Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч, 19.12.2023 г.
Ловешкият окръжен съд гражданска колегия в
публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ДАНКОВА т.д. N 94 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
Подадена е
искова молба № 5633/15.08.2019 г. от К.М.Л. чрез адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“ с
ЕИК ***, представлявано от адв. С. С. Ч., САК, против Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, ЕИК ****, гр. София, и Т. Д. **** с посочено правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на исковете 200000лв.за първия ответник и 1000
лева, като частичен от 7000 лева за втория ответник Ищецът посочва, че на
25.11.2016 г., ответницата Т.П., като водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„730Д“ с д.к.№ ЕН **** KB, управлявала превозното средство по път III-307, при км 3+700 м. При инцидент,
който възникнал починал водачът на л.а.
„Ауди“ движещо се в противоположна посока– М.Х.Р.. Посочва противоправност на
деянието , за което е образувано д.п. №
287/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ - Луковит и пр.пр. № 3388/2016 г. по описа
на Окръжна прокуратура – Ловеч, като към момента на подаване на исковата молба
досъдебното производство се намира на етап извършване на действия по
разследването. Твърди, че в следствие настъпилото ПТП и в непосредствена
причинна връзка с последното на М.Х.Р. са причинени несъвместими с живота
увреждания, довели до настъпването на неговата смърт. Излага, че ответницата Т.П.
е извършила деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Твърди се, че
починалият М.Р., макар да не фигурира като биологичен баща в акта за раждане на
ищеца, е живеел на съпружески начала с майката на К.М.Л.. Той се е грижил за
ищеца още от малък, възпитавал го е като свое дете, винаги се е стараел нищо да
не му липсва. Изтъква, че след загубата на М.Х.Р. ищецът изживява стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията
с другите и живота като цяло, плаче, напълно се е затворил в себе си и се е
изолирал от околните. Мъката му е непреодолима и се е отразила изключително негативно
върху психологическото му състояние. Предвид гореизложеното, определя като
справедливо обезщетение в размер на 200000.00 лв. за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Твърди, че във връзка с
процесното ПТП прeд застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 9346 от 04.07.2018 г., но с писмо
изх. № 7549 от
12.07.2018 г. застрахователят ги информирал, че няма основание да изплати
обезщетение на пострадалото лице. С отказа на застрахователя да изплати
обезщетение по доброволен ред мотивира правния интерес от предявяването на
настоящите искове.
Счита, че тъй като липсва
застрахователно покритие по отношение на задължението на прекия делинквент за
заплащане на законна лихва от датата на ПТП до датата на изтичане на срока за
доброволно уреждане на претенцията, същите следва да бъдат заплатени от водача,
поради което предявява срещу последния искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД
за лихвата дължима от датата на ПТП - 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г.
Моли съда
да осъди ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК **** да заплати
на ищеца К.М.Л. с ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 200,000.00 лв. (двеста хиляди лева), настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на на М.Х.Р. при
ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от
23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ“, модел
„730Д“ с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно с дължимата
законна лихва от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Моли съда да осъди
ответника Т. Д. **** с ЕГН ********** да
заплати сумата от 1,000.00 лв. (хиляда лева), част от дължимите общо 7,000.00
лв., представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 200,000.00 лв.
за периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на искова молба от Т.
Д. **** с ЕГН **********, чрез адв. И.Й. като пълномощник.
В него изразява становище,
че предявените искове са недопустими и неоснователни.С оглед допустимостта на
исковете посочва, че същите са предявени при условията на субективно, пасивно съединяване, но на различно правно основание
/първият иск на основание застрахователен договор, а вторият иск на основание
непозволено увреждане/ и при различен предмет на исковете с оглед на посочения
от ищеца петитум. Т.е. касае се за два напълно самостоятелни и различни иска
срещу двама различни ответници, които не са необходими другари. Определя така
направеното съединяване на исковете като недопустимо и счита, че двата иска
следва да бъдат разделени и разгледани в две отделни производства, тъй като
съединяването на исковете не отговаря на условията на чл. 215 от ГПК. На
следващо място изтъква, че искът срещу Т.
Д. **** родово подсъден на районния съд, поради което моли същият да
бъде отделен в отделно производство като делото срещу нея в настоящото
производство бъде прекратено. Твърди, че описаната в предявения иск фактическа
обстановка на ПТП не отговаря на действителността, тъй като Т.П. не е губила
контрол над автомобила, който е управлявала и не е навлизала в лентата за
насрещно движение преди сблъсъка с автомобила, правляван от ищеца. Оспорва твърдяните
от ищеца неимуществени вреди като цяло и в претендирания размер. Заявява, че не
е налице твърдяната близост между ищеца и пострадалия, общото им съжителство.
Не е налице фактическо съжителство между М.Р. и майката на ищеца през период, в
който ищецът е бил непълнолетен. Оспорва състоянието у ищеца, посочено в
исковата молба като „стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане
за „разрив“ в отношенията с другите и живота като цяло.“ Твърди също, че ищецът
не попада сред кръга от лица, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като не е от категорията на взето за отглеждане и осиновяване дете,
както и че към датата на ПТП ищецът е бил пълнолетен, и осиновяване е било
невъзможно с оглед разпоредбите на СК.Моли съда да допусне привличане на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК **** като трето лице помагач по делото
на страната на Т.Д.П., както и да приеме за съвместно разглеждане обратен иск
по чл. 219, ал. 3 от ГПК срещу същото дружество.
В срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД. С него ответникът възразява да бъде допуснат за разглеждане обратен иск,
предявен срещу ответницата Т.Д. ****, поради липсата на предпоставки за
съединяването му в едно производство с основния иск. Посочва, че връзка с процесното
ПТП срещу ответното дружество са заведени много искове и са образувани
множество дела. Сочи, че към исковата молба липсват документи, установяващи
настъпването на деликт с извършител водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована към ЗК „Лев Инс“ АД. Относно следните два елемента от фактическия
състав на деликта: противоправност на деянието и вина на застрахования към
ответното дружество водач са изложени само твърдения в исковата молба,
неподкрепени от доказателства. Няма произнасяне от страна на компетентен орган,
установяващо наличието на тези два елемента от фактическия състав, поради което
оспорва наличието им.Оспорва да е налице причинно - следствена връзка между
настъпилата смърт на М.Х.Р. и поведението на застрахованата при ответното
дружество Т. **** в качеството й на водач, както и наличието на противоправност
на действията й и вина за настъпването на деликта. Излага, че поради липсата на
постановен краен акт в наказателното производство, в настоящото гражданско
производство не може да се ползва установеността, разпоредена в чл. 300 от ГПК
и съответно се намира в доказателствената тежест на ищцовата страна
установяването на обстоятелствата дали и от кого е извършено деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. Поради изложеното, оспорва твърденията за
механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че причината за настъпване
на произшествието са действията на застрахованото към ЗК „Лев Инс“ АД лице.На
следващо място оспорва твърденията, че ищеца се е намирал в близки отношения с
починалото лице М.Х.Р., че последният е живял на съпружески начала с
биологичната му майка, както и че се е грижил за ищеца от малък и той го е
възприемал като свой баща. Оспорва твърдението, че починалото лице е имал
желанието да осинови ищеца. Обръщам внимание, че по приложените към исковата
молба документи и по направените доказателствени искания не се съдържат каквито
и да било обективни данни, сочещи за истинност на твърденията, че между ищеца и
починалото лице е съществувала връзка, подобна на такава между родител - дете.
Моли съда да вземе пред вид обстоятелството, че двете лица - ищецът и починалия
Р. не са живели заедно - адреса на ищеца е в с. Брестница, общ. Ябланица, обл.
Ловеч, а починалия е живеел в село Добревци, обл. Ловеч.
Алтернативно - в случай,
че се установи налице някакво участие на застрахования към ответното дружество
лице към настъпването на деликта, въвежда възражение за съпричиняване от страна
на починалия М.Р., изразяващо се в две насоки: 1. към настъпването на деликта
посредством собствените му действия в качеството му на водач и участник в
движението и 2. принос към леталния изход, поради пътуване без поставен
предпазен колан, с което е допринесъл за настъпването на по - тежки последици,
отколкото в случай, че е бил обезопасен.
По отношение размера на
исковете счита, че претендирания размер е значително завишен, в случай, че
изобщо се установи да е налице основание за обезщетяване и не е съобразен с
приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични
случаи, както и с наличието на съпричиняване от страна на починалото лице към
настъпването на деликта и към настъпването на негативния резултат от него.
Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва като акцесорна и следваща
съдбата на главния иск.
В случай, че исковете
бъдат уважени, прави възражение за прихващане на сума в размер на 150 лв.,
която твърди че К.М.Л. държи на ответното дружество.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от К.М.Л. чрез
адвокатско дружество „Ч., Петкова и И.“ с ЕИК ***, представлявано от адв. С. С.
Ч., САК.В нея оспорва
изцяло подадените от ответниците отговори. Моли да бъде обявен за безспорен
факт по делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение
на гражданската отговорност на водача на л.а. с д.к.№ ЕН **** KB.Оспорва
възраженията срещу съединяването на производствата срещу двамата ответници в едно
дело. Посочва съдебна практика, съгласно която когато е налице връзка между
исковете, разделянето на производството е недопустимо. Счита, че случая „ЗК Лев
Инс“ АД цели единствено разделяне на производството по делото, за да може да
разпитва като свидетел ответника по делото Т. ****, което е недопустимо.Оспорва
възраженията на ответниците относно посочения в исковата молба механизъм на
ПТП, възраженията, касаещи личните отношения между ищеца и М.Р., както и тези
за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК няма постъпил допълнителен отговор от страна на ответниците.
Подадена е искова
молба № 337/13.02.2020 г. от И.К.И., и Р.Л.Х.,
против ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК: ****, -гр. с посочено правно основание чл.
432 във вр. с чл. 380 и чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 497 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) и чл. 429 КЗ ал. 1 и ал. 3. Конкретизирано е, че на 25.11.2016
г., на път III - 307 км. 3+700, около 10.20 ч., гр. Луковит, при движение с
несъобразена скорост на десен завой на мокра пътна настилка водачът Т.Д.П. на
л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к.№ ЕН **** KB навлиза в лента за насрещно
движение и се блъска челно в насрещно движещия се водач на л.а. марка „Ауди“,
модел „80“ с д.к.№ ОВ **** ВН - М.Х.Р.. В резултат на настъпилото ПТП загива на
място пътничката в лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с д.к.№ ОВ **** ВН - С.
К. И.. Изтъква се, че починалата деветнадесетгодишна С. К. И. е сестра на И.К.И.
и Р.Л.Х., които изключително тежко преживяват нейната загуба. Заявява се, че И.И.
и Р.Х., заедно с починалата С. И., били едно добро и задружно семейство, силно
привързани един към друг,израснали заедно, при своята майка, в атмосфера на
разбирателство и взаимна подкрепа. Посочва се, че малката разлика в годините е
довела до изключителна привързаност на трите деца, които били неразделни още от
ранна възраст, ходили са заедно на училище, а по-късно са дружали и в една
компания. Акцентира се, че С. И. е била само на 19 години, смъртта й е
настъпила неочаквано, загинала е по трагичен начин, което дълбоко е травмирало
нейните братя. Излага се, че моралните страдания на ищците, претърпяната скръб
от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия
им живот, а тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма
еквивалент. Посочва се, че към момента на събитието, виновният водач, който е
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 Д“ с per. № EH **** KB, е имал
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със ЗК „Лев Инс“ АД, Позовават се на
чл. 380 от новия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.)
относно отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция.
Излагат че, целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно
причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на
всички претърпени щети. Посочва се, че на 18.06.2019 г. отправили молба -
претенция до застрахователя на отговорния за пътнотранспортното произшествие
водач - ответника ЗК „Лев Инс“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба с вх. № 8273/18.06.2019
г. Заявяват, че към момента на подаване на исковата молба, застрахователят е
отказал изплащане по заявената извънсъдебна претенция, Молят да бъдат призовани
на съд с ответника и след като съда се увери в основателността на претенцията,
да бъде осъден ЗД „Лев Инс" АД, с
ЕИК: ****, да заплати, както следва на:
1. И.К.И., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 50 000
лева /петдесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 25.11.2016 г., при
което е причинена смъртта на сестра му С. И., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомлението на застрахователя -
18.06.2019 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
2. Р.Л.Х., с ЕГН: ***********, обезщетение в размер на 50 000
лева /петдесет хиляди леьа/ за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП от 25.11.2016 г., при
което е причинена смъртта на сестра му С. И., както и законната лихва върху
претендираната главница от датата на уведомлението на застрахователя -
18.06.2019 г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението, както и
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД. В
отговора ответникът заявява, че от наведените в исковата молба фактически
твърдения не се установява, че ищците следва да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сестра им вместо най-близките й роднини,
доколкото не се твърди пострадалата да е била в обтегнати отношения с
най-близките си родственици или пък такива да не съществуват, не се установяват
и особена близост иил особена връзка на ищците с пострадалата, различни от
обичайните между сестра и братя. Посочва, че ищците не са наследници на
пострадалата по права линия, доколкото същата е оставила наследници от първи
ред, легитимирани като лица с право на претенция за обезщетение за
неимуществени вреди. Във връзка с изложеното оспорва активната материалноправна
легитимация на ищците за предявяване на настоящата искова претенция, като
оспорва ищците да имат качеството на трети увредени лица с право на обезвреда,
както и да имат материално притезание, основано на собствени права.
