Р Е Ш Е Н И Е
№
79
гр. Трявна, 14.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети
декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА
ПЕТРАКИЕВА
при секретаря Христина Тунева, като разгледа докладваното от съдия Петракиева
ГР.Д. №330 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба на И.С.Я.
против Р.Х.С. /депозирана чрез адв. И. Ж. като
пълномощник/ се твърди, че ищцата и ответницата са съседи в гр. Трявна, като от
няколко години ответницата провокирала влошаване на отношенията им с твърдения
за клевета от страна на ищцата. На 24.12.2015г. по обед ответницата нападнала
ищцата във входа на блока и без да била провокирана й нанесла побой. Блъснала
ищцата в стената, хванала я за гърлото и започнала да я души, като я удряла по
тялото, притиснала я към пода, като продължила да я души и удря в гърдите.
Побоят бил съпроводен със закани, че ще удуши ищцата и ще я убие. При появата
на слизащ по стълбите съсед, ответницата пуснала ищцата, като продължила със
словесните закани. Следствие на случилото се ищцата се почувствала зле, със
силно главоболие, болки в шията, затруднено и болезнено преглъщане, болки в
гърдите, усилващи се при всяко вдишване. Обадила се на сина си и впоследствие
била закарана в Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово. На
26.12.2015г. ищцата била диагностицирана за
получените травми, като било установено, че входът на ларингса
е обхванат от видим силен оток и кръвонасядане,
травматичен, силно нарушение са дихателната и гълтателна
функция. На 28.12.2015г. ищцата била освидетелствана от съдебен лекар, за което
било издадено съдебно медицинско удостоверение. Следствие на причинените от
ответницата увреждания ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, част
от които продължавали и днес.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да
се осъди ответницата да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 2200,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 24.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и да се
присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е представила писмен отговор, в
който оспорва исковата молба, по основание и размер.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника си адв. И. Ж., поддържа подадената
искова молба. Ответницата, чрез адв. М. Р. като
процесуален представител, потвърждава становището си от писмения отговор.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа
страна:
Видно
от представения по делото лист за преглед на пациент в спешно отделение №15064
е, че ищцата И.С.Я. е постъпила в спешното отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
на 24.12.2015г. в 15.45 часа с основна диагноза „повърхностна травма на
главата“. Напуснала е отделението същия ден в 16.06 часа, със заключение за
необходимостта от продължаване диагностиката и
лечението в извън болнична помощ.
Според
издаден медицински документ от консултативен кабинет по УНГ болести
№54/26.12.2015г., на ищцата И.С.Я. е извършен преглед от д-р Д. на посочената
дата, при който е констатиран видим силен оток /най-вероятно травматичен/ със
силно нарушена дихателна и гълтателна функции. Според
посоченото в документа, пациентката е съобщила, че по време на битов инцидент е
била душена с ръце в областта на шията и врата, след което се оплаква от задух,
дрезгав глас, трудно и болезнено преглъщане.
Според
съдебномедицинско удостоверение №230/2015г. на Началник по съдебна медицина при
МБАЛ „Д-р Тота Венкова“АД, на ищцата е извършен преглед на 28.12.2015г., на който
е съобщила, че на 24.12.2015г. около 11.30 часа, във входа на блока, където
живее, е била нападната от своята съседка Р.С., която я е блъскала, удряла,
душала с ръце, натиснала в стената, съборила я на пода и продължила да я души с
ръце и да я удря в гърдите, да я заплашва, при което пострадалата се
предпазвала с ръце, като била спасена от минаващ във
входа човек. След инцидента се оплаква от главоболие, болки в шията, затруднено
и болезнено преглъщане, силен стрес, болки в гръдния кош отпред, усилващи се
при дълбоко вдишване. При прегледа са установени следните увреждания: контузия
на главата с болезнен оток в лявата слепоочна област, кръвонасядане
в основата на шията отпред в дясно, болка в областта на гръкляна отляво и по
шията отпред вляво, ивицовидно охлузване в основата
на шията отпред вляво, болка в предната средна част на гръдния кош – усилваща
се при дълбоко вдишване, кръвонасядания по гърба на
дланите на двете ръце, охлузване на гърба на лявата длан в основата на палеца,
преживян силен стрес. Според удостоверението, получените увреждания отговарят
да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалата. Същите са довели
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Душенето с по-голяма
сила може да доведе и до временна опасност за живота.
От
представената по делото епикриза от кардиологично
отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ се установява, че ищцата И.С.Я. е постъпила
в болничното заведение на 15.02.2015г. и изписана на 25.02.2015г., с диагноза
„Белодробен тромбоемболизъм – масивна форма с фибринолиза. БАХ. Подвижна структура в дясно предсърдие“. По време на престоя, на 17.02.2015г. е
направена „ехокардиограма“, представена като
доказателство по делото.
На
04.01.2016г. е подадена жалба до Районна прокуратура – Трявна от д-р А.Я., син
на ищцата, в който е посочил, че на 24.12.2015г. майка му е била нападната от Р.Х.С.
в жилищния блок, в който живее на ул. ************* в гр. Трявна. С
постановление от 08.02.2016г. Районна прокуратура – Трявна е отказала да
образува наказателно производство и е прекратила образуваната прокурорска
преписка по случая, поради факта че се касае за извършено деяние от частен
характер, което се възбужда по тъжба на пострадалия. Според посоченото в
постановлението, е било установено, че на 24.12.2015г. ищцата и ответницата се
срещнали около 12.00 часа, на площадката на стълбището, при което С. решила да
предупреди И.Я. да не продължава да я клевети в кражбата на пари от 250-300 лв.
преди около 5-8 години и да не говори пред другите хора, че има жълта книжка,
след което двете се скарали. По данни на Я., С. я хванала с лявата ръка за
гърлото, а с дясната ръка я удряла в тялото и притискала към стената, като
крещяла, че ще я удуши и убие, в резултат на което Я. започнала да се задушава,
като благодарение на появата на П.В. действията на С. били преустановени.
От
показанията на разпитания по делото свидетел П.И.В., собственик на апартамент в
жилищната сграда, в която живеят страните, се установява, че на 24.12.2015г. около
обед свидетелят отишъл да нагледа имота си, тъй като не живеел преимуществено в
него. Когато слизал по стълбите на коридора на блока, чул виковете на Р. и И..
Двете жени се намирали на междинна площадка между първи и втори етаж. И.
викала: „Р. иска да ме души. Няма да ме душиш. Махни се!“, а Р. й казвала
„лъжкиня“. Свидетелят веднага се намесил и им казал, че е недопустимо да се
държат така. Според него, Р. се държала агресивно, а И. била изплашена. Ищцата
и ответницата живеели на един етаж, като апартаментите им били един срещу друг.
Свидетелят не могъл да разбере причината за случилото се тогава. Не видял и
физическо съприкосновение помежду им, а само, че Р. се държи агресивно. Малко
след това двете си тръгнали, както и той. По-късно научил от И., че е имало
физическа намеса между двете. Р. я хванала за гърлото и я натиснала в стената.
Опитала и да я души.
Като
свидетели по делото са разпитани също внучката на ищцата – И.А. Я., както и
синът на ищцата – Д.А.Я..
Свидетелката
И. Я. разказва, че на 24.12.2015г. била на работа, когато се обадила баба й и
казала: „Много съм зле! Умирам!“. Свидетелката се уплашила много и веднага
тръгнала към дома й. Когато отишла, баба й била много зле, в безжизнено
състояние, седнала на леглото. Трудно преглъщала, като се опитала да обясни, че
е била нападната от Р. на стълбите, която я удряла и душала. Имала видими следи
от душене по шията, държала се за гърлото. Свидетелката веднага звъннала на
родителите си да им каже. Те пристигнали след около 30-40 минути. След това
събрали багажа й и я откарали в Спешна помощ. След инцидента, свидетелката
ходила да я види. Баба й била в силен стрес, не можела да спи, отслабнала
много, постоянно плачела от спомена за случая. Няколко месеца по-късно, през м.
февруари 2016г. баба й влязла в болница, тъй като изпаднала в безсъзнание, била
известно време в кома, не познавала никой и трудно контактувала. След болницата
баба й живяла в гр. Трявна известно време сама, след което бащата на
свидетелката я взел да живее при него в гр. Габрово.
Свидетелят
А.Я. потвърждава, че на 24.12.2015г. по обед
получил обаждане от дъщеря си, че майка му е била бита от Р.С. и е в
много тежко състояние. Когато пристигнал при нея, заедно със съпругата си,
установил, че ищцата е наистина в много зле – плачела, била насинена и не
можела буквално да диша. Оказал й първа помощ, тъй като по професия е лекар,
както и съпругата му. Откарали я в Спешната помощ в габровската болница. Там й
направили вливания и пр., както и други процедури за облекчаване на дишането,
защото майка му се задушавала. Направена била и консултация със специалист
„Уши, нос, гърло“, и изследване с ларингоскоп. Според
свидетеля, най-тежко след инцидента било психическото състояние на майка му. Тя
изцяло рухнала и започнала да отпада от
ден на ден повече. След около 10-15 дни вече не можела да става от леглото,
престанала да се храни и се наложило по спешност да я закарат в интензивното
отделение на кардиологичното отделение в габровската болница. Когато я
изписали, била все още на легло и дори не можела да се обръща сама в него. В продължение на 6 месеца я обслужвали той и
съпругата му, в дома им в гр. Габрово. След това ищцата се посъвзела, успяла
малко да се възстанови психически и пожелала да се върне в жилището си в гр.
Трявна. Около 6 месеца след инцидента тя се върнала в него, но поради това, че
била подложена на психически тормоз, свидетелят я взел да живее окончателно при
него в гр. Габрово.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р Я.К., при
инцидента на 24.12.2015г. ищцата е получила следните увреждания: контузия на
главата с болезнен оток в лявата слепоочна област, кръвонасядане
в основата на шията отпред в дясно, болка в областта на гръкляна отляво и по
шията отпред вляво, ивицовидно охлузване в основата
на шията отпред вляво, болка в предната средна част на гръдния кош – усилваща
се при дълбоко вдишване, няколко кръвонасядания по
гърба на дланите и на двете ръце, охлузване на гърба на лявата длан в основата
на палеца; при специализиран преглед от специалист по УНГ болести са установени
и посттравматичен оток на епиглотиса и ларингса, с оплаквания от затруднено и болезнено
преглъщане, дрезгав глас; преживян силен стрес. Според вещото лице, получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
По механизъм, болезненият оток в лявата слепоочна област съответства на удар с
или върху твърд тъп предмет /юмрук, стена/, болезнеността по предната
повърхност на шията с леко кръвонасядане в основата
вдясно и повърхностно охлузване вляво, съчетани с оток на ларинкса, отговарят
на стискане на шията с ръка/ръце; кръвонасяданията на
двете длани и охлузването по гърба на лявата длан в основата откъм палеца могат
да се получат при предпазване от удари с ръце. Уврежданията могат да се получат
по начина, описан от пострадалата. Не се намират видими външно следи от
описаните удари в гърдите. Възстановителният период е с продължителност от
около 2 седмици на физическите увреждания. Вещото лице е дало становище, че не
може да посочи какъв период след инцидента пострадалата е изживяла стрес.
Пострадалата е изпитвала умерено силни болки в момента на нанасяне на травмите
и за период от 3-5 дни след нея, след което интензитетът на болките постепенно
е намалял. Освен болките при душене може да има силен стрес, задух, последващо затруднено хранене поради болезнено и затруднено
преглъщане. Не може да се каже с категоричност дали по-късно нарушеното
здравословно състояние и проведено лечение /с основен произход сърдечно-съдово
заболяване/ има пряка връзка с претърпения инцидент, но е възможно изживеният
силен стрес да доведе до влошаване на налично сърдечно заболяване. Според
обясненията на вещото лице от съдебно заседание на 18.12.2018г., дадени след
разпита на свидетелите, има данни, че след инцидента ищцата се е залежала и
престанала да се храни, т.е. че е настъпило усложнение в здравословното й състояние,
поради което настъпилият белодробен тромбоемболизъм и
влизането на ищцата в болница през м. февруари 2016г. за лечението му, е
възможно да има връзка с преживения от инцидента стрес. Според вещото лице,
периодът на възстановяване от белодробен тромбоемболизъм
като цяло е продължителен /месеци/ и индивидуален, като зависи от възрастта и
наличието на други заболявания, включително сърдечни, каквито има ищцата – предсърдно мъждене, кардиомиопатия. Възможно е и да няма пълно възстановяване.
От физическите травми следствие на инцидента вещото лице потвърждава, че
възстановителният период е около две седмици.
При гореустановеното
от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявен по делото е иск с правно основание чл.45 от
Закона за задълженията и договорите. Съгласно посочената разпоредба, всеки е
длъжен да поправя вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се
предполага до доказване на противното. За ангажиране на деликтната
отговорност на ответника е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние на ответника; вреда, причинена от това
деяние; причинна връзка между противоправното деяние
на ответника и причинената вреда; вина на деликвента.
Вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като
тежестта да обори въведената презумпция е на ответника.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че на 24.12.2015г. около обед, ответницата Р.Х.С. е нанесла
физически травми на ищцата И.С.Я., а именно – блъскане, удряне, душене и
притискане в стената, следствие на което пострадалата е получила: контузия на
главата с болезнен оток в лявата слепоочна област, кръвонасядане
в основата на шията отпред в дясно, болка в областта на гръкляна отляво и по
шията отпред вляво, ивицовидно охлузване в основата
на шията отпред вляво, болка в предната средна част на гръдния кош – усилваща
се при дълбоко вдишване, няколко кръвонасядания по
гърба на дланите и на двете ръце, охлузване на гърба на лявата длан в основата
на палеца; оток на епиглотиса и ларингса,
с оплаквания от затруднено и болезнено преглъщане, дрезгав глас; преживян силен
стрес.
Фактът
на осъществяване на виновно и противоправно деяние от
страна на ответницата се установява по безпротиворечив
начин въз основа на показанията на свидетеля П.В. /пряк очевидец на инцидента/,
както и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно медицински
документи, издадени няколко дни след датата на деянието, в които пострадалата е
съобщила за инцидента и състоянието си, а също и приложеното постановление от 08.02.2016г.
на Районна прокуратура – Трявна по преписка вх.№2/2016г., образувано по повод
случая, но прекратено поради наличието на данни за извършено престъпление,
което се възбужда по тъжба на пострадалия. По делото не са ангажирани
доказателства, които да внасят съмнение в установеното въз основа на горните
доказателства, поради което съдът го приема за категорично доказано.
Пряка
причинно – следствена връзка с осъщественото противоправно
деяние на ответницата са установените със заключението на съдебно –
медицинската експертиза увреждания – физически и психически. Физическите
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
а душенето с по-голяма сила и до временна опасност за живота на ищцата.
Следствие на инцидента, ищцата е преживяла и психически стрес. Именно преживеният
силен психически стрес се сочи в показания на разпитаните свидетели И. Я. и А.Я.
като най-сериозно следствие от извършеното противоправно
деяние на ответницата, продължило до около 6 месеца след инцидента, според
показанията им.
Предвид
изложеното по-горе съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната
отговорност на ответницата, за причинените от нея физически и психически травми
на ищцата.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на конкретно дължимото обезщетение съдът
съобрази следните обстоятелства: Ищцата е изпитвала умерено силни болки в
момента на нанасяне на физическите травми, а при въздействието върху шията с причинен
оток на ларинкса е създаден риск за живота й по време на инцидента. След инцидента
не е настанявана в болнично заведение за лечение, а такова е проведено в
домашни условия от роднините й /лекари по професия според данните по делото/; интензитетът
на болките след инцидента постепенно е намалявал, като възстановяването от тях е
настъпило около две седмици след него. Освен физически увреждания ищцата е
преживяла и силен психически стрес, който според вещото лице от съдебно –
медицинската експертиза е вероятната причина за настъпило усложнение в
здравословното състояние на ищцата след инцидента, изразяващо се в „белодробен тромбоемболизъм“, за който е лекувана в болнично заведение
от 15.02.2016г. до 25.02.2016г. Периодът на възстановяване от психическия стрес
е около 6 месеца след инцидента, според гласните доказателства по делото. Съобразявайки
вида на получените от ищцата И.Я. увреждания, претърпените от нея болки и
страдания, както и естеството и продължителността на възстановителния период от
лечението им, а също и възрастта на пострадалата /на 79г. към датата на
деянието/ съдът счита, че претендираният по делото
размер от 2200,00 лв. съответства на справедливия размер на дължимото от ответницата
Р.С. обезщетение за неимуществени вреди. Така определеният размер на
обезщетението е съобразен и със съдебната практика /в т.ч. решение
№271/30.01.2018г. по гр.д. №341/2017г., IV г.о. на ВКС на РБ/. Същият е дължим, считано от
датата на увреждането 24.12.2015г., на основание чл.84 ал.3 ЗЗД.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да
се осъди ответницата Р.Х.С. да заплати на ищцата сумата от 2200,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт
на 24.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 24.12.2015г. до
окончателното погасяване на задължението,
на основание чл.45 от ЗЗД.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото, направеното от ищцовата
страна искане и представения от нея списък по чл.80 ГПК, както и на основание
чл.78 ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да й заплати направени по
делото разноски в размер на сумата от 838,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Х.С., с ЕГН **********,***, да заплати на И.С.Я., с
ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***, чрез адв. И.Ж./,
сумата от 2200,00 лв. /две хиляди и двеста лева и 00 ст./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от деликт на 24.12.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.12.2015г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Х.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на И.С.Я., с ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:***, чрез адв. И.Ж./, сумата от 838,00 лв. /осемстотин тридесет и осем
лева и 00 ст./ - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: