Решение по дело №432/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 185
Дата: 8 октомври 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20245200600432
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Пазарджик, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Д.а
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20245200600432 по описа за 2024 година
С Присъда №13 от 28.03.2024 година,постановена по НОХД №152/2023
година на Велинградския районен съд,е признат подсъдимия С. А. С. за
невиновен в това, че на 05.01.2022 година, в *****, община Велинград е
съхранявал незаконно добит от другиго-неизвестен извършител, дървен
материал - 389 бр. дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713,10
лева с ДДС, като случаят е маловажен, престъпление по чл. 235, ал. 6 НК, във
връзка с чл. 235, ал. 2 НК, във връзка с чл. 235, ал. 1 НК, като на основание
чл.305, ал. 6 във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК е оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 235, ал. 6 НК във връзка с чл. 235, ал. 2 НК, във връзка с
чл. 235, ал. 1 НК и на основание чл. 305, ал. 6 във връзка с чл. 301, ал. 4 от
НПК му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, на
основание чл.266, ал. 1 от Закона за горите /ред. бр.109 от 22.12. 2020г./, за
това че на 05.01.2022 година *****, община Велинград е съхранявал дървен
материал - 389 броя дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713,10
лева с ДДС, немаркиран с производствена марка-нарушение на чл. 213, ал. 1,
т. 1, пр. 2 от Закона за горите.
1
На осн. чл. 273, ал. 1, пр. 2 НПК са отнети в полза на Държавата 389
броя дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713, 10 лева с ДДС,
оставени за отговорно пазене на С. А. С., ЕГН: **********, живущ в *****,
общ. Велинград, *****, с Разписка *******
Осъден е подс.С. да заплати разноски по н.о.х.д. 152/2023г. на РС -
Велинград, както следва:
по сметка на ОДМВР Пазарджик 327 лв. за съдебно-лесотехническа
експертиза по ДП № 207/2022г. по описа на РП Пазарджик-ТО
Велинград
по сметка на РС-Велинград в размер на 1727 лв. за основна и
допълнителна съдебно-лесотехническа експертиза.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс.С. А. С. - адв.С. М. от АК – Пазарджик.Твърди се в
жалбата,че присъдата е постановена при нА.чието на съществени процесуални
нарушения, неправилна е поради нарушаване на материалния закон,като
наложеното наказание се явява явно несправедливо.Иска се присъдата да бъде
отменена изцяло,като бъде отменена и наложената глоба.Алтернативно се
иска да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН,като подсъдимият бъде
предупреден писмено,че при повторно извършване на нарушение от същия
вид ще му бъде наложено административно наказание.В тази връзка се прави
искане по доказателствата – да се изиска справка от РДГ-Пазарджик,в която
да бъде отразено,дА. срещу подсъдимия С. са съставяни АУАН,респективно
издавани ли са НП за нарушения на Закона за горите.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от адв.М.,като се
твърди,че присъдата почива на предположения,както и че е нА.це липса на
мотиви.Твърди се,че не са установени по делото по безспорен начин
параметрите на процесния дървен материал,като е нА.це математическа
грешка при изчисляването му.Твърди се,че задължението за притежаване и
полагане на производствена марка е само досежно собствениците и
ползвателите на регистрирани обекти,в които постъпва,преработва се или от
които се експедира дървесина,като в настоящия случай няма съхранена
дървесина в подобен род обект и не е нужно същата да бъде маркирана,поради
което се твърди,че не е нА.це състав на административно нарушение.Иска се
отмяна на присъдата в осъдителната й част и в частта относно разноските,като
2
се постанови нова присъда,с която подс.С. бъде оправдан.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание,като се иска изцяло отмяна на
присъдата.Алтернативно се иска прилагането на чл.28 от ЗАНН.
Делото е образувано и по протест на Прокурор Палавеев при Районна
прокуратура-Пазарджик - ТО-Велинград против присъдата.Твърди се,че
присъдата е неправилна,като съдът неправилно е признал подсъдимия за
невинен,тъй като деянието му не съставлява административно нарушение,а
съставлява престъпление по чл.235,ал.6 от НК и от събраните по делото
доказателства обвинението е доказано по несъмнен начин.Иска се да бъде
отменена оправдателната присъда,като се постанови нова,с която подс.С.
бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.235,ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Постъпило е и писмено допълнение към протеста,в което се сочи,че
заключенията на вещото лице в съдебно заседание коренно се различавА. от
заключението му в досъдебното производство и противоречА. на
последователните и непротиворечиви показания на горските служители. Сочи
се,че,ако въззивният съд счете,може да назначи повторна експертиза от друго
вещо лице,още повече,че това вещо лице вече не фигурирало в списъка на
вещите лица към Окръжен съд – Пазарджик.
В съдебно заседание не се правят искания по доказателствата от
прокуратурата.В пледоарията си прокурорът не поддържа подадения
протест,като счита,че не са нА.це доказателства за нА.чието на предикатното
престъпление по чл.235 от НК-които да сочат,че материалът,намерен в двора
на подсъдимия,е бил с незаконен произход,да е бил отсечен като
немаркиран,да не е бил с издадено позволително за сеч или извоз на
същия.Предоставя на съда да прецени,дА. е нА.це хипотезата на чл.28 от
ЗАНН.Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните и
провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от
НПК,прие за установено следното:
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е
приел,че подсъдимият С. А. С. е невиновен в това, на 05.01.2022 година, в
*****, община Велинград да е съхранявал незаконно добит от другиго -
3
неизвестен извършител, дървен материал - 389 бр. дъски от бял бор с обем
3,09 куб. м., на стойност 1713,10 лева с ДДС.
Съдът намира за безспорно по делото,че към процесната дата в дворно
място,ползвано от подс.С.,под дървен навес е установено,че се съхраняват
фасонирани дъски с различни размери,по които е нямало поставени
производствени марки.
От всички събрани по делото обаче доказателства напълно обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че липсата на
производствена марка върху дървения материал не налага безспорен и
категоричен извод,че самият дървен материал е с незаконен произход.По
делото липсват каквито и да било доказателства,от които да се направи
изводът,че намереният дървен материал е незаконно добит от другиго,а не от
подсъдимия, преди това.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че престъплението по
чл. 235, ал. 6, във чл. ал. 2 НК представлява вторична престъпна
дейност, засягаща обществените отношения в стопанските отрасли за
рационално управление, възпроизводство, ползване, стопанисване и
функциониране на горския фонд,като негов предмет е незаконно добит от
другиго дървен материал. ДА. добивът е законен, или не, се определя от
специалните нормативни актове - Законът за горите, Правилника за прилагане
на закона за горите, Наредба №8 /2011 г. за сечите в горите. Формите на
изпълнителното деяние по чл. 235 ал. 2 от НК са шест, като всяка една от
тях има самостоятелно правно значение.
Законосъобразно е прието,че за да е нА.це престъплението, от
обективна страна е необходимо да бъде установено, че подсъдимият е
извършил една или повече от формите на изпълнителното деяние, както и че
дървеният материал е добит незаконно и то от друго лице. В § 1, т. 21 от ДР на
Закона за горите е дадена легална дефиниция на понятието "добив на
дървесина",Наредба № 8 за сечите в горите определя какво е необходимо
за извършване на сечта, а именно: 1./ насаждението да е маркирано, освен
при провеждане на сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в
насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите; 2./да е издадено позволително
за сеч, освен при провеждане на сечи в изключителни случаи по смисъла на §
1, т. 57 от ДР на Закона за горите.Маркирането на насажденията за сеч
4
включва дейностите по определяне и отбелязване на дърветата за сеч /чл. 49,
ал. 1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите/, а за тези с диаметър 14 см. и
повече, измерен на височина 130 см. се отбелязват и с контролна горска
марка, поставени при едрата строителна дървесина, каквато се твърди,че е
съхраняваната от подс.С., на един от отрезите на всяка секция.
С оглед горното напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел в присъдата си,че съобразно легалните
понятия за добив на дървесина и изискванията за законността на добива, не
може да се счита, че с действията си подсъдимият С. е извършил
престъпление по чл. 235, ал. 6, във вр. ал. 2 НК, във вр. ал. 1, в което е
обвинен.
От това, че откритата в имота на С. А. С. фасонирана дървесина не
е маркирана с производствена марка, не следва, че е незаконно добита от
другиго. Като продукт, получен след преработка, следи от маркирането по
материала, от който са изработени процесните дъски може и да няма, не само
по причина, че същият не е маркиран, а защото при преработката му те могат
да бъдат зА.чени.
Напълно обосновано е и становището на прокурора пред въззивната
инстанция,че липсват доказателства по делото за нА.чие на извършено
предикатно престъпление по чл.235 от НК,касаещо незаконен добив на
намерения в имота на подс.С. дървен материал,за който му е повдигнато
обвинението.За да е незаконно добит дървеният материал следва безспорно да
се установи, че е отсечен , без да е маркиран или макар да е маркиран,
не е издадено позволително за сеч, а такива доказателства за материала,
от който са направени процесните дъски не са събрани по делото.
Предвид горното обосновано и законосъобразно първоинстанционният
съд е признал подс.С. за невиновен да е извършил престъплението,за което е
обвинен,като го е оправдал по обвинението по чл. 235, ал. 6 във връзка с
чл.235, ал. 2 НК във връзка с чл.235,ал.1 от НК.
В тази част присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдена,а протестът срещу нея следва да бъде оставен без уважение,като
неоснователен.
Настоящата инстанция приема обаче,че основание да бъде признат
подс.С. за невиновен и оправдан,е и липсата на годен обвинителен акт по
5
отношение на него,който да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК:
В обстоятелствената част на обвинителния акт,стр.1,абзац 1-ви
прокурорът сочи,че под навеса в двора на къщата на подс.С. имало и 389
дъски от бял бор с различна дължина от 0,95 м до 1,20 м с обща кубатура
3,09 куб.м.,които били по-нови дъски и били наредени върху старите дъски.
На стр.2,абзац 2-ри от обстоятелствената част прокурорът цитира
заключение по назначена лесотехническа експертиза,като сочи,че процесните
343 броя иглолистни дъски от бял бор са добити от иглолистна едра
дървесина първи и втори сортиментен клас с
неустановен/незаконен/произход.
В следващия абзац се говори отново за по-нови 389 дъски от бял бор с
обща кубатура 3,09 куб.м. на стойност 1713,10 лева с ДДС,като и в абзац 6-
ти на стр.2-ра от обвинителния акт,като в диспозитива на обвинителния акт
отново се сочи,че дъските са 389 броя с обща кубатура 3,09 куб.м. на стойност
1713,10 лева с ДДС.
При това положение е нА.це противоречие вътре в обстоятелствената
част на обвинителния акт,както и между част от обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт,колко са процесните дъски,за които е
обвинен подс.С. – 389 броя или 343 броя,а ако е нА.це фактическа грешка,то
тя също не е била отстранена по предвидения в НПК ред.
Липсват изложени ясни и конкретни обстоятелства в обвинителния
акт,как е получена точно тази кубатура на дървения материал,за която е
обвинен подс.С.,като не са описани дъските,включени в тази кубатура, с каква
конкретна дължина,ширина и дебелина са/при положение,че е посочено в
обвинителния акт,че най-малкото са с различна дължина-от 0,95 м до 1,20 м/.
Сочи се в обвинителния акт,че дъските били добити от иглолистна едра
дървесина първи и втори сортиментен клас с
неустановен/незаконен/произход.Липсват обаче в обвинителния акт изложени
обстоятелства,колко от тях са добити от първи и колко от втори сортиментен
клас.Липсват също така каквито и да било изложени обстоятелства от
прокурора относно твърдения от него незаконен произход на дъските-предмет
на обвинението.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът на няколко
места говори за стари дъски и за „по-нови“ дъски,за които е повдигнал
6
обвинение на подс.С..Липсват обаче каквито и да било обстоятелства в
обвинителния акт,колко „нови“ са тези дъски,което има и значение за оценката
им.
Липсват и каквито и да било други изложени обстоятелства относно
приетата от прокурора в обвинителния акт стойност на процесните дъски и
как точно те са били оценени в този размер,възприет от обвнението.
Поначало първоинстанционният съд е следвало в разпоредителното
заседание да констатира горепосочените нарушения на процесуалните
правила при изготвянето на обвинителния акт,които са съществени,тъй като
нарушават правото на защита на подсъдимия да разбере точно в какво е
обвинен,като прекрати съдебното производство и върне делото на
прокурора.Тъй като обаче подс.С. е оправдан по повдигнатото му
обвинение,то с оправдателната присъда са защитени в най-пълна степен
правата му.Също така нормата на чл.335,ал.4 от НПК забранява въззивната
инстанция да отменя оправдателна първоинстанционна присъда и да връща
делото на първата инстанция - с цел да даде възможност на прокурора да
коригира обвинителния си акт съобразно чл.246 от НПК.
Предвид и горното настоящата инстанция приема,че правилно като
краен резултат подс.С. е бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение от първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция обаче счита,че незаконосъобразно
първоинстанционнят съд е приел,че на подс.С. следва да се наложи
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание
чл.266,ал.1 от Закона за горите – за това,че на процесната дата е съхранявал
дървен материал – 389 броя дъски от бял бор с обем 3,09 куб.м. на стойност
1713,10 лева с ДДС,немаркиран с производствена марка,приемайки,че
подсъдимият е извършил нарушение на чл.213,ал1,т.1,пр.2-ро от Закона за
горите.Незаконосъобразно е отнет и в полза на държавата описания по-горе
дървен материал.
Тъй като обвинителният акт не отговаря на горепосочените изисквания
и е противоречив и неясен включително и относно точния вид,брой и
кубатурата на дървения материал,както и относно неговата стойност,не
следва на подс.С. да се налага и административно наказание по чл.266,ал.1 от
Закона за горите,каквото му е наложил първоинстанционният съд.Това е
7
така,тъй като при така формулираното обвинение с този обвинителен акт не
става ясно,какво точно е извършеното евентуално от подсъдимия деяние,както
и дА. и евентуално какво административно нарушение е осъществил чрез
него.По тези причини е незаконосъобразно и отнемането в полза на държавата
на описания в присъдата дървен материал.
С оглед гореизложеното и на основание чл.337,ал.1,т.5,предл.2-ро от
НПК ще следва да се измени първоинстанционната присъда в частта,с която
на подс.С. е наложено административно наказание и в частта,с която е
постановено отнемане в полза на държавата на описания дървен
материал,като присъдата се отмени в тези й части,като незаконосъобразна.
Незаконосъобразна е присъдата и в частта,с която се възлагат
разноските на подс.С. – предвид признаването му за невиновен,както и отмяна
на присъдата в частите,посочени по-горе.Присъдата ще следва да бъде
отменена и в тази й част,като сторените по делото разноски ще следва да
останат на основание чл.190,ал.1 от НПК за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.337,ал.1,т.5,предл.2-ро от НПК и
чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда №13 от 28.03.2024 година,постановена по НОХД
№152/2023 година на Велинградския районен съд, в частта,с която на подс.С.
на основание чл. 305, ал. 6 от НПК във връзка с чл. 301, ал. 4 от НПК е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., на основание
чл.266, ал. 1 от Закона за горите /ред. бр.109 от 22.12. 2020г./, за това, че на
05.01.2022 година *****, община Велинград е съхранявал дървен материал -
389 бр. дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713, 10 лева с ДДС,
немаркиран с производствена марка -нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
Закона за горите, и в частта,с която е постановено отнемане в полза на
държавата на 389 броя дъски от бял бор с обем 3,09 куб. м., на стойност 1713,
10 лева с ДДС,като ОТМЕНЯ присъдата в тези й части,като
незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ Присъда №13 от 28.03.2024 година,постановена по НОХД
8
№152/2023 година на Велинградския районен съд, в частта,с която подс.С. е
осъден да заплати разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №13 от 28.03.2024 година,постановена по
НОХД №152/2023 година на Велинградския районен съд, в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9