№ 1696
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20221110165472 по описа за 2022 година
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България 81, бл.3, вх.В, излага в исковата молба, че въз основа на депозирано от
него заявление пред Софийски районен съд е образувано ч. гр. д. № 35789/2022 г., по което
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника Г. А. З., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж.к. Разсадника, бл.13, вх.В, ет.6, ап.89, по реда на чл. 47
ГПК, което обуславя интереса от търсената искова защита. Твърди, че на 4.1.2016 г. между
Кредисимо ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № 588863 по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на ответника
е предоставен кредит в размер на 1600 лв. срещу задължението му да го върне до 10.07.2017
г. на 18 вноски по 120.67 лв. Ответникът избрал да обезпечи кредита чрез сключване на
договор за предоставяне на поръчителство, като между ответника и Ай Тръст ЕООД и
между последния и ищеца е сключен договор за поръчителство, според който Ай Тръст
ЕООД се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови
задължения по кредита. Тъй като ответникът не изпълнил в срок задълженията си по
кредита, заемодателят отправил искане до поръчителя да изплати дължимите суми по
кредита, което той извършил. В последствие поръчителят поканил ответника да плати
погасените от него задължения чрез покана по ел.поща, но плащане не постъпило. С договор
за продажба и прехвърляне на вземания кредиторът и поръчителят прехвърлили на ищеца
вземанията си срещу ответника по договора за кредит /за главница, договорна лихва и лихва
за забава/. Ищецът моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите: 1
600.00 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 588863/04.01.2016 г., ведно със
законна лихва за период от 01.07.2022 г. до изплащане на вземането, 572.06 лв. договорна
1
лихва за период от 10.02.2016 г. до 10.07.2017 г. и 939.27 лв. мораторна лихва за период от
10.02.2016 г. до 23.02.2021 г. Претендира разноските по делото, както и направените в хода
на заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковете. Излага съборажения за липса на надлежно
уведомяване на ответника относно плащането на задълженията от поръчителя и цедирането
им на ищеца, поради което цесията не е породила действие за ответника и той не дължи
сумите на ищеца. Оспорва претенцията за лихви. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са предявени в срок
и са процесуално допустими.
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем
посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е придобил вземанията
въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за нея.
Представен е по делото договор за потребителски кредик № 588863/04.01.2016 г. между
Кредисимо АД, в качеството на кредитодател, и Г. З., като кредитополучател, за
предоставяне на заемна сума срещу задължението за връщането й, съгласно условията на
договора. Неразделна част от договора са Приложение № 1 относно условията на кредита и
погасителния план, и Общите условия на кредитора. Съгласно Приложение № 1,
кредитодателят се задължил да предостави сумата от 1600 лв., при срок на кредита – 18
месеца, която да се върне на 18 вноски, по 120.67 лв., лихвен процент на кредита – 41.24 %,
ГПР – 50 %, общ размер на всички плащания 2172.06 лв., последна вноска с падеж
10.07.2017 г. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за кредита. Документите носят подпис само за заемателя, като се твърди сключване на
договора по електронен път.
Не са представени доказателства за предоставяне на заемната сума на кредитополучателя.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД /цедент 1/, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /цедент 2/ и „АПС БЕТА
България“ ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедент 1 прехвърля възмездно на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто
дружество цедент – цедент 2, прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на първоначалния кредитор по
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.
Договор за поръчителство не е представен.
Следователно, ищецът основава вземането си на сключен договор за предоставяне на
2
финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.
2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 18
ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8
от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага
разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Закон
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
На следващо място, доколкото се касае до договор за потребителски кредит, той се
подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които следва да бъдат съобразени от съда. Формата за
действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена,
като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и
разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на
потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява
лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Спазването на горепосочените законови изисквания не се доказа по делото. По делото не е
представено подаденото заявление от кредитополучателя в електронна форма на хартиен
носител, не са представени и никакви други извлечения от електронни документи във връзка
с кореспонденцията между страните. Не са представени никакви доказателства за спазване
на ЗПФУР. Оттук и съдът приема, че представените по делото писмени доказателства -
стандартен европейки формуляр, договор и общи условия, имат характер на частни
неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод,
че фактически са били предоставени на ответника и същият се е запознал и се е съгласил с
тях. Както се посочи по-горе договорът за потребителски кредит е формален с изисквания за
конкретно минимално съдържание и форма. Липсата на съгласие в предвидената форма има
за последица липсата на договорна връзка между страните.
На следващо място, доколкото се касае до договор за заем, договорът се счита за сключен от
момента на предаване на сумата, поради което едва след предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Ето защо в случая ищецът следваше при
условията на пълно и главно доказване да установи предоставяне на заемната сума на
ответника, за което по делото също липсват доказателства, а предвид липсата на подписан
3
договор, неприложим са и неговите клаузи относно начина на усвояване на сумата по
кредита /който също не е установен, тъй като не е представено заявлението/.
Ето защо между страните не е възникнало кредитното правоотношение с претендираните от
ищеца правни последици. Тъй като не е породено вземането, което се претендира,
предявеният иск за установяването му е неоснователен само на това основание и следва да
бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се има предвид и че ищецът не доказа и качеството си на кредитор на
ответника и че е активно легитимиран да предяви исковете в настоящето производство.
Представеният договор за цесия е сключен с двама цеденти „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД. Ищецът не установи кой от двамата цеденти е бил носител на вземането
към датата на договора за цесия, съответно кое вземане е придобил. Т.е. не се доказва
ищецът да е носител на процесните вземания.
Следователно, тъй като не е налице нито една от материалните предпоставки за уважаване
на предявените искове, същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ 81, бл.3, вх.В, искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против Г. А.
З., ЕГН **********, адрес гр. София, ж.к. Разсадника, бл.13, вх.В, ет.6, ап.89, за признаване
за установено, че дължи следните суми, произтичащи от договор за потребителски кредит №
588863/04.01.2016 г. сключен с „Кредисимо“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
ищеца: 1 600.00 лв. главница, ведно със законна лихва за период от 01.07.2022 г. до
изплащането й, 572.06 лв. договорна лихва за период от 10.02.2016 г. до 10.07.2017 г. и
939.27 лв. мораторна лихва за период от 10.02.2016 г. до 23.02.2021 г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35789/2022 г. на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4