Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1785 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Ищецът
Н.Я.Р. излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата му претенция: повдигнато
на 24.06.2003 г. срещу него обвинение за извършване на престъпление по чл. 211,
пр. 1 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК по
сл. дело № 568/2002 г. и отново повдигнато обвинение за същото деяние по
преобразуваното в сл. дело № СП-34/2003 г. наказателно производството,
продължавало повече от 17 години и висящо понастоящем; взети с повдигането на
обвинение на мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лева и принудителна
мярка „забрана за напускане пределите на страната“; засягане от разглеждането
на делото в неразумен срок на неговите достойнство и добро име, поставянето му под
постоянен стрес, напрежение и безпокойство и влошаване на семейните му
отношения, справедливото обезщетяване на които вреди възлизало в размер на 130000
лева. Претендира тази сума, заедно със законната лихва от завеждането на делото
до окончателното му изплащане, и разноските.
Ответникът
П.НА Р.Б.в законоустановения срок е оспорил иска, възразявайки че е недопустим
поради липса на процедура по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ за наказателното производство,
приключило с постановление от 30.10.2015 г. на СРП (така и молба от 09.06.2020
г.), а евентуално - неоснователен, тъй като такова обезщетение не се следва
преди 15.12.2012 г. и е завишено съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото е безспорно между страните, а и от събраните в
настоящото исково производство писмени доказателствени средства се установява,
че наказателното производство по сл. дело № 568/2002 г. по описа на Столична
следствена служба, впоследствие преобразувано в сл. дело № СП-34/2003 г. на Столична
следствена служба (ССлС) – Специализирано икономическо отделение, е било образувано
за разследване на извършени през периода 2001 г. – 2003 г. и при условията на
продължавано престъпление деяния против собствеността.
С
постановление от 24.06.2003 г. по досъдебно
производство по сл. дело № 568/2002 г. по описа на ССлС ищецът Н.Р. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1,
т. 3, чл. 209, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, затова че в периода м. септември
2001 г. – м. март 2003 г. с цел да набави за себе си и за другиго –Ф.С.К.ЕООД и
П.И.ЕООД, имотна облага, в съучастие като извършител с К.К.Х.М.П.и други,
възбудил и поддържал заблуждение у различни лица , че дружествата посредничат
при покупко-продажба на стокови фючърси и че представените средства от такива
лица са вложени в стокови фючърси, с което е причинил имотна вреда в размер на
около 600000 лева. Към момента на привличането спрямо ищеца Н.Р. е била взета
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лева, а въз основа
на заповед от 13.10.2003 г. на началника на ДНСП и отнет издадения му паспорт,
видно от протокол от 10.11.2003 г.
Ново
привличане на ищеца Н.Р. в качественото му на обвиняем по наказателното
производство е направено с постановление от 05 май 2004 г. по сл. дело № 568/2002 г. по описа на ССлС. Привличането
е било за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209,
ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК, затова че в периода м. ноември 2001
г. – април 2003 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с други три лица, е осъществил 55 деяния, като с цел да
набави за себе си и за другиго – ФСК ЕООД и П.И.ЕООД, имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у различни лица , че дружествата посредничат при продажбата
на стокови фючърси и че представените средства от такива лица са вложени в
стокови фючърси, с което е причинил имотна вреда в размер на около 652242 лева,
като измамата била извършена от длъжностно лице в кръга на неговата длъжност, в
особено големи размери и представляваща особено тежък случай поради за засягане
на доверието във финансовата система на Република България.
Разследването
е приключило с внасянето на обвинителен акт на 12.10.2005 г. по сл. дело № 568/2002 г. по описа на ССлС, пр. пр. №
СП-22/2004 г. по описа на СРП, срещу четирима обвиняеми, като било образувано н.о.х.д
№ 11436/2005 г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав. С разпореждане от 20.03.2006 г. съдебното производство е
било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. Последните се изразявали в липсата на сигурни данни за установяването
на самоличността на обвиняемия К.К.Х.М.П., на който било повдигнато обвинение в
негово отсъствие, непосочване на длъжностното качество на всеки от обвиняемите,
в което се твърди да са извършили деянията, неяснота на въвеждането на
заблуждението и целената с нея облага, противоречие между повдигнатото
обвинение по досъдебното производство и обвинителния акт и на действията за
осъществяването на отделните форми на съучастие.
След
връщането на делото на СРП, с постановление от 02.04.2008 г. по преобразуваното в сл. дело № СП-34/2003 г. по
описа на ССлС производство, ищецът Н.Р. отново бил привлечен като обвиняем в
извършването на същото престъпление, но само като извършител в съучастие с обвиняемия
К.К.Х.М.П.. Наказателното производство спрямо другите двама обвиняеми – А.И.и Л.Д.,
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, било прекратено поради липса на извършено
от тях престъпление с постановление за частично прекратяване на наказателното
производство от 19.04.2006 г. на
прокурор при СРП.
На
30.06.2008 г. в съда бил внесен нов
обвинителен акт по обвиненията срещу ищеца Н.Р. и К.К.Х.М.П., в приложението
към който са посочени за участие по производството 73 свидетели и 3 вещи лица, като по обвинителния акт било
образувано н.о.х.д. № СлП-57/2008 г. на СРС, НО, 110-ти състав. С разпореждане
от 31.07.2008 г. съдът, на основание
чл. 249 във вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, отново е прекратил съдебното
производство по делото и върнал същото на СРП за отстраняване на допуснати в
обвинителния акт отстраними съществени процесуални нарушения, изразяващи в
неконкретизирано и неясно описание на престъпните деяния и извършеното престъпление,
противоречиво посочване на правната квалификация и нестабилен предмет на делото
поради липса на съобщаване на постановлението за частично прекратяване, неиздирване
на обвиняемия К.К.Х.М.П.и на част от пострадалите.
С
постановление от 30.10.2015 г. на
прокурор при СРС, на основание чл. 245, ал. 2 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 2 и
чл. 199, ал. 1 от НПК, така воденото наказателно производство било възобновено,
а в частта му водена срещу ищеца Н.Р. за горепосоченото престъпление –
прекратено, като е отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение
„Парична гаранция“. Постановено е също наказателното производство да продължи
да се води спрямо К.К.Х.М.П.и да се изготви и изпълни молба за правна помощ за установяване
на здравословното му състояние. Изложени са мотиви за спиране на производството
на 11.10.2013 г. поради невъзможност
на обвиняемия К.К.Х.М.П.да участва в наказателното производство поради
влошеното му здравословно състояние, необходимостта от установяване на
здравословното му състояние към момента на произнасянето с постановлението и липсата
на данни от субективна страна обвиняемият Н.Р. да е извършил престъплението, за
което обвинение. Поради обжалваемостта на постановлението в частта му за
прекратяването на наказателното производството прокурорът при СРП е разпоредил
връчване на препис от него и на 73 лица (свидетелите по производството). Видно
от писмо от 19.10.2020 г. на
прокурор при СРП (л. 74 от делото), препис от постановлението не е връчван на
ищеца Н.Р., а за изпратените такива на другите лица са върнати по
производството 46 известия за доставяне на преписи от постановлението и 26 в
цялост известия с невръчени преписи от постановлението, поради което материалите
по наказателното производство от 22 тома, 3 папки и 2 наказателни дела, видно и
отбелязване в писмо от 20.07.2020 г. на СРП (л. 54 от делото), и известията за
връчването на преписите от постановлението въз основа на определение от 04.11.2020
г. на СГС са върнати на СРП за евентуално изпълнение от прокурора по
досъдебното производство на предвидените в НПК действия.
Във
връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката Б.Р.– майка на ищеца. В показанията
си свидетелката заявява, че воденото срещу сина й наказателно производство, за
което той само им съобщил, без да споделя причините за воденето на производството
срещу него, го направил затворен, леко агресивен и апатичен, като преди него е
бил весел и общителен. Отказът му да споделя го потискал още повече, а известността
й като лекар в гр. Габрово му пречела да търси професионална помощ, поради
което именно тя с разговори и терапии се е опитвала да му помогне и да
преодолее стреса от продължаващото разследване срещу него. Съдът при преценката
им съобразно чл. 172 от ГПК цени за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като същите са непротиворечиви, възпроизвеждат лични и непосредствени
възприятия за състоянието на ищеца.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС.
Отговорността
на П.НА Р.Б.се претендира на основата на разпоредбите на чл. 22, чл. 46, ал. 1
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които разглеждането и решаването на делата в разумен
срок е прогласен за основен принцип в наказателния процес, съблюдаването на който
е вменено в тежест на държавните органи, осъществяващи функцията по ръководство
и решаване в производството, изпълнявана в досъдебната фаза на наказателното
производство от прокурора. Прокурорът
повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо
ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното
производство, включително и за провеждането на разследването по производството
в предвидените от кодекса срокове, поради което именно П.НА Р.Б.(като централизирана
и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявения
иск.
Съгласно
чл. 2б (нов, ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г.) от ЗОДОВ за вредите от забавяне на
разглеждането и решаването на делото над разумния срок отговаря държавата. В
тази законова разпоредба е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, пар.
1 от ЕКЗПЧОС и именно от влизането й в сила и занапред обезщетението за вреди
от забавени процесуални действия на правозащитните органи може да се търси само
по ЗОДОВ по арг. от чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ, а не по общия ред. Само ЗОДОВ е
приложимият закон и по висящо производство, ако производството, по което е
допуснато нарушението, е заварено
(висящо) към датата на влизане в сила на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ, бр. 98 от 11.12.2012 г.), и за допустимостта на
иска за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 от
ЕКЗПЧОС по висящо производство, какъвто е разглежданият в настоящото
производство, видно и от задължителното съгласно чл. 278, ал. 3 от ГПК за долустоящия
съд определение от 25.02.2021 г. по гр. дело № 27/2021 г. по описа на САС, не е
обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ –
арг. от разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и пар. 8 и 9 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ (обн., ДВ,
бр. 98 от 11.12.2012 г.). Следователно законодателят не предпоставя
приложимостта на ЗОДОВ от момента на образуването на производството, а от
неговата висящност към момента на регламентиране на националния компенсаторен
механизъм за разглеждане и решаване на делото над разумния срок, и началният
момент при преценката на продължителността на делото винаги започва от неговото
образуване, а не от момента на уредбата на този компенсаторен механизъм, поради
което и доводите на ответника в обратния смисъл се явяват изцяло неоснователи.
Когато
са налице предпоставките отговорността на държавата да бъде реализирана чрез
иск по чл. 2б от ЗОДОВ, тя се представлява от процесуален субституент – правозащитния
орган, възложените задължения на който не са изпълнени в разумен срок. Държавата
отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от образуването
на наказателното производство до приключването с краен акт на компетентния
правозащитния орган, като спазването или неспазването на инструктивните срокове
за извършване на отделните действия е без значение. Релевантна е общата
продължителност на производството, разумността на която се преценява като се
търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното
производство, въз основа на примерно изброените в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ
критерии, които представляват и приложимите стандарти, установени в практиката
на ЕСПЧ, като: фактическа и правна сложност на производството; поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители; поведението на
останалите участници в процеса и на компетентните органи. Съдът установява
осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е предизвикала,
доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението
претендиращото обезщетение лице, но тя отговаря за всички останали забавяния,
защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат
осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и
недобросъвестно изпълняване на задължения.
Несъмнено
ищецът Н.Р. като обвиняем за престъплението, за което е повдигнато и водено
разследването по наказателното производство, има качеството на субект на наказателното
производство, осъществяващ основна процесуална функция по защита, във връзка с
която отстоява свои лични права и законни интереси и притежава процесуални
права за активно процесуално поведение, засягащо хода на производството – арг.
от чл. 54 – 55, чл. 368 и др. от НПК. Това му качество по производството е
възникнало, респ. наказателното производство срещу него е започнало, от момента
на привличането му в качеството му на обвиняем по обвинение за извършено
престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 3, чл. 209, ал. 1 и чл.
20, ал. 2 от НК – 24.06.2003 г.
В
случая наказателното производство срещу ищеца е започнало на 24.06.2003 г. и до
предявяването на иска – 11.02.2020 г., то е висящо в досъдебната си фаза, т. е.
неговата продължителност към този момент е 16 години, 7 месеца и 17 дни. Разследването,
предвид обстоятелствата, обосноваващи инкриминираното деяние, което
представлява усложнена престъпна дейност (продължавано престъпление) и при
различни форми на съучастие, и обема на доказателствата и доказателствените
средства за тяхната установяване, включително и на пострадалите от деянието –
55 лица, значими за определяне на характера и размера на вредите, е не само с
фактическа, но и с правна сложност. Тази сложност на производството обаче не
може да обоснове продължителност на наказателното производство и при това само
в досъдебната му фаза почти две десетилетия, т. е. с продължителност, надхвърляща
с почти 2 години абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от НК за погасяване на наказателното преследване на престъплението, за което то е
образувано и се води разследването.
Такова
забавяне не може да бъде обосновано и с установяването на самоличността един от
обвиняемите и на част от пострадалите от деянието лица, респ. с необходимостта
от разясняване на правата им в наказателното производство. Описаните в приложението
на обвинителни актове списъци и справки и в постановленията и писмата на Прокуратурата
действия, включително и предвид обема на материалите на наказателното
производство, посочени в последните, сочат, че в хода на наказателното
производство са извършвани различни и значителни по обем процесуални действия.
Те обаче не са осъществявани с необходимата ритмичност, включително и при извършване
на дължимата преценка от прокурора, осъществяващ функцията по ръководство и
надзор в рамките на досъдебното производство, за необходимостта от повдигането
на обвинение с ясно описание на престъпните деяния и извършеното престъпление, отстраняването
на противоречиво посочване на правната квалификация на престъплението и осигуряване
на участието в производството на един от обвиняемите - К.К.Х.М.П., и на част от
пострадалите, която да осигури не само пълно и всестранно разследване, но и да
осигури неговото приключване в разумен срок. Липсват данни процесуалните
действия по производството в досъдебната му след връщането му от съда да са насочени
към отстраняване на всички посочени от наказателния съд процесуални нарушения.
Такива са предприети само за осигуряване на участието на другия обвиняем по
производството, обосновало и спиране на наказателното производство на основание
на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от НПК на 11.10.2013 г. – 5 години след връщането на делото от съда, но
което спиране е без значение за продължителността на наказателното
производство, тъй като макар и да не са текли срокове по време на спирането на
производството, висящността на делото е продължила, ищецът е бил наказателно
преследван и през целия период той е имал качеството на обвиняем по досъдебното
производството, в което прокурорът и разследващите органи са имали задължението
да осигурят провеждането му при спазване на принципа по чл. 22, ал. 2 от НПК,
който е основополагащ и гарантиращ разглеждането и решаването на делата в
разумен срок.
Всичко
гореизложено, преценено с липсата на данни ищецът Н.Р. като обвиняем да е препятствал
развитието на досъдебното производство и поведението на който е единствено
значимо за преценка на неговата разумна продължителност, водят до извод, че именно
неизпълнението на задълженията на Прокуратурата като орган на досъдебното производство,
осъществяващ функцията по ръководство и решаване, е станало причина за неоправданото
забавяне на висящото наказателно производство, което се характеризира с
неразумна продължителност.
Несъмнено
тази продължителност на висящото наказателно производство е повлияло неблагоприятно
върху неимуществената сфера на ищеца Н.Р.. Част от данните от събраните свидетелски
показания установяват неблагоприятните последици върху състоянието на ищеца Н.Р.,
включително и върху неговата психика, от повдигнатото срещу него обвинение, а
не като последица от неразумната продължителност на производството. Несъмнено
обаче в резултат от неоправдания дълъг срок на висящото досъдебно производство
ищецът Н.Р. е претърпял неимуществени вреди, свързани със засягане на неговото
психологично състояние от пораждането на негативни емоции като потиснатост, раздразнение
(агресивност) и усещане за несигурност за неговата съдба при така осъществяваните
от правозащитните органи функции в продължаващото досъдебно производство, в което
е невъзможно осъществимо дори и връчване на препис от постановление за
прекратяване на наказателното производство от прокурора съгласно чл. 243, ал. 4
(предишна ал. 3) от НПК. Съобразявайки тези обстоятелства и младата възраст,
при която е осъществена тази продължителност на висящото в досъдебната му фаза
наказателно производство (24 години при привличането му като обвиняем и 41
години при сезирането на съда за висящото производство), съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за причинените му неимуществени възлиза 15000
лева. Този размер на обезщетението съдът намира за съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 15000 лева, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 130000 лева – отхвърлен, като
неоснователен.
Основателността
на иска води до основателност и на акцесорната претенция, поради което
посочената сума следва да се присъди заедно със законната лихва от предявяването
на исковата молба – 11.02.2020 г.
На
основание чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 лева – платена държавна такса. По делото са
представени и доказателства за уговорено и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение
от 4130 лева, представляващо такова в минимален размер на адвокатското
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения противно на наведеното от
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което на ищеца съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ следва да се присъдят и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 476.54 лева, определени съразмерно на уважената част
на иска.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.НА Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. ********да заплати на Н.Я.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, пар. 1 от ЕКЗПЧОС сумата 15000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на висящо
наказателно производство по сл. дело № 568/2002 г. по описа на Столична следствена
служба, впоследствие преобразувано в сл. дело № СП-34/2003 г. на Столична следствена
служба – Специализирано икономическо отделение, пр. пр. № СП-22/2004 г.
по описа на СРП, за периода от привличането му в качеството на обвиняем с
постановление от 24.06.2003 г. до предявяване на исковата молба на 11.02.2020
г., заедно законната лихва върху тази сума от 11.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо и второ от ЗОДОВ сумата 486.54 лева – разноски по производството за държавна такса от
10 лева и за адвокатско възнаграждение от 476.54 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 15000
лева до пълния предявен размер от 130000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова