Р Е
Ш Е Н
И Е
***, 16. 11. 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на тридесет и първи октомври
през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Р. Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9810
по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.Т.Н. ***, в която се
твърди, че на 07. 04. 1997 год. въз основа на предварителен договор за
продажба, сключен с лицето В.Ц., ищецът е придобил владението върху следния
недвижим имот: таванско ***, със застроена площ от 16, 30 кв. м., при съседи:
север- ***, запад- коридор, юг- ***, изток- ***, находящо се в ***, *** **, в
сградата на бившата ***. Твърди се, че описаното по- горе таванско помещение е
било прилежащо към *** в същата сграда. Твърди се, че през 2006 година този
апартамент е бил закупен от ответниците Р.Ц.Л. и К.Ц.П., и двете от ***. Твърди
се, че и след това и до настоящия момент ищецът е продължил да владее
закупеното от него по силата на предварителния договор таванско помещение.
Твърди се, че ищецът е собственик на ***, находящ се в същата сграда и същия
вход, поради което процесното таванско помещение може да бъде придадено като
част от неговия апартамент, още повече, че ответниците имат друго складово
помещение- избено ***. В заключение ищецът моли съда да признае за установено
по отношение на двамата ответници, че е придобил по давност собствеността върху
описаното по- горе таванско ***. Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответниците Р.Ц.Л. и К.Ц. ***, и третото лице В.Т.В. от
с. гр. ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че ищецът И.Т.Н. е собственик на ***,
находящ се в ***, *** **, ведно с прилежащите към апартамента избено помещение **
от 8, 30 кв. м. и таванско *** от 27, 40 кв. м. Безспорно е също така, че
ответниците Р.Ц.Л. и К.Ц.П. са собственици на ***, находящ се в ***, *** **,
ведно с прилежащите към апартамента избено *** от 7, 10 кв. м. и таванско ***
от 16, 30 кв. м.
Спорен между страните е въпросът придобил ли е ищецът по
силата на давностно владение правото на собственост върху процесното таванско ***
от 16, 30 кв. м.
Съдът съобрази следните обстоятелства във връзка с
отговора на този въпрос:
Поначало таванското помещение няма самостоятелен статут и
е прилежаща част към определен жилищен, търговски или други обект, поради което
е изключено от гражданския оборот. В съдебната практика обаче /срв. решение №
1266- 95- IV г. о., решение № 1368- 2008- IV г. о., решение № 394- 2010- II г. о., решение № 81- 2014- I г. о. и др./ е възприето становището,
че не съществува забрана да се придобие такова помещение по давност стига
владелецът да има друг обект в сградата- апартамент и помещението да не е
единственото складово помещение на друг самостоятелен обект. Както се посочи и
по- горе, ищецът е собственик на апартамент в сградата, в която се намира
процесното таванско помещение, а ответниците освен с последното разполагат и с
друго складово помещение /избено ***/, поради което е допустимо позоваването в
исковата молба на изтекла давност. За осъществяване на този оригинерен
придобивен способ е необходимо наличието на два елемента: упражняване на
фактическа власт върху вещта през определен период от време /обективен елемент/
и намерение за нейното своене /субективен елемент/. В тази насока са и
подробните и аргументирани разяснения, дадени в тълкувателно решение № 1 от 06.
08. 2012 год., ОСГК, и тълкувателно решение ** от 17. 12. 2012 год., ОСГК.
Настоящият случай не е такъв. На първо място следва да бъде отбелязано, че в
исковата си молба ищецът твърди, че е придобил владението върху процесното
таванско помещение въз основа на сключен предварителен договор за покупкопродажба
от 07. 04. 1997 год., който е приложен по делото. За установяване
автентичността на подписа, положен в горния договор от името на В.Г.Ц. като
продавач, в хода на съдебното дирене е назначена съдебно- графическа
експертиза. Заключението на същата е категорично: подписът за продавач в
процесния предварителен договор не е положен от лицето В.Г.Ц.. Последното е
разпитано като свидетел в проведеното съдебно заседание на 11. 05. 2017 год. и
в показанията си същото твърди, че никога не подписвало предварителен договор с
ищеца, нито му е предавало владението върху процесното таванско помещение.
Свидетелят Ц. твърди, че след закупуването на апартамента през 1995 год.
прилежащото таванско помещение е било ползвано от него, като през определен
период от време на тавана е живял негов приятел с жена си. Свидетелят твърди
също така, че при продажбата на апартамента на новия собственик В.В. й е предал
и процесното таванско помещение. Горните показания кореспондират с обясненията
на третото лице В.В., според които последната до завеждането на делото не е
виждала ищеца. Така събраните гласни доказателства влизат в явно противоречие с
показанията на свидетеля Ф.Л., който твърди, че ищецът владее таванското
помещение от 1996- 1997 год. Този свидетел, както и останалите свидетели
посочени от ищеца- А.П.и Ц.П.- установяват, че през определени периоди
процесният таван е бил ползван от ищеца: за гледане на болния му баща, а
свидетелят П.и като наемател /за 4- 5 месеца/. Звучат обаче неубедително
показанията на тримата свидетели, че преди „две- три години“ всичките са
посетили ищеца и са влизали в процесното помещение без някакъв конкретен повод
или причина, още повече като се има предвид, че повечето от свидетелите не са в
роднински или близки отношения с ищеца и не са поддържали контакти с него.
Очевидно е, че с така депозираните свидетелски показания се цели доказване на
владение през различни времена с оглед приложение на презумпцията по чл. 83 от
ЗС. Тезата за установено от ищеца продължително, непрекъснато и несмущавано
владение върху имота обаче се опровергава от част от останалия събран по делото
доказателствен материал. Тук е мястото да се отбележи приложеното по делото постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 11. 05. 2011 год. по преписка вх. № В- 2138/
2011 год. по описа на Районна прокуратура ***. От съдържанието на същото е
видно, че при извършена от прокуратурата проверка за наличие на престъпление по
чл. 323 ал. 1 от НК е установено, че самонастанилото се в таванско *** на *** **
в *** лице И.Т.Н. е взело вещите си от помещението и е освободило същото, с
което отношенията му със собственика на помещението Р.Ц.Л. са били уредени.
Отразените в прокурорското постановление обстоятелства се потвърждават и от
показанията на разпитания свидетел М.Е.. Същият твърди, че на процесния таван
се е била настанила жена, която след жалба от страна на ответницата Р.Л. до
полицията и прокуратурата е била отстранена от имота. Свидетелят установява, че
след изваждането на жената е посещавал таванското помещение и заедно с
ответниците са имали намерение да го боядисат и освежат. Анализът на така събраните писмени и гласни
доказателства води до извода, че ищецът не е отблъснал владението на
ответниците и не е установил свое необезпокоявано владение върху процесния
имот, а напротив- действителните собственици на имота са предприели активни
действия в защита на своето вещно право, което в крайна сметка е довело до
прекратяване на самоуправното поведение и до възстановяване на предишното
фактическо положение, в съответствие с правното такова.
В заключение може да се обобщи, че не е бил осъществен от
обективна и субективна страна съставът на чл. 79 ал. 1 от ЗС, поради което
ищецът не е придобил чрез давностно владение правото на собственост върху
процесния имот. Оттук предявеният положителен установителен иск по чл. 124 ал.
1 от ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли. При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на всеки от ответниците направените деловодни разноски в размер на 880
лв.
По
така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Т.Н. ***, ЕГН **********,
против Р.Ц.Л. ***, ЕГН **********, и К.Ц. ***, ЕГН **********, иск по чл. 124
ал. 1 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е придобил по давност правото на собственост върху
следния недвижим имот: таванско ***, със застроена площ от 16, 30 кв. м., при
съседи: север- ***, запад- коридор, юг- ***, изток- ***, находящо се в ***, ***
**, в сградата на бившата ***.
ОСЪЖДА И.Т.Н. ***, ЕГН **********,
да заплати на Р.Ц.Л. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
размер на 880 лв.
ОСЪЖДА И.Т.Н. ***, ЕГН **********,
да заплати на К.Ц.П. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
размер на 880 лв.
Настоящото
решение е постановено при участието като трето лице на В.Т.В. ***, ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: