РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Бургас, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно
гражданско дело № 20242100501782 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А1 България“ ЕАД против Решение
№ 2004/02.10.2024 г., постановено по гр.д. № 308/2024 г. по описа на БPC, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждане на „ТИ
БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД да му заплати сумата от 7 292,00 лв. - неустойка за
неизпълнение, дължима по договор М6536007, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 441,67 лв. - мораторна лихва
върху вземането за неустойка, дължима за периода 12.08.2021 г. – 31.08.2022 г.
Претендират се направените разноски в двете инстанции, както и разноските в
заповедното производство. Въззивникът счита, че решението на БРС е
неправилно и необосновано в обжалваната му част, тъй като съдът
неправилно е приел, че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Сочи се, че съдът е решил въпроса за нищожността на
неустойката в противоречие с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д.
№ 1/2009 г., както и в противоречие с Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г.
по дело С-295/2017 г. Твърди се, че процесната неустойка има основно
1
обезпечителна и обезщетителна функция, а санкционната функция е дори
изключена или поне оставена на заден план, още повече, че е налице
възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на
неизпълнението като изпълнява точно и добросъвестно своите задължения.
Според въззивника, в случая следва да се държи сметка и за качеството на
абоната, който е търговец и като такъв следва да води своите дела при
полагане на завишена грижа, а именно тази на добрия търговец и да преценява
рисковете от сключваните от него сделки. Моли се решението на БРС да бъде
отменено в обжалваната му част и вместо него въззивният съд да постанови
решение, с което да осъди „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД да заплати на
въззивното дружество горепосочените суми. В съдебно заседание не се явява
представител на въззивника, но с писмена молба е заявено поддържане на
въззивната жалба, не са ангажирани нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо
право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради
което същата е допустима.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество „ТИ
БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, като същото не е подало отговор и не е изразило
становище по жалбата. В съдебно заседание не се явява представител на
въззиваемия, редовно призован, не са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред РС–Бургас е образувано по предявена от „А1
България“ ЕАД против „ТИ БИ ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и допълнително уточнена
искова молба, с която са предявени установителен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на суми, присъдени със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5665/2022 г. на БРС, както и осъдителен
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца неустойка в размер на
7 292,00 лв., дължима за неизпълнение на договор М6536007, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 441,67 лв.,
дължима върху вземането за неустойка за периода 12.08.2021 г. – 31.08.2022 г.
Твърди се, че на 27.05.2020 г. между страните е бил сключен договор за
използване на електронни съобщителни услуги *********, партида
*********, ID на договор М6536007, като за всяка отделна мобилна услуга
или пакет от услуги са сключвани отделни приложения, представляващи
неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните
тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Твърди се
също така, че през годините договорът е бил подновяван за нови срокове и са
били добавяни и променяни услуги и тарифни планове, както и че към този
договор на 25.08.2020 г. ответникът е закупил на изплащане устройство
2
Handset Sam Galaxy А71 DS Black+PB за сумата от 791,52 лв. с първоначална
вноска 32,98 лв. и 23 месечни вноски по 32,98 лв. Заявено е, че ответното
дружество не е погасило в срок свои задължения по договора за електронни
услуги в общ размер от 2 819,88 лв. по фактури, издадени в периода
09.07.2021 г. – 10.01.2022 г., поради което договорът е бил прекратен
едностранно от ищеца, считано от 25.01.2022 г. на осн. т. 54.12 от общите
условия към него, като не е платило и 13 месечни вноски по договора за
закупуване на устройство на изплащане в общ размер от 428,74 лв. Поради
това се твърди, че ответникът дължи на ищеца неустойка в общ размер от
7 292 лв. както и претендираните лихви. Ангажирани са доказателства.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, не е
изразило становище по исковете, не е ангажирало доказателства.
С решението си първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 422 от
ГПК (в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила), както и е
отхвърлил осъдителните искове за неустойка и мораторна лихва върху нея
като неоснователни. В мотивите си съдът е посочил, че в случая клаузата за
неустойка противоречи на принципа на справедливостта, тъй като същата се
дължи при прекратяване на договора по вина на абоната, в който случай
мобилният оператор ще бъде освободен от задълженията си по договора, но
въпреки това може да претендира заплащане на стандартните месечни
абонаменти до края на срока на договора и по този начин ще се стигне до
неоснователното му необогатяване. Това според съда води до извода, че
единствената цел, за която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите
й функции, поради която тя е нищожна, поради противоречието й с добрите
нрави.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК
Бургаският окръжен съд установи, че решението на БРС е валидно и
допустимо в обжалваната му част.
След преценка на събраните по делото доказателства Бургаският
окръжен съд намира, че в обжалваната му част постановеното от РС-Бургас
решение е правилно и законосъобразно. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от
фактическа страна, като споделя и изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В
допълнение, както и по наведените във въззивната жалба оплаквания
въззивният съд намира следното:
В случая ищецът и ответникът са уговорили, че процесната неустойка се
дължи при предсрочно едностранно прекратяване на договора им от страна на
оператора в случай на допусната от абоната забава на плащането на дължими
суми за предоставените му услуги, продължило повече от 124 дни, като
размерът на неустойката се формира от сбора на всички стандартни месечни
абонаментни такси (без отстъпка), дължими до изтичане на първоначалния
3
срок на договора. Въззивният съд счита, както е приел и
първоинстанционният съд, че така уговорена, неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и би
довела до неоснователно обогатяване на оператора за сметка на абоната, тъй
като при условията на вече прекратен договор между тях операторът ще
получи имуществена облага, надхвърляща сумата, която той би получил при
редовно изпълнение на договора за целия му срок (стандартните месечни
абонаментни такси без договорените отстъпки), без обаче да е налице никаква
престация от негова страна. Този резултат според съда противоречи на
добрите нрави, поради което се налага изводът, че на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
уговорената между страните клауза за заплащане на неустойка в
горепосочения размер е нищожна, като е без значение, че абонатът в случая е
търговско дружество, а не физическо лице.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че решението на районния
съд противоречи на Тълкувателно решение № 1/2009 на ОСТК на ВКС. В това
решение действително са изброени критерии, служещи за преценка дали
клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, но това
изброяване е примерно, а не изчерпателно, като изрично е посочено, че могат
да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай, както е сторено в настоящия случай.
Неоснователно е и позоваването на въззивника на Решение от
22.11.2018 г. по дело С-295/17 г. на СЕС. Въззивният съд намира, че това
решение е неотносимо към настоящия спор, тъй като не разглежда въпроси
относно действителността на неустойка, а се отнася до облагане на
обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на чл. 2, пар. 1, б. „В“ от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
данъка върху добавената стойност, съответно касае случаите, в които
неустойката е действителна и е породила своите правни последици.
С оглед на горното въззивният съд намира, че решението на БРС е
правилно и законосъобразно в обжалваната му част, поради което следва да
бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не
следва да се присъждат разноски за настоящото производство, а въззиваемото
дружество не е претендирало такива.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2004/02.10.2024 г., постановено по гр.д.
№ 308/2024 г. по описа на PC-Бургас, в частта, е отхвърлен предявеният от
„А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* иск за осъждане на „ТИ БИ
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* да му заплати сумата от 7 292,00 лв. -
неустойка за неизпълнение на договор М6536007, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 441,67 лв. - мораторна лихва
върху вземането за неустойка, дължима за периода 12.08.2021 г. – 31.08.2022 г.,
за които заповедният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение.
В останалата му част Решение № 2004/02.10.2024 г. по гр.д. № 308/2024
г. по описа на PC-Бургас не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5