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и твърдението за изключителна вина на
водача на лек автомобил „БМВ“ с per. № EH **** KB - Т.Д.П. за
настъпването му.
Навежда довод за съпричиняване на пътнотранспортното произшествие и на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Ауди 80“ с per. № OB ****
ВН - М.Х.Р., който
в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е
контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, в
нарушение на
чл. 20,
ал. 2
от ЗДвП не е намалил скоростта и не е спрял, когато е възникнала опасност за
движението и в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП при
две пътни ленти на платното за движение е навлязъл и се е движил в лентата за
насрещно движение, без да е извършвал изпреварване или заобикаляне.
Оспорва по основание и размер предявените акцесорни искове за присъждане
на лихва за забава от датата на подаване на уведомление до застрахователя и прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната лихва за забава за
период по-дълъг от три години преди датата на завеждане на исковата молба,
тоест за периода предхождащ 13.01.2017 г.
В срока по чл. 372, ал. 1
от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от И.К.И. и Р.Л.Х. . В нея излагат, че не са съгласни с
оспорването от страна на ответника на материално-правната легитимация на ищците
да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра С. К.
И. .Определят като неоснователно възражението на ответника, с което се оспорва
изключителната вина на водача Т.Д.П., управлявала л.а. марка и модел „БМВ
730Д“, с per. № EH **** KB, както и механизма на процесното ПТП.Оспорват като недоказано възражението на
ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Ауди 80“, с per. № OB **** ВН
- М.Х.Р., доколкото ответникът не предоставя доказателства в подкрепа на това
твърдение.На следващо
място изтъкват, че за акцесорния иск за присъждане на законна лихва следва да
намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната
практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако
съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния. В тази връзка поддържат така
претендираната с исковата молба законна лихва считано от 18.06.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Постъпил е отговор на
допълнителна искова молба с вх. № 3734/17.06.2020 г. от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с
който поддържа изцяло депозирания отговор на искова молба, както и направените
с него оспорвания, възражения и доказателствени искания. Моли, на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството по делото да бъде спряно до приключване
на воденото във връзка със пътнотранспортното произшествие от 25.11.2016 г.
НОХД 142/2020 г. по описа на ОС Ловеч.
Съдът
съобрази, че предявените искове са допустими, разменените книжа са редовни и
намира, че на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 157 от ГПК
следва да бъдат допуснати като доказателства по делото представените от страните писмени
такива.
Съдът е приел, че искането по чл. 219 от ГПК за
конституиране като трето лице-помагач на „ЗК Лев Инс“ АД на страната на Т. Д. **** се явява неоснователно, доколкото
същото дружество е вече участник в процеса. С оглед на това, е отказал да бъде
приет за съвместно разглеждане предявения срещу „ЗК Лев Инс“ АД обратен иск,
предвид качеството на страните в процеса.
С определение №260095/19.04.2023 г. по т.д. №5/2020 г. на ЛОС производството по делото е прекратено и присъединено към т.д. №94/2019 г. на ЛОС.
В съдебно заседание К.Л. се представлява от адв. Ж.,преупълномощен от адв. Ч.. Заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена при събраните доказателства по делото.
И.И. и Р.Л.,редовно призовани в процеса участват чрез адв. В.,преупълномощена от адв. М.. Изтъква, че предявените искове са основателни и доказани и молят да бъдат уважени.
„ Лев инс“-АД-София се представлява от юрисконсулт К.А.. Заявява, че исковите претенции са неоснователни и прави възражения
Т.П., редовно призована, пред настоящата инстанция се представлява от адв. Й.. Изтъква, че предявените искове са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства, изслушаните съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно –психиатрична експертизи, от събраните гласни доказателства, от становището на страните , преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност,съдът приема за установено следното:
И.К.И. е роден на *** г. с родители ,по акт за раждане -Г.В.Г. и К.И.Г.. С. К. И. е родена на *** г. от родители Г.В.Г. и К.И.Г.. Следователно И.И. и С. Г. са роднини от втора степен на съребрено родство.
Р.Л.Х. е роден на *** г. с родители Г.В.Г. и баща **** Х.Х.. Родствената връзка между него и С.Г. също е от втора степен на съребрено родство.
К.М.Л. е роден на *** г. – акт за раждане №135/23.04.1980 г. , т.3, стр.12 ,като в акта за раждане е вписана само майка М.Л.Р., но не е посочен баща.Предвид въведеното основание на иска по чл. 432 от КЗ той твърди, че негов биологичен баща е М.Х.Р. и между тях са съществували през целия му живот връзки като между родител и дете.
Т.П. *** и на 25.11.2016 година управлявала лек автомобил марка „БМВ“, модел 730Д, с рег. № ЕН **** КВ, пътувайки от гр. Червен бряг към гр. Ловеч .Й.Д. и М.Р. живеели към момента на деянието при условията на фактическо съжителство в с. Дерманци, област Ловешка. С. К. И.,живеела в Дерманци, а учела в гр. Луковит и била внучка на Й.Д.. М.Р. управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел 80, с рег. № ОВ ****ВН и се движел в посока към гр. Луковит. На предната седалка до се возела С. И., а отзад на задната седалка Й.Д.. На посочената дата в района на с. Тодоричене, Лов. Област е било облачно, тихо с регистрирана мъгла през целия ден и пътното платно било мокро.Пътното платно е било покрито с дребнозърнест асфалт с напуквания, при хоризонтална маркировка –непрекъсната основа линия-тип М1. Видимостта в зоната не е била ограничена от метеорологичните условия, но е била затруднена от завоя и растителността по двата банкета на пътя.
