на ид. част от процесните
имоти на основание наследствено правоприемство, а ответниците оспорват
това право.
Съгласно разпределената доказателствена тежест ищеца следва да
установи правото си на собственост върху процесните имоти на соченото
основание - наследство, като установи, че същите са били собственост на
наследодателя на страните А. М. А., в което качество ищецът е придобил по
наследство 1/3 ид.ч. от същите. В тежест на ищеца е да обори констатациите
на нотариуса в съставения констативен нотариален акт за собственост на
основание давностно владение /в този см. Тълкувателно решение №11 по
т.дело №11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу иска.
От приетия Нотариален акт за констатиране на собственост върху
недвижим имот придобит по давност с №43, том 2, рег.№2665, дело №242 от
2009г., на Антоанета Грозева-помощннк-нотариус по заместване при Калин
Димитров- Нотариус, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара,
се установява, че на дата 1********* г. е признато правото на собственост
върху процесните имоти на ответника А. А. Мурда по давностно владение. По
делото не е спорно, че към тази дата ответника е бил в граждански брак със С.
А. М. /ответница по иска/, което обуславя правния интерес от насочване на
иска и спрямо нея.
3
В хода на процеса са разпитани св. А. М. и св.Р. М. /разпитани от
страна на ищеца/ и св. З.А. и св. Г.А. /разпитани от страна на ответника/.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели като преки,
логични и последователни.
От събраните в хода на делото гласни доказателства, се установява, че
бащата на страните А. М. А. е имал двор и стара къща в с.Я., и още една
пристройка с две стаи, в която са живели двамата братя А. и М..
Свидетелските показания и на двете групи свидетели са еднопосочни, че М.
през 1992г. е отишъл да живее в Турция, като не се е връщал около седем
години, а след това е идвал от време на време в с.Я.. Установява се по
безспорен начин, че към настоящия момент старата къща не съществува, като
е направена изцяло нова къща, изградена от основи от А.. Св. А. заявява, че
новата къща, която е построена от А. е едноетажна, с три стаи, около 80
кв.м. Сочи, че имало и стопанска постройка, която старите построили за
кокошки, а А. я подновил, направил нова ограда, хубава порта, с тухли, с
бетон. Свидетелства, че дворът го работи А. от 1992 г., като всички хора в
селото знаят, че къщата е на А., че той я направил със собствени средства.
Свидетелят заявява, че за къщата е имало устно разбиране, "всичко беше
разпределено по нашенски", като било уговорено всичко да остане за А.,
който трябвало да се грижи за старите, като това е обичай и разбирателство в
семейството. Сочи, че до последно А. гледал възрастните. Тези факти се
потвърждават и от показанията на св.Г.А. /сестра на М. и А./, на които съда
дава най-пълна вяра като преки и непосредствени за отношенията в
семейството. Свидетелката А. заявява, че родителите са казА., че къщата ще
остане за малкия брат А., тъй като той ги гледа, а на големия брат дА. пари.
Свидетелства, че родителите казА.: „ Много пари дадохме за Турция“.
Заявява, че не знае точната сума, но тогава от тютюна, от продажбата на
кравите всички пари ги дА. на М.. Свидетелства, че А. живее в къщата от
1989 г. и сега е негова. В тази насока са и показанията на св.А., който заявява,
че от бащата на А. е чул, че са дА. пари на М., първоначално за 3-4000 дойче
марки, като знае от бащата, че са уредили въпроса с къщата. Св. А. заявява,
че до преди 2-3 години, с М. не е имало проблем, че къщата е на А., като той е
направил новата къща, нова огради и А. е пускал М., когато е идвал на гости.
В тази насока са и показанията на разпитания св.А. М., който заявява,
че А. обработва двора повече от 10 години, а новата къща я е направил преди
повече от 5 години.
От съвкупния анализ на събраните гласни и писмени доказателства, се
4
установява, че към настоящия момент ответника А. живее и владее
процесните имоти със съзнанието, че са негови. Установи се, че още приживе
наследодателят А. М. А. е предал владението на имоти на А., като е имало
разбиране в семейството къщата да остане за А., който от своя страна следва
да се грижи за родителите си. Установи се, че А. стопансва дворното място
повече от десет години, изградил е от основи новата къща със собствени
средства, изградил е ограда, ремонтирал е едната стопанска постройка.
Установява се, че ответника е манифестирал явно спрямо всички намерението
си за своене на процесните имоти, в това число и като се е снабдил с
нотариален акт за собственост на недвижимите имототи по давностно
владение пред 2009 г.
Съгласно Решение №60 от 07.06.2018 г. по гр.дело №2420/2017 г., по
описа на ВКС, 1 ГО: "Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението на своя родственик, който след смъртта му има качеството негов
наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобИ.е на собствеността". В този смисъл решение №32/08.02.2016г. на
Първо ГО на ВКС по гр.д.№4591/2015г. и решение №3/25.02.2016г. на Първо
ГО на ВКС по гр.д.№3973/2015г. Когато е налице такава предварителна
уговорка с наследодателя, като едновременно с това е предадено и
владението, не е необходимо приживе на наследодателя тази негова воля да се
доведе до знанието на останА.те лица, които биха могли да имат качеството
„наследници по закон“ след неговата смърт. В случая тази воля за предаване
на владението е обективирана явно, станала е достояние на ищеца и
свидетелите, което удостоверява, че фактическата власт е установена от
ответника А. явно, поради което и присъединявайки владението на своя
праводател, ответника е станал собственик на процесните имоти по давностно
владение през 2009 г., поради което и надлежно е съставен Нотариален акт за
констатиране на собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владение.
В Решение № 55/8.10.2015 г. по гр.д. № 3255/2014 г., II г.о. на ВКС е
прието, че владението върху определена вещ може да бъде предадено от едно
лице на друго, по волята на предишния владелец, и законът не поставя
изисквания, на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение,
което може да се осъществи свободно - например чрез просто връчване на
вещта или чрез писмен акт. В решение № 3/25.01.2016г. по гр.д. №
3973/2015г., I г.о. на ВКС е прието, че предаването на владението не е
5
формален акт-може да стане с конклудентни действия, или да се изрази
словесно, и когато владението е установено по този начин, или чрез
предаване на фактическата власт, и когато няма данни фактическата власт да
е отнета, действа презумпцията на чл.69 от ЗС и на чл.83 от ЗС - приема се, че
имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. В случая
фактическата власт е продължена от ответника и е противопоставена явно и
недвусмислено на ищеца по начин, който да отрече неговите права.
Установява се, че ответника А. живее в процесните имоти още от 1989 г., като
обработва и стопанисва двора.
От друга страна ищците не обориха констатациите на нотариуса в
съставения Нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение, с който ответникът е признат за
собственик на процесните имоти по давностно владение.
Предявеният иск на основание чл. 124 от ГПК с оглед събраните
доказателства се явява неоснователен и недоказан и следва да бъдат
отхвърлен, при което по арг. от чл.537, ал.2 от ГПК издаденият в полза на
ответниците констативен нотариален акт за собственост не подлежи на
отмяна.
При този изход на делото, основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат направени по делото от ответниците разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2200 лв. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, предвид факта, че защита е предоставена на
двама ответници и е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1100 лв. по всеки отделен договор за правна защита или под
минималния такъв съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.124 от ГПК от М. А. М., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: общ.Кърджали с. Я., ул. „И.р.” *** срещу А.
А. М., с ЕГН ************, с постоянен адрес: община Кърджали с. Я., ул.
„И.р.” ***, и С. А. М., с постоянен адрес: община Кърджали. Я., ул. „И.р.”
***, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че
ищеца е собственик по наследство на 1/3 идеална част от следните недвижими
6
имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, намиращ се в урбанизираната
територия на с.Я., ЕКАТТЕ 87672, общ.Кърджали с площ 1 611.00 /хиляда
шестстотин и единадесет/ кв.м., ведно с построените в него МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж със застроена площ 86.00 /осемдесет и
шест / кв.м., състояща се от три стаи, коридор, кухня и баня с тоалетна;
ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж, със застроена площ 65.00/
шестдесет и пет / кв.м., състояща се от две стаи и коридор и
ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ 19.00
кв.м, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Кърджали общ. Кърджали с. Я., ул. „И.р.” *** да заплати на А. А. М., с ЕГН
************, с постоянен адрес: община Кърджали с. Я., ул. „И.р.” ***
направените по делото разноски в размер на 1100 (хиляди и сто лева) за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Кърджали общ. Кърджали с. Я., ул. „И.р.” *** да заплати на С. А. М., с
постоянен адрес: община Кърджали. Я., ул. „И.р.” ***, направените по делото
разноски в размер на 1100 (хиляди и сто лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Кърджалив двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали _______________________
7