Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260389
гр.Бургас, 28.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 3124 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*” ООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление : гр. *, ул. „*“ № 6А, ет. 6, ап. 12, чрез управителя *, срещу Наказателно
постановление № */08.07.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас , с което за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 415, ал.1
от КТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Посочва се, че в НП не са конкретизирани – дата, място и
обстоятелства по извършване на нарушението, както и че в случая дружеството е
било многократно санкционирано с отделни НП за неизпълнение на предписания по
Протокол № ПР 2001258/07.02.2020г.,
което е неправилно и в противоречие с принципа „non bis in idem”, доколкото предписанието е само едно и би
следвало да се санкционира само с едно НП. На последно място се твърди, че АНО
не е коментирал въобще дали не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, като се
акцентира, че именно тази разпоредба е следвало да намери приложение, а не чл.
415в КТ. Под евентуалност се счита, че щом АНО е решил да се позове на
последната правна норма, то той е следвало да определи санкцията в размер на
100 лева, доколкото не са изтъкнати никакви причини, защото е наложен
максималният размер.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище жалбата се поддържа
изцяло. Развиват се подробни съображения за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас, надлежно призован, се представлява от юрисконсулт
Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е
санкционирано дружеството, е безспорно доказано. Застъпва, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била правилно
ангажирана, като размерът на санкцията е справедлив. В заключение моли за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от отбелязването върху самото НП,
то е връчено на упълномощено лице на 28.07.2020г., а жалбата е депозирана
директно в съда на 04.08.2020г., видно от отбелязването върху входящия печат).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.02.2020г., по повод сигнал
за некоректно отношение от работодателя *и * – и двете заемащи длъжност
гл.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, извършили проверка
по документи за спазване на трудовото законодателство от страна „*” ООД. В хода
на проверката били изискани ведомости за работни заплати, фишове и др. и било
констатирано, че дружеството стопанисва обект: Цех за преработка на миди,
находящ се в гр. Черноморец, както и че в този обект труд полагат множество
лица. Било констатирано, че дружеството не е изпълнило задълженията си като
работодател, във връзка с изплащане в срок на трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ по отношение на своите служители. В тази връзка на
07.02.2020г. с Протокол № ПР 2001258/07.02.2020г. длъжностните лица дали общо
67 предписания на работодателя, сред които и т. 60 – да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2019г. на работника *. Бил определен срок за изпълнение
02.03.2020г. Предписанието било надлежно връчено на упълномощен представител,
не било обжалвано и на 22.02.2020г.
влязло в сила. Въпреки дадените задължителни предписания дружеството не
изпълнило нито една от точките в срок. На 05.03.2020г. контролните органи извършили
проверка по изпълнение на предписанието, като също констатирали, че то не е
изпълнено в нито една от частите си. Изискали нарочно писмено сведение от
пълномощник на дружеството, в което той потвърдил, че предписанията не са
изпълнени, поради лошо време и отказ на клиенти, което е довело да намаляване
на приходите на дружеството.
Св. Г. преценила, че с поведението си
дружеството е осъществило състава на административното нарушение по чл. 415,
ал. 1 КТ, поради което и на 12.03.2020г. съставила срещу „*” ООД АУАН,
в който описала горните факти и им дала посочената правна квалификация. Изрично
изписала, че става въпрос за обект в гр. Черноморец, както и че дружеството е
следвало да изпълни предписанието до 02.03.2020г., но не го е сторило. Актът бил съставен на място в
Дирекцията, след което бил предявен на упълномощеното лице, което го подписало,
без да направи възражения и получило препис от него. В предвидения срок по чл.
44 ЗАНН писмени възражение срещу акта не били депозирани, но на 27.05.2020г.
работодателят изпълнил задължението си и изплатил дължимите суми по трудовото
правоотношение. На 06.07.2020г. пък било депозирано обяснение от жалбоподателя,
в което се развивали подробни съображения за маловажност на случая, аналогични
с процесните.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел,
че с поведението си „*”
ООД е осъществило състава на
административното нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, но преценил, че нарушението е
своевременно отстранено и от него не са произлезли вредни последици, поради
което и следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 КТ. Именно
поради това наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 300
лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Жалбоподателят не
оспорва така установените факти, но навежда доводи за несъставомерност на
извършеното и за процесуални нарушения, поради което и счита, че НП следва да
се отмени.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по
делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014г. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът
счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са
посочени нарушените материалноправни норми. Изрично в АУАН и НП е посочено, че
обектът, на който е полаган труд се намира в гр. Черноморец, както и че
дружеството е следвало да изпълни задължителните предписания до 02.03.2020г.,
но не го е сторило – т.е. посочени са както крайният срок за извършване на
дължимото действие, така и моментът, към който деянието е довършено, а именно
първият ден след изтичане на срока. В този смисъл съдът счита, че в двата
процесуални документа по достатъчно описателен начин са посочени както мястото
на извършване на нарушението – т.е. мястото на полагане на труд, където се е
дължало и изплащане на свързаните с трудовото правоотношение суми (изпълнение
на предписанието), така и датата на осъществяването му. Посочени са и всички
други съставомерни признаци на вмененото нарушение – с какъв акт е дадено
предписанието, в какво се е изразявало то и в какво се е изразявало
неизпълнението му. Пак противно на становището на жалбоподателя в АУАН и НП
изрично е посочено, че се касае до неизпълнение на задължителни предписания, а
не до неизплащане на начислено възнаграждение, поради което и напълно
ирелевантно е какъв е юридическият акт, от който е възникнало трудовото
правоотношение.
По същество следва да се посочи следното.
Няма спор, че на 07.02.2020г. компетентни длъжностни лица от Дирекция
„ИТ”-Бургас, съставили Протокол № ПР - 2001258/07.02.2020г., в т. 60 , от който изрично предписали в
срок до 02.03.2020г. дружеството да изплати на служителя си дължимата сума във
връзка с трудовото правоотношение по между им. Страните не спорят и относно
това, че предписанието не било оспорено пред АдмС-Бургас, както и че въпреки
това работодателят не изпълнил в указания срок предписаното (видно от
сведенията на упълномощеното лице).
При така доказаните факти съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на
административно нарушение по нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Задължителното
предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира
в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително
поведение. Следователно задължителното предписание е индивидуален
административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК.
По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с
влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание.
Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 415, ал.1
от КТ в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно
наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да
се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като
законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство.
Именно поради това съдът не навлиза в детайли и не изследва в пълнота
обстоятелствата по самото предписание. Доколкото в конкретния случай безспорно
се доказват и двете предпоставки (а и те не се оспорват и от жалбоподателя) то
съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството по
посочената разпоредба.
Съдът в настоящия му състав не
споделя доводите на жалбоподателя, досежно това, че в случая, доколкото с един
протокол са дадени 67 предписания, то е следвало да се наложи само едно наказание,
без значение дали не е изпълнено само едно или всички.
Настоящият състав счита, че всяка
една точка от протокола представлява отделно предписание (отделно властническо
изявление създаващо отделно задължение за адресата с отделен срок за изпълнение,
отделно лице, различна сума и т.н.), неизпълнението, на което, е скрепено с
отделна санкция. Фактът, че всички предписания са обективирани в един
материален носител (един протокол) не влияе на тяхната правна същност и не
променя горния извод. В този смисъл е господстващата съдебна практика в цялата
страна, като например: Решение № 550 от 11.03.2013 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 1847/2012 г.; Решение № 46 от 16.01.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н.
д. № 3333/2017 г.; Решение № 1477 от 11.03.2015 г. на АдмС - София по адм. д. №
9750/2014 г.; Решение № 379 от 13.10.2015 г. на АдмС - Добрич по к. н. а. х. д.
№ 493/2015 г; Решение № 99 от 23.01.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
3332/2017 г. и много други.
В този смисъл е и
непротиворечивата практика на касационната инстанция, постановена по идентични
казуси, като например: Решение №
959/15.05.2018г. по к.н.а.х.д. № 916/2018г. на АдмС-Бургас,Решение № 1517/25.07.2018г. по к.н.а.х.д. №
1236/2018г. на АдмС-Бургас, Решение
№ 1370/06.07.2018г. по к.н.а.х.д. № 1048/2018 на АдмС-Бургас и Решение № 1177/15.06.2018г. по к.н.а.х.д. №
999/2018 г. на АдмС-Бургас.
Във връзка с горното следва да се посочи, че ирелевантни
са възраженията на жалбоподателя, свързано с това, че неизплащането на дължими
суми по трудови правоотношения не е административно нарушение, а граждански
спор. В случая отговорността на дружеството не е ангажирана за това, че не е
изплатило възнагражденията (нарушение по чл.128, т.2, вр. с чл. 270, ал.2 и ал.
3 КТ), а за това, че не е изпълнило предписанията (нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ), което е съвсем отделно и самостоятелно
нарушение, с отделни съставомерни признаци и отделна санкция.
С оглед всичко казано по-горе съдът намира, че в случая
правилно АНО е приел, че има извършено административно нарушение, като правилно
е квалифицирал фактите.
На последно място съдът счита, че правилно в случая АНО е
приложил и разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което
е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Видно от горната
фактология, всички изисквания на чл. 415в КТ са налице, доколкото макар и със
закъснение все пак плащанията по трудовите правоотношения са били извършени и
няма данни за произтекли вредни последици за работника, като случаят не попада
сред забраните по чл. 415в, ал.2 КТ.
Въпреки това, по мнение на настоящия състав, неправилно
АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се
наложи на жалбоподателя.
В АУАН и НП не се съдържат никакви доказателства (дори
твърдения) за предишни административни нарушения от страна на дружеството или
за отегчаващи отговорността обстоятелства. Вярно е, че в случая се касае за
неизпълнение на 67 предписания, но с оглед презумпцията за невиновност, съдът
няма как да отчете това във вреда на дружеството. Всичко това мотивира съда да
приеме, че неоправдано и немотивирано АНО е наложил максималното предвидената
санкция, без да изложи конкретни мотиви и без да го обвърже с конкретни факти,
поради което и наказателното постановление следва да се измени в частта, относно
размера на наложената санкция. Изрично следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието/санкцията е недопустимо да се извеждат по
тълкувателен път. По делото липсват доказателства за предишни нарушения от
страна на търговеца, които да са въведени с АУАН или поне с НП, което безспорно
следва да се отчете в негова полза. Ето защо, настоящият съдебен състав, след
като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че на търговеца
следва да бъде определен размер на наложената санкция към минималния предвиден
от законодателя, а именно 100 лева, който е подходящ да осъществи функциите,
свързани със специалната и генерална превенция. Изрично в този смисъл е Решение № 2066/14.11.2018г. по к.н.а.х.д. №
1460/18г. на АдмС-Бургас. Не следва да се подминава, че икономическата
обстановка в страната е усложнена и налагането на прекомерни санкции (още
повече без излагане на конкретни мотиви защо) по никакъв начин не би
способствало за постигане на целите на административнонаказателната принуда и
по-скоро би имало обратен ефект.
В заключение следва
да се посочи, че искането на жалбоподателя за приложение на чл. 28 ЗАНН е
неоснователно. Както е прието в Решение
№ 1220 от 04.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1096/2017 г. -
специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта
на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, поради което и след като АНО е приложил
веднъж нормата на чл. 415вКТ, недопустимо се явява и приложението на чл. 28 ЗАНН.
Нормата на чл. 415в КТ е „специален закон” и изключва приложението на
общата норма на чл. 28, б."а" от ЗАНН - Решение № 1474 от 25.09.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1362/2017 г., Решение № 1059 от 14.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1158/2017 г. и много други. Отделно от това, дори да се приеме, че нормата
на чл. 415в КТ не е специална по отношение на чл. 28 ЗАНН, то крайният извод на
съда отново би бил същият. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид, независимо че е
било отстранено. Касае за задължение, което е възникнало преди обявеното в
страната на 13.03.2020 г. извънредно положение, чиито последици засягат и
работниците.
С оглед всичко казано по-горе
съдът счита, че НП следва да се измени в частта относно наложената санкция,
като тя се намали от 300 на 100 лева.
С оглед
решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на
АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК
при потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е
от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение
в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ */08.07.2020г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Бургас , с което за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. с чл. 415в, ал.1 и чл. 415, ал.1 от КТ, на „*” ООД с ЕИК: * е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 300 лева., като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 300 лв. на 100 лв. (сто) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „*” ООД с ЕИК: * да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – гр. София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.