В района на с. Тодоричане, община Луковит, в участъка от пътя при км 3+700 лекия автомобил „БМВ“, модел 730Д, с рег. № ЕН **** КВ навлязъл в десен завой за него, а в насрещната пътна лента пътувал лекия автомобил ,управляван М. Р., който частично навлязъл в лентата за движение на лек автомобил БМВ на разстояние не по-голямо от 0,5 м. в момента на откриване на видимост между двата автомобила, а именно на разстояние около 58-59 метра един от друг. В последствие лекият автомобил управляван от М.Р. се прибрал изцяло в собствената си лента за движение.Лекият автомобил ,управляван от П. /поради управляването му със скорост, която не е позволявала да се следва траекторията на пътя /навлязъл почти изцяло, пресичайки осевата линия, в насрещната лента за движение, като надлъжната ос на автомобила е била успоредна или почти успоредна с оста на пътя. Последвал удар между моторните –превозни средства в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди“ в предните леви части, в резултат на което последният е деформиран в предната и странична лява част от удара –деформация на цялата предна и странична част, а на лек автомобил „БМВ“ деформациите също обхващат предна лява част.
При силния, челен, кос, блокиращ удар лекия автомобил „Ауди“ се върнал назад и надясно , извършвайки сложно движение на транслация и ротация, като се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, а лекият автомобил „БМВ“ след удара също се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка, като рязко променя скоростта си на движение, като продължава напред, извършвайки сложно движение от транслация и ротация. При отчитане на следите от автомобилите при огледа, петна , изпаднала засъхнала пръст и парчета от детайли се налага заключение, че ударът е бил около 77-78,0 метра след приетия ориентир, т.е. в лентата за движение на лек автомобил „Ауди“. Сумарната скорост на удара е била 132.8 кв./ч.От големия ударен импулс пострадалите пътници в л.а. „Ауди“ са получили външни наранявания и вътрешни увреждания, които да довели до неизбежна смърт. Има данни за срязване на преден ляв колан, което насочва, че водачът на М.Р. е бил с поставен предпазен колани с това се опровергава позицията на застрахователят, че има съпричиняване в такава насока.
Скоростта на лекият автомобил „БМВ“ в момента на удара била около 90 км/ч, а тази на лекият автомобил Ауди около 40 км/ч. Опасната зона за спиране преди ПТП за лек автомобил БМВ била около 99 км/ч, но същият след навлизането си в насрещната пътна лента не могъл да предотврати настъпването ПТП. При изчисляване на скорост на движение над 80 км/ч опасната зона за спиране е над 85 метра, поради което с аварийно спиране не могло да бъде предотвратено произшествието. М.Р. се е движел със скорост съобразена с пътните условия и в полагащата му се лента, но предвид механизма на удара също не е имал възможност да го предотврати.При установените деформации на купето на л.а. „Ауди“ може да се приеме, че всички елементи на купето , вкл. волана са нанесли травми на водача ,предната лява колона е с обратен ъгъл спрямо предна лява седалка, тавана е хлътнал и леталният изход на водача не е могъл да бъде избегнат нито с колан, еърбег или каска/според вещото лице/.
В резултат на пътно-траспортнотопроизшествие на 25.11.2019 г. е настъпила смъртта на М.Р. , Й.Д. и С. Г..М.Р. е починал от остра кръвозагуба, получена в резултат на травматично разкъсване на важни за живота органи – пълно прекъсване на гръдна аорта и сърце, като последица от силен и внезапен челен удар. Не е установено налице на алкохол в кръвта на Р..Й.Д. е получила остра кръвозагуба в резултат на разкъсване на важни за живота органи – гръдна аорта и чреводържател поради силен и внезапен челен удари също починала. С. И. е получила тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в натрошване на черепните кости, откъсване на малки мозък от главния мозък, кръв в мозъчните стомахчета и е починала бързо.Не се съдържа алкохол в кръвната проба на С.Г..
Съдът съобрази ,че е постановена присъда №260008/24.09.2021 г. по н.о.х.д. № 142/2020г. по описа на ОС – Ловеч. С решение №65/21.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 33/2022г. на АС – В.Търново е изменена относно размера на определеното наказание. Постановено е съдебно решение №122 от 03.04.2023г. по к.н.д. № 1027/2022г. на ВКС ,с което е потвърдено решение №65/21.05.2022 г. по в.н.о.х.д. № 33/2022г. на АС – В.Търново. С присъдата Т.Д.П. е призната за виновна в това, че на 25.11.2016 г., около 10:30 часа, на път III-307, при км 3+700, между гр. Луковит и с. Тодоричене, движейки в посока с. Тодоричене, Ловешка област, при управление на л.а. марка „БМВ“, модел 730Д, с peг. № EH **** KB, собственост на М.С.П.от гр.Червен бряг, Плевенска област, нарушила правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП - не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС и по чл.16, ал.1 от ЗДвП - навлязла в насрещната лента на платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, без да извършва маневра изпреварване или заобикаляне, в резултат на което по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице – Й. Х. Д., на 59 г., М.Х.Р., на 60 г., двамата с постоянен адрес *** С. К. И., на 19 г., от с. Дерманци, Ловешка област, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.5, б."б", предл.1 във вр. 342, ал.1 от НК е осъдена на 3 /пет / години лишаване от свобода, като отлага , на основание чл. 66,ал.1 от НК изтърпяването му с петгодишен изпитателен срок и налага наказание по чл. 37, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години от влизане на присъдата в сила, след отнемане по административен ред.
На основание чл. 300 от ГПК присъдата относно деянието ,противоправност и вината е задължителна за гражданския съд, произнасящ се по гражданските последици от деянието. В този смисъл механизмът на пътно-транспортното произшествие, причинителят, вината и противоправността са установени.Възраженията на първия ответник, че липсва причинно-следствена връзка между смъртта на Р. и поведението на П.,възражение по противоправността на деянието по отговора от 16.09.2019 г. в тази насока са неоснователни. Възражението на застрахователното дружество относно нарушение на чл. 20,ал.1 от ЗДвП от М.Р., който не контролирал моторното превозно средство ,не намалил скорост и не спрял,както и навлязъл в насрещната пътна лента /по отговора №1391/14.02.20 г. по присъединено т.д. №5/20 г. на ЛОС/е неоснователно, както предвид приетото с присъдата, така и по заключението на съдебноавтотехническата експертиза.
