Решение по дело №711/2020 на Районен съд - Димитровград

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№   260111                            09.06.2021г.            гр. Димитровград

 

 

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                        Председател:  Гергана Стоянова

                                                        Членове:

                                                        Съдебни заседатели:

 

Секретар Дарина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова

гражданско дело № 711 по описа за 2020г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск от ищеца А.Н.К., ЕГН ********** ***, против ответниците Д.Д.Щ., ЕГН ********** и А.Д.Щ., ЕГН **********.

С предявения иск в исковата молба, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.27, вр. чл.29 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с който ищецът моли съда да унищожи поради наличие на измама сключената сделка между ищцата и първия ответник обективирана в нот.акт №32,   т.1 per.№287,      д.30/1.2.19г. Моли съдът да се произнесе и по евентуално обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, да се прогласи нищожността на сключеният договор за продажба на процесния имот между двамата ответници, обективирана в нот.акт №72 т.1 рег.№563 нот.д,№68 от 27.02.2019 г. сключена при накърняване на добрите нрави или без съгласието на ищцата като собственик или да се признае същата сделка като относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото й на защита, сключена между майка и син, като по силата на закона знанието за увреждане се предполагало.

Ищцата твърди, че на 01.02.2019 г. прехвърлила апартамента на първия ответник, а именно: Апартамент №4, находящ се в Димитровград, ул.Б. №*** вх. ***” на етаж втори, ап.4, с идентификатор 21052.1006.20.9.8 /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест, точка, двадесет, точка, девет, точка, осем/, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 70.86 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор 21052.1006.20 в сграда №9, ведно с избено помещение №4 с площ от 18.62 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи:самостоятелни обекти, на същия етаж имот с идентификатор 21052.1006.20.9.7, под обекта 21052.1006.20.9.4 над обекта няма, построен върху държавна земя.Сделката е обективирана в нот.акт №32, т. 1 рег.№287, д.30/01.02.2019 г. Оказало се прехвърлянето е направено при измамни условия.Дълги години живяла в този блок в ап.1, който бил собственост на майка и П.Р.А, който последната е купила през 1992 г., познавала и ответниците майка и син.Дълги години се разбирали много добре.После ищцата и майка и работили в чужбина, като майка и закупила през 2005 г.нейния апартамент-предмет на настоящия иск, а през 2007 г.още един апартамент в същия блок , апартамент №3 на втория етаж до моя.Майка и се върнала окончателно в България 2018 г.Двете били решили тези два апартамента да ги продадат и купят един по голям в града.Тогава ответникът Д. заявил, че той ще ги купи да не идват чужди хора в блокчето.Пазарили се по 12 000 лева всеки.Майка й прехвърлила апартамент №3 който е съседен на нейния на 20.12,2018 г., като той е заявил, че ще плати за двата апартамента, нейния и на ищцата наведнъж.Тя трябвало да се върне и прехвърли нейния.Направила го на 01.02.2019 г., първият ответник заявил изненадващо, че в момента нямал пари, но М.В.му дължала пари и затова ще прехвърли нейният апартамент, който се намирал в Димитровград на ул.******* апартамента вляво, на нея, вместо плащане, още повече, че и на двете с майка й това им била целта и се съгласили. Майка и заедно с първия ответник са ползвали услугите на адв.К., който изготвил предварителния договор, но той останал в Д.,, той да го пази.Възникнал обаче проблем, М. имала задължения и към банката, трябвало да платят оше 10 000 лева/ разликата в цената, която трябвало да платят по сделката/ предварително, за да се освободи апартамента от тежести.Майка и взела пари назаем, искала да приключи тази сделка, зашото се притеснявала, дори тогава не ми каза как стоят нешата.В един момент поради съмнения се е замислила дали да ги плати, зашото усложненията непрекъснато се натрупвали.Започнали са заплахите от негова страна към нея.Всъщност тогава разбрали , че тази сделка нямало да стане, той през цялото време ги е дължал в заблуждение, защото е знаел каква цел са имали и представи нещата така да ни убеди, че те ще получат апартамент в града, той вече бе получил апартаментите в блокчето, като последния апартамент , там където живеели с майка и-ап.№1, той я е принудил вече със заплаха да го прехвърли на майка му втората ответница.Оказало се, че на 27.02.2019 г.първия ответник е прехвърлил процесния апартамент, предмет на настоящия иск на майка си втората ответница.На същия ден е прехвърлил на майка си и другия апартамент собственост на майката на ищцата, ап.З съседен на нейния.Всъщност тогава разбрали какви са били намеренията му да ги измами, отказвал да даде предварителния договор сключен с М.В.за апартамент на ул.Простор 19-Б-ет.2 ап.вляво.В края на февруари станали ясни неговите намерения, поддържал ги е в заблуждение повече от два месеца, прехвърлили му техните апартаменти без пари поради предстоящата сделка на апартамента в града, платени били още 10 000 хиляди лева за разликата в цената.

Ето защо на основание чл.27 и чл.29 от ЗЗД за ищцата се поражда правен интерес от водене на настояшия иск за унишожаване на договора сключен при измама от страна на първия ответник.

При условията на евентуалност моли да се разгледат и исковете по чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, които предявява срешу двамата ответници страни по втората сделка на процесния имот, а именно сделката обективирана с нот.акт №72 т. I рег.№563 д.68 от 27.02.2019г, със същия предмет, в която процесния имот е прехвърлен от първия на втория ответник А.Щ., с цел да затрудни защитата на правата и.

Предвид изложеното моли съда, да постанови решение, с което да приеме, че сделката сключена между ищцата и първия ответник обективирана в нот.акт №32, т.1       рег.№287,                                              д.30/01.02.2019 г.е недействителна като унищожаема, сключена при условията на измама и се произнесе по евентуалните искове.

Ако са налице основания за прогласяване унищожаемост на процесната сделка с правно основание чл.27 вр.чл.29 ЗЗД -главният иск, моли съда да се произнесе по евентуалните обективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, като прогласи нищожността на сключеният договор за продажба между двамата ответници, а именно сделката обективирана в нот.акт №72 т.1 per.№563 нот,д.№68 ат 27.02.2019 г. сключена при накърняване на добрите нрави или без съгласието и като собственик или признае същата като относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото и на защита, сключена между майка и син, като по силата на закона знанието за увреждане се предполагало.

Ответниците депозират отговори, като изложените твърдения били несъстоятелни, не отговаряли на обективната истина и били плод на измислен сценарий с основна цел, да отмъсти на бившия интимен приятел на майка й, а именно, първия ответник Д.Щ., който не желаел повече да поддържа контакт с нея и се върнал при жената, с която живее на семейни начала.

Нямало спор, че страните по делото са съседи, уважават се, имат си доверие. При завръщането си от Гърция, А.Щ., закупила на синът си Д.Щ. апартамента на ищцата, а преди няколко месеца и съседния апартамент, собственост на нейната майка – П.А. Намеренията й били да устрои битово сина си, който имал семейство и малко дете, още повече апартаментите били в съседния блок. При изповядано на сделката е платена договорената цена на продавача - факт, който изрично е вписан в нотариален акт № 174 том 1 дело № 133/ 01,02,2019 г. на СВ Димитровград. Нито преди, нито по време на сделката, не били договаряни някакви условия. Налице била една класическа правна сделка - покупко-продажба на недвижим имот, при която продавача прехвърля собствеността на имота, а купувача заплаща договорената цена.

След като втората ответница разбрала за интимните отношения между синът й Д. и майката на ищцата, както и за постоянните им посещения по игрални зали и казина, се притеснила, че нещата може да влошат и всичките й спестявания в имотите, да бъдат пропилени по хазартни игри. Това е основния мотив, един месец след като е закупила за сина си процесния апартамент, да иска той да й го продаде.

Оспорват твърдението, че ищцата продавач по сделката, е била въведена в заблуждение - измама, водеща до порок на волята и искането за постановяване на решение за обявяване на сделката за недействителна като унищожаема, на основание чл. 27 и чл.29 от ЗЗД.

Оспорват искането за постановяване на решение с което да се прогласи нищожност на нот. Акт № 154 том 2 дело № 258/ 27,02,2019 г. на СВ Димитровград, на основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, както и алтернативното искане за обявяване на тази сделка, като относително недействителна по отношение на ищцата - сключена с цел да я увреди и лиши от правото на защита, на основание чл. 135 от ЗЗД.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт №32 т.1 peг.287 н.д.№30 от 2019г. се установява, че на 1.2.2019г. ищцата е прехвърлила с договор за покупко-продажба на първия ответник Д.Щ. Апартамент №4, находящ се в Димитровград, ул.Б. №*** вх. ***” на етаж втори, ап.4, с идентификатор 21052.1006.20.9.8 /двадесет и една хиляди и петдесет и две, точка, хиляда и шест, точка, двадесет, точка, девет, точка, осем/, състоящ се от една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 70.86 кв.м., разположен в поземлен имот с идентификатор 21052.1006.20 в сграда №9, ведно с избено помещение №4 с площ от 18.62 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при съседи:самостоятелни обекти, на същия етаж имот с идентификатор 21052.1006.20.9.7, под обекта 21052.1006.20.9.4 над обекта няма, построен върху държавна земя, за сумата от 5000 лева, която сума е платена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписване на договора и която сума била действително уговорената между страните цена на имота, както е описано в нотариалния акт.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на свидетели.

От показанията на св.А.се установи, че първата сделка била през 2018 г. декември месец. Това била сделката с апартамента нейна собственост, по която нямало плащане. Втората сделка на дъщеря и била през 2019 г. към февруари месец. Били се разбрали, след извършване на втората сделка, той да й плати сумата от 25000лева. За процесната сделка били тримата-свидетелката и страните по делото, с нейната кола. Казал, че парите са оставени при някого, излезли от нотариуса, първия ответник изчезнал и повече не се явил. Той знаел нейните цели за апартамент. Тя искала да купия по-голямо жилище за дъщеря си. Ответникът предложил една жена на име Марияна, за която твърдял, че му дължи  23 000 лева и не можела да му върне парите, си продава апартамента и можело да вземат този апартамент.Св. се съгласила. Отишли, видяли апартамента, направили предварителен договор. Апартаманта се намирал в кв. „Простор“ № 19-Б, ет. 2 - ляв, със спалня, хол кухня, детска, тоалетна и баня. Нямал подобрения нови, просто блока бил саниран. Предварителния договор останал у Д., че той трябвало да го държи. Трябвало свидетелката да добави още 10 000 лева, защото апартамента струвал повече от 23 000 лева. Тя потърсила помощ и предала парите на Д..

Свидетелят Хасан твърди, че му станало известно, че П.е продала свой имот. Тя каза, че ще купи един по-голям апартамент в центъра. Казала му, че не й стигат парите, ако може да й намери. Тогава се обадил на негов приятел Евгени С. Карабаджаков и той му дал 10 000 лева, а свидетелят ги предоставил на ищцата. Доколкото разбрала не са купили апартамента, останали излъгани. Останали са излъгани от собственика на апартамента, не са могли да купят друг в центъра апартамент. В тази насока са и показанията на св. Шукрие Хасан, която установи пред съда, че сестра и е продала собствено жилище през месец Декември 2018 г. Целта й била да продаде апартамента и да си купи по-голям тук в Димитровград, а да не е там в квартала. Тогава тя потърсила помощ от нея, като й споделила, че има уговорката да купи по-голям апартамент и има нужда да си доплати още 10 000 лева. Звъннала й по телефона. Точно тогава вече разбрала какви са проблемите със сестра. Тези пари трябвало за два месеца да ги върнат, но след една година сестра й споделила, че била измамена, имало насилие.Преди да си продаде апартамента говорела, че има намерение да си продава апартамента и да си купи по-голям.

            От показанията на св.Мюмюн, че познава страните по делото, живеели в един и същи квартал. Миналата година правил ремонт в апартамента на Д. на първия етаж, в който в момента живеела св.Арнаудова-майка на ищцата. Последната пристигнала и казала на първия ответник, че трябвало да тръгват за сделката. В такси били тримата-свидителят, Д. и майка му. Докато  пътували майката на Д. подала парите за апартамента на последния. Влезнали, сключили си сделката, след това отишли да вземат материалите и продължили да си работят. Вечерта хапнали, пийнали той, Д., майка му, Пепа, А. всички били там и отпразнували, че сделката е станала. Срещал се доста пъти с П.и Д. по казината, играли заедно. Имало случаи, когато П.давала пари на Д. да играе за нея, имали интимни отношения.

В тази насока са и свидетелските показания на св.Борисов, таксиметров шофьор, който също заявява казаното от предходния свидетел за пътуването им в таксито, като целта била да купуват строителни материали,Майката на Д. му предала чанта с пари неотворена. Тогава звъннал телефона и те казали първо ще отидат за сделката и след това за материали. Всички при нотариуса били спокойни, разбрал от втората ответница, че сделката е приключила нормално.

 

От показанията на свид. С. се установи, че същата познава П.от около 15 години. Запознали се в Италия, работили там заедно. Д. го познавала визуално, лично не се познавали. С А. били много близки приятелки и с П.също, много ги уважавала и двете. А. имала апартаменти в Марийно, другите два апартамента на майка й. Знаела, че двата апартамента ще да ги купува Д.. Ищцата и дъщеря й споделили пред свидетеля, че преди около една година или две трябвало да им ги плати, но нещо станало и той трябвало да им даде тук в града един апартамент и този апартамент така и не го взели. Знаела, че за техните апартаменти те трябвало да получат този в кв.Простор.  А. не била в България и я помолила да отиде с ищцата, нейната майка и да видят този апартамент, но когато били на адреса, собственичката я нямало и се върнали.Посещавала дома на П.и А. в Марийно. Д. го видяла един път и той не бил у тях, а пред тях. Един път само трябваше да занеса на П.едни продукти и Д. беше там пред тях. От П.знаела, че са много близки комшии, че се имат, че са близки и се уважават като комшии.

Свидетелят М. заявява пред съда, че познава страните по делото, които били добри комшии. Не знаел да са се карали, знаел ги като добри комшии. До преди 2 години живял с ищцата. Останали добри приятели, всяка седмица се чували с майка й, виждали се, която му споделила, че апартамента е продаден, но парите не са й изплатени. Друго не.С ищцата не говорели за тези неща.

Според показанията на свид.Р.В.-нотариус, конкретната сделка не си спомня, но твърди, че първия ответник като клиент винаги по сделките е броял парите пред нея, в качеството й на нотариус.

Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели в частта им относно заплащането на продажната цена, доколкото в нотариалния акт е посочено, че продажната цена е в размер на 5000 лв. и тя е изцяло платена в брой при подписване на нотариалния акт. Предвид това записване в нотариалния акт, съдът счита, че свидетелските показания дадени по делото, не могат на осн. чл.164 ал.1 т.2 от ГПК, да служат за доказване на фактите досежно размера на продажната цена и досежно наличие на плащането.От това следва обоснования от допустимите доказателства извод, че продажната цена на имота е била в размер на 5000 лв. и тя е била платена при подписването на нотариалния акт.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Основание за унищожаване на един договор поради измама е наличието на неверни представи по предмета и по съдържанието на този договор. Изпълнението на договора, включително и задължението на купувача да плати цената на вещта, не е по предмета и клаузите на сключения договор, тъй като самият договор е източник на това задължение. Ако то не е изпълнено, това е основание за неговото разваляне, но не и за унищожаването му, като сключен при измама. Не такива са твърденията на ищеца по настоящото дело, която заявява, че първия ответник умишлено я въвел в заблуждение, като я убедил и поддържал заблуждението, че тя ще получи в собственост по-голям апартамент в Димитровград, на ул.“Простор“. Била въведена в заблуждение от първия ответник Д.Щ., който й обещал, че ще закупи нейния - процесния апартамент и съседния апартамент, собственост на майка й, за да не идвали „чужди хора в блокчето“, а плащането на цената щяло да стане наведнъж, когато се прехвърли и втория апартамент. Тъй като ищцата и майка й искали да закупят голям апартамент в града, Д. й казал, че в кв.“Простор“ се продавал такъв апартамент, но собственичката искала да се доплатят 10000.00 лева, за да се освободи апартамента от тежести. При подготвяне на документите за сделката в кв. „Простор“ се оказало, че апартамента е ипотекиран и за да се прехвърли, трябва да се заплати остатъка от кредита. Поради тази причина не се стигнало до сделка, а тя била измамена.

 Въвеждането в заблуждение и създаването на неверни представи, с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до фактическия състав на сделката, т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл.29 ЗЗД. Това е така, тъй като предмета, основанието, формата, клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена. Задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора. Самият договор е източник на това задължение, и ако то е останало неизпълнено, това би било основание за неговото разваляне поради неизпълнение, но не и за унищожаването му, поради порок на волята.

Предвид горното съдът счита, че в хода на настоящото производство не се доказа и съответно установи да е налице измама по смисъла на чл.29 ЗЗД, която да води до унищожаемост на процесния договор. Това налага отхвърлянето на предявения иск, като неоснователността му обуславя неоснователност и на предявените искове по чл.26 ал.1 и ал.2 или чл.135 от ЗЗД, които ищцата предявява срещу двамата ответници Д.Щ. и А.Щ. страни по втората сделка на процесния имот, а именно сделката обективирана с нот.акт №72 т. 1 рег.№563 Д.68 от 27,02.2019г, със същия предмет, в която процесния имот е прехвърлен от първия на втория ответник А.Щ., като прогласи нищожността на сключеният договор за продажба между двамата ответници, сключен при накърняване на добрите нрави или без съгласието и като собственик или признае същата сделка като относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото и на защита, сключена между майка и син, като по силата на закона знанието за увреждане се предполагало.

За пълнота на изложението-безспорно се доказа по делото, че въпросната сделка между ищцата и първия ответник е била изповядана по предвидения в закона ред, пред нотариус- свид.Р.В., която от своя страна е съставила съответния Нотариален акт за продажба на недвижим имот.За да е налице сключен между страните договор за продажба продавача следва да предаде вещта, а купувача е длъжен да му заплати уговорената цена. Видно от съдържанието на този нотариален акт е, че в него изрично е записано, че продажната цена на имота, е платена напълно и в брой от Купувача на Продавача при подписване на договора, за което същия служи, като разписка. Посочено е също така, че нотариалния акт е бил прочетен на страните от нотариуса и след одобрението му от тях е бил подписан от същите, като продавача А.К. е положила своя подпис, автентичността на който не оспорва в настоящото производство. Освен така съставения нотариален акт, в който изрично срещу подпис на ответника е посочено, че цената на имота й е била платена от купувача, в подкрепа на извършеното плащане следва да се имат предвид и показанията на разпитаната по делото свидетел Р.В. ,която заявява, че няма категоричен спомен дали парите са били предадени и броени в нейно присъствие, но в качеството на нотариус посочва, че не би подписала нотариалния акт, ако продавача заяви, че договорената за имота сума не му е била заплатена. В тази връзка и самия продавач не би следвало да подпише нотариалния акт, ако не му е била заплатена уговорената сума, а в съдържанието му е посочено, че това е направено. Предвид изложеното, съдът счита, че при сключване на сделката уговорената продажна цена е била заплатена от първия ответник на ищцата. Твърдението на последната, както и на св.П.Арнаудова, че посочената в нотариалния акт сума не е била реално заплатена не се доказва от така събраните доказателства и съответно не следва да бъдат кредитирани.  

Предвид изхода на делото, в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени и извършените от ответниците разноски в размер на 1200 лв., за платените от тях адвокатски възнаграждения/700 лева-адв.К.К. и 500 лева-адв.Д.С./, предвид и представените по делото Договори за правна защита и съдействие и пълномощни.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                          Р      Е      Ш      И    :

     

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск от А.Н.К., ЕГН ********** ***, против ответника Д.Д.Щ., ЕГН ********** ***, с който моли съда да унищожи поради наличие на измама сключената сделка между ищцата и първия ответник, обективирана в нотариален акт №***,  том първи, рег.№****, д.30/1.2.19г., както и исковете предявени от А.Н.К., ЕГН ********** ***, против ответниците Д.Д.Щ., ЕГН ********** *** и А.Д.Щ., с ЕГН ********** ***, с които съдът да прогласи нищожността на сключения договор за продажба на процесния имот между двамата ответници, обективирана в нот.акт №*** т.1 рег.№** нот.д,№** от 27.02.2019 г., като сделка сключена при накърняване на добрите нрави или без съгласието на ищцата като собственик или да се признае същата сделка като относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши от правото й на защита.

 

ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Д.Щ., ЕГН ********* ***, А.Д.Щ., с ЕГН ********** ***, сумата от 1200/хиляда и двеста/ лева- разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 09.06.2021 г.

Вярно с оригинала!

Секретар: Д.Петрова