Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1273 09.11.2022
година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, III-ти административен
състав,
На единадесети
октомври две
хиляди двадесет и втора година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
при секретаря И.Л.
като разгледа докладваното от съдията Димитров
административно дело № 771 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Хитрон ЕООД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков,
ул. Янко Комитов №28, със законен представител Х.Т.Т.и процесуален представител
адв. С. БАК, против заповед № 8 - Z - 248 от 22.03.2022г. на Кмета на община Созопол, с
която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е
разпоредено на дружеството жалбоподател да премахне следния незаконен строеж: „Къмпинг
- 37 броя ваканционни бунгала, ресторант, работилница, дървен павилион, метален
фургон за рецепция, алеи с осветление, площадкови ВиК и Ел. връзки“, находящ се
в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.50.55, 81178.50.56,
81178.50.63 и 81178.50.67, м. Атия, землище на гр. Черноморец.
В
заповедта е уредено и отпращането на покана за доброволно изпълнение, като при
неизпълнение е указано да се извърши принудително премахване на незаконния
строеж от Община Созопол, за сметка на извършителя на сочения за незаконен
строеж.
В
жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована. Оспорват се
фактическите обстоятелства изложени в заповедта, като се твърди, че обектът
представлява не един строеж, а съвкупност от множество самостоятелни обекти,
които според жалбоподателя са преместваеми и не подлежат на премахване по реда
на чл. 225а, ал.1, вр. чл.225 ЗУТ, като според същата страна свързването им към
водопроводна или канализационна мрежа не променя характера им.
Искането е за отмяната на оспорения
административен акт.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа
жалбата. В подробни писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
адмнистративнопроизводствените правила, на материалния закон и при неспазване
целите на закона. Излага съображения, че в констативния протокол и заповедта
липсва конкретно описание на обекта, в частност – конструкция, начин на
закрепване, материали, брой, височина и плътност на стените. Изразява
становище, че обектът не е вцялост собственост на адресата на заповедта, като
част от обектите са разположени в имоти чужда собственост и не се ползват на
правно основание от жалбоподателя. Ангажира доказателства, вкл назначаване на
СТЕ. Претендира разноски.
Ответникът - кмет на община Созопол,
представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и
моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства за обстоятелството, че
обектите, предмет на заповедта са разположени в надлежно индивидуализирани по
идентификатор недвижими имоти. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от данните по кадастралната карта,
представените по делото договор за покупко-продажба №8-552/13.12.2013г., н.а.
№60, томII, рег.№6473, дело №215/17.05.2019г.,
н.а. №12, том29, рег.№9182/01.08.2014г. , н.а. № 187, том III, рег. № 12888, дело № 484 от
10.09.2019г. се установява, че жалбоподателят
Хитрон ЕООД е собственик на недвижим имот с идентификатор 81178.50.67, що се
отнася до имоти с идентификатори както следва: 81178.50.55, 81178.50.56,
81178.50.63 и представляващи земеделска земя , IV
категория, представляваща изоставена орна земя се установява, че същите са
собственост съответно първите два на Ситамекс гардънс ООД, а последният на
Мартен груп ЕООД.
Административното производство е
започнало служебно по повод постъпил в Община Созопол сигнал с приложения,
изходящ от командира на военно формирование 54950 - Бургас, флотилен адмирал
Велко Велков , с който същият поискал извършване на проверки за установяване на
евентуални нарушения свързани с благоустрояването на земеделските земи и
фактическата промяна на предназначението им в къмпинг. Същият е с рег. №
4950/19.08.2021г. Повод за такаотпрвения сигнал станало уведомление на ТДНС
Бургас, че къмпингът представлява потенциална заплаха за националната
сигурност, заради пряката възможност за наблюдение и контрол върху военното
формирование.
С писмо с рег. № 26-00-1037/11.06.2021г.
жалбоподателят е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е образувано
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконен
строеж, като е предоставен 7-дневен срок за становище и представяне на цялата
налична документация, свързана с устройването на констатирания намясто къмпинг.
Извън срока за отговор жалбоподателят
представил становище, с което се опитал да мотивира действията си около
реализиране на процесния къмпинг.
На 30.11.2021 г., в отсъствието на жалбоподателя,
от служители при Община Созопол бил изготвен констативен акт №55. В констативният
акт е посочено, че обектът представлява къмпинг - 37 броя ваканционни бунгала ,
ресторант работилница, дървен павилион, метален фургон за рецепция, алеи с
осветление, площадкови ВиК и Ел връзки. Не е била посочена площ на имотите
върху които е бил изграден процесния къмпинг.
Прието е, че строежът е V-та категория,
съгласно чл. 10, ал.1, т.9 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата за видовете строежи (общежития, хотели, мотели, планински хижи,
почивни домове и ваканционни бунгала с разгъната застроена площ до 1000 кв. м
включително или с капацитет до 100 места включително за посетители) и същият е
извършен без разрешение за строеж (в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ) и без
одобрени инвестиционни проекти. За собственик и извършител на строежа е
посочена Хитрон ЕООД.
Въз
основа на съставения констативен акт е била издадена оспорената заповед № 8-Z-248/22.03.2022г., с която на основание чл. 225а, ал. 1
от ЗУТ е наредено премахване на строежа след влизане в сила на заповедта.
Последната
е връчена на жалбоподателя на 15.04.2022г., който е оспорил същата в нормативноустановения
14-дневен срок, като е възразил както да е собственик на имоти с идентификатор
81178.50.55, 81178.50.56 и 81178.50.63, така и да е извършител и възложител на
констатирания строеж или да е допуснал същия в неговите имоти.
В хода на съдебното производство е
изготвена съдебно-техническа експертиза от заключението по която се установява,
че процесните обекти, наречени бунгала представляват 45 броя каравани с навес и
позиционирани 10 бр. каравани и кемпери. Караваните и навесите са установени
като организирани с общ покрив, представляващ дървена покривна конструкция с
винилово покритие, колони и греди, дървен подиум при навеса. Размери: дължина -
6,30 м. за караваната и навеса, широчина 8,70 м. в това число и 1,50 м. за
дървения подиум пред навеса; височина Н = 3,00 м., било — Н = 4,00 м. Установените
45 броя навеси по конструкция и размери са преценени като еднотипни. Разликата
е във фасадното оформление: при някои била налична дъсчена стена с Н = 1,5 м., при
други дървени рамки с монтиран винилов полиетилен или с открита стена от изток.
Установено е било след посещение намясто, че колоните на конструкцията са
поставени върху бетонови плочи на терена, стените между колоните са изградени
над греда положена на терена, а дървените подиуми на навесите са поставени
върху терена. Така изградената конструкция според вещото лице може да бъде
демонтирана, без да се измени субстанцията на земята под нея.
На следващо място, що се отнася до
разположената на територията на къмпинга едноетажна постройка с предназначение
ресторант, установено било, че същият съдържа кухненска част с трапецовидна
форма и размери 5,60м./3,20 м. и височина 2,40 м., с площ - 15,84 кв.м.; обем -
38,02 куб.м., с дървена конструкцията с греди и колони, двускатен покрив с
покритие от рогозки. Що се отнася до залата за консумация, тя е установена като
такава с шестоъгълна форма, дървена конструкция от греди, колони, стени дървена
обшивка с височина Н = 1,5 м. и покривно покритие от рогозки, с размери на
страните 3,0 м./ 3,20 м., с височина 3,0 м. и било 3,80 м., с площ - 42,0 м2 и
обем от 130,00 куб.м. Според заключението на вещото лице Конструкцията на
ресторанта е поставена на терена върху дървена греда и колони върху терена и
може да бъде демонтирана, без да се измени субстанцията на земята под нея, като
не е трайноприкрепена към самия терен.
Според констатациите на заключението, в
поземлен имот с идентификатор 81178.50.55 е монтирана едноетажна постройка с
предназначение работилница. Постройката съдържа три корпуса - лява част -
дървена конструкция с едноскатен покрив с покритие от дъсчена обшивка и размери:
дължина 12,30м., широчина 3,60м., височина - 3,0м., с площ - 44,28 кв.м и обем
от 132,84 куб.м. Според заключението средната част на работилницата
представлява дървена конструкция от колони, греди, стени и двускатен покрив с
покритие от дъски и с размери: дължина 14,30м., широчина 4,60м., с площ от
65,78м2, височина при билото 4,20м. и средна височина от 3,50м., обем на
помещението от 230,23 м3. Дясната част на работилницата представлява гараж,
състоящ се от едноскатна пристройка с дървена конструкция: колони, греди и
външна стена, същата с размери: дължина - 11,00м., широчина 3,90м., площ -
42,90м. и от обем 128,70 м3. Заключено е, че постройката е поставена върху
терена и също не е трайноприкрепена към него.
Със същото заключение е констатирано, че
павилионът за търговска дейност е разположен в поземлен имот с идентификатор
81178.50.56 в близост до входа на къмпинга и е предназначен за търговска
дейност. Павилионът е с дървена конструкция, стени от дървена обшивка, плосък
покрив, PVC дограма и размери: 3,00/5,00м. и височина Н = 2,40м.; площ -
15,00м2, обем-36,00м3. За него също е установено, че е поставен върху терена.
На входа на имот 811.78.50.56 е
констатирано наличието на метален фургон с предназначение за рецепция. Същият
според заключението е с размери 2,5м./5м., типов, поставен на терена.
Касателно хоризонталната електропреносна
мрежа е установено, че захранването с ел.енергия е чрез агрегат, монтиран в
къмпинга, с подземна ел.мрежа и ел. табла, захранващи по четири обекта, като в
секторите, в които не са били поставени каравани също са осигурени ел.табла.
Според същото заключение водоснабдяването
с питейната вода е осигурена от сондажи, намиращи се в поземлен имот
81178.50.55. Захранването до консуматорите е чрез вкопана водопроводна
инсталация, а отпадъчните води на обектите се събирали в два метални
резервоара.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените правила за нейното издаване. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината
или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на
строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ или на части от тях. В този смисъл, оспорената заповед
е постановена от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.
Заповедта
е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за
нейното издаване- наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията
на адресата, начинът и срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и
подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съдът
намира, че в заповедта, както и в констативния акт, се съдържат достатъчно
данни във връзка с индивидуализацията на обекта, по отношение на който е
постановено премахване. От друга страна още в преписката, а също и в
констативната част на заключението по назначената СТЕ се съдържат достатъчно
данни, от които да се установят характерът на изградения обект, както и
материалите с които е извършен.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. С писмо
с рег. № 26-00-1037/11.06.2021г., предхождащо издаването на констативния акт,
жалбоподателят е уведомен и за започналата процедура по реда на чл. 225а от ЗУТ. Съгласно чл.
225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения Констативен акт № 55/30.11.2021г.,
изготвен от служители в Община Созопол, се установява, че така указаният ред формално е спазен. С връчването на констативния акт е предоставена възможност
на жалбоподателя да направи своите възражения, от което право същият се е
възползвал. Въз основа на така съставения констативен акт е
постановена и оспорената заповед. Съдът намира, че констативният акт е съставен
в съответствие с административнопроизводствените правила от компетентните за
това длъжностни лица, като съставянето му в отсъствие на жалбоподателя
само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото
същият се е възползвал от възможността да изложи възраженията и аргументите си
пред съдебна инстанция по същество.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:
На първо място по настоящото дело е
наличен спор относно собствеността и извършителя на дейностите, квалифицирани
като строеж. Възражения в този смисъл са изложени още при оспорване на
съставения констативен акт, като нито длъжностните лица по изготвянето му, нито
самият орган лично са събрали каквито и да е доказателства в подкрепа на такавъзприетата
от тях позиция. Напротив от събраните в производството доказателства се
установява, че имоти с идентификатори 81178.50.55, 81178.50.56 и 81178.50.63 не
са били собствени на жалбоподателя още към момента на откриване на
административното производство. Доказателства касателно собствеността на
обектите в подкрепа на възприетата от органа теза не са били събрани и на
по-късен етап, въпреки изложените възражения в тази насока, поради което
необосновано в конкретната хипотеза относно обектите, находящи се в имоти с
идентификатори 81178.50.55, 81178.50.56 и 81178.50.63 се явява приложената в
производството презумпция, че собственикът на недвижимия имот по
приращение е собственик и на изградените
в същия незаконни строежи. Този извод обхваща всички обекти, извън находящите
се в имот 81178.50.67 - 19 броя обекта, именовани „бунгала“, които по
приращение биха могли да бъдат възприети като собствени на жалбоподателя,
доколкото същият не представя логично обяснение за разполагането им в
собствения му имот без негово съгласие.
На следващо място спорът се свежда до
установяване характера на обекта/обектите – дали същият представлява строеж или
строежи са отделните му елементи, или на последно място съответните обекти са
преместваеми по естеството си и не попадат в хипотезата на строеж изобщо.
От данните по делото се установява, че
процесният обект, именован къмпинг може да бъде предмет на инвестиционен
проект. Като такъв обаче, същият, доколкото е комплексен по естеството и
характера си, включва отделни строежи като свои елементи без самият той да
представлява строеж. В конкретния случай като такива, представляващи част от
него са посочени 37 броя ваканционни бунгала, ресторант, работилница, дървен павилион,
метален фургон за рецепция, алеи с осветление, площадкови ВиК и Ел връзки.
Спори се между страните кои от тези обекти представляват строежи по смисъла на
§5, т.38 ЗУТ.
С оглед характеристиките на всеки от
обектите, съдът приема за основателни възраженията на жалбоподателя, че къмпингът
сам по себе си не може да бъде разглеждан като общ и единен строеж и всеки
описан обект следва да бъде подложен на отделно обследване за това разполага ли
с характеристиките на преместваем обект. Съгласно нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (в приложимата редакция обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2017 г.), както и
предвид разпоредбата на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ (в приложимата му редакция в
сила от 26.11.2012 г.) преместваемите обекти се характеризират с особено предназначение,
а именно обекти предназначени за увеселителни, административни, търговски и други
обслужващи дейности.
В §5 т.80 от ДР на ЗУТ (в относимата
редакция) е уточнено, че преместваем е обект, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
От описанието на процесните, описани
като сградни обекти, както посочва и вещото лице, става ясно, че отделянето им
от повърхността може да се осъществи без да доведе до нанасяне на щети върху
обекта. От изложеното следва, че преместването на всеки от обектите именовани
бунгала е възможно без да се загуби тяхната индивидуалност, доколкото
характерно качество на преместваемите обекти е тяхното „поставяне“ или
„монтиране“ и „преместване“, а не „изграждане“.
Що се отнася до обектите –
ресторант, работилница, рецепция и
павилион за търговска дейност, на първо място посочено следва да бъде
обстоятелството, че и четирите са разположени в поземлен имот, който към
момента на постановяване на оспорената заповед не е бил собственост на
жалбоподателя, като не е доказана собственост и върху тях в лицето на същия,
доколкото приложението на принципа за приращението сочи като техен собственик,
собственика на терена, върху който са разположени. В противен случай изследвано
е следвало да бъде обстоятелството кой е автор на поставянето, респ.
строителството на посочените обекти, което не е сторено.
На следващо място, от констативната част
на заключението на вещото лице се установява това, че два от обектите –
рецепция и павилион за търговска дейност са практически компактни преместваеми
съоръжения и също не представляват строежи по предназначението и естеството си.
Що се отнася до другите два – ресторант и работилница, следва да се отбележи
това, че относно тях експертът прави идентични изводи за липсата на трайно
прикрепяне към земята, както и за наличие на възможност от повторната им
употреба с близко по вид предназначение. Става ясно също така, че поставянето
му не е изменило трайно субстанцията или начина на ползване на земята. На
последно място дори хипотетично да бъде възприето становището за характера на
тези два обекта като строеж, липсва доказателство за авторство на същите или
собственост в лицето именно на дружеството жалбоподателя за да бъде задължено
то принудително да ги премахне.
Касателно двата обекта, описани в
процесната заповед като алеи с осветление и площадкови Ел. и ВиК връзки съдът
намира, че липсват каквито и да е доказателства за това, че констатираното
електрифициране и водоснабдяване на терена представлява строеж по смисъла на §
5, т. 38 от ДР на ЗУТ като вид благоустройствено съоръжение, респ. като „мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура“. Според съдебния състав доколкото
липсва основен строеж, не може да се приеме наличието и на обслужващо
застрояване. Тези два елемента сами по себе си не отговарят в пълнота и на
нормативноустановените условия за елементи на техническата инфраструктура по
смисъла на §5, т.31 ДР на ЗУТ. Според цитираната норма последната представлява
„система от сгради, съоръжения и линейни
инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията,
електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните
съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.“.
Т.е. налице е кумулативно изискване за наличие на сгради, съоръжения и линейни
инженерни мрежи. В конкретния случай е установено наличието на съоръжения –
(ел. генератор и водоснабдителна сонда), и линейни ВиК и Ел. мрежи, но не и
сгради, които същите да обслужват, поради което категорично надделява извода, че същите не
представляват строеж от разглеждания вид.
Дори да се приеме теоретично, че се
касае за вид строеж от вида на техническа инфраструктура - алеи и мрежи, то първите
(алеите) представляват по скоро градински и парков елемент по смисъла на
чл.151, ал.1, т.12 ЗУТ и за тях не се изисква разрешение за строеж, за разлика
от частните пътища неотворени за обществено ползване и съоръженията към тях -
мостове, водостоци, подпорни стени, кръстовища и др., които представляват
строежи от четвърта категория по смисъла на наредбата на чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 30 ЮЛИ 2003 Г. ЗА НОМЕНКЛАТУРАТА НА ВИДОВЕТЕ СТРОЕЖИ, на МРРБ, докато
мрежите попадат извън компетентността на кмета на общината да ги премахне. Компетентността
на органа да постанови административен акт от типа на оспорения пряко
произхожда от вида на строежа, доколкото според нормата на чл. 225, ал.1 ЗУТ „Началникът на Дирекцията за национален
строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части
от тях.“, докато според нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ, „Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“
Съгласно разпоредбата на чл.137 ЗУТ,
ал.1 строежите се категоризират в шест категории, „в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете
при експлоатация“. Що се отнася до мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура, същите са категоризирани от законодателя в 4 вида категории
строежи според предназначението и характеристиките им. Съгласно чл.137, ал.1,
т.1, б.“б“ ЗУТ първа категория са всички „преносни
проводи (мрежи) на техническата инфраструктура и съоръженията към тях в
областта на водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването,
газоснабдяването и други дейности;“, а според т.3, б.“з“ на същата норма трета
категория са следните строежи:“приемно-предавателни
станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизирани
територии;“ Съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“ж“ ЗУТ четвърта категория са „физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии
с високо и средно застрояване;“, а според т.5, б.“д“ пета категория строежи са и „физическа инфраструктура за разполагане на
електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии
с ниско застрояване;“
От цитираните по-горе разпоредби става
ясно, че от всички мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
единствено електронните съобщителни мрежи и съоръжения могат да попадат в
категории различни от първа категория строежи. Затова премахването на процесните
(ако бъдат възприети за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура) е от
компетентността на Началника на РДНСК Бургас, а не на Кмета на Община Созопол.
За да постанови оспорената заповед,
административният орган е приел, че процесният обект представлява система от строежи
– 37 броя бунгала, ресторант, дървен павилион , метален фургон за рецепция,
алеи с осветление, площадкови ВиК и Ел връзки.
Съдът намира, че предвид
характеристиките на всеки от обектите, влючен в общия ансамбъл, неправилно
административният орган е определил като строеж. Обстоятелството, че
конструкцията е осъществена от дървен материал, както и че при изграждането
ѝ не е променена трайно субстанцията на земята, като при разглобяване би
могла същата конструкция да бъде монтирана на друго място и ползвана със същото
или подобно предназначение води до извод,
че обектът не представлява строеж. Видно от описателната част на заключението
на вещото лице, както и от приложения снимков материал дървената конструкция не
е масивна, доколкото за нейното преместване е необходимо разглобяване не с
оглед невъзможността да бъде преместена в пространството, а заради опасността
от разпадането й. От друга страна е безспорно, че се касае за обекти с
обслужващо предназначение доколкото навесът и верандата нямат самостоятелно
предназначение, а обслужват караваните, т.е. вид преместваеми обекти, съответно
над и пред които са поставени, като покривната част ги защитава, а верандата
служи за подход към същите. Ирелевантно е обстоятелството, че част от обектите
са снабдени с паянтови ограждащи стени, същите не представляват сграда по естеството
и предназначението си.
Не би могло да се възприеме и тезата за
това, че строеж представлява целият ансамбъл от обекти и елементи на
техническата инфраструктура, именован от ответния орган „къмпинг“, както
предвид обстоятелството, че подобен вид строеж липсва сред
нормативнопредвидените такива, така и поради обстоятелството, че при провеждане
на административното производство ответният орган е пропуснал да съобрази
разпоредбата на чл.10а, ал.1 и сл. ЗУЧК, според която В зона "А" и в зона "Б" извън територията на
морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти
или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически
или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и
в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без
промяна на предназначението им могат да се обособяват места за временно
разполагане на палатки, кемпери или каравани.“
Съгласно нормата на ал.2 на същата
разпоредба „Местата по ал. 1 не се
категоризират като къмпинги по смисъла на Закона за туризма. В тях се разрешава
поставянето само на обекти по чл. 153, ал. 1, т. 5 от Закона за горите –
архитектурни елементи за обслужване на отдиха и туризма без търговско
предназначение като: кътове за отдих, беседки, заслони, пейки, маси,
информационни табла, чешми, дървени огради, скари и други, които не
представляват строителство по смисъла на Закона за горите и на Закона за
устройство на територията.“
Според настоящият съдебен състав
описаните 37 броя „бунгала“, фактически
представляващи заслони, е възможно да попадат именно в тази хипотеза,
като в тежест на ответния орган е било да изследва и събере доказателства за
това дали така разположените елементи са с търговско предназначение или не, което
установяване към момента на постановяване на настоящото решение е безпредметно.
За останалите констатирани намясто
преместваеми обекти е валина по-скоро разпоредбата на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ. Съгласно
същата „Върху поземлени имоти могат да се
поставят преместваеми обекти за
административни, търговски и други
обслужващи дейности;
Поставянето е законосъобразно, когато е
издадено разрешение и въз основа на схема и проектна документация, одобрена от
главния архитект на общината.
Според §5, т.80 от ЗУТ "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж
и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно
върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой,
чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от
преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и
пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане
на строеж.
В конкретния казус спорен е характера на
обектите като преместваеми.
В тази връзка е била назначена
посочената експертиза с цел установяване на съществени за производството
обстоятелства.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК,
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му, а съгласно ал.2 установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване
на устните състезания.
Съдебният състав възприема изцяло фактическите
установявания и изводите, извършени от вещото лице. Правилно същото при
преценка наличието на всички характеристики, посочени в разпоредбата на §5,
т.80 ЗУТ, е отчело като съществен недостатък на тезата за строителния характер
на обекта - наличието на възможност за преместването му без нарушаване на
неговата функционалност. Употребата в актуалната редакция на разпоредбата на
§5, т.80 ЗУТ относима към спорния предмет на технически термини като „отделяне
от повърхността“, „преместване в пространството“, „без загуба на пространствена устойчивост на обекта“ и др.
насочва съдебния състав към извод, че техническата възможност за разглобяване и
преместване на обекта е съществена характеристика на всеки преместваем обект,
която в конкретния казус е установена като налична.
Видно от описанието на обектите в
заключението на вещото лице, процесния обект не е строеж по смисъла на §5, т.38
от ДР на ЗУТ, като не притежава характеристиките на строеж пета категория в
хипотезата на чл.10, ал.1, т.9 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата за видовете строежи (общежития, хотели, мотели, планински хижи,
почивни домове и ваканционни бунгала с разгъната застроена площ до 1000 кв. м
включително или с капацитет до 100 места включително за посетители).
Описателната част на този вид строежи ги характеризира като отделни сгради или
ансамбли от сгради с предназначение за почивка и туризъм с определен
посетителски капацитет и РЗП. Доколкото описаните обекти не са строежи и не
разполагат с РЗП, не изменят значително субстанцията на земята върху която са
разположени и могат да бъдат преместени в пространството и ползвани със същото
или подобно предназначение на друго място, се касае за ансамбъл от преместваеми
обекти, сред които няма нито един строеж.
За реализирането на процесните обекти не
се изисква одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, а в
случай, че се ползват с търговско предназначение е предвиден особен ред за
разполагането им и обособяването на територии за това без промяна на основното
им предназначение съгласно разпоредбата на чл.10а , ал.3 ЗУЧК.
Легално определение на понятието къмпинг
е дадено с разпоредбата на § 1, т. 31 от Закона за туризма и това е
"охраняван терен със съответната инфраструктура и с необходимите условия
за пребиваване на туристи със собствена или наета палатка или каравана, както и
за паркиране на автомобили и предлагане на туристически услуги. На територията
на къмпинга може да се разполагат бунгала, каравани (временно стационарно
подвижно (колесно) място за настаняване без задължително изискване за кухненски
бокс и санитарен възел), други места за настаняване, хранене и търговия.".
В този случай обаче за разлика от предвиждането по чл.10, ал.1 ЗУЧК се касае за
поземлен имот с предназначение различно от земеделското, като премахването на
обектите е в компетентността на същия орган или на Началника на ДНСК, но по
реда на чл.57а ЗУТ, като според ал.4 на тази норма „Когато собственикът на обект по ал.1, поставен в чужд имот, е
неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота. В този случай
със заповедта по ал. 3 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията
за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице
задължава собственика на имота да го премахне за своя сметка.“ Последното
уточнение е във връзка с липсата на събрани по делото доказателства относно
собствеността на обектите, предмет на настоящия спор и установената чужда
спрямо жалбоподателя собственост на три от четирите имота, върху които са
разположени тези обекти.
В обобщение следва да бъде заключено, че
установения характер на обектите на премахване, описани в оспорената заповед
като преместваеми такива е обстоятелство, което води съдебния състав до извод
за допуснато съществено процесуално нарушение, неотстранимо в настоящата фаза
на административното производство и нарушило правото на защита на
жалбоподателя. С провеждането на производство различно от относимото е нарушена
и материалната норма на чл.57а ЗУТ, която се явява единствено основание за
премахване на незаконнопоставените преместваеми обекти. Направените изводи
обосновават необходимостта от отмяна на оспорения административен акт поради
неговата материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Обстоятелството, че обектите на
премахване не представляват строежи по смисъла на §5, т.38 ЗУТ освобождава
съдебния състав и от задължението за изследване на тяхната търпимост, включае
момента на поставянето им намясто.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспорената Заповед № 8-Z- 248 от 22.03.2022г. на кмета на Община
Созопол е незаконосъобразен административен акт и отхвърля
жалбата срещу нея.
При този
изход от спора, право на разноски има жалбоподателят съобразно представения по
делото списък на разноските.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Хитрон ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, ул. Янко Комитов
№28, със законен представител Х.Т.Т.Заповед № 8 - Z - 248 от 22.03.2022г. на
Кмета на Община Созопол, с която на основание
чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено на
дружеството жалбоподател да премахне следния незаконен строеж: „Къмпинг - 37
броя ваканционни бунгала, ресторант, работилница, дървен павилион, метален
фургон за рецепция, алеи с осветление, площадкови ВиК и Ел. връзки“, находящ се
в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.50.55, 81178.50.56,
81178.50.63 и 81178.50.67, м. Атия, землище на гр. Черноморец.
ОСЪЖДА Община
Созопол да заплати на Хитрон ЕООД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков,
ул. Янко Комитов №28, със законен представител Х.Т.Т.сторените по делото
разноски в размер на 1550,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: