О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 291
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 15.07. 2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 15.07.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ, ч. т. дело № 411 описа на ПАС за 2019 г.,
установи следното:
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало
по повод изходяща от „Л.“ ООД, ***, ЕИК.., С.С.Д.,
ЕГН **********,*** и И.С.Д., ЕГН **********,*** частна жалба против постановеното по т. дело № 110/2018
г. на ПОС на 17.05.2019 г. определение, с което е е спряно на основание чл. 229,
ал.1, т. 4 от ГПК производството по делото до приключване на АНД № 7592/2018 г.
по описа на ПРС.
В жалбата са изразени подробни съображения за
незаконосъобразност на определението,поискана е отмяната му и връщане на делото
с указания за продължаване на съдопроизводствените дейстивя по същото.
Насрещната страна не е изразила
становище по жалбата.
Съдът след като се запозна с акта
предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен
намери за установено следното:
На 16.02.2018 г. в ПОС е
постъпила искова молба изходяща от К.И.Т., ЕГН **********,*** против „Л.“ ООД, ***, ЕИК…, С.С.Д., ЕГН **********,*** и И.С.Д.,
ЕГН **********,***.
Със същата от страна на Т. са предявени пасивно субективно
съединени установителни искове срещу тримата ответници с основание чл.422 ГПК.
С тях се иска да се признае за установено, че в патримониума на ищеца съществуват
вземания, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр. дело № 16214/2017 г. по описа на ПРС, както следва:
- по отношение на „Л.“ ООД, вземане в размер на
100 000 евро, което е част от породено от издаден на 20.01.2015 г. Запис
на заповед от „Л.“ ООД, представлявано в онзи момент от С.И.Д.вземане за сумата
от 940 000 евро с падеж 20.01.2016 г.
-по отношение на С.С.Д., ЕГН **********,*** и И.С.Д.,
ЕГН ********** в качеството им на наследници на С. И. Д. починал на 27.05.2017 г., вземания по
50 000 евро явяващи се част от породено от издаден на 20.01.2015 г. Запис
на заповед от „Л.“ ООД, представлявано в онзи момент от С. И. Д. вземане за
сумата от 940 000 евро с падеж 20.01.2016 г., който е бил авалиран от
наследодателя им С. И.Д..
Ответниците с отговора на исковата молба са възразили,
че подписите положени в документа от С. И. Д.- лично и като управител на „Л.“
ООД, не са изпълнени от него.
В хода на съдебното производство
по делото е събрана служебно информация от ПРС за висящо пред него АНД № 7592
от 2018 г. От същата става ясно, че повод за образуването му е Постановление на
РП П., с което е постановено внасянето на ДП № 42/2018 г. с предложение,
обвиняемият К.И.Т., ЕГН **********,*** да бъде освободен от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК и да ме наложи административно наказание за това, че
на 12.10.2017 г. съзнателно пред ПРС е използвал неистински частен документ - издаден на 20.01.2015 г. в полза на К.Т., запис на
заповед от „Л.“ ООД, представлявано в онзи момент от С.И. Д. за сумата от
940 000 евро с падеж 20.01.2016 г., т.е. извършил е престъпление по чл.
316 НК, вр. чл. 309, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
По повод на този информация ПОС е
приел, че използваният неситински документ е процесния запис на заповед. Това и
факта, че постановеното по чл.
378, ал. 4 от НПК, вр. с чл. 78а НК решение
има същата задължителна сила относно визираните обстоятелства за гражданския
съд, каквато има и влязлата в сила присъда е дало основание на ПОС да приложи разпредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и да спре производството по
делото.
Недоволни от това ответниците са
подали жалбата станала причина за започване на настоящето дело.
В нея се излагат доводи, че
водещо за това дали записът на заповед е неистински или не е решението на съдът
по търговския спор.
Жалбата е неоснователна.
По повод на същата съставът на
ПАС намира за нужно да посочи, че съгласно чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК съдът
спира производството, когато в
същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора.
В чл.
413, ал.2 от НПК е казано влезлите
в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.
В ал. 3 е посочено, че горният текст се
прилага и за актовете на районния съд по
глави двадесет и осма от НПК, т.е. за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
По конкретния казус сучат е точно такъв,
като при него по образуваното пред ПРС,
административно наказателно дело с решението ще се
реши не само въпросът дали са налице предпоставките за освобождаване от наказателна
отговорност и нлагане на административно наказание,
но и това дали съответното лице е извършило престъплениетоя, за което се прилага чл.
78а от НК. В случая то е по по чл. 316 НК, вр. чл.
309, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Видно от разпоредбите на НК изпълнителното деяние
е свързано с използването на неистински документ, т.е. решението на съда по въпроса
за истинността на записа на заповед е задължителен по смисъла на чл. 413, ал.2 от НК. Неистинността на записа на заповед от своя страна е от значение за формиране
на извода дали ищецът е носител на вземанията предмет на исковете по чл. 422 от ГПК
Това сочи, че предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4
от ГПК са налице и производството по исковете с основание чл. 422 от ГПК следва
да се спре до приключване на това по НПК.
Такъв е изводът на ПОС и определението му следва да
се потвърди.
Водим от това съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 110/2018 г. на ПОС на
17.05.2019 г. определение, с което е е спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК
производството делото до приключване на АНД № 7592/2018 г. по описа на ПРС.
Определението на подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.