Решение по дело №1356/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

02.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1356

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002491 от 18.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Тутракан“ № 7, вх.А, ет.2, ап.2, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ.

Жалбоподателят „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че дружеството не е извършило нарушение на трудовото законодателство по чл.128а, ал.3 от КТ. В случая не били установени правилно фактите и затова наказващият орган стигнал до неправилния извод за извършено нарушение. При издаване на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения. Затова моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че дружеството-работодател не било извършило процесното нарушение на КТ. Обстоятелството, че в представените документи от трудовото досие на лицето Я.Н. нямало заповед за прекратяване на трудово правоотношение, не означавало, че нямало издадена такава. Заповед била издадена и изпратена с писмо до лицето, с молба да бъде върнат обратен екземпляр. Освен това, разпоредбата на чл.128а, ал.3 от КТ разрешавала работодателят да издаде заповед или друг документ, който удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение. Такъв документ било издаденото удостоверение, изпратено до ТД на НАП. Моли за решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, като в тяхна полза се присъдят и деловодни разноски.    

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Твърди, че нарушението се установило по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В хода на производството не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяна на наказателното постановление. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.09.2020 г. свидетелите Т.С. и К.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: ресторант „Москва“, находящ се в гр.Кърджали, бул.„Тракия“ № 1. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката контролните органи изискали документи, които били представени на 25.09.2020 г. в Д“ИТ“ гр.Кърджали. При прегледа им установили, че Я.С.Н. с ЕГН ********** била в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател по Трудов договор № 024/02.06.2020 г. Тя била назначена в горепосочения обект като сервитьор. От направена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, проверяващите инспектори разбрали, че трудовото правоотношение с работника Я.С.Н. било прекратено, считано от 18.09.2020 г. Работодателят обаче не бил издал заповед (в писмена форма съгласно чл.335, ал.1 от КТ) за прекратяване на трудовото правоотношение, с която се удостоверява прекратяването му. В представеното на 25.09.2020 г. в Д“ИТ“ гр.Кърджали трудово досие на Я.Н. липсвала писмена заповед за прекратяване на трудовия договор. Такава не била представена и до приключване на проверката. По този повод на 26.10.2020 г. свидетелката Т.С. съставила срещу „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали акт за установяване на административно нарушение по чл.128а, ал.3 от КТ, който бил получен и подписан без възражения от управителя на дружеството. Въз основа на така съставения акт, на 18.11.2020 г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ.

По делото е приета като доказателство препис от Заповед № 12/18.09.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 024/02.06.2020 г., подписана от управителя на „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали. Същата била изпратена до работника Я.С.Н. с писмо на работодателя, но след започване на проверката от контролните органи.     

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.С., К.С. и Я.Н., на които съдът дава вяра изцяло; Акт за установяване на административно нарушение от 26.10.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2027605/19.10.2020 г.; Справка от Търговски регистър относно актуалното състояние на фирмата „Ресторант Москва 2018” ЕООД; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ; Трудов договор № 024/02.06.2020 г.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 02.06.2020 г.; Протокол за постъпване на работа от 02.06.2020 г.; Служебна бележка № 024/02.06.2020 г.; Молба № 024 от 02.06.2020 г.; Декларация № 024 от 02.06.2020 г.-2 бр.; Приемо-предавателен протокол от 25.09.2020 г.; Известие за доставяне; Писмо до Я.С.Н.; Заявление от Я.С.Н.; Заповед № 12/18.09.2020 г. за прекратяване на трудов договор № 024/02.06.2020 г.; Сигнал (Жалба) от 21.09.2020 г.  

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Т.С. и К.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената проверка по отношение на жалбоподателя и установяват кога и по какъв начин са констатирали липсата на издадена от жалбоподателя към 18.09.2020 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника Я.С.Н.. С. и С. поясняват, че в трудовото досие на лицето нямало заповед за прекратяване на договора, такава не била представена и до приключване на проверката и съставяне на акта за нарушението. Свидетелката С. разговаряла с управителя на дружеството по този повод и той заявил, че такива документи ще представи счетоводителят на фирмата, но това не било сторено. Липсата на издадена към 18.09.2020 г. заповед за прекратяване на процесното трудово правоотношение се установява и от показанията на свидетелката Я.Н.. Тя твърди, че получила такава заповед с писмо от работодателя, но това се случило след като подала сигнал до Д“ИТ“. Видно от самата Заповед № 12/18.09.2020 г., в същата е отразено, че се съставя в два еднообразни екземпляра, по един за всяка страна. Ако такава е била издадена на 18.09.2020 г., то работодателят е следвало да разполага с екземпляр и да представи такъв при проверката. Ето защо, настоящата инстанция приема, че заповедта е издадена след установяване от контролните органи на извършеното вече нарушение.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по чл.128а, ал.3 от КТ. Последната норма е императивна и гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Това си нормативно задължение „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали не е изпълнило. Същото дружество е субект на нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Между този работодател и работника Я.С.Н. е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено на 18.09.2020 г. При прекратяването му обаче жалбоподателят, в качеството на работодател, не е издал заповед (в писмена форма съгласно чл.335, ал.1 от КТ), с която се удостоверява прекратяването на правоотношението с работника. Ето защо, законосъобразно е санкциониран от оправомощените за това органи. Съдът намира обаче, че спрямо жалбоподателя следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. В същата норма законодателят е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав – нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. Текстът е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия. Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващият орган не го е приложил, това може да стори съдът със своя краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси – както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан от решението на административния орган. Видно от доказателствата по делото след установяване на нарушението по чл.128а, ал.3 от КТ, същото е било отстранено от работодателя – преди приключване на административнонаказателното производство той все пак е издал изискуемата от закона заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с работника. От деянието, за което е наказано дружеството не се твърди и не се установява да са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства следва да се приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в от КТ. Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция като на основание чл.415в, ал.1 от КТ тя бъде намалена от 1 500 лв. на 200 лв. Имуществената санкция следва да бъде към средния размер, предвид наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, и на отегчаващи такива – констатираните и други нарушения на трудовото законодателство, видно от приложения протокол за извършената проверка. 

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Нарушението се явява безспорно установено, предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователно е възражението, че удостоверението (явно защитата има предвид уведомлението), изпратено до ТД на НАП представлява друг документ по смисъла на чл.128а, ал.3 от КТ, който удостоверява прекратяването на трудовото правоотношение. Въпросното уведомление се издава в изпълнение на задължението на работодателя по чл.62, ал.3 от КТ и има друго предназначение и действие в сравнение с документите по чл.128а от КТ, които се издават във вътрешните взаимоотношения между работодател и работник.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, на едно от които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002491 от 18.11.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Тутракан“ № 7, вх.А, ет.2, ап.2, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128а, ал.3 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1 500 лв. на 200 лв.

ОСЪЖДА „Ресторант Москва 2018” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Тутракан“ № 7, вх.А, ет.2, ап.2, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.   

 

                                                 Районен съдия: