Определение по дело №479/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 579
Дата: 30 август 2022 г. (в сила от 30 август 2022 г.)
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20221700500479
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 579
гр. Перник, 30.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500479 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, представлявано от Изпълнителния директор Ю.А., чрез пълномощника
юрисконсулт И.Н., против Разпореждане № 1249 от 22.06.2022 г. по ч.гр.дело № 484 по
описа на Районен съд Радомир за 2022 г. в частта му, с която е отхвърлено заявление №
2093 от 30.05.2022 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д.
В. М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за сумата от 1024.36 лева представляващо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и необосновано в
обжалваната му част. Твърди, че между жалбоподателя, като поръчител и длъжника Д.
В. М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство като сочи, че при подаване
на заявлението за кредит по електронен път длъжникът е имал възможност да избере
необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но
сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за
кредит чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа се, че договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва единствено по желание на
кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен е след договора
за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за поръчка. В тази
връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор за поръчителство не е за
1
допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което жалбоподателят счита, че
същото не се включва в размера на главницата по кредита. Изложени са и
съображения, че сключвайки договора за поръчителство, жалбоподателят е изпълнил
дължимата по него престация и се е задължил солидарно с длъжника да отговаря за
задълженията му по кредита, като се сочи, че възнаграждението на поръчителя е
обвързано от поемането му на дълга.
Поради изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде
отменено в обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против Д. В.
М. за сумите, посочени по-горе. Претендира и разноски.
Окръжен съд Перник приема, че частната жалба е редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът счита жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по гр. дело № 484 по описа на Районен съд Радомир за 2022 г. е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК с № 265945 от 06.11.2020 г., № 2093 от
30.05.2022 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Д. В. М. за заплащане на конкретно
посочени в заявлението суми, ведно със законната лихва върху претендираните суми
от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и направените
разноски.
С Разпореждане № 1249 от 22.06.2022 г. Районният съд е разпоредил да се издаде
заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумите 169,16 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/*** за периода от
*** до ***, сумата от 647.10 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
*** до ***, както и за сумата в размер на 16,19 лева – държавна такса и 22,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Със същото Разпореждането Районният съд е
отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 1024.36 лева представляващо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 30.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
За да отхвърли заявлението в тази част, Районният съд е приел, че искането се
основава на неравноправни клаузи в договора, сключен с длъжника, в качеството му на
потребител. Счел е, че с претендираното възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни услуги не
представлява плащане за услуга, а реално прикрити разходи по кредита, с които би се
стигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на
1024.36 лв. се претендира от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз
основа на сключен между „Кредисимо” ЕАД и Д. В. М. на *** договор за предоставяне
2
на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, по силата на който е
получил потребителски кредит в размер на 1000 лева от кредитора „Кредисимо” ЕАД.
В т. 12 от заявлението е посочено още, длъжникът не е изпълнил задълженията си по
договора за кредит, че вземането на „Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо, поради
което заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството
му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят от
своя страна на основание чл. 4, ал. 1 от договора за поръчителство е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се също, че поръчителят
заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, като уведомил длъжника
за извършеното плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора,
включително и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, които суми са описани в т. 9 от заявлението.
Относно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 1024.36 лв., съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане
на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на
договор за поръчителство от *** той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника
за задълженията на последния по сключения на същата дата с „Кредисимо” ЕАД
договор за потребителски кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410
ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен
кредит от 1500 лева за срок от 16 месеца възнаграждението по договора за
поръчителство е в размер на 104.89 лв. месечно за срока на договора за кредит или
общо 1678.24 лв. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със
заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали
да предостави обезпечение по кредита и ако да – съгласно клаузата може да избира
между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички
текстове на чл. 4, ал. 1-3 от този договор следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД
юридическо лице – поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48
часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване
обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се
разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на
разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ – поръчител, което освен това и следва да
е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той
3
не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми
на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е
известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява
„общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил
отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на
заявителя е „Кредисимо” ЕАД т.е. кредиторът на длъжника по договора за кредит,
видно от приложеното към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър.
Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от
кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с
акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на
повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на
длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху
кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. Нещо повече, размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство представлява повече от 2/3 от размера
на предоставения кредит.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил
4
искане за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за
заобикаляне на закона – чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че възнаграждението
в размер на 1024.36 лв. по договор от *** за предоставяне на поръчителство по договор
за потребителски кредит № ***, което се претендира със заявлението, противоречи на
закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно Районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези
суми. Предвид на това разпореждането на Заповедния съд в тези обжалвани части
следва да се потвърди.
Следователно частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1249 от 22.06.2022 г. по ч.гр.дело № 484 по
описа на Районен съд Радомир за 2022 г. в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5