Определение по дело №367/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

намери за установено следното:

С решение № 5927, постановено на 29.07.2011 год. по гр.д. № 964 по описа за 2011 год., Районен съд – гр. Б., е признал уволнението на ищеца Л. Б. за незаконно и отменилЗаповед № 14/01.10.2010 г. на Управителя на ответното дружество “К. ..” Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Б., ул. “Т. М.” № .., представлявано от Управителя Й. М. А., с която на основание чл. 325, т. 1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Л. А. Б. с ЕГН * и със съдебен адрес: гр. П., ул. “Т.” № .., офис № 1, . 1. Като последица от това е възстановил Л. Б. с ЕГН на длъжността “Шофьор на товарен автомобил” в “К. 79” Е., представлявано от Управителя Й. М. А., както и е осъдил “К. 79”Е., да заплати на Л. А. Б., сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 01.10.2010 г. до 01.12.2010 г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2011 г., до окончателното изплащане, като за законната лихва от датата на уволнението – 01.10.2010 г., до датата на подаване на исковата молба – 10.01.2011 г., РС е отхвърлил искането като неоснователно. С така постановеното решение и на следващо място, РС е осъдил ответнотодружество “К. ” Е., да заплати на Л. А. Б. и сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева,представляваща сторени от последния в производството разноски за адвокатско възнаграждение. “К.” Е. е осъдено и да заплати по съответната сметка на Районен съд – Б., сумата от 90.00 /деветдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса в настоящото производство, както и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист за горната сума.

Недоволен от горното е останал ответникът по делото, който по реда на чл.258 и сл. от ГПК обжалва така постановеното решение, в частта му, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски. В подадената въззивна жалба се твърдят допуснати нарушения от първоинстанционния съд на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че в нарушение на правилата за преклузия съдът е обосновал решението си, в частта на присъденото обезщетение по чл. 225 КТ на непредставени още с исковата молба доказателства, а на такива представени и приети едва във второто съдебно заседание, с които доводи моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което се отхвърли предявения иск. Поддържа се, че на ищеца не се дължи и пълния размер на разноските.

В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по съображенията, изложени в нея.

Въззиваемата страна, в срока по 263, ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор. В съдебно заседание, чрез проц. си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като се присъдят и направените пред въззивната инстанция разноски.

За да се произнесе по спора, БлОС съобрази следното:

Производството пред районния съд е образувано по подадена от Л. А. Б. с ЕГН * и със съдебен адрес: гр. П., ул. “Т.” № 46, офис № 1, . 1, срещу “К.” Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Б., ул. “Т. М.” № 12, представлявано от Управителя Й. М. А. искова молба с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и да бъде отменена Заповед № 14/01.10.2010 г. на Управителя на ответното дружество, да бъде възстановен ищеца на заеманата от него преди уволнението му длъжност, както и да бъде осъден ответника да заплати на Л. Б. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ – в размер на 2 225.00 лева – за периода от 01.10.2010 г. до 01.04.2011 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на уволнението – 01.10.2010 г., до окончателното изплащане.

В хода на производството е допуснато изменение на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като същата се счита предявена за сумата от 750 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа на ищеца за периода от 01.10.2010 г. до 01.12.2010 г., както и направените по делото разноски.

Ответното дружество, в срока по чл.131 от ГПК, не е депозирало писмен отговор. В съдебно заседание пред РС, чрез процесуалния си представител признава незаконността на извършеното уволнение и признава исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Оспорва само иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и претендира отхвърлянето му поради недоказаност.

Настоящият състав на Окръжен съд Б., като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че същите са се намирали в трудовоправно отношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността Шофьор на товарен автомобил в “К.” Е., което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 14/01.10.2010 г. на Управителя на ответното дружество. Предвид признаването на исковете, ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с процедурата по уволнението.

Видно от приетото като доказателство по делото Писмо с изх.№ 33-СО-6065/27.07.2011 г. от ТД на НАП – С., офис П., след уволнението му ответникът е започнал работа при друг работодател на 06.12.2010 г.

Като доказателства по делото са приети копия от ведомости за заплати за месец май, юни, юли, август и септември 2010 г., от които се установява, че последният пълен отработен месец от ищеца в ответното дружество, е месец юли 2010 г., когато Б. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 375.00 лева.

