№ 1260
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203984 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4283002, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на
АЛ. ТР. Д. – законен представител на фирма „Алмик Строй“ ЕООД е
наложена глоба в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнителна писмена молба, жалбоподателят действащ
чрез пълномощника си адв. П. сочи конкретни пороци на ЕФ и моли за
неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконуслтско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че
въпреки предоставената на въззиваемата страна възможност, същата
включително и към датата на съдебното заседание не е представила разписка
за надлежно връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 06.12.2020 г. в 10:48 часа, на
път II - 64, км. 50 +500, посока от гр. Пловдив към с. Труд, при въведено
ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за
движение по пътя от 60 км/ч, МПС – лек автомобил, Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с
рег. № РВ 4952 ХР, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача,
се движел с установена наказуема скорост 92 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 32 км/ч.
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава
от събраните по делото доказателства.
Видно от изисканото с разпореждането за насрочване на делото и приложено
като доказателство писмо от ОПУ-Пловдив към АПИ км. 50+ 500 на
републикански път II - 64 в посока Пловдив – Труд се намира срещу магазин
„Шкода“, след кръстовището с асфалтовия път. Пътен знак В 26 е наличен
на 150 метра преди горецитираното кръстовище, т. е на км. 50 + 650, като
в случая км. 50 + 500 се пада след кръстовище поради което и
ограничението на скоростта не е в сила за мястото на съставения фиш.
2
Споделимо е от настоящата съдебна инстанция изложеното от Директор на
ОПУ – Пловдив досежно регламента на чл. 61, ал. 3 от Наредба 18 за
сигнализация на пътищата с пътни знаци според чийто текст зоната на
действие на пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище.
При положение, че на въпросния пътен участък липсва въведено
ограничение на скоростта 60 км/ч с надлежно поставен пътен знак В 26, то се
явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение
на режима на скоростта. От всичко изложено следва, че е налице и
неправилно приложение на санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
3
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Втори клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
Действително в ЕФ и протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12
май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства е отбелязано че пътен знак В 26 на за процесния пътен участник е
наличен. Тоест съществува противоречие между отразеното в протокола по
чл. 10 и официалната информация постъпила от ОПУ-Пловдив към АПИ.
Това разминаване теоретично е възможно да се дължи на различни причини:
- да е налице допусната грешка при обозначаване мястото на извършване
на нарушението в ЕФ.
- да е налице грешка в Протокола по чл. 10 при описание на мястото на
разположение на пътния знак В 26, като посоченото място не отговаря на
действителното.
Доколкото процесния е републикански път, втори клас, то поставянето на
знака, без предварителното съгласуване и разрешение на Директора на ОПУ
на АПИ би било изцяло незаконосъобразно и въз основа на него не може да
бъде ангажирана административно - наказателната отговорност на водачите
по пътя.
Във всеки случай причината за това разминаване е ирелевантна. При
наличие на официално писмо от стопанина на пътя, че законосъобразно
поставен пътен знак в процесния участък към процесната дата няма,
настоящият състав намира, че следва да се съобрази с това становище.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като по делото надлежно е представено пълномощно, както и договор за
правна защита и съдействие. Видно от същия, страните по него са договорили
4
възнаграждение в размер на 300,00 лева, което е било изплатено изцяло и в
брой. Ето защо, така претендираните разноски ще бъдат присъдени в полза
жалбоподателя, като възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4283002, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП на
АЛ. ТР. Д., ЕГН ********** – законен представител на фирма „Алмик Строй“
ЕООД, ЕИК ********* е наложена глоба в размер на 300,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. ТР. Д., ЕГН
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5