№ 16
гр. Враца, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
втора годИ. в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500574 по описа за 2021 годИ.
С решение №60266/23.12.2021г. постановено по ГД №1136/2021г. по
описа на Върховен касационен съд, въззивното решение
№260002/05.01.2021г., постановено по възз.гр.дело №421/2020г. по описа на
Окръжен съд – Враца е отменено и делото е върнато на въззивната инстанция
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Б. И. М. от с.***, ОбщИ. Оряхово, чрез пълномощника си адв. З. Й. от
АК-Враца, е подал въззивна жалба против решение №49/20.07.2020г. по гр.д.
№ 422/2019 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което същия е осъден да
заплати сумата в размер на 10809.17 лв. – главница, представляваща ½ ид.ч.
от солидарно поетите от съпрузите по време на брака им задължения по
сключени договори за банкови кредити с "ОББ"АД и "ЮРОБАНК и Еф Джи
България"АД, като е платено за погасяването на дълга от ищцата сума в
размер на 21618.34 лв. след фактическата раздяла на страните през
м.октомври 2010г., ведно със законната лихва върху главницата. В тежест на
ответника М. са възложени съдебни разноски в производството направени от
ищцата И. М. и адв.възнаграждение в размер на 854.00 лв. в полза на адв. А.
К., присъдено на основание чл. 38, ал.2 ЗА.
1
В жалбата се навеждат доводи, че решението на първоинстанционния
съд е незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон, както и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди се,че неправилно съда е направил извода, че всички
суми по изтеглените от ищцата кредити са послужили за задоволяване на
нуждите на семейството. Тези твърдения не били доказани от ищцата, като
същите са били опровергани от св. И., св. Ф., а съдът бил приел иска за
доказан само на база свидетелските показания ангажирани от ищцата.
Поддържа се в жалбата, че иска не е доказан по категоричен начин, тъй като
ответникът- жалбоподател не е знаел дори къде са парите от теглените заеми,
като за този от 2008 г. от "Пощенска банка " въобще не знаел, освен за
вложените 1200 лв. за дограма на къщата, от теглен от ищцата заем. Навеждат
се и съображения, че съдът неправилно е изчислил дължимата сума за
ответника при уважения иск по чл. 32 от СК, тъй като в личната сметка на
ищцата е била налична и останала сумата от 3381,94 лв. от кредита, която
сума е използвана от нея за лични нужди и същата е следвало да бъде
приспадната от дела на ответника.
Жалбоподателят посочва,че иска е доказан само за сумата в размер на
1200.00 лв., заплатен разход за смяна на дограма на жилището, където е
живяла ищцата. Искането е решението да бъде отменено за горницата над
1200.00 лв. до 10 809.17 лв. и предявения иск да се отхвърли за сумата над
1200.00 лв. като неоснователен и недоказан.Претендират се и разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска.
В срока за отговор на въззивната жалба адв. К. като пълномощник на
ищцата И. А. М. е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като се твърди,че решението на РС-Оряхово е правилно и
законосъобразно. Поддържа се, че жалбоподателят не е оборил установената
от закона презумпция за равна задълженост установена в чл. 127 ал.1 от ЗЗД
и в тежест на оспорващият съпруг било да докаже,че твърдените от съпругата
разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е била семейна
такава. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В съответствие с указанията, дадени от касационната инстанция при
постановяване на решение №60266/23.12.2021г. по гр.д №1136/2021г. по
описа на Върховен касационен съд, с молба вх.№3598/20.06.2022г. ищцата И.
2
А. М. е уточнила, че сумата от 10 809,17 лв., представлява половИ.та от
общата погасена сума за периода 01.10.2010г.-27.03.2019г. по кредитите от
14.12.2007г. /изтеглен от „ОББ“АД/ и от 29.04.2008г./изтеглен от „Пощенска
банка“ и предоговорен на 11.08.2014г. след фактическата раздяла/. Уточнява
също, че усвоената на 11.08.2014г.сума от 3382,44 лв. ищцата е изразходвала
за ремонт на покрива на унаследената от ответника къща в с.*** след
наводнението от 03.08.2014г., както и за издръжката и погребението на
бащата на ответника.
Съдебният състав приема, че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на
обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.
При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция са
назначени и изслушани първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и
допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Районен съд-Оряхово е бил сезиран с предявен иск по чл.127, ал.2 от
ЗЗД, вр.с чл.32, ал.2 от СК от И. А. М. от с.***, обл.Враца против Б. И. М. от
същото село, за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от
21 005,70 лв., представляваща половИ.та от сумата от 42 011,41 лв., която е
била платена от ищцата за погасяване на кредити към „ОББ“АД и „Юробанк
И Еф Джи България“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В проведеното пред първоинстанционния съд на 17.06.2020г.
открито съдебно заседание, е допуснато изменение на предявения иск,
съгласно което искът се счита предявен за сумата от 10 809,17 лв.,
представляваща половИ.та от сумата от 21 618,34 лв., която се
претендира, че е платена от ищцата за погасяване на кредитите в
периода от 01.10.2010г. до погасяването на кредитите.
В исковата молба се поддържа, че страните са сключили граждански
3
брак на 01.10.1978г. и бракът е прекратен с влязло в сила на 28.03.2018г.
решение на РС-Оряхово по гр.дело №6/2018г. По време на брака ищцата
изтеглила два банкови кредита за задоволяване на семейни нужди. Първия
кредит в размер на 5500 лв. бил отпуснат от „ОББ“АД по силата на договор за
потребителски кредит от 13.12.2007г. Кредитът е погасен изцяло на
22.12.2107г. от ищцата, като общо платената по него сума е в размер на
10 551,32 лв.
Вторият кредит, в размер на 12 600 лв. бил отпуснат от „Юробанк И
Еф Джи България“АД по силата на договор от 29.04.2008г. Към м.юли 2014г.
по този договор бели изплатени общо 75 погасителни вноски в размер на
12 990,75 лв. Този договор бил предоговорен от ищцата на 11.08.2014г. чрез
рефИ.нсиране със сумата от 10 734 лв. Вторият кредит към „Юробанк И Еф
Джи България“АД бил погасен изцяло на 27.03.2019г., като общата платена
сума по него е в размер на 18 478,34 лв.Общо по двата кредита към
посочената банка ищцата твърди, че е изплатила сумата от 31 460,09 лв.
В исковата молба се твърди, че всички погасителни вноски по
кредитите са извършени от ищцата, а усвоените средства са послужили за
задоволяване на семейни нужди.
По реда на чл.131 от ГПК ответника Б. М. е подал писмен отговор, с
който оспорва иска. Поддържа, че страните са във фактическа раздяла от
2010г., от когато живеят в отделни жилищни сгради, не били в добри
отношения и не си говорили. Ответникът твърди, че ищцата не го е
уведомявала за изтеглените кредити, както и че средствата по тях не са
разходвани за задоволяване на семейни нужди, тъй като ответникът също
работел, единственото им дете не живее със страните от 1997г., а родителите
му се издържали от пенсиите си. Твърди също, че разходвана за семейни
нужди е единствено сумата от 1200 лв. за подмяна на дограма, докато
останалите пари са изразходвани за лични нужди на ищцата. Ответникът
посочва също така, че кредитът от 11.08.2014г. е изтеглен от ищцата след
фактическата раздяла и той не е бил уведомен за него. Иска се отхвърляне на
предявения иск.
При така подадените искова молба и отговор в производството пред
районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на така събраните от
първоинстанционния съд доказателства, както и въз основа на събраните пред
4
настоящата инстанция доказателства, съдът приема следното от фактическа
страна:
От представеното по делото заверено копие от решение
№34/28.03.2018г. по гр.дело №6/2018г.на РС-Оряхово се установява по
безспорен начин, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак между
които е бил сключен на 01.10.1978г. с акт №3/01.10.1978г.на Кметство-с.*** и
е прекратен с развод с посоченото решение, което е влязло в законна сила на
28.03.2018г. Между страните не се спори, че са във фактическа раздяла преди
бракът да е прекратен, а именно в раздяла са от 01.10.2010г.
Видно от представените по делото писмени доказателства-договори за
кредит, по време на брака си с ответника, на 13.12.2007г. ищцата сключила с
„ОББ“АД Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение,
по силата на който получила кредит в размер на 5500 лв.със срок на
издължаване 28.11.2015г. Както това се установява от приетото пред
настоящата инстанция първоначално заключение на вещото лице по
назначената счетоводна експертиза, реално усвоената сума по този кредит е в
размер на 5403,57 лв., тъй като при предоставянето му на ищцата от сумата от
5500 лв. е приспадната дължимата такса за управление на кредита от 96,25 лв.
Вещото лице установява също така, че кредитът към „ОББ“АД е погасен
изцяло на 10.12.2015г., като изплатената по него сума общо за главница,
лихви, застраховка и такси за обслужване, е в размер на 10 813,78 лв.
На 29.04.2008г., също по време на брака, ищцата сключила договор за
потребителски кредит №FL397336, с „Юробанк И Еф Джи България“АД, по
силата на който получила втори кредит в размер на 12600 лв.със срок за
издължаване 29.04.2018г.
Така сключения договор за кредит бил рефИ.нсиран с договор за
потребителски кредит № FL740367 от 11.08.2014г., сключен със същата
банка. РефИ.нсирането е извършено по време на фактическата раздяла между
страните. По силата на този кредит, банката предоставила на ищцата сумата
от 10734 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията й по договора
за кредит от 29.04.2008г. Посочената в договора от 11.08.2014г. обща сума,
дължима за погасяване на кредита , е 18 478,07 лв.
В заключенията си назначеното по делото вещо лице установява, че
общата сума, която ищцата е следвало да върне по договора от 29.04.2008г. е
в размер на 18 478,34 лв., в т.ч. главница, лихви и такси. До датата на
5
рефИ.нсирането, по кредита от 29.04.2008г. ищцата е била погасила сумата от
общо 5797,52 лв. Оставащите по този кредит задължения в размер на 7192,93
лв. ищцата е погасила на 11.08.2014г. и погасяването е извършено от сумата,
отпусната й по кредита от 11.08.2014г./за рефИ.нсиране/. След приспадане и
на следващите банкови такси, както и на платената сума по рефИ.нсирането,
по кредита от 11.08.2014г. свободни са останали 3382,94 лв., които ищцата е
получила на каса от банката. Според вещото лице, връщането на кредита от
11.08.2014г. е започнало на 27.08.2014г. и е приключило на 27.03.2019г.,
когато кредитът е бил изцяло издължен с общо погасена по него сума от
18 478,34 лв. Вещото лице установява, че всички суми за погасяване на този
кредит са извършвани от ищцата И. М., с изключение на сумата от 205 лв.,
която е погасена от трети лица.
Вещото лице е обобщило, че по двата кредита към „Юробанк И Еф
Джи България“АД лично ищцата е погасила сумата от общо 24 276,16 лв., от
които 17 420,05 лв. в периода от 01.10.2010г.до окончателното погасяване на
кредитите. Съответно в периода от 01.10.2010г.до окончателното погасяване
на кредита към „ОББ“АД- 10.12.2015г, ищцата е заплатила сумата от 1980,47
лв. Общо платената от ищцата в процесния период сума към двете банки
е в размер на 19 400, 52 лв.
Във връзка с въпроса за какви нужди са били разходвани получените
от „ОББ“АД и „Юробанк И Еф Джи България“АД общо 3 кредита, в размер
на сумата от общо 28 737,57 лв./ 5403,57 лв.получен кредит от „ОББ“АД, 12
600 лв.получен кредит от „Юробанк И Еф Джи България“АД по договор от
29.04.2008г. и 10 734 лв.получен кредит от „Юробанк И Еф Джи
България“АД по договор от 11.08.2014г/ по делото са събрани писмени и
гласни доказателства, от които се установява следното:
Безспорно е, че част от получения по договора от 11.08.2014г. кредит
от 10 734 лв., а именно сумата от 7192,92 лв., е разходвана от ищцата за
т.нар.рефИ.нсиране /погасяване/ на задълженията по предходния кредит от
29.04.2008г., поради което и доколкото получения на 29.04.2008г. кредит е
бил разходван за задоволяването на семейни нужди, то и посочената сума от
7192,92 лв.следва да се приеме за такава.
Съдът намира, че основание кредитът от 29.04.2008г., получен от
„Юробанк И Еф Джи България“АД, както и този от 13.12.2007г., получен от
„ОББ“АД, да се приемат за изтеглени за задоволяването на семейни нужди, са
6
събраните по делото гласни доказателства-показанията на св.В. Н., В. Н., Ц.
И., В. Ф.. От свидетелските показания се установява, че в с получените от
кредитите средства ищцата е направила ремонт на семейното жилище,
подменила е дограма, закупила е мебели и ел.уреди, както и лек автомобил
„Ауди“, който ползвал ответника. При тези доказателства следва да се
приеме, че презумпцията по чл.32, ал.2 от СК не е оборена от ответника и
получените по двата договора за кредит суми са използвани за
задоволяването на семейни нужди, като до същия извод е достигнала и
касационната инстанция в решението си от 23.12.2021г.
При тези фактически изводи и доколкото сумата от 7192,92 лв.,
представляваща част от полученото от ищцата по кредита от 11.08.2014г. е
внесена за погасяване на предходния кредит /този от 29.04.2008г./, то
основният спорен между страните въпрос е останал за сумата от 3382,94 лв.,
представляваща разликата между отпуснатите общо 10 734 лв.по кредита от
11.08.2014г. и изразходваните 7192,92 лв.за погасяване на предходния кредит.
В молбата за уточнение от 13.09.2022г. ищцата сочи, че така
получената от нея сума от 3382,94 лв. също е била изразходвана за
задоволяването на семейни нужди, независимо от факта, че тази сума и
получена по време на фактическата раздяла между страните. В подкрепа на
тази си твърдения пред настоящата инстанция е разпитана свидетелката В. Н.,
която установява, че през 2014г. селото, в което живеели страните и
свидетелката /с.***/, било засегнато от т.нар. наводнение в Мизия, което е
общоизвестно. Свидетелката твърди, че има лични наблюдения, че къщата, в
която страните живеели също била засегнато от наводнението-приземният
етаж бил наводнен почти до горе, имало поражения по таваните и покрива на
къщата и положението било доста лошо. Тъй като ищцата И. М. и
свидетелката били близки, а съпругът на свидетелката бил юрист, те
консултирали ищцата и й помогнали с подготовката на документите по
изтеглянето на нов кредит, с който стария такъв да бъде рефИ.нсиран, но и да
останат средства, които ищцата до получи, за да може да извърши ремонт на
наводнената къща. Свидетелката установява също така, че с останалите след
рефИ.нсирането средства ищцата наела майстори и извършила необходимия
ремонт, включващ отводняване на приземния етаж и поставяне на
хидроизолации, смяна на греди по покрива и полагане на гипсокартон под
тях. Свидетелката е очевидец на ремонта и твърди, че макар да не е
7
присъствала на разплащането на ищцата с майсторите, по нейна преценка
стойността на ремонта надхвърля 3500 лв.
Независимо, че показанията на така разпитаната свидетелка са
единствените доказателства, събрани във връзка с разходването на сумата от
3382,94 лв. , въззивният съдебен състав намира, че тези показания следва да
бъдат кредитирани, доколкото са последователни, ясни и безпротиворечиви,
изхождат от лице, което не е в роднински отношения със страните или в
други отношения, които да пораждат съмнения в тяхната обективност. От
разпита на свидетелката, която пресъздава свои пряко и непосредствено
възприети факти, се установява, че спорната сума от 3382,94 лв.действително
е била вложена от ищцата за наложителен ремонт на семейното жилище и е
изразходвана от нея изцяло с това предназначение, а именно за
задоволяването на семейни нужди.
При така събраните доказателства, общия фактически извод е, че
получените от ищцата средства и по трите кредита, са били употребени
именно за задоволяването на семейни нужди и презумпцията по чл.32, ал.2 от
СК не е оборена.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за
задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се
разбират общите потребности на членовете на семейството, които според
практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака
/включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е
разходвана за семейни нужди. На същия нормативен режим са подчинени и
случаите, при които единия от съпрузите е получил заем и дължи връщането
му, но с тази особеност, че получилия заема съпруг следва да заяви за какво е
8
разходвана получената в заем сума.
В разглеждания случай ищцата твърди, че средствата от изтеглените
от нея банкови кредити е вложила за задоволяването на семейни нужди и в
подкрепа на тези твърдения е ангажирала гласни доказателства, които
подкрепят тези твърдения и установяват, че със средствата са закупени лек
автомобил, нови вещи, мебели, уреди за обзавеждане за етажа от къщата, в
която са живеели страните по делото т.е. за задоволяване на семейното
благополучие. Що се отнася конкретно до сумата от 3382,94 лв., която
ищцата е получила по последния кредит, разпитаната пред настоящата
инстанция свидетелка В. Н. установи, че тези средства изцяло са вложени в
извършването на спешен ремонт на къщата, в която съпрузите живеели, и
който ремонт е наложен от щетите по жилището, причинени при
наводнението през 2014г.
Въззивният съд намира, че в случая ответника Б. М. не е оборил
произтичащото от разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК предположение, че
задълженията по кредитите са били поети за задоволяване на семейни нужди.
Ангажираните от него доказателства, че има над 30 години трудов стаж и че
по врече на брака са продадени земеделски земи на стойност 822,58
лв./нот.акт №186, том І1 рег.№316, дело №105/2011г./ логически и стойностно
не променя факта, че по време на брака са изтеглени 3 кредита, нито променя
установеното от свидетелите, че съпрузите изпитвали фИ.нсови затруднения
и че средствата, получени от кредитите, са вложени за ремонти на жилището
им, закупуване на лек автомобил, ел.уреди, мебели и вещи за дома,
стойността на което надхвърля стойността на полученото от продажбата на
земеделските земи.
Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг,
солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на
семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са
поначало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и
задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни,
независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един от
солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след
прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за
да възстанови нарушеното имуществено равновесие / решение № 342 от
9
4.01.13 г. по гр.д.№1358/11 г. на ВКС/. Допълнителен аргумент в подкрепа на
тази теза е обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото
със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата
съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми.
От горното следва изводът, че за задълженията по трите договора за
кредит, страна по които е ищцата И. М., двамата съпрузи са отговаряли
солидарно, независимо от това кой съпруг е бил страна по договора.
Солидарността продължава да съществува и след фактическата раздяла, респ.
след прекратяването на брака за непогасените задължения.
Когато един от солидарните длъжници (бивш съпруг), удовлетвори
кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на фактическа
раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови
нарушеното имуществено равновесие и това произтича от разпоредбата
чл.127 ал.2 от ЗЗД. За да бъде уважен регресния иск по чл.127 ал.2 от ЗЗД на
платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен длъжник,
законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от този
длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на
останалите длъжници, като същевременно действа оборимата законова
презумпция, уредена в чл.127 ал.1 от ЗЗД, че доколкото не следва друго в
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
В случая независимо, че последният от кредитите е изтеглен след като
страните вече са били във фактическа раздяла, средствата от този кредит
/3382,94 лв./ също са били вложени за задоволяването на семейни нужди,
поради което и по силата на чл.127, ал.2 от ЗЗД ответникът дължи на ищцата
заплатеното от нея над размера на собствената й част от изпълнението.
От приетите по делото експертни заключения се установи, че по трите
кредита в процесния период от 01.10.2010г.до датата на погасяване на всеки
от тях ищцата И. М. е заплатила сумата от общо 19 400, 52 лв., поради което
ответникът дължи заплащане на половИ.та от тях, а именно сумата от
9 700,26 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска-03.07.2019г.до окончателното й изплащане.
Макар с обжалваното решение районният съд правилно да е достигнал
до същите изводи, досежно основателността на иска, то с оглед приетите пред
настоящата съдебна инстанция експертни заключения решението ще следва
10
да се отмени в частта, с която иска е уважен за сумата над 9 700,26 лв. до
пълния предявен размер от 10 809,17 лв., съответно да бъде потвърдено в
частта, с която искът е уважен до размер на сумата от 9 700,26 лв. Предвид
частичното отхвърляне на предявения иск, то първоинстанционното решение
ще следва да се отмени и в частта му, с която ответника Б. М. е осъден да
заплати на ищцата деловодни разноски над сумата от 978,37 лв., както и в
частта му, с която е осъден да заплати на адв.А. К. адвокатско възнаграждение
в размер над 815 лв. /размерът е определен съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/2004г.за МРАВ в редакцията му към датата на упълномощаването на
адв.К./.
За производството пред районния съд, съобразно отхвърлената част от
иска, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 51,30
лв. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
За производството пред въззивната инстанция жалбоподателят Б. М.
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата И. М. сумата от 134,61
лв.деловодни разноски за експертиза, съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Съобразно отхвърлената част от жалбата Б. М. следва да бъде осъден
да заплати на адв.А. К. адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004г.за МРАВ в размер на 815 лв.
За производството пред въззивната инстанция, съобразно уважената
част от жалбата, въззиваемата И. М. следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 89,19 лв. деловодни разноски за държавна такса,
експертиза и адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.294, ал.2 от ГПК за производството пред касационната
инстанция разноски следва да се присъдят по общото правило на чл.78 от
ГПК. Ето защо, съобразно уважената част от иска Б. М. следва да бъде осъден
да заплати на И. М. деловодни разноски за адвокатска защита за
производството пред касационната инстанция в размер на 628,19 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска И. М. следва да бъде осъдена да заплати
на Б. М. деловодни разноски за държавни такси в производството пред
касационната инстанция, в размер на 25,26 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №49/20.07.2020г.на Районен съд-Оряхово,
постановено по гр.дело №422/2019г., В ЧАСТТА МУ, с която Б. И. М., с ЕГН
********** е осъден да заплати на И. А. М., с ЕГН ********** сумата над 9
700,26 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2029г. до
окончателното плащане, и ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И. А. М. от с.***,
общ.Оряхово, обл.Враца, с ЕГН ********** против Б. И. М. от същото село, с
ЕГН **********, иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД, вр.с чл.32, ал.2 от СК за сумата
над 9 700,26 лв. до пълния предявен размер от 10 809,17 лв., представляващи
половИ.та от платеното от ищцата за погасяване на кредити към „ОББ“АД и
„Юробанк И Еф Джи България“АД.
ОТМЕНЯ решение №49/20.07.2020г.на Районен съд-Оряхово,
постановено по гр.дело №422/2019г. и В ЧАСТТА МУ, с която Б. И. М., с
ЕГН ********** е осъден да заплати на И. А. М., с ЕГН **********
деловодни разноски над 978,37 лв.
ОТМЕНЯ решение №49/20.07.2020г.на Районен съд-Оряхово,
постановено по гр.дело №422/2019г. и В ЧАСТТА МУ, с която Б. И. М., с
ЕГН ********** е осъден да заплати на адвокат А. К. адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер над 815 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №49/20.07.2020г.на Районен съд-Оряхово,
постановено по гр.дело №422/2019г., В ОСТАНАЛИТЕ МУ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА И. А. М. от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, с ЕГН
********** да заплати на Б. И. М. от същото село, с ЕГН ********** сумата
от 51,30 лв., представляваща направените от него деловодни разноски за
адвокатска защита в производството пред районния съд, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА И. А. М. от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, с ЕГН
********** да заплати на Б. И. М. от същото село, с ЕГН ********** сумата
от 89,19 лв. деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция, съобразно уважената част от жалбата, както и сумата от 25,26
лв.деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Б. И. М. от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, с ЕГН
12
********** да заплати на И. А. М. от с.***, общ.Оряхово, обл.Враца, с ЕГН
********** сумата от 134,61 лв. деловодни разноски за производството пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, както и
сумата от 628,19 лв. деловодни разноски за производството пред
касационната инстанция.
ОСЪЖДА, на осн.чл.38, ал.2 от ЗА, Б. И. М. от с.***, общ.Оряхово,
обл.Враца, с ЕГН ********** да заплати на адвокат А. К. от АК-Враца сумата
от 815 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13