Постановено е решение от РС, с което е признато уволнението на ищеца Л. Б. за незаконно и е отмененаЗаповед № 14/01.10.2010 г. на Управителя на ответното дружество, ищеца е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, а ответника е осъден да му заплатисумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 01.10.2010 г. до 01.12.2010 г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2011 г., до окончателното изплащане, както и да му заплати сторените разноски по делото. Така постановеното решение се атакува единствено в частта му, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Окръжен съд Б. прави следните правни изводи:

Претенцията, която се атакува пред въззивната инстанция черпи правно си основание от чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл. 225, ал.1 от КТ. За да възникне правото на обезщетение, респективно уважаване на претенцията, е необходимо незаконност на уволнението и работникът/служителят да е претърпял вреда – да е останал незает по трудово правоотношение, което е в причинната връзка с незаконното уволнение. Тежестта на доказване наличието на кумулативно предвидените в закона предпоставки лежи върху уволнения работник. Незаконността на уволнението, предпоставящ претенцията на ищеца по настоящия иск, е установена между страните предвид признанието й. По отношение на претърпяната от незаконното уволнение вреда ищецът /сега въззиваем/ надлежно е ангажирал доказателства, видно от които не е започвал работа през процесния период – 01.10.2010 г. до 01.12.2010 г., поради което искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен в предявения размер от 750.00 лева. Така ангажираните доказателства, обуславящи основателността на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр. чл. 225, ал.1 от КТ не са събрани в нарушение на установената законова преклузия. Наведените във въззивната жалба оплаквания в тази насока въззивната инстанция намира за неоснователни. Още в исковата си молба ищеца е направил доказателствени искания именно и във връзка с оставянето му без работа след уволнението, а както и във връзка размера на дължащо му се обезщетение, по които обаче липсва произнася в доклада на съда, постановен в з.с.з. На следващо място в открито съдебно заседание по делото, проведено на 20.07.2011г., състава на съда със свое протоколно определение е задължил ответното дружество да представи за следващото съдебно заседание доказателство, от което да е видно какъв е бил размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволнението - месец септември 2010год, както и е указал и задължил ищеца да представи доказателство за удостоверяването на факта, че е бил без работа, за периода от 01.10.2010 г. до 01.04.2011 г. Постановено е и да бъдат издадени поисканите от пълномощника на ищеца съдебни удостоверения, по силата на които да се снабди с други такива от РУСО-гр.П. и от Бюрото по труда - гр. П. за установяване дали ищецът е работил по трудов договор и дали е бил регистриран като безработен. Ответната страна не е възразила. Във връзка с така дадените съдебни указания, с които страните са задължени да представят посочените писмени доказателства и в изпълнение на същите, в следващото съдебно заседание по делото, проведено на 27.07.2011г. така изброените писмени документи са представени, приети и приобщени към доказателствения материал на делото. При това положение, събирането на тези допуснати доказателства не е преклудирано и не е налице твърдяно във въззивната жалба нарушение на процесуалните правила. От друга страна, от същите тези писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът не е започвал работа през процесния период – 01.10.2010 г. до 01.12.2010 г., поради което и искът по чл. 225, ал. 1 от КТ правилно е уважен в предявения размер от 750.00 лева. Именно предвид изхода от спора, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сторените от последния в производството разноски – в размер на 550.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което въззивния контрол не открива нарушения и в тази посока.

При съвпадане на правните изводи на двете инстанции, атакуваното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и направеното от въззиваемата страна искане, в тежест на въззивника следва да бъдат възложени и сторените от втората в настоящото производството съдебно-деловодни разноски в размер на 350.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен пред БлОС договор за правна защита и съдействие и съобразно представен списък по см. на чл. 80 ГПК.

Водим от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5927, постановено на 29.07.2011 год. по гр.д. № 964 по описа за 2011 год. на Районен съд – гр. Б., в обжалваната му част.

ОСЪЖДА“К. ..” Е. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Б., ул. “Т. М.” № 12, представлявано от Управителя Й. М. А., да заплати на Л. А. Б. с ЕГН *, сумата от 350.00 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок, считано от обявяването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.