РЕШЕНИЕ
№…….
гр.Перник, 23.02.2021
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд - гражданска колегия, Х-ти състав в публичното
заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав
Районен съдия: К. НЕНКОВА
при секретаря: Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3776 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Образувано е по искова молба на частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/ Ш.Ш.Д., с рег. № 796, код по БУЛСТАТ: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. А.Т., срещу „НД Мениджмънт“ ООД, с
ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 162 лева,
представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл. 79, ал. 3 от
Закона за ЧСИ /ЗЧСИ/, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане
на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК срещу „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК ********* е образувано чгд № ****, 11 състав, по описа на
Районен съд Перник. В рамките на предвидения от законодателя 14 (четиринадесет)
дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание чл. 415 във
вр. с чл. 422, ищецът предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
По силата на изпълнителен лист и заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по гр.д. № 805/2015, по описа на Районен съд Търговище и депозираната
от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Ю.Д.Й.,
ЕГН ********** в кантората на ЧСИ Ш.Д. е образувано изпълнително дело № **************.
С молбата за образуване на изпълнителното дело,
взискателят, чрез своя процесуален представител се сочи, че е възложил на
съдебния изпълнителния всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. В хода на изпълнителното
производство за удовлетворяване вземането на взискателя и в изпълнение на
молби, депозирани от същия са били предприети множество действия по извършване
на справка относно имущественото състояние на длъжника, в това число и справки
в НАП за регистрирани трудови договори, справки в БНБ за открити банкови сметки
и т.н. Предприети са били и действия по налагане на запори, както и изпращане
на съобщения, уведомления и пр., действия по изготвяне на копие от изпълнително
дело, както и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ. За извършените
действия ЧСИ Ш.Д. е издал Сметка по чл.
79 ЗЧСИ № ***** от дата 23.03.2020г., Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от дата
23.03.2020г. и фактура № ***** от дата 23.03.2020г. за дължими такси и разноски
по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 31 от ТТРЗЧСИ. Книжата са редовно връчени,
съгласно чл. 50 ГПК на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД.
Сметките по чл.79 ЗЧСИ са актове, с които ЧСИ се е
произнесъл по задължения на ответника за такси и разноски по изпълнението, като
сметките са връчени на ответника.
Въпросът за разноските в изпълнителното производство
се сочи, че е уреден в Част Първа, Глава осма, Раздел II, чл.71-84 от ГПК. Като
норми от общата част на процесуалния закон тези правила на общо основание са
приложими и за изпълнителното производство.
На осн. чл.78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират
за извършване на изпълнителни действия, както и за извършване на други
действия.
Съгласно ТТРЗЧСИ т. 34 таксите и разноските по
изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника.
В чл. 78, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е предвидено, че
таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и на други
действия, като разноските се определят с Тарифа.
Поради гореизложеното, съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал.3 ЗЧСИ, ЧСИ Ш.Д., рег. № 796 е предявявил вземането
си по реда на чл. 410 от ГПК. С оглед на изложеното до момента и на основание
на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищецът
моли съдът да постанови Решение,
с което да признае за установено по отношение на ответника „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Перник, ул. „Рашо
Димитров“, бл. 80, вх. В, ет. 6 ап. 71, представлявано от Лъвчо Данаилов
Данаилов, ЕГН **********, че към същия съществува изискуемо вземане на ищеца
ЧСИ Ш.Ш.Д., рег. № 796, Булстат ********** в размер на 162 лева (сто шестдесет и два лева), представляваща вземане съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал.З ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно
заплащане на дължимата сума. Претендират се разноски по делото.
1.
С
исковата молба са представени: Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от дата
23.03.2020г., Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от дата 23.03.2020г. и фактура № *****
от дата 23.03.2020г. за дължими такси и разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т.
31 от ТТРЗЧСИ (Моля, да имате в предид, че същите са представени и приложени в
оригинал към заявлението по чл. 410 от ГПК).
Уведомление
с изх. № 05974/27.03.2020г., ведно с обратна разписка Иска се извършване на
съдебно счетоводна експертиза със следния въпрос: Платена ли е в полза на ЧСИ Ш.Д.
претендирана в настоящата искова молба сума в размер на 162 лева (сто шестдесет
и два лева), дължима по Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от дата 23.03.2020г.,
Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от дата 23.03.2020г. и фактура № ***** от дата
23.03.2020г. за дължими такси и разноски по т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 и т. 31 от
ТТРЗЧСИ към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК?
Било е изискано
чгд № ****, 11 състав, по описа на Районен съд Перник, срещу длъжника-ответник,
като доказателство по делото, с оглед установяване спазването на срока по чл.
415 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на
ответника е депозиран писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват като недопустими, евентуално по основание
и размер. По отношение на недопустимостта се твърди, че „НД Мениджмънт“ ООД не било надлежен ответник,
доколкото вземанията по изп.д. № ************** по описа на ЧСИ Д. били цедирани на трето лице с договор за продажба и
прехвърляне на вземания.
По отношение на основателността се твърди на
първо място, че от представените към исковата молба писмени доказателства не се
установявало точно за какви действия в хода на изпълнителното производство се
претендира процесното вземане. Тези действия според ответника не били
индивидуализирани по вид, цена /за един брой/, количество нито дори дата на
извършване. В тази връзка ответникът счита, че не може да прецени какви
действия са фактурирани като извършени нито дали същите действително са
осъществени и дали осъществяването им е било необходимо и целесъобразно. По
тези съображения и счита, че изготвените два броя сметки са едновременно неясни
и не съответстват на представената фактура.
На следващо място се твърди, че действия в хода
на принудителното изпълнение се налагат само по искане на взискателя като
същият следва първо да заплати съответната такса, и едва след това ЧСИ да
извърши самото действие. Такова действие можело да се извърши без заплатена
авансово такса само ако е с неотложен характер т.е. има обезпечителна функция.
Посочва се обаче, че не може да се установи по делото някое от посочените като
извършени от ищеца действия да имат такъв неотложен характер, доколкото се
касаело основно за справки. В тази връзка е цитирана и съдебна практика.
Посочва се, че принципно ЧСИ можел да събере таксите за такива действия и в
последствие, но направо от длъжника. По тези съображения се прави извод, че ЧСИ
произволно е извършвал действия с намерението да получи плащане за тях направо
от длъжника.
Сочи се, че ищецът претендира изискуемост на вземане,
основано на незаплатени такси от взискателя в изпълнително производство,
съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ. ЧСИ Ш.Д. начислява като дължими
таксите по принудителното изпълнение на „НД Мениджмънт" ООД в качеството
му на взискател, за което издава 2 броя сметки с №№ *****, ***** и фактура № *****
с дати от 23.03.2020г. В посочените сметки и фактура като основание са изписани
единствено точки от Тарифата за таксите към ЗЧСИ /"т.3,4,5,8 - такси и
разноски по изпълнително производство", както и „т. 31", без посочено
количество, описание и единична цена/, без същите да са
индивидуализирани, което
затруднява защитата, относно това реално извършени ли са
разноски и какъв е видът им. Единственото представено доказателство в исковата
молба е издадената фактура. Ищецът не представя доказателства за реално
извършената услуга, която е фактурирал. При справка в ТТЗЧСИ се установява,
следното описание на посочените във фактурата ***** точки от тарифата, а
именно:
т. 3 - За извършване на всяка справка за
длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв.
т.4 - За изпращане по пощата на призовка,
препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв.
т.5 - За изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по
чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв.
т.8 - За изготвяне на копие от
изпълнително дело се събира такса
10 лв.
В графа количество е посочено 1 бр.,
следователно стойността на фактурата без ДДС следва да е 45 лв., а не както е
посочено 110 лв. или 132 лв с ДДС.
Ищецът претендира сума в размер на 286
лева с ДДС, но представя фактура с размер 110 лв. или 132 лв с ДДС, за
горницата е представено единствено доказателство Сметка № ***** от
23.03.2020г., което не е основание за дължимост.
Описва се, че в НАРЕДБА № 4 от 6 февруари
2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители урежда начина на
издаване на сметка и посочва образец, в който след начисляване на дължима сума,
във връзка с извършено изпълнително действие, се посочва детайлно: действието,
основанието, материалния интерес, пропорционалната такса, обикновената такса и допълнителните разноски. Сметката
съдържа необходимата за първичен счетоводен документ информация, съгласно
изискванията на чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството. Тази сметка се
изготвя преди самото събиране на съответните такси при извършено действие и в
нея се записват и индивидуализират подробно сумите и основанието им. Отбелязва се и начинът на плащане на сумите, което в
настоящия случай не било е направено.
Липсвало и отбелязване в самата сметка, че не са заплатени сумите от
взискателя.
Излагат се подробни доводи, че възлагането на
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ не означавало съдебният изпълнител да предприема
каквито действия желае, а означавало, че същият следва да предприема само
действия, които да водят до събиране на вземането, предмет на принудителното
изпълнение.
На следващо място, се посочва и че издадената от ЧСИ фактура не била
законосъобразна. В тази връзка се посочва, че след полученото на 08.04.2020г.
уведомление за дължмост на разноски по изпълнителното производство по фактура с
дата 23.03.2020г., взискателят „НД Менижмънт" ООД изпраща на ЧСИ Ш.Д.
Уведомление с входящ номер на ЧСИ от 06.04.2020г., с което възразява, че издадената фактура не е дължима към настоящия момент от него
като взискател. В същото ЧСИ е уведомен за сключен Договор за
продажба на вземанията от 05.03.2020г., с който "НД Мениджмънт" ООД прехвърля
вземанията си по образуваните под опис на ЧСИ Д. дела, които посочва и по
номера. Предвид извънредното положение в Р. България, обявено със Заповед №
РД-01-122/11.03.2020г. и Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването, ЧСИ е уведомен, че всички документи във връзка с
гореизложеното ще бъдат предоставени своевременно след отмяната му. След
вдигане на извънредното положение в Р.България, „НД Мениджмънт" ООД
изпраща на ЧСИ всички документи във връзка с извършената цесия и го уведомява
още веднъж, че същият не е вече взискател по висящото изпълнително производство
и таксите се дължат от новия взискател-цесионера „Севар Бизнес Груп" ЕООД.
Своевременно изп.дело е прекратено от ЧСИ и изпратено за продължаване на
изпълнителните действия при друг съдебен изпълнител, без взискателя да е
уведомен за това. Съгласно гореизложеното, няма
потвърждаване и извършване на действия по приемането на издадените 2 бр. сметки
и фактура, същите не са приети изрично като дължими от предишния взискател в
изпълнителното производство чрез изпратено уведомление до ЧСИ. Сочи се, че сама по себе си
фактурата не е основание за плащане на цената на услугата
Поддържа се, че ответното дружество не е
осчетоводило процесната фактура, не я е включило в дневника си покупко-продажби по ДДС и не е ползвало
данъчен кредит за сумата, поради което и няма признанеие на дълга.
Допълва се, че ответникът многократно е правил
опити да уточни с ЧСИ Д. стойността и вида на извършените действия в
изпълнителното производство, но опитите са останали неуспешни. Поддържа се и че
издадената фактура сама по себе си не била основание за плащане на цената, като
отново е цитирана съдебна практика. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени. Претендират се
разноски. Иска се извършване на съдебно-счетоводна експертиза със следните
въпроси: Двете процесии сметки
и издадената фактура дали са осчетоводени в счетоводството на ищеца ЧСИ Ш.Д.,
през месеците на издаването им, включена ли е фактурата в ДДС дневниците и
ползван ли е данъчен кредит за същата?Двете процесии сметки и издадената фактура
дали са отразени в дневниците за покупки по чл.124 от ЗДДС на ответника НД
Мениджмънт ООД, като услуги с право на данъчен кредит, както и в справката
декларация по чл.125 от ЗДДС през данъчния период, а именно за месец 03 до
месец 07.2020г.?
