Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 12 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на „Т.“ ЕООД, ***, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Т.Н.М., депозирана чрез адвокат Д.М.от Адвокатска
колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 79/12.11.2019г. на Районен съд – гр.Нови
пазар, постановено по АНД № 298/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000861/05.09.2019 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен, с което на основание
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, на „Т.“ ЕООД, *** в качеството му на
работодател, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1800 лв./хиляда и
осемстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
дружеството не е извършило вмененото му нарушение, тъй като не е следвало да
сключва трудов договор с непълнолетната А.Д.при липса на разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр.Шумен. В тази връзка сочи, че сключването на трудов
договор с непълнолетен, без да са спазени задължителните изисквания на чл. 302
от КТ, би било незаконно и би било съставомерно по предвидения в чл.192а, ал.1 от НК престъпен състав. Релевира и доводи, че декларацията от А.Д.е взета в
нарушение на нормативните изисквания и не е следвало да бъде ценена от съда.
Поддържа и становището, че санкционираната деятелност покрива белезите на
„маловажен случай на административно нарушение“, поради което отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не изпраща
представител.
Ответната страна, Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Шумен, депозира писмен отговор, в който оспорва
основателността на касационната жалба. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и пледира за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Акт за установяване на
административно нарушение №27-0000861/07.08.2019г. е съставен от С.К. - главен
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Шумен, в присъствието на
юрисконсулт Д.В.-И., против „Т.“ ЕООД, представлявано от Т.Н.М., в качеството
му на работодател, за това, че при извършена на 01.08.2019г. в 11.15 часа
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект кафе - аперитив,
находящ се в гр. Каспичан, ул. „Мадарски конник“ № 46, стопанисван от „Т.“ ЕООД,
било установено, че работодателят, при осъществяване на дейността си, е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство с това, че е приел на работа в
процесния обект като „сервитьор“ непълнолетното лице А.Д.Д., ЕГН ******хххх, без
да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. В акта било посочено, че
нарушението е извършено на 01.08.2019 г. в гр. Каспичан.
От А.Д.Д. била изискана писмена
декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, от която се установява, че
същата работи като „сервитьор“ в посочения обект от месец юли 2019г. срещу
уговорено възнаграждение в размер на 15 лв. на ден, както и че към момента на
проверката няма сключен трудов договор. На 01.08.2019г. било снето и обяснение
от управителя на дружеството Т.М., който пояснил, че А.Д.е дошла на работа от 8.00
часа на 01.08.2019 г. срещу уговорено възнаграждение в размер на 15 лв. на ден.
За констатираното
нарушение бил съставен и Протокол №ПР 1925363
за извършена проверка на 01.08.2019г. в обект кафе-аперитив в гр. Каспичан,
ул. „Мадарски конник“ № 46 и на 07.08.2019 г. по документи в Дирекция „Инспекция
по труда“, гр. Шумен. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на работодателя било
дадено предписание „Да проведе и документира в книга за инструктаж съгласно
Приложение №1 начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на А.Д.Д.,
съгласно чл.12, ал.1, във вр. с чл.10, ал.2, т.1 и чл.11, ал.5 от Наредба
№РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
Във връзка с
констатираното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 от КТ, във
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, впоследствие срещу юридическото лице било издадено и
процесното наказателно постановление.
При осъществения съдебен
контрол, районният съд е достигнал до извод, че в хода на санкционната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения и че изготвеното наказателно
постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предходната инстанция, след като е съобразила приобщените писмени и гласни
доказателства и е отчела относимата правна уредба, е извела становище за безспорна
установеност на приписаното на дружеството неизпълнение на административно
задължение. Формиран е и извод за невъзможност нарушението да бъде възприето за
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 415в от КТ, поради което съдът е потвърдил
оспорения пред него санкционен акт.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на
релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите
по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и
гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.
В конкретния случай
безспорно е установено, че на датата на проверката в обекта на касатора
непълнолетната А.Д.е полагала труд като сервитьор с определено работно време и
уговорено възнаграждение. Това обстоятелство се установява както от депозираното
от последната писмено обяснение, така и от отразеното от самия управител на
санкционираното дружество, който сочи, че А.Д.му помага от един месец при
осъществяване на търговската дейност в стопанисваното от дружеството кафене,
срещу което получава и 15 лв. дневен надник. При това положение се налага
единствено възможния правен извод, че А.Д.е престирала труда си в условията на породено
трудово отношение при уговорено място на работа, възнаграждение и работно
време, което обаче не е било уредено с изискуемия трудов договор. За прецизност
следа да се отбележи, че при вземане на обяснението на работника не са
допуснати сочените от касатора нарушения – А.Д.е непълнолетна и в това си
качество е ограничено дееспособна, като нейните волеизявления имат правно
значение и пораждат последици в правния мир.
Не се споделя
твърдението на касатора, че същият не е следвало да сключи трудов договор с лицето,
тъй като не е получил съответното разрешение от Дирекция "Инспекция по
труда", гр.Шумен. Доколкото непълнолетното лице е на възраст 17 години, за
него не е налице абсолютна забрана за полагане на труд, а попада в специфичните
правила, разписани в чл. 301 от КТ. Това обаче не променя извода, че
работодателят е наел непълнолетното лице да полага труд в обекта си, без да е
оформил взаимоотношенията по престирането на труд в писмена форма.
Действително, работодателят е следвало да спази разписаната процедура в
горецитираната разпоредба, което в случая не е сторено. Това негово
неправомерно поведение е в нарушение на разпоредбите на чл. 301 и чл. 303 от КТ. Това по никакъв начин не рефлектира върху извода, че А.Д.е полагала труд
като сервитьор в кафенето на касатора, поради което и на основание чл. 62, ал.
1 от КТ е следвало между страните по трудовото правоотношение да е налице
трудов договор в писмена форма. Приложимият законов текст е обвързан с императивната
разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне
на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото
задължение в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда,
релевантни към предмета на повдигнатия административно наказателен спор, се
съдържа в чл. 62, ал. 1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва
в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно
задължава да се допускат на работа само тези лица, с които е сключен писмен
трудов договор. Фактът, че работодателят не е изпълнил специфичните изисквания,
предхождащи наемането на работа на непълнолетно лице по никакъв начин не влияе
върху съставомерността на деянието, квалифицирано като нарушение на чл. 62, ал.
1 от КТ, което, както беше посочено по-горе, е доказано по безспорен и
категоричен начин. От друга страна, твърдението на касатора, че дружеството е
санционирано неправилно за нарушаване на чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като не се е
снабдило с изискуемото разрешение от Дирекция "Инспекция по труда",
гр.Шумен е опит да се извлече благоприятна за него последица от собственото му
неправомерно поведение. В качеството си на работодател санкционираният субект е
бил длъжен както да се снабди с визираното разрешение, така и едновременно с
това да спази изискването изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ да не допуска до
работа лице, без наличие на трудов договор.
С оглед изложеното,
настоящият касационен състав намира, че административнонаказващият орган правилно
е приел, че работодателят „Т.“ ЕООД, *** е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.
1 от КТ, за което му е наложил и съответната имуществена санкция. До аналогичен
извод е достигнал и районният съд, формирайки правилен извод за неприложимост
на чл. 415в от КТ спрямо процесната деятелност.
Ето защо Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – гр.Нови пазар като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 79/12.11.2019г. постановено
по АНД № 298/2019г. по описа на Районен съд – град Нови пазар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
04.03.2020г.