№ 372
гр. Кюстендил, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20231500500333 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба подадена от „ТИ БИ
АЙ Банк “ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 против Решение № 164 от 29.03.2023 г., постановено
от РС – Дупница по гр.д. № 1961/2022 г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове на банката срещу И. Н. П. за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Договор за
потребителски кредит № **********/08.01.2019 г. сума в общ размер на 864,36 лв., от
която: неизплатена главница в размер на 599,96 лв., договорна лихва в размер на 129,23
лв. за периода от 15.09.2021 г. до 15.10.2021 г., обезщетение за забава в размер на
135,17 лв. за периода 15.09.2021 г. до 12.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (27.05.2022 г.) до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът релевира доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен
акт поради противоречие с приложимия материален и процесуален закон. Възразява
срещу изводите на решаващия състав, че облигационното отношение, материализирано
в договорите за застраховка, има характер на приложение – елемент към договора за
потребителски кредит, респ. следва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК
относно шрифт, като твърди, че подобно изискване спрямо застрахователните
договори и свързаните с тях приложения и преддоговорна информация липсва в
закона. Аргументира се, че застрахователните услуги, които потребителят получава
при кандидатстване за кредит, представляват допълнителни услуги, и се предоставят с
отделен договор за услуги и често от лице, което е различно от кредитора, като спрямо
застрахователните договори, приложими са разпоредбите на КЗ, в който няма
изискване застраховки от вида „за обезпечение на заем или банков кредит“ да
1
отговарят на изискванията на ЗПК. Допълва, че съгл. чл. 19 от процесния договор
потребителят не е длъжен да сключи застраховка, а сключването става по негово
желание и не противоречи на добрите нрави, като кредитополучателят дава изрично
нареждане и съгласие те да бъдат финансирани от кредитора и възстановени от
кредитополучателя. Оспорва твърденията на решаващия състав за недължимост на
таксата за оценка на риска, като се навежда съображения, че процесната такса не е
свързана с управлението на кредита, доколкото оценка на риска се извършва преди
сключване на договора. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново
решение, с което се уважат предявените искови претенции, като се ревизира
решението и в частта за разноските.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от насрещната страна И. Н. П. чрез пълномощника му адв. С. С., в който се излага
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват
твърденията, изложени в нея. Въззиваемият застъпва мнение, че щом
застрахователната премия е част от същественото съдържание на договора, като разход
който задължително следва да бъде включен в размера на ГПР, то застрахователният
договор, въз основа на който същата е дължима, и общите условия към него, доколкото
са неразделна част от същия, следва да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Счита, че застрахователният договор противоречи на императивните разпоредби на
закона. Допълва, че с оглед липсата на представени договори за застраховка и ОУ,
подписани от ответника, не може да се направи извод, че същият е бил застрахован от
застрахователя в предвидената в КЗ форма, като подчертава, че липсват всякакви
доказателства за извършено плащане от кредитора към застрахователя по
застраховките. Поддържа, че клаузата, касаеща таксата за оценка на риска е нищожна
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК поради заобикаляне на изискванията на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира разноските за настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от "ТИ БИ АЙ БАНК"
ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.9 и сл. от ЗПК за признаване за установено по отношение на И. Н. П., че дължи на
банката по Договор за потребителски кредит № **********/08.01.2019 г. сума в общ
размер на 864, 36 лв., от която: неизплатена главница в размер на 599, 96 лв., договорна
лихва в размер на 129, 23 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 15.10.2021 г., обезщетение
за забава в размер на 135, 17 лв. за периода 15.09.2021 г. до 12.05.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
(27.05.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението
С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковете, приемайки, че не е спазено
изискването на чл. 10, ал.1 от ЗПК - всички елементи на договора за потребителски
кредит да се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по- малък от 12,
в случая, доколкото с договора в главницата са включени и застрахователни премии по
застраховка „Живот“ и застраховка „Безработица“, то те са са станали елемент от
същия и документите създадени във връзка с тях следва също да са с шрифт не по-
малък от 12, а доклкото са с по- малък шрифт, то съгласно чл. 22 ЗПК водят до
недействителност на потребителския кредит, поради което ответникът дължи чистата
стойност. Първоинстанционният съд е констатирал също така нищожност и на
клаузата, предвиждаща еднократна такса за оценка на риска като противоречаща на
2
разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Вземайки данните от съдебно- счетоводната
експертиза относно изплатената от длъжника сума, съдът е приел, че главницата е
изцяло изплатена.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по
чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното
следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи
и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за
неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на
тях намират приложение указанията в ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и
въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между
страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за
обжалване.
В случая по делото няма спор, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № **********/08.01.2019 г., по силата на който "Ти Би Ай
Банк" АД е предоставило на И. Н. П. сумата от 3 200 лв. В чл. 7. 1. от договора, след
размера на кредита са посочени и "Bank Комбо Живот"-253.44 лв. и "Bank Комбо
Безработица"- 258.51 лв. Посочен е общ размер на кредита 4 157.38 лв., в който е
включена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 445.43 лв., дължима в деня
на подписване на договора за кредит. Според договора тази такса се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план, а в случаите,
когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките, или да се
присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора,
дължимата част от кредита за съответната застраховка се превежда директно на
застрахователя или застрахователния посредник, като съгласието си
кредитополучателят декларира с подписване на договора (чл. 7.2.2) В чл. 9.1 от
договора за кредит е посочено, че годишният лихвен процент е в размер на 24.81 %,
като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита, на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а в чл.
10 е посочен годишният процент на разходите- 43.19 % и обща сума, дължима от
потребителя- 5 315.54 лв. В договора за потребителски кредит е обективиран и
погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейният размер, като
падежът на първата дължима вноска е на 15.02.2019 г., а на последната на 15.01.20213
г. Размерът на погасителните вноски е 221.48 лв.
По делото са приложени два анекса: от 20.05.2020 г. и от 22.01.2021 г., с които
задълженията по договора за кредит са били отсрочвани. Били са изготвени и нови
погасителни планове.
Основният довод във въззивната жалба е, че е неправилен изводът на районния
съд, че отделното облигационно отношение, материализирано в договор за
застраховка, има характер на приложение (елемент) към договора и като такъв следва
също да отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК за размер на шрифта. Според
въззивната банка обстоятелството, че стойността на допълнителната финансова услуга
се инкорпорира в главницата по кредита, не променял самостоятелния характер на
договора за застраховка. В тази връзка следва да се посочи следното:
Договорът за потребителски кредит, сключен между страните се подчинява на
специалната уредба в Закона за потребителския кредит. В чл.10, ал.1 от закона е
посочено, че договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
3
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора. В настоящия случай безспорно се установява, че
банката е предоставила на ответника потребителски кредит за общо ползване в размер
на 3200,00 лева. Безспорно се установява и че последният е поел насрещното
задължение да върне предоставената сума по начин и срокове, определени в договора.
Договорът за кредит е изписан с шрифт с големина 12 пункта и отговаря на
изискванията на закона в този смисъл /чл.10, ал.1 от ЗПК/. В същия, като общ размер
на кредита е посочена сумата 4 157.38 лв. В нея са включени и застрахователните
премии по сключените застраховки "Bank Комбо Живот" и "Bank Комбо Безработица"-
общо в размер на 511.95 лв. За изплащането им банката е отпуснала кредит на
ответника, но по силата на т.7.2.2. от договора сумата не е реално предоставена, а е
преведена директно по банковата сметка на застрахователя. По този начин, доколкото
застрахователните премии са част от главницата, то и върху тях е начислявана
възнаградителна лихва. Следователно след като са сумите са включени в главницата и
по този начин в договора за кредит, то те са станали един от неговите елементи, поради
което и всички уговорки на страните по отношение на застраховките следва да са в
писмен вид и размер шрифт – не по-малък от 12 по силата на чл. 10, ал.1 от ЗПК. В
случая от обикновен поглед на текста на приложените по делото договорна
информация за програма „Защита живот/ безработица/хоспитализация“ и
Застрахователна програма „Защита живот/ безработица/хоспитализация“ е видно, че
шрифтът е с големина доста по- малък от 12. С оглед на горното, съдът стига до
извода, че процесният договор за кредит е недействителен. Според разпоредбата на чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. В този смисъл са и мотивите на районен съд.
Доколкото от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява,
че главницата е погасена, то исковите претенции са неоснователни.
Неоснователно е и възражението на банката, че еднократната такса за оценка на
риска е дължима. В настоящия случай в чл.7.1 от договора се съдържа клауза за
заплащане на такса за оценка на риска в размер от 445.43 лв., която подлежи на
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план
и предвид заявеното му желание в искането – декларация. Съдът намира, че тя е
уговорена в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за оценка на риска,
представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя
е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в
противоречие със закона е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на
платежоспособността му. Осъществяването й е в полза на кредитодателя, който въз
основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на
основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие между
страните.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението на
районен съд е правилно, поради което и ще го потвърди.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат сторените пред
въззивния съд разноски. Видно от представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,
4
представен от процесуалния представител на въззиваемия И. П., разноските са в
размер на 800 лв. и представляват адвокатско възнаграждение. С молбата от 01.01.2023
г. процесуалният представител на въззивната банка е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението. Съдът счита, че то е основателно. Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства, а делото е приключило в едно съдебно
заседание. Предвид на посоченото счита, че следва да бъде намален размерът на
адвокатското възнаграждение на 500 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 164 от 29.03.2023 г., постановено по гр. д. №
19612022 г. по описа на Дупнишкия районен съд
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на И. Н. П.,
ЕГН ********** сумата от 500 лв., представляващи деловодни разноски пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5