Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 1273 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 427842 от 12.06.2018 г., постановено по гр. дело № 33389/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 120 с-в, са отхвърлени предявените от М.Т.Г. срещу „А.“ ООД искове
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 530 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в материални
щети от загубата на възможността на ищеца да получи трудовото си възнаграждение
за 4 дни, както и сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, неудобство и страх, вследствие на издаден поради грешка фиш за
неправилно паркиране.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца М.Т.Г., чрез адв. И.Г., в която се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалния
и материалния закон. Твърди се, че обжалваното решение е постановено при
непълнота на доказателствата, като съдът не обсъдил всички събрани по делото
доказателства – напр. представените с отговора на исковата молба документи,
установяващи на кого дружеството е отдало автомобила на 18.10.2015 г. В този
смисъл информацията, която достигнала до ОДМВР нямало как да бъде „сътворена“
от самата дирекция. Ответникът разполагал с данни на ищеца по повод друг
приключил между тях правен спор, поради което именно ответното дружество
предоставило личните данни на ищеца на дежурния, респ. актосъставителя. Ето
защо се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи
предявените искове.
Ответникът
по жалбата „А.“ ООД, чрез адв. Р.К., счита, че решението на СРС е правилно, поради
което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на направените разноски
по делото.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
Предявени
са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За
да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че не
се установило по безспорен и категоричен начин наличието на противоправно
поведение на лице, на което ответното дружество да е възложило да извърши
някаква работа. По делото се установило, че допуснатата грешка с издадения на
името на ищеца фиш за глоба била реализирана от служител на Пето РУ-МВР –
Пловдив и че се касаело за техническа грешка. От писмените документи се
установило, че именно служител при МВР – Пловдив допуснал техническата грешка
при установяване собствеността върху автомобила за неправилното паркиране, за
което била наложена процесната глоба. Не се установили по делото действия или
бездействия на служител или работник на ответното дружество, които да са довели
до посочената техническа грешка или да са допринесли по някакъв начин за
вредоносния за ищеца резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
Предявените
осъдителни искове за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени
вреди е с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като в
обстоятелствената част на исковата молба се навеждат фактически твърдения за
причиняване на имуществени и неимуществени вреди от виновното противоправно
деяние на служители на ответното дружество, изразяващо се в неправомерно
предоставяне на данни за ищеца на ОДМВР – Пловдив. Отговорността на лицата,
които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не
могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно,
за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за
причинени неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената
работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1/ деяние /действие или
бездействие/; 2/ противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение/; 3/ вреди /неблагоприятно засягане на имуществената
и/или неимуществената сфера на увредения/; 4/ причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди /вредоносният резултат
в съвкупния съпричини-телен процес между явленията в природата следва да е
закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно
поведение на делинквента/; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6/ виновното лице да е
причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.
За
реализиране на тази отговорността не е необходимо установяване на конкретната
самоличност на прекия извършител, а на факта, че същият е причинил вредите при
или по повод работа, възложена му от лицето, срещу което е насочена
претенцията.
Основният
обективен елемент от горепосочените правопораждащи фактически състави на
деликтна отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие
или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона
правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на
естествените права.
В
разглеждания случай, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от
доказателствата по делото не се установява наличието на противоправно поведение
на служител на ответното дружество при или по повод
изпълнение на служебните му задължения, вследствие на което да са причинени вреди
на ищеца. Този извод по никакъв начин не се разколебава от посочения във
въззивната жалба документ, установяващ на кое лице ответникът е предоставил
въпросния автомобил. Обстоятелството, че ответното дружество е предоставило
посочения автомобил за ползване на трето за спора лице, е неотносимо към
предмета на настоящия спор. От приложеното към отговора на исковата милба
свидетелство за регистрация на МПС е видно, че собственик на автомобила е „А.“
ООД, като ищецът по никакъв начин не е посочен като ползвател на въпросното
МПС. На следващо място, от доказателствата по делото – писмо рег. № 444-00-11241/2015
г., е видно, че Областната дирекция на МВР, гр. Пловдив – 05 РУ, е уведомила
ищеца, че относно наложената глоба е била допусната техническа грешка, поради
което е поднесла извинения на същия за създадените притеснения и неудобства. От
цитираното писмо не се установява служител на ответника да е извършил
противоправно деяние, вследствие на което да са причинени вреди на ищеца.
Напротив, от доказателствата по делото се установява, че в случая се касае за
допусната техническа грешка от служител на МВР. Това е видно и от изпратеното
от Община Пловдив писмо изх. № 15 СГ 485/12.01.2016 г. до ищеца, с което
последният е бил уведомен, че процесната глоба с фиш № ********** от 18.10.2015
г. е била отменена, на основание изпратено писмо № 444000-10843/09.12.2015 г.
от началника на 05 РУ – Пловдив, в което било описано, че била допусната
техническа грешка от полицейския служител при написване на горецитирания фиш.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че ответното дружество предоставило личните
данни на ищеца на дежурния, респ. актосъставителя, тъй като по делото не са
представени каквито и да било доказателства в тази насока.
Предвид
липсата на елемент от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
настоящата съдебна инстанция приема, че предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ето
защо, предвид съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, възззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а решението на СРС - потвърдено.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, право на разноски има
единствено въззиваемата страна, която е направила изрично искане в тази насока
и е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК за въззивната инстанция в
размер 480 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, както и писмени
доказателства за заплащане на посочената сума. При това положение и с оглед липсата
на възражение по размера от противната страна, съдът намира, че посочената сума
следва да бъде присъдена на ответника по жалбата.
С
оглед на цената на исковете и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 427842 от 12.06.2018 г., постановено по гр. дело № 33389/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 120 с-в.
ОСЪЖДА
М.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 480 лв., представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/