№ 646
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120107686 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на С. И. Б. с ЕГН
********** от ***, и С. И. Е. с ЕГН ********** от ***, двамата със съдебен
адрес *** – адвокат М. Г., против Д. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, със
съдебен адрес ***, офис ляв – адвокат А. Т..
Ищците предявяват против ответницата установителен иск за правото
си на собственост на следния недвижим имот : поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област
Бургас, с адрес гр.Черноморец, местност „***“, с площ от 1484 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята:
четвърта, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: 134, при
съседи: ***.135, ***.45, ***333, ***.159, ***.921.
Обстоятелства, на които се основава предявеният иск :
Ищците твърдят се, че с решение № ***/ 25.05.2004 г. на ПК- Созопол
на наследници на С. Л. е признато правото на възстановяване на нива от 2,650
дка в местността „***“, землището на с.Черноморец. Част от имота попадала в
1
територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - ползвателски имоти с пл. № 119, 120, 121
и 122 по помощния план на местност „***“, в землището на гр. Черноморец,
община Созопол. Съгласно влязъл в сила план на новообразуваните имоти,
одобрен със заповед № РД-09-68/ 07.05.2007г. на областния управител на
област Бургас, ползвателски имоти с пл. № 119, 120, 121 и 122 попадали в
новообразуван поземлен имот № 134, целият с площ от 1428 кв.м. Същият бил
възстановен на ищците със заповед № ***/ 02.10.2009г. на кмета на Община
Созопол по реда на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Сочат се, че с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 692/ 2012г.
по описа на РС - Бургас бил уважен отрицателен установителен иск на
ответницата против ищците за правото на собственост по отношение на имоти
с пл. № 121 и 122. Съдът е приел, че решението за възстановяване не е
породило правно действие, тъй като не е подписано от членовете на комисия,
респективно липсвала валидно приключила процедура по възстановяване на
имота. С последващо решение на ОСЗ - гр. Созопол № ***/ 07.08.2020г. било
признато правото на собственост на ищците и възстановена нива от 2,650 дка
в местността „***“ в землището на гр.Черноморец. Въз основа на влязлото в
сила решение на ОСЗ и плана на новообразуваните имоти била издадена
заповед № ***/ 20.09.2023г. на кмета на Община Созопол, с която било
възстановено правото на собственост на наследници на С. Е. Л. върху
новообразуван поземлен имот /НПИ/ с номер 134 в зона по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
м. ***, землище на гр. Черноморец, отразен по действащата КК като поземлен
имот с идентификатор *** с площ от 1484 кв.м.
Считат, че ответницата няма качеството на ползвател на процесния
имот, тъй като имотът никога не й бил предоставян за ползване по силата на
Постановление на МС. Видно от разписен списък към плана на местността
***, землището на с.Черноморец и приложеното удостоверение изх. № 4-94-
С-28/1/ от 19.04.2012г. от кмета на Община Созопол, ползвателски имоти 121
и 122 били записани съответно на И. К. Н. и М. П. М.. В срока по §4а ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ (до 31 януари 1998г.) от ответницата Д. не е заявено искане за
придобиване правото на собственост върху имота. Не били налице и
останалите предпоставки, предвидени в §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
придобиване от нея на собствеността върху имота. С изложените мотиви се
моли за уважаване на иска.
2
Ответницата в преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК сочи водени
между страните множество предходни административни и съдебни
производства във връзка с процесния имот. Твърди необходимост от
инцидентен съдебен контрол на решенията за признаване на правото на
реституция на имота и за реалното му възстановяване. Въвежда и евентуално
твърдение за действителност на първото решение за възстановяване на имота,
което обуславя нищожност на последващата реституция, която се явява
повторна. Твърди и упражнявано от ответницата давностно владение върху
имота, в това число и построяване на къща, впоследствие опожарена.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно представената скица на поземлен имот, издадена от СГКК –
гр. Бургас, процесният поземлен имот с идентификатор *** по КККР на
гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес гр.Черноморец,
местност „***“, с площ от 1484 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно
§4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: четвърта, при съседи: ***.135, ***.45,
***333, ***.159, ***.921, е с предишен идентификатор: *** и номер по
предходен план: 134. Приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице по извършената съдебна техническа експертиза установява, че
този имот е част от имота с площ от 3,800 дка, в местността „***“,
принадлежал на С. Е. Л., за който са постановени решения на Поземлена
комисия /Общинска служба по земеделие/ - гр. Созопол за възстановяване на
имота на наследниците на С. Л..
Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства,
че така описаният имот с площ от 3,800 дка, в местността „***“ в землището
на гр. Черноморец е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ от
наследниците на С. Е. Л., бивш жител на с. Черноморец, починал на ***г. –
заявление вх. № ***/ 10.02.1992г. Ищците С. И. Б. и С. И. Е. са негови
правоприемници – наследници по закон на наследника му И. С. Е., починал на
***г. С решение № ***/ 25.05.2004г. ПК – Созопол е признала правото на
собственост на наследниците на С. Е. Л. върху този земеделски имот – нива с
3
площ от 3,800 дка /заявен с пореден № 25 от заявлението/ и е постановила
възстановяване на правото на собственост върху имота в стари реални
граници. В решението е отбелязано, че възстановяването на правото на
собственост върху имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при
условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 от
ППЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти за местността „***“ землище
на с. Черноморец е одобрен с влязла в сила заповед № РД 09-68/ 07.05.2007г.
на Областния управител и правото на собственост е реално възстановено на
ищците като наследници на С. Е. Л. със заповед на кмета на Община Созопол
№ ***/ 02.10.2009г. – върху новообразуван имот с номер 134 с площ от 1428
кв.м, попадащ в зона по § 4. Съгласно цитираната заповед увеличената
стойност на имота от направените в него подобрения е заплатена с вносни
бележки от 30.09.2009г. Видно от предходна заповед № Z-968/ 06.07.2009г. на
кмета на Община Созопол този имот обхваща следните ползвателски имоти :
№ 117 и № 118 – без данни за ползватели, № 119 – ползвател С. З., № 120, №
121 и № 122 – без данни за ползватели и № 123 – ползвател И. А.. В разписния
списък към плана на местността „***“, землището на село Черноморец
ползвателските имоти № 121 и № 122 не са записани на ответницата Д. Д., а
на други лица.
С влязло в сила съдебно решение № 146/ 03.02.2009г. по адм.д. № 1189/
2007г. по описа на Административен съд – Бургас е оставена без разглеждане
жалбата на ответницата Д. Д. против заповедта на областния управител за
одобряване на плана на новообразуваните имоти. Установено е в това
административно производство, че ответницата Д. Д. не се легитимира като
собственик на имоти № 121 и 122 по помощния план, част от процесния имот,
тъй като не е налице хипотезата на трансформирано право на ползване в право
на собственост поради липса на подадена молба по § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С влязло в сила съдебно решение № 1465/ 11.07.2014г. по гр.д. № 692/
2012г. по описа на Районен съд – Бургас е уважен отрицателен установителен
иск на Д. Д. срещу настоящите ищци С. Б. и С. Е. – прието е за установено, че
ищците не са собственици на процесните имоти пл. № 121 и 122 по
кадастралния план на ползвателите, представляващи част от новообразувания
имот пл. № 134. Искът е основан на възражение на ответницата Д. Д. за
нищожност на решението на органа по земеделска реституция, въз основа на
4
което ищците се легитимират като собственици. При проведен косвен контрол
на решението на поземлената комисия № ***/ 25.05.2004г. е установено, че е
невалидно, тъй като не е подписано, поради което не легитимира ищците като
собственици на имота.
След влизане в сила на това съдебно решение е постановено
последващо решение на ОСЗ – Созопол № ***/ 07.08.2020г. ОСЗ – Созопол, с
което отново е признато правото на собственост на наследниците на С. Е. Л.
върху земеделския имот – нива с площ от 3,800 дка /заявен с пореден № 25 от
заявлението/ и е възстановено правото на собственост върху имота в стари
реални граници, като с последваща заповед на кмета на Община Созопол №
8-Z-903/ 20.09.2023г. по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ отново е възстановено на
наследниците на С. Е. Л. правото на собственост върху новообразувания имот
с номер 134 с площ от 1428 кв.м. Заповедта е влязла в сила на 16.10.2023г.
В хода на реституционната процедура ищците двукратно са въведени
във владение на процесния имот – с представените по делото неоспорени
протоколи на Община Созопол № 131/ 12.10.2009г. и № 28/ 20.10.2023г.
Имотът е деклариран от ищцата С. Б. по реда на ЗМДТ пред Община Созопол
с декларации от 16.11.2009г. и 29.03.2017г. и ищците са заплащали дължимите
за този имот местни данъци.
От приложеното писмо № ДС-538-00-040/ 17.01.2013г. на ДНСК до
страните се установява, че за изградената от ответницата Д. Д. постройка в
процесния имот /едноетажна жилищна сграда/ е издадена заповед от
12.10.2012г. на началника на РДНСК – Бургас по чл.225 от ЗУТ – за
премахване на незаконен строеж. Заповед за забрана на достъпа и ползването
на този строеж е постановена още на 24.09.2008г. Видно от представения
протокол от съдебно заседание по адм.д. № 786/ 2013г. по описа на
Административен съд – Бургас от 21.05.2014г., преди влизане в сила на
заповедта за премахване на строежа сградата на ответницата Д. Д. е
унищожена от пожар.
Всяка от страните ангажира гласни доказателства в подкрепа на
твърденията си за владение на имота. Свидетелите на ищците Н. Б. и Т. Г.,
собственици на съседни имоти, излагат кореспондиращи си показания за
осъществявано от ответницата и съпруга й владение на процесния имот в
периода 2007 – 2014г. И двамата свидетели твърдят, че след като изградената
5
къща е изгоряла през 2014г., ответницата е преустановила ползването на
имота и той не е бил стопанисван, като до него е имало свободен достъп. В
обратния смисъл са показанията на свидетелите на ответната страна П. Д.
/брат на ответницата/ и Н. Н.. Свидетелят Д. твърди, че ответницата Д. Д. е в
имота от 80-те години, като постройката е изградена 2004-2005г., като винаги
имотът е бил ограден – до 2020г. Свидетелят Н. твърди, че през 2020г.
ответницата го е ангажирала да съборят каменната ограда и след трасиране да
се огради имота с ограда с колове и тел. На основание чл.172 от ГПК съдът не
кредитира показанията на свидетеля Д. поради близката му родствена връзка с
ответницата, сочеща на възможна негова заинтересованост от изхода на спора
в нейна полза. Показанията на свидетелите на ответната страна не се
подкрепят от заключението на вещото лице, което не установява трайни
ограждения на имота /само остатъци от паянтови огради и подпорни стени/,
като имотът е изцяло отворен откъм морето и навлиза в плажа. Вещото лице
установява, че имотът не е стопанисван.
С предявен в хода на настоящото производство иск /гр.д. № 2542/
2024г./ ответницата Д. Д. претендира срещу ищците С. Б. и С. Е. установяване
на правото й на собственост върху процесния имот, придобито по силата на
давностно владение от 2005г. насам. Нито в настоящото производство, нито в
твърденията, на които основава положителния си установителен иск,
ответницата не основава претендираното право на собственост на
ползвателски права по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При така установените по делото факти съдът прави следните изводи :
По делото не се твърди и не се установява ответницата да има
качеството на ползвател на процесния имот по смисъла на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, респективно да е депозирала в срока по §4а, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ
искане за придобиване на правото на собственост върху имота. Поради това
съдът приема, че ответницата не може да се брани с възражения по
валидността или законосъобразността на решението на органа на земеделската
реституция, от което черпят права ищците. Изводът се основава на
тълкувателно решение № 9/ 07.11.2012г. по тълк. д. № 9/ 2012г. на ОСГК на
ВКС, което приема, че правата на реституираните собственици на имоти по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ могат да бъдат атакувани само при насрещни
противопоставими права – при твърдение че собствеността неправилно е
6
възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или § 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. В случая ответницата не
противопоставя надлежно упражнено право на изкупуване на имота по този
ред, поради което не е материалноправно легитимирана да атакува
законосъобразността на земеделската реституция в полза на ищците. Наред с
това страните са обвързани от сила на пресъдено нещо по въпроса за
нищожността на първото решение по възстановяване на собствеността на
ищците - решение № ***/ 25.05.2004г. ПК – Созопол, последвано от заповед
на кмета на Община Созопол № ***/ 02.10.2009г. за възстановяване на имота
на ищците, която е установена при осъществения по гр.д. № 692/ 2012г. косвен
съдебен контрол, проведен по иск и твърдения на ответницата Д. Д.. По тези
съображения съдът приема за неоснователно възражението на ответницата за
нищожност на последващите адмнистративни актове, на които ищците
основават правото си на собственост. На основание чл.299 от ГПК съдът е
обвързан да приеме, че земеделската реституция в полза на ищците не е
приключила през 2009г., а едва през 2023г. с влизането в сила на решение №
***/ 07.08.2020г. ОСЗ – Созопол и заповед на кмета на Община Созопол №
8-Z-903/ 20.09.2023г. – на 16.10.2023г., с която ищците е възстановено правото
на собственост върху новообразувания имот с номер 134 с площ от 1428 кв.м.
Ето защо на основание чл.10, ал.13, изр.2 от ЗСПЗЗ до влизането в сила на
крайния акт в реституционната процедура на 16.10.2023г. давност не тече, а
след тази дата до предявяването на иска на 10.12.2023г. не е изтекъл давностен
срок по чл.79 от ЗС.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата не проведе
пълно насрещно доказване на правоизключващите си възражения. Ищците са
придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на
реституционна процедура, приключила с заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, влязла в сила на 16.10.2023г. Това налага извод за основателност на
предявения иск, който следва да бъде уважен.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
дължи на ищците направените по делото съдебни разноски. Съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и представените доказателства тези
разноски са 100 лв. – държавна такса, заплатена от ищцата С. Б., и 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и
съдействие, заплатено от ищеца С. Е.. Липсват доказателства за реалното
7
заплащане от ищците на претендираните разноски от 10 лв. – такса за
вписване на исковата молба.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Д. Д. с ЕГН
********** от гр. Бургас, че С. И. Б. с ЕГН ********** от гр. Черноморец и
С. И. Е. с ЕГН ********** от гр.Бургас са собственици въз основа заповед на
кмета на Община Созопол № 8-Z-903/ 20.09.2023г. по § 4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на гр.Черноморец, община Созопол, област Бургас, с адрес
гр.Черноморец, местност „***“, с площ от 1484 кв.м, трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих (съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: четвърта, предишен
идентификатор: ***, номер по предходен план: 134, при съседи: ***.135,
***.45, ***333, ***.159, ***.921.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес ***,
офис ляв – адвокат А. Т., да заплати на С. И. Б. с ЕГН ********** от ***, със
съдебен адрес *** – адвокат М. Г., направените по делото съдебни разноски в
размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН ********** от ***, със съдебен адрес ***,
офис ляв – адвокат А. Т., да заплати на С. И. Е. с ЕГН ********** от ***, със
съдебен адрес *** – адвокат М. Г., направените по делото съдебни разноски в
размер на 2000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8