РЕШЕНИЕ
Номер ІV-1 22.02.2021г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав
На осемнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1.ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
секретар
Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова
гражданско дело
номер 2696 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Против решение № 803 от 02.03.2020 г. по гр. д. №
2015/2019 г. на Районен съд – Бургас, постановено по иск за делба са постъпили
въззивни жалби и от двете страни, като жалбата с вх. № 19176/03.06.2020 г. е
подадена от ответницата Н.Н.Е., ЕГН **********, адрес в ***, чрез адв.
Д. Везенкова, а жалбата с вх. № 19354/03.06.2020 г. е подадена от ищеца Б.С.Е.,
гражданин на ***, роден на *** г., паспорт *********, адрес в ***: ***, съдебен
адрес в гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 18, ет. 3, чрез адв. М. Пушева и адв. С.
Неджатиева против решение № 803 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 2015/2019 г. на
Районен съд – Бургас. По така подадените
въззивни жалби е
образувано в.гр.д. № 1666/2020г. по описа на БОС.
Във въззивната си жалба
ответницата е Н.Н.Е. е изразила недоволно от постановеното решение на БРС по
допускане на делбата, като е посочила, че счита, че същото е постановено при
съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи, че съдът не е разпределил
правилно доказателствената тежест между страните, с оглед направените от всяка
страна и приети за разглеждане възражения за трансформация по чл.23 от СК,
което довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Въззивницата
изразява оплакване, че съдът не е съобразил възраженията й, че при развода на
страните те са подписали договор, уреждащ имуществените им отношения при
условията на разделност, като счита, че посочения документ удостоверява
собствеността й върху целия имот и води до недопустимост на иска на ищеца за
трансформация, респ. за определяне на по-голям дял. Счита, че тъй като
процесния имот е бил закупен по време на висящия бракоразводен процес на страните,
житейски нелогично е твърдението на ищеца, че развеждайки се, той е вложил
средства в закупуване на делбения имот. Освен това въззивницата сочи, че тъй
като ищецът турски гражданин, без да съобрази
чл. 22 от КРБ вр. с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от ЗС съдът е приел, че същият
е могъл да придобие собственост върху 20/1354 кв.м. ид.ч. върху земята,
върху която е построената сградата, в която се намира процесното жилище. На
следващо място в жалбата се твърди, че обжалваното решение по допускане на
делбата е постановени и при нарушение на материалния закон и неправилно
тълкуване на доказателствата по делото. Въззивницата счита, че въпреки наведения петитум в
писмения й отговор по чл. 23 от СК в обжалвания съдебен акт липсва изричен
диспозитив по това искане. Освен това се
твърди, че тъй като искът за делба е неоснователен поради придобиване на имота
само от ответницата, съдът не бил съобразил задължителната съдебна практика, че
в този случай може да възникне СИО или
трансформация само за придобиващия по сделката съпруг, но не и за другия
неучастващ по сделката съпруг. Изразява оплакване, че решението е
необосновано, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, в т.ч. неправилно ги е оценил. По гореизложените съображения,
подробно развити във въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което искът да делба да бъде отхвърлен и да бъде
признато за установено, че процесния имот е лична собственост на ответницата.
С въззивната си жалба, въззивникът -ищец Б.С.Е. изразява недоволство от постановеното
съдебно решение по допускане делбата досежно размера на квотите на страните.
Счита, че в тази част същото е немотивирано и неправилно досежно изводите на
съда за липсата на твърдяната от ищеца трансформация на негови лични средства
при закупуване на делбения имот. Навеждат се и възражения за необоснованост на
решението с оглед изложените в тази връзка мотиви. Моли за отмяната му в частта
досежно посочените квоти на съсобственост между страните и постановяване на
ново, с което съдебната делба да бъде допусната при посочените в исковата молба
квоти. Не са направени доказателствени искания.
В предоставените
двуседмични срокове по чл. 263 от ГПК всяка от страните е депозирала писмен
отговор по въззивната жалба на насрещната страна, като в писмените си отговори
страните са изложили подробно своите доводи против изложените във въззивната
жалба на насрещната страна съображения, с искане съдът да не ги приеме за
неоснователни.
С
определение № 260068 от 18.08.2020г. по в.гр.д. № 1666/2020г. по описа на БОС,
въззивният съд като е установил, че във въззивната жалба на ответницата Н.Н.Е. има искане за допълване
на обжалваното решение по реда на чл. 250 от ГПК е прекратил производството
пред себе си и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне на по
реда на чл. 250 от ГПК.
С допълнителното
решение №260249 от 23.09.2020г. по гр. д. № 2015/2019 г. на
Районен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 250 от ГПК първоинстанционният
съд е отхвърлил като
неоснователна молбата на ответницата Н.Н.Е., обективирана във въззивната й
жалба срещу постановеното по делото решение за допълване на обжалваното решение
№803/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№2105/2019 г. по описа на РС-Бургас по допускане на делбата.
Срещу постановеното допълнително решение на БРС е
постъпила въззивна жалба с вх. № 267691 от 19.10.2020г. от ответницата Н.Н.Е., по която
съгласно Вътрешните правила на БОС е образувано настоящото в.гр.д. № 2696/2020г. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на допълнителния съдебен акт на БРС, поради нарушение на
материалния закон. Въззивницата счита, че с исковата молба ищецът Б.Е. е
предявил два обективно съединени иска – за делба и за трансформация на негово
лично имущество – парични средства при придобиване на част от делбения имот.
Наред с това ответницата сочи, че в първоинстанционното производство тя е
противопоставила насрещното си възражение за пълна трансформация на нейни лични
парични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК при закупуване на делбения имот,
а при условията на евентуалност, че има по-голям принос за придобиване на
имота, а именно 99% ид.ч. за нея и 1% за ищеца. Счита, че по реда на чл. 342 от ГПК районният съд е приел така предявените от нея искове, но въпреки, че е
изложил съображения в мотивната част на обжалваното решение по допускане на
делбата, че счита за недоказани възраженията за трансформация и искането за
признаване на по-голям дял от процесния имот съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, то
районният съд е отказал да постанови изричен диспозитив за това. По
гореизложените съображения се иска отмяна на обжалваното допълнително решение,
с което се отказва допълване на постановеното обжалвано решение по допускане на
делбата. Не са направени доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 от ГПК
въззиваемият ищец Б.Е. не е подал писмен отговор и не е направил
доказателствени искания.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат жалбите и писмените си от отговори ответницата и молят съдът
да постанови решение съобразно изложените от тях искания.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от
представените доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи,
сключили граждански брак в *** на *** г.,
регистриран в *** на 17.08.2016г., който впоследствие е прекратен с
развод с влязло в законна сила на 05.06.2017 г. съдебно решение № 2017/314 по
дело № 2017/2012 г. на Република Турция, Измир 5-ти семеен съд. Установено е,
че ищецът е *** гражданин, който за периода 13.02.2017 г. – 04.12.2018 г. е
пребивавал в Р.България с разрешение за
продължително пребиваване, а ответницата е български гражданин. От брака си
страните имат родено едно дете, род. на ***г.
Установява се, че по време на
брака си, страните са сключили писмен договор
за подялба на имущество във вид на протокол с номер 07761 от 02.03.2017г.,
заверен от пом. нотариус при Измир, Република Турция, с който са уговорили, че
считано от сключване на брака 16.06.2016г. и занапред приемат режим на разделност, като всеки от тях има право да ползва правото си на управление,
ползване и спестяване върху имуществото, което е на негово име, като този
който твърди, че определено имущество е негово е длъжен да го докаже, като в
противен случай, имуществата, за които не е доказана собственост се считат за такива с дялова собственост. Посочили
са, че всеки от тях ще носи отговорност за собствените си задължения и за
всички имущества, на които е титуляр. Уговорено е, че в случай, че имуществения режим приключи, всеки от
тях следва да получи обратно имуществото, което е във владение на другия, както
и, че този, който докаже „голяма полза, заедно с другите мерки“ ще може да
поиска имуществото с дялова съсобственост да му бъде дадено, при условие, че в
деня на плащане дела на другия, му заплати полагаемото.
По делото е представен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 27.04.2017г., сключен между от една страна
между Т.Х. - продавач и от друга страна ответницата Н.Е. кати купувача, по
силата на който страните продавачът се е задължил да прехвърли на ответницата
чрез окончателен договор в нотариална форма процесния имот с адрес: *** срещу заплащане от ответницата-купувач на
продажна цена в размер на 107 000 евро, от която сумата от 10 000
евро – задатък. По делото е представена вносна бележка от 27.04.2017г., с която
ответницата е внесла в брой по своята банкова сметка в „Уникредит Булбанк“
сумата от 10 000 евро, равняващи се
на 19 470 лв., която сума в лева с последващо платежно нареждане от същата
дата -27.04.2017г., е преведена на продавача с посочено основание – капаро за
покупка на процесния имот.
По делото е представен нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.05.2017г., по силата на който по
време на брака си с ищеца ответницата е
придобила правото на собственост върху процесния делбен имот срещу заплащане на
по-ниска от посочената в предварителния договор по размер продажна цена от
154 000 лв., за която е вписано, че е изплатена предварително на продавача
по банков път. В тази връзка по делото е представена операционна бележка от
02.05.2017г., издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, в която е отразено, че ответницата е
внесла в брой по сметката на продавача на имота сумата от 134 530лв. с
основание – доплащане за апартамент в ***.
По делото са представени извлечения от
банковите сметки на ответницата в „Денизбанк“
в турски лири, евро и щатски долари за периода от м. януари 2017г. до
02.05.2017г., както и извлечение по сметката й във „Вакъфбанк“ за периода от м.
април 2018г. до 30.11.2018г. /следващ закупуване на имота/. Представено е и
удостоверение, че ответницата е била наета по трудово правоотношение от м.
ноември 2015г. с трудово възнаграждение от 5000 турски лири.
Ангажирани са и свидетелски показания,
като разпитаните по искане на ищеца свидетели /без родствена връзка с него/
сочат, че знаят, че след сключване на брака съпругата не е работила и е била на
издръжката на съпруга си. Свидетелите на ищеца заявяват, че знаят, че процесния
апартамент бил закупен с негови средства на името на ответницата с пари от
продажбата на негов хотел, като с цел да не остави имущество на дъщеря си от
първия брак, страните по делото сключили договор, че ако след време се разделят
и не могат да се разберат ответницата ще му върне имотите обратно. Свидетелите на
ищеца сочат, че преди познанството им, ответницата не е имала никакви пари и,
че е работила като секретарка в *** с месечно възнаграждение от 1500 турски
лири, като по данни на свидетеля Оглу след запознанството си с ищеца
ответницата е работила в неговата фирмата, която впоследствие същият го е
прехвърлил на племенника си. Свидетелите на ищеца сочат, че взетите от
ответницата кредити за закупуване на жилища в Турция впоследствие били
изплатени от ищеца.
В противоположна посока са
свидетелските показания на разпитаните по искане на ответницата свидетели -
нейната майка и брат, които сочат тя е работила 10-15 години в Турция и е
спестявала пари от заплати и от апартаменти, които е отдавала под наем. Майката
на ответницата сочи, че често е посещавала дъщеря си в Турция и също е работила
там като се е грижила за възрастни хора. Заявява, че тъй като е следвало да се
връща в България на всеки три месеца при пътуванията си до България е пренасяла
около 10 000 щ.д., които е предавала на сина си /брат на ответницата – св.
