Решение по дело №5834/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 301

 

гр.Бургас, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 5834 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „С“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление ****, против наказателно постановление № 469066-F499990/07.10.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател не се представлява, тъй като е нередовно призовано, а делото е разгледано след като на същото е дадено ход на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН.

 Представителят на АНО - юрк. Т., моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 19.11.2019 г., а жалбата е депозирана 26.11.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и неоснователна по следните съображения:

На 13.06.2019 г. около 10:30 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят Д.И.Ж. - инспектор по приходите в ЦУ НАП, била извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – офис, находящ се в ***, стопанисван от „С“ЕООД, ЕИК: ****. При проверката било установено, че в обекта има фискално устройство (ФУ) маркa „DAYSY PERFECT – S 01 KL”, с инд. № DY 407644 и ФП № 36543416, за което ФУ нямало валиден договор за сервизно обслужване, тъй като същият бил изтекъл на 28.08.2018 г. св.Ж. проверил в информационните масиви на НАП и установил, че ФУ имало прекъсната дистанционна връзка с НАП и не подавало данни за приключени дневни финансови отчети за периода от 27.10.2018 г. до 13.06.2019 г. Впоследствие проверяващите изискали допълнителни документи и доказателства във връзка с установените от тях обстоятелства, в резултат на която проверка констатирали, че договорът за сервизно обслужване бил подновена на 20.06.2019 г., т.е. едва след осъществената от тях проверка. С оглед на тези констатации, св.Ж. приел, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, тъй като жалбоподателят, като лице по чл.3 от ЗДДС, е допуснало работа с ФУ, което нямало изградена дистанционна връзка с НАП и случаят не попадал в предвидените от закона изключения. Тези негови констатации били обективирани в АУАН №F499990/15.07.2019 г., който бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Последният разписал АУАН без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено на 16.10.2019 г. и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. В него са изложени ясно и конкретно всички обстоятелства във връзка с проверката и констатираното нарушение. АНО е посочил, че дружеството-жалбоподател не е спазило разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, съобразно която жалбоподателят, като лице по чл.3 от ЗДДС, е допуснал работа с ФУ, което нямало изградена дистанционна връзка с НАП и случаят не попадал в предвидените от закона изключения

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената заповед № ЗЦУ - ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Противно на твърденията в жалбата, както в АУАН, така и в НП е посочена датата на нарушението, както и всички необходими обстоятелства.

По делото безспорно се установи, че в стопанисван от жалбоподателя обект се е осъществявала дейност по продажба на стоки и услуги, в който е било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство маркa „DAYSY PERFECT – S 01 KL”, с инд. № DY 407644 и ФП № 36543416. За това фискално устройство не имало сключен договор за сервизна поддръжка към датата на проверката (13.06.2019г.), считано от 28.08.2018 г. Последният Z-отчет е бил от 27.10.2018 г., като след тази дата до датата на проверката е била прекъсната дистанционната връзка между ФУ и НАП и то не е подавало данни за приключили дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет.

Съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, лицата по чл. 3, ал. 1 със стационарен обект нямат право да използват ФУ без изградена дистанционна връзка с НАП. Ето защо, в случая органът по приходите правилно е квалифицирал извършеното деяние като нарушение на  чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, съобразно установеното при проверката.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН се явява неоправдано.

Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание  чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е отчетено обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което е наложена санкция в минималния предвиден от законодателя размер от 500 лева.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

По изложените по-горе съображения и с оглед липсата на доказателства, сочещи обратното, съдът счита обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 469066-F499990/07.10.2019г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. второ, вр. ал.1 от ЗДДС на „С“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление **** е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, „С“ ЕООД, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална агенция за приходите-гр.София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.