В производството са изслушани и съдът приема, че са компетентни,
мотивирани и обосновани, съдебноавтотехническа, съдебномедицинска и съдебнопсихологични експертизи. Всяко от
вещите лица е работило в своята професионална област отговорно и професионално
е аргументирало изводите си по поставените задачи.
Свидетелските показания на допуснатите и изслушани свидетели М.И.Н., М.Л.Р.,М.М.А.,Събка Маринова И., Т.И.Т., П.Ч.П.,Т. И.,В.П.И. съдът преценява като достоверни, обективни и гради фактическите изводи по казуса въз основа на тях.Гласните доказателства съдържат изявления за обстоятелства, които свидетелите са възприели непосредствено, те са конкретни и точни.
По отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“ с д.к.№ ЕН **** KB, има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, полица № BG/22/116000141252, от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. със
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД-София.
С писмена молба 9346/04.07.2018 година К.М.Л.
е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователното
дружество за заплащане на обезщетение в
размер на сумата 200000 лева . С писмо №
7549 от 12.07.2018 г. застрахователят е посочил, че твърдението за емоционална
връзка не се предполага за доказано
възникването и дължимост на обезщетение
за неимуществени вреди, Заявено е , че представените по претенцията
доказателства не установяват основание за определяне на застрахователно
обезщетение. С писмо от 16.12.2016 г. е изпратена справка за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Р.Л.Х.
е подал молба №8273/18.06.2019 г. до застрахователя за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата 50000 лева за смъртта на сестра си С.
К. И.. С писмо №7524/19.09.2019 г. застрахователят е посочил ,че не се
предполага за доказано създаването на емоционална връзка и не са представени
доказателства за основателност на искането.
И.К.И. е поискал от застрахователното дружество заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 50000 лева с писмена молба №8273/18.06.2019 г. за смъртта на С. К. И. като негова сестра. С писмо 7525/09.09.2019 г. е отговорено, че не са представени доказателства за изплащане на застрахователно обезщетение и неговото определяне.
М.Р. живеел при условията на фактическо съжителство с М.Р. до 1986 година и отглеждали три деца Радка , К. и Лиляна.М.Р. имал от първата си жена три деца, от М.Р. също три деца и от Й.Д. две деца/св.показания на М.Р./. К.Л. няма посочен биологичен баща по акт за раждане от *** г. , но всички свидетели по делото са категорични, че негов биологичен баща и лице, което е полагало бащински грижи е бил М.Р.. В такава насока са показанията на св. М.И. ,М.Р.М.А.. След 1986 г. М.Р. заживяла с М.А. , като К.Л. останал при майка си . М.Р. продължавал да се грижи за К.Л., работел и давал средства за неговата издръжка /св. М.И.,/, носел им храна, дрехи, вземал ги при себе си / св. Мл.А., В.И./. М.Р. и К.Л. поддържали отношенията между родител и дете,като разговаряли, излизали, пазарували заедно, събирали се в къщата. Марин обявявал пред всички съселяни, че Марин му е син, помагал му и му давал пари при необходимост. При смъртта на М.Р. К. присъствал на погребението,преживял тежко загубата на М.Р. и участвал в извършвате погребални ритуали.
Г.В.Г. и К. И.Г. са родители на децата И.К.И.,С. К. И.. Г.Г. и К.Г. се разделили през 1994-1995 година и И.И. отишъл да живее при баба си и дядо си в гр. Тетевен,където учел, а С. И. останала при майка си в с. Дерманци/св. Тодор Тодоров/. С. и И. се виждали през ваканциите/св .Тодоров /. Показанията на св. С.И. относно контактите на между двамата са противоречиви,тъй като тя посочва, че те се виждали през ваканциите, чували се по телефона в началото на св. показания. В края на показанията тя заявява, че С. и И. живеели при майката си, като последното твърдение се опровергава от показанията на Петя П. и Т. И.. Отношенията между брата и сестрата били много добри,те общували по телефона,виждали се периодично- през седмица и се подкрепяли. Към момента на катастрофата И.И. бил в чужбина и бил шокиран от смъртта на С.И..Той присъствал на погребението и, приемал успокоителни лекарства и искал да реализира мечтата на С.И. и да направи къща в гр. Тетевен.
С. И. е сестра на Р.Л.Х., роден на *** г. от родители Г.В.Г. и баща **** Х.Х.. Г. Г. и Л.Х. заминали да работят в чужбина, когато Р.Х. бил на 10 година, а С. на 15 години. Двете деца останали под грижите на Т. И., която ходела всеки ден в дома им да готви и чисти. С. И. формирала много силна връзка с Р. Л., тъй като го изпращала на училище, давала му пари, следяла дали е подготвил домашните си ,проверявала дали се прибрал навреме-св. показания на П.П. и Т.И.. Р.Л. бил шокиран от внезапната смърт на сестра си- „Той беше разбит,в шок“-св. П.П., „Р. през деня не плаче, а вечер като остане сам плаче… Тогава той спрял да ходи на училище, не щял да учи“/св. Т.И./. След смъртта на сестра си Р.Л. спрял да посещава учебните занимания, не успял да завърши образованието си, наложило му се да работи и „да порасне бързо“/св. П.П./. Той загубил своята жизнерадост, стремял се да не остава сам , станал затворен, говорел по-малко и се разстройвал, когато ставало въпрос за С. И..
С оглед на
изложените в исковите
молби
обстоятелства съдът намира,
че е сезиран с обективно,
активно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1,
вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
- Иск на К.М.Л.
против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ****, гр. София, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати сумата 200,000.00 (двеста хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М.Х.Р.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252,
валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка
„БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700
м., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата
04.10.2018 година до окончателното изплащане, както и сторените разноски за
образуване и водене на настоящото дело, включително и адвокатско
възнаграждение..
- Иск на К.М.Л. против Т.
Д. **** с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати сумата 1,000.00 (
хиляда) лева, част от част от дължимите общо 7,000.00 лв., представляващи
законна лихва върху дължимото обезщетение от 200,000.00 лв. за периода
25.11.2016 г. - 04.10.2018 г.
- Иск на И.К.И.
против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ****, гр. София, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати сумата 50,000.00 (петдесет хиляди) лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на
сестра му С. К. И. при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при
управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по
път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното изплащане, както и
сторените разноски за образуване и водене на настоящото дело, включително и
адвокатско възнаграждение.
- Иск на Р.Л.Х. против Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК ****, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати
сумата 50,000.00 (петдесет хиляди) лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно
причиняване на смъртта на сестра му С. К. И. при ПТП на 25.11.2016 г. от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по полица № BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач
при управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB
по път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното изплащане, както и
сторените разноски за образуване и водене на настоящото дело, включително и
адвокатско възнаграждение.
Законодателно е установена легалната дефиниция на договора за застраховка по чл. 343,ал.1 от КЗ , като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователното събитие да изплати застраховате обезщетение. Застрахователният договор има писмена форма за действителност –чл. 344,ал.1 от КЗ - се сключва като застрахователна полиза или друг писмен акт. Между страните по делото няма спор,а това се установява и доказателствата, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между първия ответник и деликвента към момента на пътно-транспортното произшествие.Предмет на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – чл. 477 от КЗ е имуществената отговорност на застрахованите лица за причинени от тях вреди-имуществени или неимуществени вреди,свързани с притежаване,ползване на моторни превозни средства, за която застрахователя отговаря. Конкретизирано е в разпоредбата на чл. 478 от КЗ законовото определение на пострадало лице/увредено лице/ за целите на задължителното застраховане, като лице, на което е причинена смърт или телесно увреждане от моторното превозно средство и има право на обезщетение за причинените вреди.М.Р. има качеството на пострадало лице, и оттам се извежда процесуална легитимацията на страните-неговите наследници дете, а за С. И.-съребрени роднити.Ищците са сезирали съда с главни искове по чл. 432 от КЗ- преки искове срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Искът по чл. 432 от КЗ произтича от материалното право на увреденото лице да търси обезщетение за вредите, причинени виновно от застрахования на базата на непозволеното увреждане.Процесуалната легитимация на първия ответник произтича от качеството му на застраховател по силата на съществуващото между него и причинителя на увреждането застрахователно правоотношение. Страните са предявили претенциите си към застрахователя – по цитираните по горе молби и застрахователят не е изплатил претендираните обезщетения.
По отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя съдът приема, че се установяват елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- вина и противоправност на деянието. В казуса обаче настоящата инстанция съобрази, качествата на страните И. и Р.Л., които не са преки роднини на починалата и счита, че следва да се изследва дали са претърпели неимуществени вреди в резултата на изключителни страдания и болки от смъртта на тяхната сестра С. И.. Доказването на размера на вредата и на обезщетението е в тежест на ищците, за което съдът е указал изрично с доклада по чл. 374 от ГПК.
С Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, е конкретизирано, че за "жертва на престъпление" се приема физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление;а така също и членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В дефиницията "членове на семейството" се включват съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Следователно Директива 2012/29/ЕС не лимитира кръга на увредени лица и се включват такива, които по силата на своята роднинска или емоционална връзка с пряката жертва на престъплението, търпят вреди от смъртта й. Противоречията в съдебната практика относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение бяха преодоляни с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. В него се посочва, че за всеки конкретен случай ищецът следва да установява характера, степента и тежестта на преживяното страдание, както и се акцентира върху изключителността на отношенията им с починалото лице.
Ловешки окръжен съд е сезиран с три акцесорни иска за заплащане на законна лихва върху сумите ,присъдени като обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 409 във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане и член 86 от ЗЗД. В член 409 от Кодекса на застраховане е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение . Съобразно особените правила на член 380 от Кодекса на застраховане, заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е обвързано с активните действия на лицето, което желае да го получи. Пострадалото лице следва да отправи писмено искане до застрахователя за заплащане на обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от страна на застрахователя. Задължението на пострадалият за посочване на банкова сметка ***итора при неговото неизпълнение-чл.380,ал.3 от ЗЗД. Молбите до застрахователя от Р.Л. е заведена при застрахователя на 18.06.2019 г., а от К.Л. на 04.07.2018 г . На основание актуалната съдебна практика съдебно решение № 50086 от 7.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1859/2022 г. следва да бъде присъдена законна лихва от датата на поискването от застрахователя за Р.Л.. От 18.06.2019 г. до изтичане на тримесечния срок застрахователят отговаря за дължимата лихва от причинителя на деликта, а след тримесечния срок за собствената си забава. Претенцията на К.Л. по искова молба е от 04.10.2018 г. и съдът не може да се произнесе за по-ранна дата, тъй като не е сезиран надлежно. Застрахователното дружество е изпратило писма до молителите-ищци относно липсата на представени документи, установяващи дължимост на обезщетението. Следователно съдът приема, че исковете за присъждане на законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя следва да бъдат уважени, на основание член 409 от Кодекса на застраховане във връзка с член 380 от Кодекса на застраховане, начиная от 04.10.2018 г. за К.Л. , и от 16.06.2019 г. за Р.Л..
Съдът приема, че исковете на К.М.Л. против Застрахователна компания
„Лев Инс“ АД, заплати сумата 80000 лева
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно
причиняване на смъртта на М.Х.Р., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от дата 04.10.2018 година до окончателното изплащане, е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
От изслушаните св.показания се установява, че М.Р. е полагал грижите на родител – баща за К.Л. от неговото раждане на *** г. /акт за раждане от *** г./до смъртта си. Този факт бил обществено известен в местната общност и потвърждава твърдението за съществуване на особено близки отношения между починалия Р. и К.Л.. Той живеел с майката на К.Л., а след като се разделили продължил да дава средства за неговата издръжка , да поддържа отношения с ищеца К.Л. , да се грижи, да следи и подпомага неговото развитие като личност. В продължение на целия съзнателен живот на К. Л. била трайно изградена връзка на родителска грижа с М.Р..Тези обстоятелства определят и изживяване на страдание,мъка и болка от загубата на М.Р.. Следва да се посочи, че изводите по съдебно-психиатричната експертиза № 260998 от 08.11.2023 г. в насока за интензитета на емоционалната връзка между К.Л. и М.Р. са извън обхвата на компетентност на вещото лице, тъй като те са правни и предпоставят преценка на съда за този факт по представените писмени и гласни доказателства. Следователно исковете по чл. 432, ал.1 от КТ във връзка с чл. 86 от ЗЗД К.Л. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 80000 лева, начиная от 04.10.2018 г. са основателни и следва да бъдат уважени.
Предявеният
облигационен иска за сумата 120000 лева/разликата до общия размер на главния
иск 200000 лева/ е неоснователен и недоказан. На първо място следва да се
съобрази датата на пътнотраспортното произшествие – 25.11.2016 година, към която дата се дължи
произнасяне при преценка на икономическите показатели към онзи момент .
Присъждането на сумата над 120000 лева не отчита икономическите условия,
размера на минималната работна заплата и покупателна способност на населението
към 2016 г. и сума в такъв размер значително ги надвишава. На второ място съдът
преценява заключението по съдебно-психологическата експертиза №260935/17.10.23 г., от която категорично
може да се направи извод, че К.М.Л. не е имал остра стресова реакция от смъртта
на М. Р.. Липсват данни за проявени тревожно-депресивни симптоми. Няма данни за
усложнена скръб и разстройство в адаптацията. Той е преживял реакция на скръб в
нормалните фази на скръбта по Елизабет Рос, лисват данни за промени в
съзнанието, паметови смущения, вегетативни реакции и симптомите са отзвучали. Следователно няма
причини за присъждане на обезщетение в размер над сумата 80000 лева за изживени
психически и физически страдания, тъй като няма данни за влошаване на
здравословно състояние и развитие на заболяване, като последица от стресова
реакция при смъртта на М. Р..
Съдът
намира, че възражението за прихващане по отговора на първия ответник
№6174/16.09.2019 г. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Представено е копие на изпълнителен лист от 25.09.2019 г. по гр.д. №51322/2018
г . на СРС, като въпреки изявлението на страната не е приложен оригинал на изп.
Лист. При това положение не се установява изискуемост и ликвидност на
насрещната престация и искането за прихващане е неоснователно.
Съдът намира, че исковете на И.К.И. против Застрахователна компания „Лев Инс“ да заплати сумата 50,000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И. при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното изплащане са неоснователни и недоказани. Основният доводи за отхвърляне на исковата претенция се извежда от фактите , че С. И. и И.И. не са поддържали изключително близки отношения, които да предполагат извънредно страдание за ищеца И.. При раздялата на родителите им Г.В. Герогиева и К.И.Г. през 1985 година братът и сестрата били разделени и отглеждани от различни семейства. И.И. при баба си и дядо си в гр. Тетевен , а С. И. от майка си Г.В.Г. ***. Действително свидетелите посочват, че те са поддържали връзка по телефона и са се виждали периодично,през седмица и през ваканциите, но не дават достатъчно данни, че се касае до изключителна емоционална обвързаност, споделяне на ежедневни проблеми, взаимопомощ, надхвърлящи обичайните добри отношения между брат и сестра. По делото липсват писмени доказателства за ежедневни грижи един за друг, финансово подпомагане, осигуряване на издръжка, съвместно живеене, подкрепа при лечение или други данни, които да обусловят уважаване на иска. Скръбта на И. при смъртта на С.И., съдът намира за естествена последица от това трагично житейско събитие, но няма данни тя да е надхвърляла обичайните прояви и да е предизвикала трайни негативни последици за здравето на ищеца И.. Предвид на това съдът намира, че предявеният иск от Ив.И. за присъждане на сумата 50000 лева- неимуществени вреди,ведно със законна лихва е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ловешки окръжен съд приема, че активно субективно и обективно съединените искове, предявени от Р.Л.Х., едноутробен брат на С. И. са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. За съда е безспорно, че С. И. е живеела съвместно с Р.Х., но предвид липсата на техните родители/които работели в чужбина/ между брата и сестрата са съществували особено близки, надхвърлящи нормалните отношения като съребрени роднини. Свидетелските показани на П.П.и Т. И. съвпадат, и съдържат категорични, ясни и точни твърдения относно начина на живот на С. И. и Р.И.. С. И. била по-голяма от Р.Х. и поела отговорност за него, като се грижела за посещаването на училище, подготвянето на уроците, спазването на вечерен час за прибиране в дома. Двамата се справяли с ежедневните трудности, но същевременно тя му оказвала всекидневно подкрепа и грижа, която макар и да не достигала по интензитет до заместваща родителска такава, била достатъчно силна, за да обоснове изключителната им близост като брат и сестра. Именно предвид на това Р.Х. изживял особено мъчително загубата на сестра си С.И. до степен да загуби интерес към социалните си контакти и посещение на училище. При клиничен преглед по съдебно-психиатричната експертиза се доказва, че Р.Х. проявил симптоми на разстройство в адаптацията-станал апатичен, неадекватен на моменти, имал напрежение и емоционална вцепененост, като с часове можел да стои да не върши нищо, отслабнал, изолирал се. В последващите дни след смъртта на сестра си се отключили депресивни симптоми –стряскал се на сън, имал задуха , потене, почти не се хранел. Има установени два модела на постравматичен растеж –трансформационен на Tedeshi и теория на организмичните ценностти на Джоузеф Линдли / възстановяване на разрушените базови вярвания чрез конструиране на нови/акомодация/ и промяна на старите вярвания/асимилация/. При Х. не са налице психологични ресурси за справяне по типа на акомодацията, като има депресивни симптоми, налагащи медикаментозно лечение. Той е развил протрахирана депресивна реакция , разстройство в адаптацията, като и понастоящем съществуват депресивни симптоми , налагащи медикаментозно и психотерапевтично лечение.
Следователно
предявените искове по чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Р.Л.Х. против Застрахователна компания „Лев
Инс“ да заплати сумата 50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното
изплащане са основателни и доказани следва да бъдат уважени.
Предявеният
субективно пасивно съединен иск от К.Л. против Т.П. да заплати сумата 1000
лева, част от част от дължимите общо 7000 лв., представляващи законна лихва
върху дължимото обезщетение от 200,000.00 лв. за периода 25.11.2016 г. -
04.10.2018 г. следва да бъде оставен без разглеждане/като съдебния кат в тази
част има характер на определение/. Ловешки окръжен съд съобрази, че не са
налице условията на чл. 104, т.4 от ГПК, съобразно която ,на окръжен съд като
първа инстанция са подсъдни исковете с цена на иска над 25000 лева. Т.П.
е посочена за ответник като причинител
на щетата по иска на К.Л., предвид вида на иска
за мораторна лихва от датата на ПТП до датата на изтичане на срока за
доброволно уреждане на претенцията ,а именно от 25.11.2016 г. до 04.10.2018 г. Родовата подсъдност е абсолютна
положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и предвид
липсата на увеличение на иска до подсъден на окръжен съд размер, производството
в тази част е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Ловешки окръжен съд намира,че исковете с правно
основание чл. 432, ал. 1,
вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, както следва:
- на К.М.Л. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ****, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати сумата
80000 /осемдесет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М.Х.Р. при ПТП на
25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от
23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ",
модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 04.10.2018 година до
окончателното изплащане.
- на Р.Л.Х. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ****, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати сумата
50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие
виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И. при ПТП на 25.11.2016 г.
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до
22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д"
с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното
изплащане, са основателни следва да бъдат уважени.
Същевременно съдът приема, че искове с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на К.М.Л. против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ****, гр. София, район Лозенец, бул.
„Черни връх“ № 51Д, да заплати сумата 120000 лева / над сумата 80000 лева до
пълния претендиран размер на сумата 200000 лева / обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на М.Х.Р.
при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/22/116000141252,
валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка
„БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700
м., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата
04.10.2018 година до окончателното изплащане са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд намира, че исковете с правно
основание чл. 432, ал. 1,
вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД на И.К.И. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД,
ЕИК ****, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д, да заплати сумата
50000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие
виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И. при ПТП на 25.11.2016 г.
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до
22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д"
с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното
изплащане са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът счита, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на К.М.Л. против Т. Д. **** да заплати сумата 1000 лева, част от част от дължимите общо 7000 лв., представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 200000 лв. за периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г. е недопустим на основание чл. 104 от ГПК и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството в тази му част прекратено.
При този изход от процеса К.Л. следва да заплати на „Лев инс“-АД-София сумата 420 лева съразмерно на отхвърлената част от иска от общо дължимите 700 лева-възнаграждение за юрисконсулт, а И.И. - сумата 700 лева за отхвърления иск. К.Л. следва да заплати на застрахователното дружество сумата 960 лева съразмерно на отхвърлената част от направените разноски за вещи лица, общо възлизащи на 1600 лева. К.Л. дължи на Т.П. сумата 300 лева възнаграждение за проц.представителство и сумата 400 лева разноски по делото-депозит за вещо лице /неправилно посочено по вн. бележка, че е депозит за съдебноавтотехническа експертиза, вместо за съдебно медицинска/. „Лев инс“-АД-София следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 38от ЗА адвокат С. С. Ч. сумата 7050 лева съразмерно на уважената част от иска на К.Л., а на адвокат Р.М. сумата 4650 лева съразмерно на уважената част от иска на Р.Л.. Лев инс“-АД-София следва да внесе по сметка сумата 5200 лева държавна такса върху уважените претенции на К.Л. и Р.Л.. К.Л. и И.И. следва да внесат по сметка на ЛОС сумата 800 лева общо или по 400 лева всеки един от тях поотделно-депозит за допуснатата и изслушана съдебно-психологическа експертиза, предвид изхода от правния спор.
Водим от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА , ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх" 51 Д, правно
основание чл. 432, ал. 1,
вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на:
- К.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
80000 /осемдесет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие виновно причиняване на смъртта на М.Х.Р. при ПТП на 25.11.2016 г.
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до
22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д"
с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от дата 04.10.2018 година до окончателното
изплащане, а исковете до пълния претендиран
размер на сумата 200000 лева,ведно със законна лихва от 0410.2018г. до
окончателно изплащане като неоснователни и недоказани отхвърля.
- Р.Л.Х.
, ЕГН: **********,***, сумата 50000 /петдесет
хиляди лева/лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие виновно причиняване на смъртта на сестра му С. К. И.
при ПТП на 25.11.2016 г.
от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица № BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до
22.01.2017 г. водач при управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д"
с д.к.№ ЕН **** KB по път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното
изплащане,
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни и недоказани, исковете
на И.К.И. с ЕГН: **********,***, с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 409 от КЗ, вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ****, гр. София, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51Д,
да заплати сумата 50000 /петдесет хиляди лева/ лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на
сестра му С. К. И. при ПТП на 25.11.2016 г. от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/22/116000141252, валидна от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. водач при
управление на л.а. марка „БМВ", модел „730Д" с д.к.№ ЕН **** KB по
път III-307, при км 3+700 м., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от дата 18.06.2019 година до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ без разглеждане, като недопустим искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД на К.М.Л. против Т. Д. ****
с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати сумата 1,000 ( хиляда) лева, част от част от дължимите общо 7,000лв.,
представляващи законна лихва върху дължимото обезщетение от 200000 лв. за
периода 25.11.2016 г. - 04.10.2018 г. и прекратява
производството в тази му част.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с горните данни да заплати:
-на адвокат С. С. Ч.,САК, ЕГН **********, регистрационен номер от Единния адвокатски регистър при ВАС № **********, адрес – гр. София, ул. Клокотница“№2а, т.8 сумата 7050 лева/седемхиляди и петдесет лева/ - адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно на уважената част от иска на К.Л.,
- на адвокат Р.М.,*** Единния адвокатски регистър при ВАС №**********, адрес-гр. *** сумата 4650 лева/четири хиляди шестстотин и петдесет лева/ - адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съразмерно на уважената част от иска на Р.Л.Х. .
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с горните данни да заплати в полза на бюджета по сметка на ЛОС сумата 5200 лева /пет хиляди и двеста лева/-държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.М.Л.,с горните данни да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с горните данни общо сумата 1380 лева –съдебно-деловодни разноски в настоящата
инстанция , от които сумата 420 лева
/четиристотин и двадесет лева/ юрисконсултско възнаграждение съразмерно на
отхвърлената част от иска от общо дължимите 700 лева-възнаграждение за
юрисконсулт и сумата 960
лева/деветстотин и шестдесет лева/- депозит за вещи лица .
ОСЪЖДА К.М.Л.,с горните данни да заплати на Т. Д. ****, с горните данни сумата 700 лева/седемстотин лева/-съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА И.К.И.,с горните данни да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, с горните данни сумата 700 лева /седемстотин лева/ съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
К.М.Л. и И.К.И., с горните данни следва да внесат в полза на бюджета по сметка на ЛОС сумата 800 лева общо или по 400 лева всеки един от тях поотделно-депозит за допуснатата и изслушана съдебно-психологическа експертиза
Присъдените суми на К.М.Л. да бъдат приведени по сметка IBAN : *** „Банка ДСК“-АД-София.
Съдебното решение подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщение на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ
при ЛОС: