Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в
публично заседание на петнадесети
ноември, през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №19139 по описа
на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
кумулативно съединени искове от С.С.Д., ЕГН ********** *** срещу ******* – Варна, с адрес в град Варна, п.к.
9003, като част
от структурата на ******** за
осъждане на ответника да заплати сумата
от 1360 лева съставляващи обща
стойност на незаплатено възнаграждение за положени 72 броя 24-часови дежурства за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., от които 48 бр. – 24 - часови
дежурства положени през делнични и 24 бр. 24-ви часови дежурства положени през
празнични дни, на осн. чл. 196, ал.
1 във вр.
чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ във вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г., сумата от 506,07 лева съставляваща стойност на безплатна храна за
положените 72 броя
24-часови дежурства за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., на осн. чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, като и сумата от
19193 лева съставляваща стойност на дължимо възнаграждение за
положен извънреден труд през некомпенсирани с почивка след положени 72 броя 24-часови дежурства за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., от които 48 бр. –
24 - часови дежурства положени през делнични и 24 бр. 24-ви часови дежурства
положени през празнични дни, на осн. чл. 194, ал. 3 във
вр. чл.
214, ал. 1,
т. 3 ЗОВСРБ, ведно със законната
лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда –
21.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението, след допуснато изменение на
предявените искове в о.с.з. проведено на 05.07.2019г.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът за периода 14.09.1998г. до 18.06.2018г. се е намирал в
служебно правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „Заместник –
началник на щаб по тактическа подготовка“. По време на действие на служебното
правоотношение по утвърден от МО график е полагал ежемесечно 24-часови
дежурства по ВМС на вертолет, в качеството му на втори пилот от състава на
екипаж или като осигуряващ, които дежурства обхващали две последователни
денонощия. Твърди, че за процесния период
е положил общо 72 броя
24-часови дежурства, от които 48 бр. – 24 - часови дежурства положени
през делнични и 24 бр. 24-ви часови дежурства положени през празнични дни.
По
отношение на първата претенция посочва, че е получи заплащане на сумата от 8 лева за положено дежурство
през процесния период, като остатъка, който е останал незаплатен възлиза на 16
лева, като твърди, че за положените дежурства през почивни и празнични дени не
е получавал никакво възнаграждение. При така изложеното за всеки месец в
рамките на заявения период претендира заплащане от по 112 лева или общо 1344
лева.
По отношение на втората претенция
излага, че му се дължат 10 лева за един храноден,
като за положени 4 дежурства през делнични дни са изплатени 4 лева, при което
остават 6 лева незаплатени, а за положени дежурства през време на празнични дни
не му е заплащано възнаграждение. За всеки месец в рамките на процесния период
претендира сумата от по 44 лева, или общо 528 лева.
Твърди, че за процесния период за
положени 4 делнични дежурства за месец се дължи компенсация от 2 работни дни,
съответно 3 дни компенсация след положено дежурство в празничен или почивен
ден. Така за всеки месец му се дължат общо 14 дни компенсация, от които 8 дни за
делнични и 6 дни за положени дежурства през празнични и почивни дни. Твърди, че
пред исковия период не е бил компенсиран с почивка, поради което за общо
положените 72 бр. дежурства претендира заплащане на възнаграждение в размер на
19152 лева или от по 1596 лева на месец.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът -
В. Ф.
36940 - Варна,
е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище
за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е изпълнявал
военна служба във военното формирование,
както и че е носил дежурства по реда на чл.
195 ЗОВСРБ. Поддържа, че искът за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълняваните дежурства е неоснователен, тъй като дължимите
суми са изплатени
на военнослужещия в пълен размер. В тази
връзка излага също, че не
са издавани заповеди за увеличена
продължителност на служебното
време по функционалните задължения на ищеца (съгласно длъжностната характеристика на заеманата от него
длъжност), поради което същият не
е полагал извънреден труд и възнаграждение за такъв също
не му се
дължи.
Твърди, че ищецът
е ползвал полагащите му се почивки
след носените от него дежурства,
съобразно предварително изготвения, утвърден и подписан от него
график, и обезщетение за тях не
му се следва. Освен това счита, че не е налице
законово основание за подобно компенсиране
на неползвани почивки с техния паричен еквивалент.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Представен по делото е
договор за военна служба №54/20.05.2010г., по силата на който ищецът е назначен
на длъжност – Заместник командир на авиационно звено – командир на екипаж в
поделение №36940-Варна.
Представена по делото
е длъжностна характеристика №1388/28.09.2016г. за длъжността „заместник-началник на щаба по
тактическа подготовка“.
Със заповед № 223/29.05.2018г. на
Министъра на отбраната е прекратен договор за военна служба с ищеца, който към
момента на прекратяване на служебното правоотношение заема длъжността „заместник-началник
на щаба по тактическа подготовка“.
По делото е представена служебна
бележка № 405/11.02.2019г. за получени през 2016г. допълнителни възнаграждения
на ищеца - за дежурство по В. Ф., дежурство по ВМДС и левова равностойност за
полагаща се безплатна храна.
Със заповед № РД-01-100 на
Командира на Военноморските сили е утвърден ред за изплащане на допълнителни
възнаграждения, компенсиране превишаване на служебното време и хранене на
военнослужещите при носене на дежурства – „дежурен кораб“ и „дежурен вертолет“.
По делото е
депозирано и прието заключение на вещото лице Д.А.Д., в което се посочва, че за
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., ищецът е положил
24-часови дежурства като втори пилот от състава на вертолет по ВМС, общо 73
броя, от които 49 броя в работни дни и 24 броя в почивни дни. Дежурствата за
работните дни са разпределяни 8 часа на територията на поделението, съответно
16 часа по адрес по местоживеене. Посочва се, че за 8 – часовите дежурства,които са общо 48 на
брой е изплатено допълнително възнаграждение в размер на 392 лева. Не се
установява заплащане на часовете служебно време извън територията на
поделението в размер на 1360 часа, което възлиза на стойност от 1360 лева. За
периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., ищецът е положил
1360 часа над нормативно определената месечна продължителност, чийто стойностен
размер възлиза на 10931,68 часа, изчислен по Наредба №Н18/2012г.
Броят на дежурствата
на ищеца по база за периода 01.01.2016г. –
31.12.2016г. възлиза на 9, за които са осигурени 19 бр. почивки (компенсации).
Посочва, че броя на компенсациите е определен, като за всяко дежурство в
работен ден се компенсира с два дни почивка, а дежурство в почивен ден се
компенсира с три дни почивка. Посочва, че този вид дежурства са компенсирани с
почивки, съответно са изплатени допълнителни възнаграждения за храна в пълен
размер.
Експерта посочва, че
броя на 24-часовите дежурства по ВМС възлиза на 170 дни. Размерът на
неизплатеното обезщетение за посочените 170 дни възлиза на 19193 лева.
Размерът на
неизплатената храна за дежурства извън служебното време е 506,07 лева.
Депозирано е
заключение на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице, в
което отново се посочва, че за периода
01.01.2016г.-31.12.2016г., ищецът е положил общо 73
броя дежурства, от които 49 в работни дни и 24 броя положени в почивни, при
което общия размер на незаплатените 1360 часа възлизат на 1360 лева. За същия
период броят дежурства по база – 9 броя, които са компенсирани с 19 почивки, съответно
е изплатено допълнително възнаграждение.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно между
страните, че между тях е възникнало на 12.05.2010г. служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжността „заместник-началник на щаба по тактическа подготовка“,
което правоотношение е прекратено със заповед № 223/29.05.2018г. на Министъра
на отбраната.
По отношение на предявения иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1360 лева съставляващо
допълнително възнаграждение за носене на дежурства, осн. чл.
196, ал. 1 във вр. чл.
214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 196, ал.1
ЗОБСРБ предвижда, че когато военнослужещият изпълнява
дежурство, но е назначен на длъжност, за която носенето
на дежурство не се включва в основните
му функционални задължения, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал.
1, т. 1. В хипотезата на последната
разпоредба се посочва, че на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба.
За процесния период 01.01.2016г.-31.12.2016г. от заключението на в.л. Д. по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като
обективно и компетентно дадено, съдът приема, че ищецът е положил общо 73 броя
дежурства, от които 49 броя в работни дни и 24 броя в почивни дни. При дежурства в работни дни 8 часа са на
територията на поделението, а останалите 16 часа по адрес на ищеца. За
дежурства в почивни дни всичките 24 часа се отнасят по адрес по местоживеене на
военнослужещия. Категорично се установява, че за дежурствата носени в работни
време и отнесени в продължителност от 8 часа на територията на поделението общо
дължимото допълнително възнаграждение от 392 лева е изплатено на ищеца. Не се
установява заплащане на останалите 16 часа отнесени към тези общо 49 дежурства
в работни дни или общо 784 часа, положени през процесния период. Не се
установява също така и заплащане на 24-те дежурства през почни дни по отношение, на които цялата им
продължителност от 24 часа се отнася по местоживеене на ответника или общо 576
часа.
Носенето на дежурство по ВМС не е
включено в основните функционални задължения на заеманата от ищеца длъжност в
процесния период. Допълнителното възнаграждение за всяко 24-часово дежурство
следва да бъде определено по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-15/27.04.2010 г.
за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за
специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за
специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
Българската армия, в размер на 24 лв.
Предмет на спора по този иск е
дали на ищеца се дължи заплащане на допълнително възнаграждение за носене на
дежурства извън територията на поделението, съответно в продължение на 16 часа
в работни дни и 24 часа в почивни дни.
Настоящия състав на
първоинстанционния съд намира, че отговора на този въпрос е положителен.
В цитираната Наредба Н-15/27.04.2010 г. не се
съдържа разграничение на начина на заплащане на носените дежурства, тогава
когато те се полагат на територията на поделението и извън него. Следователно
фактическото пребиваване на военнослужещия, който дава дежурство е без правно
значение с оглед дължимото му допълнително възнаграждение за носене на
дежурство, като заплащането не следва да бъде ограничено единствено за период,
през който носещия дежурство фактически се намира на територията на поделението
си. За периода в работни дни в продължителност на 16 часа, съответно за периода
от 24 часа за дежурства носени в неработни дни военнослужещият е на
разположение на работодателя си, като същия следва да бъде в готовност да
изпълни преките си служебни задължения. При така изложеното и предвид
разпоредбата на чл. 195, ал.3 ЗОВСРБ, която предвижда, че времето за дежурство
е служебно време, следва да бъде прието, че и за времето, през което военнослужещия
не се намира в поделението си, но носи дежурство по график, то на същия се
дължи допълнително възнаграждение.
При изложените съображения и с
оглед заключението на в.л. съдът намира, че предявения иск е доказан по
основание и размер и като такъв следва да бъде уважен, като ответникът следва
да бъде осъден да заплати сумата от 1360 лева съставляващо допълнително възнаграждение
за носене на дежурства, за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 21.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението,
осн. чл.
196, ал. 1 във вр. чл.
214, ал. 1,
т. 1 ЗОВСРБ.
По отношение на предявения иск за
заплащане на сумата от 506,07 лева съставляваща
стойност на безплатна храна за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., на осн. чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 224, ал.1, т.3 ЗОВСРБ в редакцията й изменена с ДВ бр. 98/2016г. от 09.12.2016г., на военнослужещите се осигуряват безплатна храна и ободряващи напитки при занятия, учения, тренировки и лагери, а при носене на дежурства и при извършване на други дейности със специфичен характер – безплатна храна и ободряващи напитки или левовата им равностойност. Преди изменение на разпоредбата приложение за процесния период намира същата съобразно редакцията й в ДВ бр.16/2010г., съобразно която на военнослужещите се осигуряват безплатна храна и ободряващи напитки при носене на дежурства, при занятия, учения, тренировки и лагери и при извършване на дейности със специфичен характер. От изложеното следва извода, че възможността безплатната храна да бъде замествана с левовата й равностойност, законодателят предвижда едва с измененията на разпоредбата с ДВ бр.98/2016г. от 09.12.2016г., поради което и доколкото в акта на е предвидено друго то изменения текст влиза в сила 3 дни от датата му на обнародване в ДВ, а именно от 13.12.2016г. Съобразно таблица №4 от заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, за целия процесен период от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. общия размер на дължимата левова равностойност на безплатна храна възлиза на 506,07 лева. За последния месец декември на 2016г. се установява, че ищецът е положил 13 бр. дежурства, чиято стойност по Наредба Н-5/02.04.2015г. възлиза на 137,67 лева, от които са изплатени 38,16 лева, а остатъкът за заплащане възлиза на 99,51 лева. Положените дежурства за м.12/2016г. за периода от 15.12.2016г. до 30.12.2016г. са осъществени след изменение на разпоредбата на чл.224, ал.1, т.3 ЗОВСРБ с ДВ бр.98/2016г., поради което единствено за същите в рамките на целия заявен от ищеца период е допустима алтернативна възможност за изплащане на дължимата безплатна храна в парични средства. При тези съображения предявеният иск се явява частично основателен за сумата от 99,51 лева и за периода 13.12.2016г. – 31.12.2016г., като за разликата над уважения размер от 99,51 лева до пълно предявения размер от 506,07 лева, както и за периода от 01.01.2016г. до 12.12.2016г. предявения иск следва да бъде отхвърлен. Върху уважения размер на главницата се дължи и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й заплащане.
По отношение на предявения иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 19193
лева съставляваща стойност на
извънреден труд за положен труд некомпенсирани с почивка за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г., на осн.
чл. 194, ал.
3 във вр.
чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 194, ал.1 ЗОВСРБ нормалната продължителност на служебното време на
военнослужещите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗОВСРБ, военнослужещите могат да бъдат
назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени с уставите
на въоръжените сили и с други нормативни и административни актове, издадени от
министъра на отбраната, като максималната продължителност на дежурството не
може да превишава 24 часа, а общо за един месец - 168 часа. Според чл. 214, ал.
1, т. 3 ЗОВСРБ на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение за
изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време.
Според
чл. 22 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012 г., при дежурства, обхващащи част
от междуседмичната почивка, на военнослужещите се
осигурява през работната седмица, следваща дежурството, ползването на междуседмична почивка за почивния ден, в който са носили
дежурството. Чл. 28 от Наредбата предвижда, че компенсирането на часовете
служебно време, положени над нормалната дневна продължителност на служебното
време за определен период, в рамките на общата продължителност на служебното
време се извършва в рамките на месеца, през който се изпълнява службата. В
случаите, когато е работено в режим на удължено служебно време през последните
дни на календарния месец, компенсирането се извършва в рамките на следващия
календарен месец. Изплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на
възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за
изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници е
уредено в Раздел IX от Наребата, където са предвидени
специални правила за изчисление на възнаграждението през работни дни (чл. 43) и
през почивни дни и официални празници (чл. 44).
Съдебната практика от една страна приема, че началният момент
на възникване на вземането
на военнослужещ за възнаграждение за извънреден труд за отработено над
нормата и некомпенсирано с почивки служебно време, е моментът на прекратяване на служебното правоотношение между страните, от който момент
започнва да тече погасителна давност за това вземане
(Определение № 36 от
06.01.2016 г. по
гр.д.5452/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.). Съдебната практика (Решение № 197 от
24.11.2015 г. на ВКС по гр.д.7210/2014 г., III г.о., ГК) застъпва и друго
разбиране по въпроса, прилагайки хипотезата на чл.136а КТ, съобразно която
работодателя има задължение да осигури компенсация
на
удълженото работно време, като в случай, че работодателят
не компенсира положения труд с увеличена продължителност в четиримесечен срок, съгласно нормата на чл.136а КТ,
която поради непълнота в закона според тази съделна практика намира приложение
и за служебни правоотношения, за военнослужащия възниква правото сам да определи времето на компенсацията. Задължението на работодателя да осигури
компенсация следователно е изискуемо от месеца
следващ месеца, през който е следвало
тя да бъде извършена.
Настоящия
първоинстанционен съд приема съдебната практика в първата хипотеза, съобразно
която началния момент за възникването на вземането на военнослужещ се свързва с
момента на прекратяване на служебното му правоотношение. Съдът счита, че
нормата на чл. 136а КТ не намира приложение с оглед ясно изразената йерархична
организация на дейността в българската армия, която организация обхваща и
трудовия процес на военнослужещите. Със заповед на командира на поделението се
назначава дежурство, с тази заповед се определят и дните за компенсация
(чл.19,т.2 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012), т.е. трудовия процес вкл. и в
частта определяне на носените дежурства от военнослужещите в поделението се
установява с изричен едностранен акт на командира на това поделение, който акт
е задължителен за служещите в него. Неприемливо с оглед спецификата на
упражняваната от страна на ищец длъжност като военнослужещ във въоръжените сили
на Република България, е да бъде допуснато, че същия би могъл да използва
предвиденото в Кодекса на труда преобразуващо право, като сам с едностранно
волеизявление се обърне към своя вишестоящ и свободно определи дните през които
ще работи при намалено работно време, т.е. да осъществи компенсация за положените
от него дежурства
Разпоредбата на чл.
178, ал.1 ЗОВСРБ задължава военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство
на отбраната, на длъжностните
лица за управление
на отбраната и на въоръжените
сили, както и заповедите на командирите или началниците. При тези съображения
съдебния състав на Варненския районен съд приема, че компенсация за дадени
дежурства от военнослужещ може да бъде допусната в българската армия само със
заповед на командира на съответното поделение, но не и едностранно от
военнослужещия.В случай, че работодателя не изпълни това си задължение, то едва
с прекратяване на служебното правоотношение, за военнослужещия се поражда
вземане за положения извънреден труд над нормативно определеното служебно
работно време, за който по време на действие на служебното правоотношение не е
осъществена компенсация с почивка.
Ищецът като
военнослужещ е полагал дежурства по ВМС с вертолет, като втори пилот от екипажа
на летателния състав на аварийно –спасително осигуряване във военното
формирование. За процесния период ищецът е полагал и втори вид дежурства - по В.
Ф.. От допълнителното заключение на в.л. Д. по съдебно – счетоводната
експертиза съдът приема, че за процесния период са положени общо 9 двадесет и
четири часови дежурства по В. Ф., които са компенсирани с 19 дни почивка. По
отношение на тези дежурства е осъществена компенсация с почивни дни и е заплатено
допълнително възнаграждение в пълен размер.
От основното заключение по назначената
от съда съдебно – счетоводна експертиза и по конкретно таблица №6 (дежурства по
ВМС) се установява, че за процесния период през 2016г., нормативно определената
продължителност на служебното време в часове възлиза на 1360 часа. Фактически
отработените часове вещото лице посочва, че възлизат на 2720 часа, като
разликата между фактически отработените и нормативно определените часове
възлиза на 1360 часа, от които 784 часа в работни дни, 432 часа в почивни дни и
144 часа в официални празници. На база посочените часове и съобразно Наредба
№Н-18/19.12.2012г., възнаграждението за един час е получено от основното
възнаграждение на ищеца в съответствие с присвоеното му военно звание,
разделено на месечната продължителност, съответно завишено с 25%, 50% или
100% в
зависимост от това дали е положено в работни, почивни или празнични дни,
вещото лице изчислява, че за положените 1360 часа труд над нормативно
определените месечни часове се дължи обезщетение в размер на 10931,68 лева.
Няма данни по делото за
компенсация на дежурствата по ВМС давани от ищеца за процесния период,
съответно установява се, че на същия не е заплатено и допълнително възнаграждение
в посочения по-горе размер, като същевременно служебното правоотношение с него
е прекратено. При тези мотиви, съдът стигайки до извода, че е установена
разлика в размер от 1360 часа над нормативно определената за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. продължителност на служебното
време и фактическата продължителност на служебното време за същия период,
намира че в полза на ищеца Д. следва да бъде присъдено обезщетение
за извънреден труд – некомпенсиран с почивка за прослужено удължено
служебно време по носените 24-часови дежурства на екипажите от летателния
състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното В. Ф. за периода от 01.01.2016г.-31.12.2016г., в
размер на 10931,68 лева, като за
разликата над уважения размер от 10931,68 лева до пълно предявения размер от
19193 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Върху присъдената главница
се дължи и законна лихва за забава считано от депозиране на исковата молба в
съда.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно уважената част на предявените искове или сумата
от 755,25 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следа да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
съразмерно отхвърлените части на предявените искове, като за основа на
възнаграждението за процесуално представителство съдът определя сумата от 100 лева, на осн. чл.25,
ал.1 НЗПП. При така изложеното в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски под формата на дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 37,06 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
В полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от
841,66 лева, от която 541,66 лева дължима държавна такса и 300 лева заплатено
възнаграждение от бюджета на съда по допусната съдебно – счетоводна експертиза,
на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда ************* 36940 – Варна, с адрес в град Варна, п.к.
9003, като част от
структурата на М О Р Бград ************** да заплати на С.С.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1360
(хиляда и триста) лева съставляващо допълнително трудово възнаграждение за
носене на дежурства, за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата
молба в съда-21.12.2018г. до окончателно изплащане на
задължението, осн. чл.
196, ал. 1 във вр. чл.
214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ
Осъжда *************, с адрес в град Варна,
п.к. 9003, като част от
структурата на М О Р ************ да заплати на С.С.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 99,51 (деветдесет
и девет лева и 51 ст.) лева представляваща стойност на дължима безплатна
храна за периода 13.12.2016г. – 31.12.2016г. ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда-21.12.2018г. до окончателно изплащане на задължението, като Отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 99,51 лева до пълно преявения
размер от 506,07 лева, както и за периода от 01.01.2016г. до 12.12.2016г., на осн. чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
Осъжда *************************** да заплати на С.С.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 10931,68
(десет хиляди деветстотин тридесет и един лева и 68 ст.) лева обезщетение за извънреден труд – некомпенсиран
с почивка за прослужено удължено служебно време по носените 24-часови дежурства
на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в
ответното военно формирование в периода от 01.01.2016г.-31.12.2016г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда-21.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, като
отхвърля предявеният иск за
разликата над уважения размер от 10931,68 лева до пълно предявения размер от
19193 лева, на осн. чл. 194, ал.
3 във вр.
чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
Осъжда *
***********, с адрес в град Варна, п.к.
9003, като част
от структурата на М О Р ********** да заплати на С.С.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 755,25 (седемстотин петдесет и пет лева и 25 ст.) лева,
заплатено от ищеца възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда С.С.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на **********, с адрес в град Варна,
п.к. 9003, като част от
структурата на М О Р ***************** сумата от 37,06 (тридесет и седем лева и 6 ст.) лева, дължимо в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
отхвърлената част на предявения иск, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда ***********, с адрес в град Варна,
п.к. 9003, като част от
структурата на М О Р Б ************ да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 841,66
(осемстотин четиридесет и един лева и 66 ст.) лева, от която 541,66 лева дължима
държавна такса и 300 лева заплатено възнаграждение от бюджета на съда по
допусната съдебно – счетоводна експертиза, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК
решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на
присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: