Р
Е Ш Е
Н И Е
град София, 22.10.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при секретаря Радиана Андреева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВНЧХД № 166 по описа за 2018 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 64/06.12.2017 г., постановена по НЧХД № 471/17 г., състав на РАЙОНЕН СЪД – С. е признал подсъдимия Д.С.С. за виновен в това, че на 15.06.2017 г. около 13.00 часа при рецепцията на сграда „И.“ в село Б. И., община С., с думите „келеш с келеш“, последвано от нанесен на С.Х.Д. удар във врата с отворена длан, е казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на С.Х.Д. *** и обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.чл. 146, ал. 1 от НК.
На основание чл. 78 а от НК съдът освободил подсъдимия С. от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 4000 лв.
С присъдата подсъдимият С. е осъден да заплати на частния тъжител Д. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението обида, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1012 лв. за разноски по делото.
С присъдата подсъдимият С. е осъден да заплати държавна такса върху гражданския иск в размер на 80 лв.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от адв. С.Р., защитник на подсъдимия С., с която се иска отмяна на постановената присъда и признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението, като се претендират и осъществените от него разноски в хода на производството.
Сочи се наличието на допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения. За такива се счита отказът на съда да прекрати производството по делото поради неявяване на частния тъжител и неговият повереник - като се прави анализ на разпоредбата на чл. 24, ал. 4, т. 5 от НПК и се достига до извод, че наличието на уважителни причини за неявяване на повереника не е основание за отлагане на делото в случаите, когато не се явява без уважителни причини частният тъжител.
Твърди се, че съдията от РС С. „претупал“ делото, без да даде възможност на подсъдимия С. да се изкаже, съответно – да се защити; не дал възможност да бъдат зададени голяма част от въпросите към свидетелите и не била предоставена възможност да бъде изслушан втория допуснат на подсъдимия свидетел, за чието неявяване в съдебно заседание се твърдят служебни ангажименти. Сочи се като процесуално нарушение отказът на съда да допусне до разпит като свидетел д–р В. У. и личния лекар на частния тъжител, за да се установи в колко точно часа частният тъжител е извършил посещение при нея и употребените в представеното копие от амбулаторен лист термини, както и какво точно е предписано на тъжителя и защо. От личния лекар на тъжителя (в случай, че доктор Узунова не е негов личен лекар) се иска събирането на сведения дали той няма обичайно високо кръвно налягане и колко му е нормалното кръвно налягане, както и дали ускореният пулс и високото кръвно налягане може да се получи вследствие на конфликтен разговор и тичане до лекарски кабинет.
Сочи се, че съдията при първоинстанционния съд не се е произнесъл по искането да бъде представен от частния тъжител оригиналът на приложения от него амбулаторен лист. Оспорва се записаното в листа, че частният тъжител се е явил за преглед в 14.00 часа на инкриминираната дата, като се пресмята времето за провеждане на Общо събрание на етажната собственост в „И.“ (от 13.00 часа) и разстоянието от 9.6 км. до кабинета на д-р У. в град С..
В допълнение към депозираната въззивна жалба се изтъкват противоречия в събраните гласни доказателства и се излагат аргументи в подкрепа на твърдението за пристрастност на разпитаните по искане на частния тъжител свидетели. Извършва анализ на отношенията между частния тъжител като представител на дружеството, ангажирано с поддръжка на етажната собственост, и подсъдимия като собственик на обект в нея, с твърденията за незаконосъобразност на извършените при поддръжката на етажната собственост действия от частния тъжител и умишлено предизвикан от него конфликт на инкриминираната дата.
Излагат се твърдения за липса на желание на съдията да изслуша както подсъдимия, така и свидетеля Г.; за тенденциозност в отношението на съдията към подсъдимия, изразена в отразяване в протокола от последното съдебно заседание, че прочита и прилага писменото становище на подсъдимия, без това да е сторено, както и в произнесената след оттегляне за 2-3 минути на тайно съвещание присъда. Изложеното досежно поведението на съдията Павлов се съотнася към неуважените искания на защитата, посочени по-горе, и в заключение се прави извод за грешни фактически и правни изводи в присъдата, невсестранно и тенденциозно разглеждане на обстоятелствата по делото, липса на обсъждане и анализ на голяма част от събраните доказателства.
Сочи се, че употребената от подсъдимия по отношение на частния тъжител дума „келеш“ не е обидна, като се изследва турския й произход и значението й в този език „юнак, храбрец, хубав, добре изглеждащ и представителен“, с аналог в българския език „хлапак, младок с неоправдано високо самочувствие, неопитен и незрял човек, наперен и самонадеян, човек със самочувствие без покритие“. Освен това се цитират примери от различни автори, изследователи на възрожденския период от българската история, в подкрепа на твърдението за липса на обидно съдържание в употребеното от подсъдимия обръщение към частния тъжител.
Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение и му бъдат присъдени осъществените в хода на производството разноски; алтернативно - връщане на делото за разглеждане на друг състав на РС С., поради допуснати съществени процесуални нарушения и предубеденост на съдията- докладчик.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция депозираната въззивна жалба срещу присъдата
се поддържа от защитника адв. Р. с доводите, изложени в нея. Допълнително се
изтъква, че подсъдимият е бил предизвикан от частния тъжител да го нарече „келеш“
и това е някаква оценка на неговото поведение. Прави се анализ на предисторията
на взаимоотношенията между двамата, като се набляга на установените дефекти в
сградата, в която е закупил през 2008 година имот подсъдимият, а както
менажиращата фирма преди появата на частния тъжител, така и той като самонастанил
се управител не отстранили тези дефекти.
Сочи се, че
не са спазени изискванията на закона за избор на домоуправител, при което
частният тъжител Д. се явява самонастанил се такъв и няма никакво право да
изисква заплащането на суми за поддържката и ремонта на общите части, като
освен това използвал събраните суми за непривични за общите части дейности.
Изтъква се, че на процесното Общо събрание на етажната собственост частният
тъжител двукратно хвърлил в лицето на подсъдимия нотариалния акт, с който е станал
собственик на имот в сградата, което действие се счита за много по-унизително
от последвалите думи и действия на подсъдимия С..
Свидетелските показания на свид. С. И. и адв. К. се считат за противоречиви и се твърди, че те са премълчали предисторията и причините подсъдимият да нарече частния тъжител „келеш“.
Наложеното наказание „глоба“ и обезщетение за частния тъжител се намират за прекомерни, тъй като употребата на думата „келеш“ не е сторено в смисъла, който частният тъжител твърди, че е възприел, а той самият с поведението си е показал, че не просто се е самонастанил и тормози собствениците в комплекса, но и е незрял като личност.
Претендират се осъществените от подсъдимия разноски, а досежно претендираните такива за адвокатски хонорар от частния тъжител се счита, че са прекомерни.
Подсъдимият Д.С. пред въззивния съд се присъединява изцяло към пледоарията на защитника си. Подчертава, че присъствието на частния тъжител в сградата е незаконно и не почива на никакви основания, че проведените от него събрания са незаконни, а изискването му да бъдат заплатени осъществените разноски за поддръжка на сградата е неоснователно.
Изтъква се, че претенциите на частния тъжител към него и определянето му като длъжник и неизправна страна представляват по същество клевета.
В последната си дума подсъдимият С. заявява искането си за отмяна на постановената присъда.
В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д. – адв. М. от САК, заема становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба срещу присъдата. Сочи се, че изложената в частната тъжба фактическа обстановка е напълно потвърдена от събраните доказателства.
Счита се, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпросите относно извършването на деянието и противоправността му, като наложеното наказание е съответно на стореното.
Сочи се, че определеното по реда на чл. 78 а от НК наказание глоба в размер на 4000 лв. е именно подходящото, тъй като от цялостното поведение на подсъдимия по настоящия процес се вижда неговата дълбока липса на всякаква критичност към извършеното, както и опитът му да убеди съда, че употребата на инкриминираните думи и извършването на инкриминираното действие са нормални, тъй като частният тъжител не е отговорил на неговите очаквания.
Претендират се осъществените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар.
С. ОКРЪЖЕН
СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и
съдопроизводствените действия на първоинстационния съд, и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Д.С.С. с тъжбата от С.Х.Д. е повдигнато обвинение за това, че на 15.06.2017 г. около 13.00 часа при рецепцията на сграда „И.“ в село Б. И., община С., с думите „келеш с келеш“, последвано от нанесен на С.Х.Д. удар във врата с отворена длан, е казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на С.Х.Д. *** и обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.чл. 146, ал. 1 от НК.
Допуснато е от съда и съвместно разглеждане на предявения от частния тъжител Д. срещу подсъдимия С. граждански иск в размер на 2000 лв. - обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. до окончателното изплащане.
Частният тъжител Д. е конституиран в производството в качеството на граждански ищец.
При
собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред първата инстанция
наказателно производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.12.2008 г. подсъдимият Д.С. и съпругата му – свидетелката Е. С., закупили апартамент № 303 в жилищна апартаментна сграда в с. Б. И., общ. С., ул. „*******“ № **, комплекс „И.“. При закупуването на жилището те констатирали дефекти на сградата, свързани предимно с оттичането на валежните води и изолацията на сградата, като се договорили със строителя „В.“ ООД да бъдат извършени за негова сметка необходимите и покрити от гаранцията на сградата ремонтни дейности.
С течение на времето гаранционните дейности, извършените ремонти и тяхното заплащане породили взаимни претенции между подсъдимия, управителя на етажната собственост и строителя, които не успели да бъдат уредени в рамките на взаимно сътрудничество и постепенно прераснали в перманентен конфликт.
На проведеното на 09.07.2016 г. Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата с режим на етажна собственост било обявено, че на 01.06.2015 година фирмата, която се грижи за комплекса е била сменена, като частният тъжител и граждански ищец С.Д. бил представен като пълномощник на новото менажиращо дружество „С.“ ЕООД, съгласно сключен договор с управителя на етажната собственост.
Когато узнал за смяната на менажарищото дружество, подсъдимият С. насочил претенциите си към частния тъжител и граждански ищец Д., когото преценил като нелегитимно и самонастанило се в личната му собственост лице. Семейството на подсъдимия отказвало да заплаща претендираните от частния тъжител разходи за поддръжката на етажната собственост, тъй като считало тези разходи за извършени без необходимото одобрение на Общото събрание и сторени с цел неправомерно облагодетелстване на физически и юридически лица; оспорвало легитимността на проведените Общи събрания и взетите от тях решения, а подсъдимият сигнализирал СОП с данни за извършено престъпление от общ характер във връзка с управлението на етажната собственост.
На 12.06.2017 г. частният тъжител и граждански ищец Д. като управител на „С.“ ЕООД закупил с нотариален акт за продажба на недвижим имот от „В.“ ООД снек бар „И.“, находящ се в същата сграда.
За 12.00 часа на 15.06.2017 г. било насрочено годишно Общо събрание на етажната собственост, което следвало да се проведе на рецепцията на комплекса. В обявения час не се събрал необходимият кворум и събранието се отложило с един час.
В 13.00 часа отново не се събрал кворум и събранието било отложено за следващия ден, като при преброяването на присъстващите и решаването дали има кворум частният тъжител и граждански ищец извадил и сложил пред подсъдимия копие на нотариалния акт, с който закупил недвижим имот в сградата, манифестирайки се като собственик.
След това присъстващите започнали да се разотиват. Във фоайето пред рецепцията се намирали Д., С. и свидетелите К. (протоколчик), И. (рецепционистка) и Г. (собственик в сградата).
Подсъдимият С. започнал да задава на частния тъжител и граждански ищец Д. въпроси за поддръжката на етажната собственост, на които частният тъжител отговарял спокойно. В хода на разговора подсъдимият подметнал „каквото и да придобиеш, ще си останеш едно обикновено момче от Д.“, тонът му постепенно се увеличил и той изрекъл думите „келеш с келеш“ към частния тъжител.
След тези думи
частният тъжител се обърнал и тръгнал да излиза от помещението, а подсъдимият
го последвал и пренебрежително го ударил с ръка зад врата.
Тъй като получил главоболие, в 14.00 часа частният тъжител посетил лекар, като при прегледа били установени повишени стойности на кръвното му налягане и била предписана съответна терапия.
Така установената от настоящата инстанция фактическа обстановка съвпада с тази, изложена от първоинстанционния съд в мотивите към постановената присъда. В мотивите на присъдата съдът е изпълнил и задължението си да изложи своите аргументи от кои доказателства се установява възприетото от него, като е обсъдил и установените противоречия в гласните доказателства относно поведението на подсъдимия - макар да е сторил това сравнително лаконично.
Въззивната инстанция кредитира с доверие показанията на свидетелките К. и И. - така, както това е сторил и първоинстанционният съд, като ги намира достоверни, последователни, безпристрастни и изчерпателни. Тези гласни доказателства очертават инкриминирания случай в неговото развитие във времето и установяват безпротиворечиво както отправената реплика, така и неправомерното действие на подсъдимия по отношение на частния тъжител. Заявените от свидетелката Иванова отношения с тъжителя – свидетелката работи в управляваното от него дружество, не разкриват някакви особени връзки с него като страна в настоящия процес, които да провокират безкритичното споделяне на изложената в тъжбата теза. Освен това, показанията на тази свидетелка кореспондират със заявеното от свидетелката Константинова, по отношение на която не се установяват каквито и да било взаимоотношения с тъжителя. Двете свидетелки са присъствали на инцидента и пред съда съобщават възприетото непосредствено от тях, като в разказите им не се откриват несъответствия по съществените за предмета на делото факти – каква е била отправената реплика към частния тъжител и ударил ли е подсъдимият С. частния тъжител с ръка зад врата. Така свидетелките са категорични за употребения израз „келеш с келеш“, както и че той е изречен от подсъдимия без да бъде предизвикан от тъжителя Д. по какъвто и да било начин. Относно удара зад врата свидетелката К. заявява „зашлеви го зад врата със задвратник“, а свидетелката И. – „настигна го и го тупна отзад“. Макар действително в показанията на двете свидетелки да са налице известни противоречия относно последователността на репликата и удара (според свидетелката К. първо е изречена репликата, а след това е нанесен ударът, докато според свидетелката Иванова това е станало почти едновременно), тези противоречия са несъществени и съдът ги отдава както на изтеклия период от време до разпита на свидетелките, така и на изпитаното от двете свидетелки неудобство от случващото се. Освен това, показанията им в частта, в която съобщават за отправената от подсъдимия С. реплика към частния тъжител Д. се подкрепя и от направеното от подсъдимия признание, че му е казал, че е келеш в отговор на неговото поведение спрямо него.
Въззивната инстанция не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия С., че не е удрял частния тъжител зад врата, тъй като тези обяснения противоречат на събраните и обсъдени по-горе гласни доказателства, които от своя страна са убедителни, последователни и логични.
Показанията на разпитаната пред въззивната инстанция свидетелка Е. С. – съпруга на подсъдимия Д.С., по същество не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по настоящия казус. Свидетелката не е присъствала на конкретния случай, а съобщеното от нея касае взаимоотношенията между страните по делото преди и след него, относно които има изобилни писмени и гласни доказателства, безспорно сочещи на влошени такива във връзка с поддръжката на етажната собственост.
Свидетелят Г. от своя страна също съобщава, че е чул как подсъдимият нарича частния тъжител „келеш с келеш“, макар да твърди, че не е видял подсъдимият да удря частния тъжител и че освен това почти незабавно след изричането на репликата подсъдимият се извинил. Показанията на този свидетел са в противоречие със заявеното от обсъдените по-горе свидетелки, поради което и настоящата инстанция не ги кредитира с доверие.
Що се отнася до управлението на комплекса и въпросите легитимно изпълняващ функциите по менажирането му ли е частният тъжител, необходими ли са били извършените разходи по поддръжката на етажната собственост и налице ли са разходооправдателни документи за тях, както и дължи ли заплащането и на какви суми подсъдимият, съдът намира, че тази обстоятелства излизат вън от предмета на настоящото дело и не следва да бъдат обсъждани. От съществено значение е какво се е случило на процесната дата, отправил ли е подсъдимият С. обидни думи и действия спрямо частния тъжител Д. и бил ли е предизвикан за това.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че макар и последица от наслоено напрежение между подсъдимия и частния тъжител, случилото се не е било предизвикано от последния по какъвто и да било начин. Напротив – установява се от гласните доказателства, че не частният тъжител, а подсъдимият С. на отложеното Общо събрание на етажната собственост е търсел конфликт с тъжителя, като е задавал непрекъснато въпроси, които е следвало да бъдат обсъдени и решени на следващия ден от всички собственици, неглижирал положението на тъжителя като един от тези собственици и когато тъжителят оставил провокацията му без отговор го нарекъл „келеш с келеш“ и го ударил пренебрежително зад врата.
При анализа на доказателствата досежно повдигнатото обвинение първостепенният съд е направил извода, споделен и от настоящата инстанция - че те обосновават с категоричност и несъмненост извършването на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.чл. 146, ал. 1 от НК. Правилно районният съд е приел, че въз основа на доказателствата се установяват по несъмнен и категоричен начин релевантните за предмета на доказване за престъплението фактически обстоятелства относно времето и мястото на извършването му, неговото авторство и начина на извършването му.
Не са налице сочените от защитата на подсъдимия съществени процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд. Законосъобразно на 31.08.2017 г. в проведеното открито съдебно заседание, в което не се явили частният тъжител и неговият повереник районният съд не е прекратил производството по делото, тъй като от страна на повереника своевременно преди заседанието е била депозирана молба за отлагане разглеждането на делото, с приложено пълномощно от частния тъжител и посочени уважителни причини за неявяването на повереника.
Не са налице, а и не се сочат каквито и да било данни за предубеденост на съдията от първостепенния съд, производството по делото е водено в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон, а отказът на съда да събере част от поисканите от подсъдимия доказателства законосъобразно е мотивиран с липсата на относимост на тези доказателства към предмета на делото.
Обстоятелството в колко часа частният тъжител е посетил лекар за извършване на преглед след случая е изяснено от приложения амбулаторен лист - видно от който това е сторено непосредствено след отлагане на събранието, а и на практика е без значение, тъй като за установяване обективните признаци на престъплението обида, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият С., не се изисква да е налице влошено здравословно състояние у пострадалото лице.
Липсват и наведените от защитата на подсъдимия нарушения при анализа на доказателствената съвкупност, тъй като тя е оценена съобразно действителното й съдържание.
Известно е, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, които по своето съдържание засягат сферата на нематериалните блага – чест, достойнство, добро име, авторитет. Унизителният характер на казаното се преценява съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е правилна, вярна или не.
В случая употребените от подсъдимия думи и извършеното действие непозволено надхвърлят допустимите граници в общуването и критиката към частния тъжител, като са насочени към възрастен човек, който има оформено чувство за лична и обществена стойност. Съобразно общоприетите морални норми, така посочената дума „келеш“, при това с повторно акцентиране върху нея и пренебрежителното нанасяне на удар зад врата са унизителни за честта и достойнството на засегнатото лице. Категорично не могат да бъдат споделени изложените от защитата твърдения, че употребената от подсъдимия по отношение на частния тъжител дума „келеш“ не е обидна. Инкриминираната дума е навлязла в българския език с изцяло негативно съдържание - не само със значението на „неопитен, незрял човек“, но и като „презрян, долен човек“, при което е от естество да накърни достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение.
Безспорно е установено и че деянието е извършено в присъствието на тъжителя Д..
От субективна страна, подсъдимият С. е извършил престъплението при пряк умисъл - съзнавал е, че изрича унизителни за честта и достойнството на тъжителя думи в негово присъствие, както и че пренебрежителното нанасяне на удар зад врата на тъжителя е действие унизително и е целял настъпването на престъпния резултат. Осъществено е и квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК, а именно - публичния характер на деянието, тъй като същото е извършено във фоайето на процесната сграда и по време, когато там са присъствали и други лица.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия Д.С. районният съд, при приложение на материалния закон, е наложил наказанието глоба по реда на чл. 78 а от НК (за което несъмнено са налице предвидените в закона предпоставки), като е приел, че са налице както смекчаващи отговорността обстоятелства - частичните самопризнания на подсъдимия по отношение нанесената вербално обида, така и отегчаващи отговорността такива - повторението на обидната дума „келеш“ и прибавянето на унижаващ удар във врата. Обсъждайки конкретните обстоятелства, първоинстанционният съд е счел, че налагането на административно наказание глоба в размер на 4000 лв. е съответно на стореното от подсъдимия. За да достигне до тези изводи, съдът е приел наличието на завишена обществена опасност на деянието, поради ескалацията на обидата от думи във физическо насилие и извършената с деянието провокация посредством поставянето на пострадалия в положение или да отвърне, или да понесе унижението.
Въззивният съд поначало се съгласява с тези изводи на съда, но намира, че районният съд е следвало да обсъди и наличието и на други смекчаващи отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, каквито са чистото му съдебно минало и липсата на отрицателни данни за личността му. В контекста на изложеното, наложеното от районния съд административно наказание глоба в размер на 4000 лв. се явява прекомерно, а целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с глоба в размер на 2000 лв., в какъвто смисъл следва да бъде изменена контролираната присъда.
Що се отнася до присъденото на частния тъжител и граждански ищец Д. обезщетение за нанесените с обидата неимуществени вреди в размер на 2000 лв., въззивният съд също счита, че предявеният от частния тъжител иск в този размер следва да бъде уважен изцяло. Ангажирани са доказателства за настъпили неблагоприятни последици с неимуществен характер, като освен писменото доказателство амбулаторен лист, който установява повишени стойности на кръвното налягане на частния тъжител непосредствено след случая, от показанията на свидетелките Константинова и Иванова се установява, че в следващите дни той видимо е бил разстроен от унижението и дори не е успял да посети на 16.06.2017 г. събранието на етажната собственост, тъй като не се е чувствал добре. Чрез заплащането на обезщетение преживените от частния тъжител неприятни преживявания, наранени самочувствие и самооценка ще бъдат възмездени, а сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане е справедлива обезвреда за причиненото от подсъдимия.
Контролираната присъда е правилна и законосъобразна в частта относно възложените на подсъдимия Д.С. разноски в размер на 80 лв., представляващи държавна такса върху уважения граждански иск, както и относно присъждането в полза на частния тъжител на сумата от 1012 лв. - осъществени разноски за държавна такса за завеждане на делото и за адвокатски хонорар.
В съответствие с изхода на делото на подсъдимия С. следва да бъдат
възложени и осъществените от частния тъжител и граждански ищец Д. разноски в настоящата
инстанция за адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., за които е представен
договор за правна защита и съдействие и в него е отразено, че сумата е
заплатена на 16.04.2018 г. по банков път. Тази сума не е прекомерна, тъй като е
изцяло съобразена с разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т.
2, вр.чл. 14 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според посочените
разпоредби минималното възнаграждение за адвокатската услуга, оказана от адв. М.
на частния тъжител и граждански ищец Д. в производството пред настоящата
инстанция се определя на 970 лв., при което разликата от 30 лв. до действително
заплатената сума от 1000 лв. не може да бъде счетена за прекомерна.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3, вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 64/06.12.2017 г., постановена по НЧХД № 471/17 г. по описа на Районен съд С., като намалява размера на наложеното на подсъдимия Д.С.С. административно наказание глоба на 2000 лв. (две хиляди лева).
Потвърждава присъдата в останалата част.
Осъжда Д.С.С., с установена по делото самоличност, да заплати на С.Х.Д., с установена по делото самоличност, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар в производството пред С. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
(П. Петков)
ЧЛЕНОВЕ: 1:………………
(Н. Николова)
2:………………
(Ан.Игнатова)