Х./. Майка на ответницата- св. Х. заявява, че пренесените пари са били общи на
нея и дъщеря й и не знае какъв е размер на общата пренесена сума. Заявява, че с
тези пари дъщеря й си купила процесния апартамент. Братът на ответницата – св.
Х. сочи, че той е съхранявал пренесените от майка им пари, които били
спестяванията на сестра му и майка му, съхранявал ги при себе си в каса, като
същите били повече от 200 000 лева. Сочи, че парите за покупко-продажбата
на процесния апартамент били в долари и в евро, и след обмяната им в гр. Бургас
били преведени от сестра му на продавача. Сочи, че на ищецът не е присъствал на
сделката, като и след развода е идвал в ***.
По делото са представени и сключени
между ответницата и трети лица договори за наеми на недвижими имоти за периода
2009г. – 2016г. на обща стойност 159 600 турски лири, за които обаче няма
данни дали и кога сумите по тях са платени дали на ответницата, респ. дали сумите
по тях са били обменени от турски лири в друга валута- в т.ч. лева, евро или щ.долари
/с оглед данните за валутата на вложените в покупката на имота парични
средства/.
Ищецът твърди, че е вложил лични
средства в закупуване на процесния недвижим имот, поради което претендира, че
делбата следва да се допусне при квоти 4/5 ид.ч. за него и 1/5 ид.ч за
ответницата. Ответницата твърди, че е
придобила изцяло правото на собственост върху процесния имот, независимо, че
покупко-продажбата му е извършена по време на брака й с ищеца, като се позовава на горепосочения договор за подялба,
както и излага твърдения, че
сумата за закупуването му представлява нейни парични средства от спестявания, които били пренесени
след м. март 2016г. Ответницата е
направила и искане при условията на евентуалност за определяне на по-голям дял
по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК.
С обжалваното
съдебно решение № 803 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 2015/2019 г. на Районен съд – Бургас съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните на
съсобствения им недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени
със Заповед №РД-18-09/30.01.2009 г. на изп. директор на АГКК, с адрес в ***,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта едно, с площ от 105, 42 кв. м., ведно с
прилежащите части: 14,42 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и съответния
процент от правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж - *** и ***, под обекта - ***, над обекта - ***, *** и ***,
ведно с 20/1354 кв. м./ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-09/30.01.2009 г. на изп.
директор на АГКК, с площ от 1354 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване /над 15 м./, номер
по предходен план ****, кв. 47, парцел първи, съседи: ПИ с идентификатор ***, ***,
***, ***, *** и ***, при равни квоти ½ ид. част за ищеца Б.С.Е. и
½ ид. част за ответницата Н.Н.Е..
В мотивитите си районният
съд е приел за недоказани както твърденията на ищеца, че имотът в
гр.Бургас е закупен с негови средства, така и твърденията на ответната страна,
че вложените в закупуването на имота в гр.Бургас парични средства, са изцяло
нейни лични, с извън семеен характер, евентуално че има по-голям принос в
придобиването му. Що се касае до закупените 20/1354 кв.м.ид.ч. от поземления
имот, районният съд е приел, че същите
представляват ид.ч. от общите части на сградата и е счел, че имат акцесорен
характер, поради което е приел, че няма пречка да се придобият от ищеца-
чужденец чрез правна сделка. По тези съображения е приел, че имотът е придобит от
бившите съпрузи чрез съвместен принос в режим на съпружеска имуществена общност
и е допуснал делбата при равни квоти по ½ ид.ч. за всяка страна.
С обжалваното допълнително решение №260249 от 23.09.2020г. по гр. д. № 2015/2019 г. на Районен
съд – Бургас, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна молбата на ответницата Н.Н.Е.,
обективирана във въззивната й жалба срещу постановеното по делото решение за
допълване на решение №803/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 2105/2019 г. по
описа на РС-Бургас по допускане на
делбата.
След извършена
служебна проверка по чл. 269 от ГПК съдът намира, че обжалваните решения – по
допускане на делбата и допълнителното решение са валидни и допустими, като с оглед изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и
след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, Бургаският окръжен
съд намира следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34
от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК и сл., като производството е в първата фаза –по
допускане на делбата.
С оглед постъпилите от страните
изрични становища по чл. 48, ал. 7 от КМЧП, с протоколно определение от
18.01.2021г. по настоящото дело въззивният съд е обявил, че приложимия съгласно
79, ал. 3 от КМЧП материален закон досежно придобиването на недвижими имоти на
територията на Р.България по време на брака между страните е българският закон.
В случая това е действащият понастоящем български
Семеен кодекс, по време на който бракът на страните е сключен и впоследствие
прекратен.
Съгласно чл.
21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагане на средства,
на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. Законът постановява, че
съвместният принос се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.
23, ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично
имущество. Съгласно ал. 2 когато вещните права са придобити отчасти с лично
имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от
придобитото, освен ако тази част е незначителна.
В настоящия случай всеки от
бившите съпрузи твърди, че е налице
хипотезата на преобразуване на негово лично имущество в процесния имот по смисъла на чл. 23 от СК, като ищецът твърди частична трансформация по чл. 23, ал. 2 от СК, а
ответницата – пълна трансформация по чл. 23, ал. 1 от СК.
По отношение на претенцията на ищеца по чл. 23,
ал. 2 от СК съдебната практика / в решение Nо 243 от
25.05.2011 год. по гр.д. Nо 1300/2010 год. на ВКС-III отд.и решение Nо
68 от 19.03.2010 год. по гр.д. Nо 40/2009 год. на ВКС-II г.о. , решение № 88/24.07.2015 г. по гр. д. №
1112/2015 г. на ВКС, второ г. о. и определение № 356 от 01.07.2019г. по гр.д. 832/2019г. по описа на
ВКС/ е последователна и приема, че
когато се касае за придобиване
на имот само на името на единия съпруг, какъвто е процесния случай, е изключена възможността за трансформацията на лично имущество за другия съпруг, тъй като в тази хипотеза може да възникне или съпружеска имуществена общност по презумцията на
чл. 21, ал. 1 от СК или трансформация за придобиващия съпруг, но не и за този, който не е посочен като придобретател, какъвто е процесния случай. В този случай произходът на средствата за заплащане
на цената е без значение, тъй като няма трансформация на лично имущество на
неучастващия в сделката съпруг –ищеца, защото произходът
на сумите, изразходвани за плащане цената на имота, е без значение за
придобиването му. Това обстоятелство единствено обосновава приноса на неучастващия в сделката съпруг в придобиването на имота в режим на СИО,
но не и установяване на трансформация на тези средства в същото. Този извод е обоснован и след като изрично е посочено,
че при действието на настоящия СК паричните
влогове са изключени от обхвата на чл. 21 от СК и имат статута на „друго лично имущество“.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция счита, че ищецът няма право да се позовава на твърдяната в
негово полза частична трансформация, поради което същата не подлежи на изследване
в настоящото производство. Предмет на разглеждане в настоящото делбено
производство може да бъде само искането
на ответницата за пълна трансформация по реда на чл. 23, ал. 1 от СК, като с
оглед твърденията си при условията на
пълно и главно доказване тя следва да обори презумпцията за съвместен принос в
придобиването на делбения имот и да установи, че единствено тя е вложила посочения
размер лични парични средства с извънбрачен произход за закупуване на процесния
апартамент.
В тази връзка следва да се
отбележи, че тъй като претенцията на ответницата по чл. 23, ал. 1 от СК в
писмения отговор е направено под формата на възражение, а същото не е от категорията на възраженията по чл. 298
от ГПК, за които съдът дължи постановяване на изричен диспозитив, достатъчно е разглеждането
му чрез излагане на съответните доводи и изводи в мотивната част на акта. Този
извод следва от обстоятелството, че в в чл. 341 и сл. ГПК не е предвидено специално правило, указващо какво съдържа диспозитивът на
съдебното решение в производството по допускане на съдебната делба по отношение
на преюдициалните спорове, в т.ч. не е налице и специално
правило и по отношение на обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Следователно при прилагане на общите правила,
регламентирани в чл. 236, ал. 2 ГПК – че по възраженията
/какъвто е процесния случай/ съдът се произнася в мотивите към съдебното
решение, и в чл. 298, ал. 1 и ал. 4 ГПК – че решението влиза в сила само по
отношение на възраженията по искания за задържане и прихващане означава, че в диспозитива на съдебното
решение по допускането на делбата ще намери отражение разрешението на даден
преюдициален спор, в зависимост от начина на въвеждането на този правен спор в
производството по допускане на съдебната делба в съотвествие с чл. 236, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Затова, тъй като в случая ответницата по иска за
делба твърди, че е налице пълна
трансформация по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК, но не е предявила
във формата на нарочна искова молба в преклузивните срокове по чл. 343 ГПК, във вр. с чл. 212 от ГПК инцидентен
установителен иск за това, то районният съд правилно се е произнесъл по това
правоизключващо възражение само в мотивите на съдебното решение, а не в неговия
диспозитив, който формира СПН. Затова, с допълнителното си решение настоящата съдебна инстанция намира, че
правилно районният съд е отказал да постанови изричен диспозитив по претенцията
на ответницата по чл. 23, ал. 1 от СК, направена под формата на възражение.
Настоящата съдебна
инстанция споделя крайните изводи на районният съд, че по делото не се доказа
твърдяната от ответницата пълна трансформация по чл. 23, ал. 1 от СК чрез
наведените доводи, че средствата за закупуване на процесния имот в
гр.Бургас са нейни предбрачни спестявания от дългогодишното й пребиваване в
Р.Турция от наеми и заплати, които суми са били пренесени физически от Турция в
България в периода след м.март 2016 г., като след като забременяла – малко
преди сключване на брака с ищеца тя решила да закупи имот, в който да пребивава
с детето, когато посещава роднините си в България.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение
№ 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, критерият за
преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло
обективен - изследва се характерът на вложените в придобиването средства към момента на придобиване на вещното право
по съответния юридически способ /ППВС № 5/72 г./. В съдебната практика,
изразена в
Решение № 86 от 14.07.2016г. по гр.д. № 914/2016г. на ІІ г.о., Решение № 168 от
30.11.2016г. по гр.д. № 2411/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 264 от 21.03.2017г.
по гр.д. № 2060/2016г. на ІV г.о. константно се приема, че придобитото по време на
брака чрез договор за покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е
статута на паричните средства, вложени в придобиването. В случая ответницата
твърди, че вложените в покупката парични средства са били пренесени след м.
март 2016г. в Р. България в брой, като по делото не се твърди и няма данни тези
парични средства да са внесени по нейни влогови сметки, които по сега
действащия СК са изключени от режима на СИО, тъй като не са включени в чл. 21,
ал. 1 от СК. По делото се установява, че
сумите платени като капаро и като остатък от продажната цена са внесени от
ответницата по банковата сметка на продавача в брой в деня на плащането. По
делото не се установява по категоричен начин нито сочения от ответницата
извънбрачен произход на средствата, нито техния размер, като в т.ч. по делото
не се твърди, нито се установи същите са били предварително изтеглени от влог
на ответницата. Ангажираните в тази връзка свидетелски показания са коренно
противоречиви и не доказават твърденията на ответницата за извънбрачния
произход на средствата, като що се касае до показанията на свидетелите на
ответницата – нейната майка и брат следва да се отчете заинтересуваността им от
изхода на делото. Отделно от това по делото не се установи каква част от
пренесените недекларирани пред властите суми /които според св. Халил възлизат в
общ размер от 200 000 лв./ е била на притежание майката и каква част е
притежавала ответницата, съобразно твърденията й, че цялата продажна цена е
била платена с нейни средства. С оглед липсата на изрично деклариране на
размера на твърдените като пренесени през границата в брой суми, съдът намира,
че ответницата не може да извлича права от собственото, респ. на близките й
недобросъвестно поведение. Що се касае до получаваните от нея трудови възнаграждения
преди брака й, респ. доходи от наеми от личните й имоти, по делото не се
установява същите да са били на такава стойност, която да е била достатъчна по
размер за плащане на цялата или част от продажна цена. По гореизложените
съображения съдът намира, че щом паричните средства, с които е платена
продажната цена не са били изплатени от нейн влог, а са внесени в брой по
сметката на продавача, следва, че продажната цена е платена с имущество, което
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от СК се счита за съпружеска имуществена общност.
Що се касае до
сключения между
страните „договор за подялба на имущество“, съдът намира, че същият валидно е
обвързал страните, предвид нотариалната му заверка по смисъла на чл. 39, ал. 1
от СК. Макар да няма доказателства да е вписан в публичния регистър
към Агенцията по вписванията съгласно изискванията на чл.
19 от СК, съдът намира, че това не опорачава валидността му, тъй като регистрирането на
брачния договор не е част от фактическия му състав, а цели
оповестително
действие спрямо третите лица. С него страните са уговорили, считано от 16.06.2016г.
режим на разделност по смисъла на чл.27, ал. 3 вр. с чл.38, ал. 2 от СК, но под условие, че който от тях
твърди, че притежава определено имущество следва да докаже правата си, като в
противен случай имуществото ще се счита за придобито в режим на СИО. В случая
обаче въпреки доказателствената тежест, която носи ответница не обори
презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК, тъй като не проведе пълно и главно
доказване на твърденията си за
извънбрачното
фактическо и
правно основание, на което твърди, че е придобила средствата за закупуване на имота,
както и че именно
те са били вложени за покупката на целия процесен недвижим имот.
По отношение направеното от
ответницата при условията на евентуалност искане за определяне на по-голям дял
по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК, тъй като с него се упражнява конститутивен
иск, същото не подлежи на разглеждане в делбеното производство, в т.ч. и под
формата на възражение, а в отделно производство, което следва да
предхожда иска за делба на прекратената имуществена
общност.
По гореизложените
съображения въззивният съд намира за правилен и съобразен с доказателствата по
делото решаващия извод на районният съд, че закупения на името на ответницата по време на брака й с ищеца делбен апартамент е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 от СК, която след
прекратяване на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни
квоти на страните - по ½ ид.ч. за всеки от тях.
Не такова обаче е правното положение на закупените от
ответницата със същия нот. акт 20/1354
кв. м./ид. ч. от поземления имот с идентификатор 07079.607.456, върху който
е построена сградата, в която се намира процесния апартамент.
По делото е безспорно установено, че страните са с
различно гражданство, като ищецът е турски гражданин, а ответницата е български
гражданин.
Според чл.
22 от Конституцията / изм. ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила
на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз/, чужденци и
чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху
земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към
Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван
и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
Условията за придобиване право на собственост върху земя от чужденци и
чуждестранни юридически лица при въведеното ограничение са посочени в чл.
29, ал. 1
и 2
от ЗС, съответните текстове на ЗСПЗЗ
и ЗГ. Това ограничение се прилага безусловно по отношение на ищеца, който е турски
гражданин. Тъй като в случая придобиване на имота не е при наследяване по
закон, а чрез възмездна правна сделка, собствеността върху горепосочените ид.ч.
от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 07079.607.456 , придобита от съпругата – ответница не се е трансформирала в
съпружеска имуществена общност, поради ограничителната норма на чл.
29, ал.1 от ЗС, съответстващ на чл.
22 от Конституцията на Република България, като същата следва
да се приеме за лична собственост само на съпругата.
С оглед гореизложеното, тъй като между
страните липсва съсобственост по отношение на правото на собственост върху
процесните ид.ч. от поземления имот, предмет на сделката, е налице частично
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции по този въпрос, което налага
отмяна на обжалваното решение по допускане на делбата в тази част, като вместо
него следва да се постанови ново, с което искът за съдебна делба за
горепосочените ид.ч. от поземления имот следва да се отхвърли, като
неоснователен. В останалата част, въззивният съд намира, че решението, с което
е допусната делбата на процесния апартамент при равни квоти на страните – по
½ ид.ч. за всеки от тях, както и допълнителното решение следва да се
потвърдят като правилни и законосъобразни.
С оглед частично отхвърляне на иска за делба
на основание чл. 9 от ТДТКССГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено
заплащане на дължимата по делото държавна такса върху отхвърлената част от иска
в размер на 25 лв. по сметка на БОС.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска за делба в полза на ответницата следва да
се присъдят направените и пред двете инстанции разноски, възлизащи в общ размер
на 46.71 лв. В останалата част претенциите за разноски на страните подлежат на
разглеждане по реда на чл. 355 от ГПК във втората фаза до извършване на
делбата.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 803 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 2015/2019 г. на Районен съд –
Бургас, В ЧАСТТА, с която е
допусната съдебна делба между бившите съпрузи Б.С.Е. и Н.Н.Е. по
отношение на следния недвижим имот, представляващ 20/1354 кв. м./ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на гр. Бургас, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Б.С.Е., гражданин на ***, роден на *** г., паспорт *********,
адрес в ***: ***, със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Ген. Гурко“ № 18, ет. 3,
чрез адв. М. Пушева и адв. С. Неджатиева
срещу Н.Н.Е., ЕГН **********, адрес в ***, със съдебен адрес в
гр. Варна, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет. 2, офис 2, чрез адв. Д. Везенкова,
за допускане на съдебна делба на
следния недвижим имот, представляващ 20/1354
кв. м./ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-09/30.01.2009
г. на изп. директор на АГКК, с площ от 1354 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване /над
15 м./, номер по предходен план ****, кв. 47, парцел първи, съседи: ПИ с
идентификатор ***, ***, ***, ***, *** и ***
ПОТВЪРЖАВА решение
№ 803 от 02.03.2020 г. по гр. д. № 2015/2019 г. на Районен съд – Бургас, в останалата му част.
ПОТВЪРЖАВА допълнително решение №260249 от 23.09.2020г. по гр. д. № 2015/2019 г. на
Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Б.С.Е., гражданин на ***, роден на ***
г., паспорт *********, с адрес в ***: ***, съдебен адрес в гр. Бургас, ул.
„Ген. Гурко“ № 18, ет. 3, чрез адв. М. Пушева и адв. С. Неджатиева , ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 9 от
ТДТКССГПК в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на БОС държавна такса за частично отхвърляне на иска за делба в размер
на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Б.С.Е., гражданин на ***, роден на ***
г., паспорт *********, адрес в ***: ***, със съдебен адрес в гр. Бургас, ул.
„Ген. Гурко“ № 18, ет. 3, чрез адв. М. Пушева и адв. С. Неджатиева, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Е., ЕГН **********,
адрес в ***, със съдебен адрес в гр. Варна, ул. „Софроний Врачански“ № 6, ет.
2, офис 2, чрез адв. Д. Везенкова на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените
в първата и въззивната инстанция разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 46.71лв. /четиридесет и шест
лева и седемдесет и една стотинки/, изчислени съразмерно с отхвърлената
част от иска за делба.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховския окръжен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.