Определение по дело №1865/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 241
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300501865
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 241
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501865 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248,ал.3 от ГПК.
Образувано по подадена молба от адвокат М.Г., с искане за допълване
на постановеното по делото решение в частта за разноските, с присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т.2 от
ЗАдв. за процесуално представителство на ИВ. С. Н., ЕГН **********, в
заповедното производство по ч. гр. дело №21277/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав. Твърди се в молбата, че с
постановеното по делото решение, съдът не е присъдил своевременно
поискананото адвокатско възнаграждените на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.
1, т.2 от ЗАдв. за процесуалното проедставителство на длъжника в
заповедното производство.
В срока по чл.248,ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по молбата „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
********* .
Съдът намира постъпилата молба с искане за допълване на решението в
частта за разноските за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока
по чл. 248,ал.1 от ГПК,а разгледана по същество за основателна , по следните
съображения.
С постановеното по делото от Пловдивския окръжен съд на
24.11.2021г. Решение №597 , съдът е пропуснал да присъди своевременно
1
поисканото от адвокат М.Г. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал.2, вр. с ал. 1, т.2 от ЗАдв. за процесуално представителство на ИВ. С. Н.,
ЕГН **********, в заповедното производство по ч. гр. дело №21277/2019 год.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав.
Следователно пропускът на съда да се произнесе по това своевременно
заявено искане следва да бъде отстранен по реда на чл. 248 ГПК чрез
допълване на решението, като в полза на процесуалния представител на
ответника следва да бъде определено и присъдено възнаграждение за
заповедното производство по правилата на чл. 38 ал. 2 изр. 2 от ЗА, според
които съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е
изрично предвидена разпоредба, която да обхваща процесуално
представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което и
на основание § 1 от ДР възнаграждението следва да се определи по аналогия,
като се изходи от вида на самото процесуално действие.Определянето на
възнаграждението по аналогия в конкретния случай, а именно за извършване
на процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК,
следва да бъде извършено по правилата на чл. 6, т. 5, предл. последно от
Наредбата, а именно -подаването на "други молби", като по тази норма
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 50 лева. В
заповедното производство упълномощеният представител на длъжника ИВ.
С. Н., ЕГН **********, е извършил едно единствено процесуално действие-
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК . Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от
ГПК изисква единствено подаване на възражение, като не се изисква каквото
и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК/
частично или пълно изпълнение на задължението си по заповедта/, какъвто не
е настоящия случай. Дори да е налице мотивиране на възражението по чл. 414
от ГПК, последното е без правно значение и правна стойност и не променя
формалното изискване на закона да не се обосновава. Касае се за типично
бланкова форма на възражението по чл. 414 от ГПК, която не само се връчва
лично на длъжника като приложение към издадената заповед за изпълнение, а
самото й съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност
длъжникът лично и без особени затруднения да се ориентира и да го попълни
без всякаква помощ като в същност се попълват личните му данни, номера на
2
делото и се полага подпис. При тези данни се налага извод, че за
процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на
пълномощника на длъжника се дължи единствено възнаграждение в
минимален размер от 50 лв./петдесет лева/ на основание чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Обратната теза би дала възможност за присъждане на небосновани и в пъти
по-високи адвокатски възнаграждения без реално извършена насрещна
престация от пълномощника на длъжника.
При така изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че дължимото в полза на адвокат М.Г. адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство изразяващо се в подаване на възражение по чл.414 от ГПК, е в
размер на сумата от 50 лева,
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №597 , постановено на 24.11.2021г. по гр. д. №
1865/ 2021г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като:
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК
*********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да заплати на адвокат М.Г. , личен
номер на адвокат ********** , адрес на дейност Пловдив , ул „Георги
Бенковски“ № 19 ет. 2 офис 4 , сумата в размер на 50 лева-адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ИВ. С. Н., ЕГН
**********, в производството по ч. гр. дело №21277/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХV гр.състав.
Определението е окончателно е не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4