С отговора са представени: уведомление за
извършена цесия и молба към него, договор за продажба на вземания и приложение
към него.
Доколкото
ответникът не оспорва, че по негова молба е било образувано изп.д. **************
по описа на ЧСИ Д. като на последния са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ,
нито че е получил сметка № ***** от дата 23.03.2020г. и фактура № ***** от дата
23.03.2020 г. тези обстоятелства следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи
се от доказване.
Съдът е допуснал и изслушал СИЕ по делото. В проведеното по делото съдебно заседание, съдът е докладвал постъпила по делото молба-становище, с рег. №264479 от 22.10.2020 г.от адв. А.Т., с която представят и молят съда да приеме депозит за изготвяне на експертизата в размер на 90 лв., ведно с приложено платежно нареждане.
МОЛБА-СТАНОВИЩЕ с рег. № 265350 от 30.10.2020 г. от ЧСИ Ш.Д.,
чрез адв. А.Т., упълномощен представител, депозирана преди съдебното заседание
насрочено за 04.11.2020 г., впоследствие пренасрочено за днес, в която се сочи,
че не възразяват да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, нямат възражения
по доклада. Сочи се, че нямат въпроси към вещото лице и молят да се приеме
представеното заключение. Поддържат изцяло изложените твърдения в депозираната
искова молба и излагат становище. Молят за постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната в
исковата молба сума. Молят и присъждане на разноски, за което представят списък
по чл.80 от ГПК. Към молбата са приложени и удостоверение по изп.дело 964/2015
г. и два броя молби.
За ответника „НД Мениджмънт“ ООД се е явила адв. К.Т., с пълномощно по
делото, която по същество поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ е приел по
делото и постъпило и заключение на
съдебно-счетоводна експертиза с рег. № 264863/27.10.2020 г., изготвено от
вещото лице П..
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съдът намира, че така предявеният иск за вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№ **** г. на ПРС е допустим и следва да се произнесе по същество.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника, че не е надлежна страна в процеса,
тъй като вземанията и задълженията по изпълнителното производство са цедирани с
Договор за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г. Ищецът твърди,
че е бил уведомен за процесната цесия на 01.06.2020г. след образуване на
заповедното производство на 14.04.2020г., а ответникът не е представил
доказателства, опровергаващи това твърдение на ищеца.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 288 от 28.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 134/2019 г., IV г. о., ГК, при заместването в дълг по реда на чл. 102, ал. 1 ЗЗД във всички случаи е необходимо съгласието на кредитора, но дали ще има съгласие от поемателя на дълга и от предишния длъжник, зависи от начина на прехвърляне на дълга. В случаите, когато дългът се прехвърля по силата на прехвърлителна сделка, сключена между предишния длъжник и новия длъжник, съгласие следва да изразят и трите страни – старият и новият длъжник в качеството си на страни по прехвърлителната сделка и кредиторът на основание чл. 102, ал. 1 ЗЗД, според който прехвърлянето на дълга не може да има действие за него без изричното съгласие. Когато дългът се прехвърля чрез договор за заместване в дълг между новия длъжник и кредитора, съгласие следва да изразят само новият длъжник и кредитора. В този случай, ако предишният длъжник не е инициирал заместването в дълг, неговото съгласие не е необходимо. Заместването в дълг се различава от встъпването по това, че длъжникът се освобождава от задължението. Затова то може да се осъществи само с изричното съгласие на кредитора, което прави невъзможно едностранното отстъпване на новия длъжник от задължението.
Предвид гореизложената практика съдът намира, че Договор за прехвърляне на вземания и задължения от 05.03.2020г. няма действие за ищеца в частта, с която се прехвърлят задължения. Ищецът, който се явява кредитор за вземанията за такси и разноски по изпълнителното производство, не е дал съгласието си за заместването в дълг на ответника от трето лице –„Севар Бизнес груп“ЕООД. Едностранното прехвърляне от ответника на задълженията му към ищеца е невъзможно предвид разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД и не обвързва ищеца. Поради това и съдът намира, че ответникът остава задължен към ищеца за всички такси и разноски и след цедиране на процесните вземания, от които произтичат и задълженията за разноски в изпълнителното производство.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приетите доказателства, че въз основа на молба на ответника и приложен към нея изпълнителен лист е образувано изп.д.№ ************** на ЧСИ Ш.Д., с което ответникът иска принудително събиране на вземанията срещу длъжника.
Ищецът твърди, че по възлагане на ответника по реда на чл.18 ЗЧСИ е предприел множество действия за извършване на справки за имущественото състояние на длъжника, в това число справки в НАП за регистрирани трудови договори, справки в БНБ за открити банкови сметки и др. Ищецът твърди, че е предприел действия по налагане на запори, изпращане на съобщения и уведомления, изготвяне на копие от изпълнителното дело, като е направил и др. разноски по чл.31 ТТРЗЧСИ.
За
извършените действия ЧСИ Ш.Д. е издал два броя сметки по чл.79 ЗЧСИ №№ ***** от дата 23.03.2020г. и фактура № ***** от дата 23.03.2020 г..
По делото са приети като доказателства и препис от три молби на ответното дружество до ЧСИ Ш.Д. за извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо длъжника. По делото няма други доказателства за искани от ответника, съответно извършени от ищеца изпълнителни действия.
Видно от заключението на вещото лице Я.П.А. по съдебно- счетоводната експертиза процесната сметка- към датата на предоставяне на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и към датата на предоставяне на информацията - 22.10.2020 г. сумите по издадените по изпълнително дело ************** Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *****/23.03.2020 г. в размер на 30 лева и по Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № *****/23.03.2020 г. и фактура № ***** от 132 ли или общо 162 лева не са платени. Видно от СИЕ са осчетоводени в счетоводството и е била издадена фактура от ЧСИ - 79 ЗЧСИ № ***** от 23.03.2020 г. в размер на 30 лева е осчетоводено в счетоводството на ЧСИ по счетоводна сметка 498-други дебитори и кредитори. Вземането по Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от 23.03.2020 г. и фактура № ***** ОТ
23.03.2020 г. за 132,00 лева със задължено лице „НД Мениджмънт" ООД е осчетоводена по
сметка 411 - клиенти. Фактура № ***** от 23.03.2020 г. с данъчна основа 110,00 лева и ДДС 22,00 лева е включена на ред 169 в дневник за продажби м. март 2020 г. За данъчния период от 01 до 31.03.2020 г. ЧСИ Ш.Д. е подал Справка-декларация по ЗДДС с входящ номер на данните: ДДС 0100-2704970 от 13/04/2020. За декларираните продажби е начислен и платен ДДС.
Относно осчетоводяване вземанията предмет на исковата молба по Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от 23.03.2020 г. по изпълнително дело ************** в размер на 30,00 лева и по Сметка по чл. 79 ЗЧСИ № ***** от 23.03.2020 г. и фактура № ***** от 23.03.2020 г. за сумата от
132,0 лева, счетоводството на ищеца е водено редовно, съгласно изискванията на Закон за счетоводството (Обн. ДВ. бр. 95 от 8.12.2015 г., изм. и доп. ... доп. ДВ. бр. 26 от 22.03.2020 г.) - Текущото счетоводно отчитане по способа на двустранното счетоводно записване - чл. 3, ал. 1.
„НД Мениджмънт" ООД е подавало СД по ЗДДС за данъчните периоди-
• 01.03 - 31.03.2020 г.
• 01.04-30.04.2020 г.
• 01.05-31.05.2020 г.
• 01.06-30.06.2020 г.
• 01.07-31.07.2020 г.
в които данъчни периоди в приложените дневници за покупки не са
декларирани доставки по сметки и фактури издадени от ЧСИ Ш.Д. и не е ползвано
право на данъчен кредит.
Видно от
същата експертиза ответникът не е заплатил претендираната сума.
Видно от процесната фактура същата е издадена с общата дължима сума, но към същата не е дадена така наречената разшифровка /разчет/ за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Това е изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална обоснованост на стопанската операция. Освен това от процесната фактура не може да се направи извод в кой период е извършена услугата и дали фактурата е съставена своевременно. Това от своя страна поставя ответника в невъзможност да осчетоводи фактурата и съответно да ползва данъчен кредит.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че ЧСИ няма право да иска от взискателя дължимите се такси по принудителното изпълнение доколкото същите не са събрани авансово. Съгласно т.11 на Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГТК прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Но ако същият не се възползва от тази възможност извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях. ЧСИ има възможност да събере таксите от длъжника или от взискателя, съгласно разпоредбата на 79, ал. 3 ЗЧСИ.
Съгласно Решение №366/2014/12.01.2015 по дело №4597/2014 на ВКС, ГК, IV г.о. императивните разпоредбите на чл.79 ЗЧСИ и т.5 от ТТРЗЧСИ задължават ЧСИ да спазва изискванията при попълване на сметката по чл.79 ЗЧСИ, съгласно която за събиране на таксите по изпълнение се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в алинея втора от същата норма е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането. Съгласно чл.435, ал.2 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него. Ако длъжникът не е уведомен за основанията и размерите на таксите, той не може да упражни правото си на защита, предвидена в чл.435, ал.2 ГПК, респективно се препятства възможността за осъществяване на съдебен контрол върху действието на съдебния изпълнител по тяхното изчисляване.
Предвид
горецитираната практика съдът намира, че за събирането на таксите в
изпълнителното производство е предвиден императивен ред, част от който е и
изготвянето на сметката по чл.79 ЗЧСИ, в която се посочва основанието и размера
на всяка такса за всяко изпълнително действие.
В процесния случай съдът намира, че ЧСИ Ш.Д. както в сметките по чл.79 ЗЧСИ, така и в процесната фактура, е посочил бланкетно, че общата дължима сума
се дължи за такси и разноски по изпълнителното дело на основание т.3, 4, 5, 8,
9 и 31 ТТРЗЧСИ. В същите обаче не са посочени отделните услуги, като вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Предвид
липсата на законосъобразно издадена сметка е правноирелевантно дали ЧСИ е
извършил и конкретни изпълнителни действия, макар и по делото да няма
доказателства за това. Това е поставило ответника в невъзможност да осчетоводи
редовно фактурата и съответно да ползва данъчен кредит за това.
Не се спори по делото, че ЧСИ Ш.Д. е регистриран по ЗДДС, а това е видно и от заключението по съдебно- счетоводната експертиза на в.л. Я. А.. Поради това и ЧСИ е задължен в петдневен срок да издаде данъчен документ- фактура за извършената от него облагаема услуга, която следва да съдържа реквизитите на чл.114, ал.1 ЗДДС. Както бе посочено, процесната фактура е издадена с общата дължима сума, но към същата не е дадена така наречената разшифровка /разчет/ за отделните услуги, вид, брой и единичната цена на всяка от тях. Това е изискване за редовност на фактурата и произтича от принципа за документална обоснованост на стопанската операция. Освен това от процесната фактура не може да се направи извод в кой период е извършена услугата и дали фактурата е съставена своевременно. Това от своя страна поставя ответника в невъзможност да осчетоводи фактурата и съответно да ползва данъчен кредит.
Предвид гореизложените съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ответникът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 390,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата в размер на 300,00лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства и сумата от 90,00лв. за експертиза.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на ЧСИ Ш.Д., с рег. №796, БУЛСТАТ:**********, и адрес:г***, срещу „НД Мениджмънт“-ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.80, вх.В, ап.71, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 162.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и разноски по изп.д.№ ************** на ЧСИ Ш.Д., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№ **** г. на ПРС.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш.Д., с рег. №796, БУЛСТАТ:**********, и адрес:г***, да заплати на „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.80, вх.В, ап.71, сумата от 390,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата в размер на 300,00лв. за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства и сумата от 90,00лв. за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ **** г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен съдия: