№ 152
гр. Враца, 10.04. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
шести състав, в публично заседание на 21.03.2019г./двадесет и първи март две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Даниела
Монова и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията исково адм. дело №124 по описа на АдмС –
Враца за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Т.М.И., депозирана
чрез ** А.К. против Областна дирекция на МВР гр.Враца с цена на иска 300/ триста/лева. Иска се
заплащане на сума в размер на 300 лева, представляващи понесени от ищеца разноски в производството по АНД № 729/2018г.
на РС-Враца, по което е отменено наказ.постановление.
Претендира се и законната лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018г. до окончателното
й изплащане, както и разноски в настоящото производство.
В с.з.Т.И.
се представлява от * К. Моли за
решение, с което да се приеме за основателна и доказана исковата претенция.
Твърди се, че безспорно е установено
наличието на предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Претендират се разноски по
делото, съгласно представен списък.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР –Враца в с.з., чрез процесуалния си представител * Д.П.
оспорва исковата молба, като неоснователна. Излагат се съображения за това.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се
посочва съдът да има предвид и ТР №1/11.12.2018г. по ТД № 1/2017г.
Окръжна
прокуратура-Враца, чрез прокурор Вътов дава заключение за уважаване на исковата
претенция, като основателна и доказана.
Съдът, след преценка на представените по
делото писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и становищата на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
В настоящото
производство е изискано и приложено АНД №729/2018г. на Районен съд Враца. По
делото няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че с
наказателно постановление № 18-0967-000675/30.05.2018г. на Началник група, Сектор “ПП“ към ОДМВР-Враца
на основание чл. 183, ал.4,т.7,пр.1 за нарушение
по чл.137а, ал.1 на Т.М.И. *** е наложена глоба
в размер на 50.00 лева, а на основание чл.183, ал.1, пр.2
за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 му е наложена
глоба в размер на 10.00 лева. С Решение №285/26.11.2018г. на Районен съд Враца,
постановено по АНД №729/2018г. по описа
на съда
е отменено цитираното по-горе
наказателно постановление. От данните по делото е видно, че решението е влязло
в законна сила на 12.12.2018г., видно от направеното отбелязване върху него. От
приложения договор за правна защита и съдействие/л.19 от АНД №729/2018г./ се
установява, че ищецът на 20.04.2018г. е сключил договор за правна
защита и съдействие с * А.К. за
представителство по АНД №729/2018г., за което е уговорено и изплатено
възнаграждение в брой при подписване на договора в размер на 300(триста) лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Исковата молба е процесуално допустима. Същата е предявена
срещу надлежен ответник по см. на чл. 205 АПК и от лице с активна процесуалноправна легитимация, срещу което е издадено
наказателно постановление от длъжностни лица на ответника, което е отменено с
Решение №285/ 26.11.2018г., постановено по АНД
№729/2018г. по описа на Районен съд Враца и влязло в сила на 12.12.2018г. при което са налице предпоставките на чл.204, ал. 1 АПК, обосноваващи допустимост
на предявения иск. Разгледана по същество исковата молба е частично
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите
лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна
дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК, към който
препраща и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. В случая
безспорно е налице отменен акт – наказателно постановление №
18-0967-000675/30.05.2018г. на Началник
група, Сектор“ПП“ към ОДМВР-Враца, отменено с Решение №285/26.11.2018г.,
постановено по АНД №729/2018г. на
Районен съд Враца и влязло в сила на 12.12.2018г. Този факт е безспорен между страните, при
което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на отговорността
по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно - отменен
акт.
Съдът намира,
че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а
именно: наличие на претърпени имуществени
вреди и наличие на причинна връзка между отменения акт - наказателно
постановление и настъпилите имуществени вреди.
В съдебната практика с ТР №1 на Върховния административен съд ОСС на I и II колегии по
т.д. №1/2016г. се прие, че изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалване и отмяна на НП, представляват вреди, които се намират в пряка и непосредствена последица по смисъла
на чл.4 ЗОДОВ от издаденото и отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, които подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
В хода на съдебното производство ответника, чрез
процесуалния си представител прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, като се навеждат доводи за това. По отношение на
това искане съдът приема следното:
Институтът на обезщетението от непозволено увреждане
не е и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради
което и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата, т.е. да е „обоснован и справедлив“ и
като такъв да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съответно
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите, на която и да е от страните в производството.
Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за адвокатска
защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите
от незаконна административна дейност свои права и интереси, не могат да се
характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ /виж Решение № 5174 от 25.04.2017г.,
постановено по адм. дело № 3948/2016г. на Върховния
административен съд, III отделение/, а са резултат от свободата на договаряне
на страните по договора за правна помощ и съдействие и следва да останат в
тежест на платилата по своя воля страна. Да се приеме обратното, би означавало
отговорността на ответника да бъде необосновано и едностранно завишена,
обвързана единствено с преценката на ищеца и ангажирания адвокат относно
размера на платения хонорар, което противоречи на принципа за репариране на причинените от незаконосъобразен акт вреди.
В случай, че не е в състояние само
да организира защитата си, ангажирането на защитник /адвокат/ е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, а
заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния, а
в случая и окончателен изход на административнонаказателния
спор. По тази причина вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
действията на ответника по смисъла на чл.4 ЗОДОВ.
Съгласно ТР №1/11.12.2018г. на ВКС
по тълк. дело №1/2017г., ОСГК, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния
процес.
Доколкото
настоящето производство е производство за присъждане на обезщетение, настоящият
състав счита, че не е обвързан от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г.
минимален размер. Сключването на договор за правна защита и
съдействие, представлява договаряне на равнопоставени субекти и се сключва след
изразено тяхно взаимно съгласие. Законът не предвижда задължителна адвокатска
защита по този вид дела, поради което дали ще се ангажира или не адвокат е
изцяло по преценка на лицето, което обжалва административния акт. Следователно,
не всеки незаконосъобразен и отменен административен акт има за пряка и
непосредствена последица заплащането на адвокатски хонорар, тъй като не всеки
ангажира, респ. сключва договор с адвокат. Вредата в настоящия случай не е
резултат на поведението на ответника, а на изразената воля и съгласие на ищеца
да сключи договор за поръчка с определен адвокат и да бъде защитаван от него.
При това
положение съдът намира, че при наложено наказание „глоба“ с отмененото наказ. постановление в общ размер на 60.00 лева,
заплатен адвокатски хонорар от 300,00 лева не е обоснован, а още по-малко
справедлив.
По тези съображения и независимо, че производството пред първоинстанционният съд е преминало в три съдебни заседания, предявената от ищеца претенция съдът намира за основателна за сумата от 100.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2019г., а не от датата на влизане на решението в сила, тъй като към този момент ищецът не е имал изискуемо вземане.
Съгласно
чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В настоящото производство ищецът е претендирал разноски в размер на
10.00 лева, представляващи заплатена държавна такса, които следва да му бъдат
присъдени и 300.00 лева адвокатско възнаграждение, от които следва да му бъдат
заплатени такива в размер на 100.00 лева, съгласно уважената част от иска и над
тази сума искането да се отхвърли.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.И. *** сумата 100.00 (сто)лева
имуществени вреди, вследствие на отменено наказ.постановление
с влязло в сила съдебно решение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.02.2019г. до окончателното й
изплащане и отхвърля иска в останалата част до пълния размер от 300 лева.
ОСЪЖДА Областна
Дирекция на МВР Враца ДА ЗАПЛАТИ на Т.М.И.
*** разноски по настоящото производство в
размер на 110.00 (сто и десет)
лева и отхвърля искането в останалата част над тази сума.
Решението подлежи на обжалване чрез АДмС-Враца пред ВАС –София в 14-дневен срок от уведомяване
на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: