Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 13.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесет и
първи март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9580 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от
07.09.2017г. поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение от 29.05.2018г. по гр.д. № 7595 по описа за
2013г. на Софийски районен съд, 62-ри състав е обявен за нищожен
на основание на чл. 26, ал.2 , пр. 2 от ЗЗД сключения на 26.07.2011г. договор за предоставяне на удостоверителни
услуги между „И.“ЕАД, ЕИК *******
и „К.“АД, ЕИК ******* поради липса
на съгласие , като неоснователен е
отхвърлен иска на „К.“АД срещу „И.“ЕАД за прогласяване
на нищожност на основание на чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 25, ал.2,
т.2 от ЗЕДЕП договора от 26.07.2011г. за предоставяне на удостоверителни услуги
- поради противоречие със закона, като И.“ЕАД,
ЕИК ******* е осъдено да заплати на „К.“АД, ЕИК ******* на основание на
чл.78 от ГПК съдебни разноски от 618лв.
Срещу така постановеното Решение от 07.09.2017г.
е депозирана въззивна жалба вх. №
5155756/23.10.2017г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - И.“ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която
иск е уважен. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила, необосновано и в
нарушение на материалния закон. Посочило
е, че решението било недопустимо поради
липса на правен И.рес за ищеца да води иск за недействителност на договора.
Ненадлежното упълномощаване на страните
не било липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр.1 от ЗЗД и допустимият иск бил
този по чл. 42, ал.2 от ЗЗД. Грешната
правна квалификация на исковете, дадена
от СРС в случая не била преодолима, защото при установителния иск по чл. 42,
ал.2 от ЗЗД следвало ищецът изрично да докаже правен И.рес от иска, тоест извода на
районния съд, че при иск по чл. 26 от ЗЗД той се презумира не бил приложим. По
делото не било установено ищецът да има правен И.рес от иска по чл. 42, ал.2 от ЗЗД поради което и решението било недопустимо. Доказване на правен И.рес било
нужно и при иска по чл. 26 от ЗЗД, неправилно СРС бил приел обратното.
Отричането на договорната връзка между страните нямало значение за признаване
или упражняване на самостоятелни права на ищеца срещу ответника, поради което и
правен И.рес от иска не съществувал. Единствено право да иска връщане на даденото по договора би могло да е полезна последица от иска за ищеца. По
този договор ищецът получил „сертификат за електронен подпис“ и съответно ще
следвало да го върне, ако договора бъде прогласен за нищожен, но срока на този
сертификат вече бил изтекъл. Ответникът бил получил цената за издаване на
електронния подпис и съответно ще следвало да я върне, но неизвестно на кого,
защото ищецът твъдял, че не бил искал тази услуга и не бил я плащал. Това
водело до извод, че правен И.рес от иска независимо дали е по чл. 42, ал.2 от ЗЗД и или по чл. 26, ал.2 от ЗЗД не
съществувал. В мотивите СРС се бил произнесъл по правен спор, предмет на
дело № 1650/2012г. на СГС, VІ-20 състав
и така излязъл от рамките на търсената защита. С решението на СГС било прието,
че издаването на електронния подпис по процесния договор не е в
причинно-следствена връзка с
осъществения от „ПИБ“АД противоправен резултат и СРС не можел да приеме друго.
Извън предела на търсената защита било
произнасянето на районния съд и в частта в която се произнесъл по
възражението за недопустимост на иска, защото действието на договора било
прекратено. Не било установено процесния договор за застрашава права на ищеца и
правен И.рес от иска не съществувал. Съдебно-почерковата експертиза, приета по
делото не била работила по оригинали на пълномощните от 20.07.2011г. поради
което изводите й не следвало да се
кредитират. Двете пълномощни били заверени от общински служител като
„Председател на Кметство Х.С.“, това бил официален удостоверителен документ
поради което и материалната им доказателствена сила обвързвала съда.
Свидетелските показания били недопустими съобразно чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК и
неправилно СРС ги събрал и ценил. Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-
ищец „К.Е.Ц.“АД (с предишно
наименование „К.“), ЕИК ******* е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че
решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че грешната правна
квалификация не обосновава извод за недопустимост на решението, районният съд
се бил произнесъл по иска така, както е предявен. По делото било установено, че
ищецът имал правен И.рес от предявения иск.. Мнимо представляваната страна
винаги имала И.рес да установи
порочността на договора. Съществуването на спор между страните за фактите или
за правото обосновава извод , че правен И.рес съществува. Без значение било
дали договора е изпълнен и какво е
дадено по него. СРС се бил произнесъл в
рамките на търсената защита и твърденията на възизвника за обратното били
неоснователни. Правилно районният съд
кредитирал заключението по съдебно-почерковата експертиза, изводите на които
били категорични. При извод , че подпис не е положен от посочен автор поради
достатъчно признаци за същото не било нужно да се изследват оригиналите на
пълномощните, за да е категоричен този извод. По делото било установено, че
апостилите върху пълномощните не отговарят на апотистилите под същите номера,
вписани в регистъра на апостилите, както и че апостили с тези номера не са били
издадени на 21.07.2011г. и не са били положени върху пълномощни за заверка на
подписа на В.Г.В.. Районният съд не се бил обосновал основно със събраните
свидетелски показания по делото, а и забраната в случая по чл. 164 от ГПК не се
прилагала, защото било открито производство по оспорване на документ по реда на
чл. 193 от ГПК. По делото било установено че
договор е сключен от лице без
представителна власт за ищеца . Претендирал е разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 25.09.2012г. по регистъра на СГС, изпратена
на СРС по подсъдност, депозирана от „К.“АД,
ЕИК ******* срещу „И.“ЕАД, ЕИК *******, с която е прогласи за
недействителен да степен на нищожност договора от 26.07.2011г. за
предоставяне на удостоверителни услуги - поради
сключването му от лице без представителна власт, което било липса на съгласие.
В о.с.з. от 20.06.2013г. ищецът е посочил
че предявява и иск за нищожност на основание на чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД -
поради противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал.2, т.2 от ЗЕДЕП и
районинят съд го е приел за разглеждане. Посочило е че договора бил сключен за
ищеца чрез Б.Б., но ищецът не го бил
упълномощил за същото. Пълномощните с
апостил 24375 и 24376 от 14.07.2011г. не носели подписи на лицата, посочени за
упълномощтели, те не били в Кипър в този момент, тези пълномощни не носели
подпис и на лицата, посочени като заверили пълномощните. Адвокат Б.Е.Б.нямал
пълномощия да регистрира ищеца във виртуалния клон на банката . Оспорил е поиси
на упълномощители, на лицата, които са заверили подписите и поставения апостил.
Тези пълномощни били и неверни. ЕГН не съвпадал с това на Н.Я.Посочило е, че не
бил упълномощавалН.А.Я.да извършва платежни операции, за регистрация на ищеца
във виртуален банков клон на ПИБ“АД, той нямал електронен подпис, а такива
действия били извършени.. Ни бил
сключвал договор за предоставяне на удостоверилетли услуги по издаване на
електронен подпис. Имал правен И.рес от иска, защото с решението по този иск
щял да отстрани привидно правно положение. Отделно въз основа на електронния
подпис, издаден по оспорения договор били направени волеизявления, които ищецът имал И.рес да не го обвързват. Претендирал
е разноски.
Ответникът „И.“ЕАД,
ЕИК ******* в срока за отговор е оспорил
исковете като недопустими поради липса на правен И.рес. Договора между страните
от 26.07.2011г. бил валиден и ответникът бил изпълнил задълженията си по него,
като издал на ищеца сертификат за електронен подпис Отричането на
съществуването на този договор нямало да доведе до полезни правни последици за
ищеца. Правният И.рес не можел да изведе от предявените от ищеца осъдителни
искове срещу банката за връщане на сумите по конкретни банкови операции, защото
тази претенция не била основана на оспорения договор от 26.07.2011г. Б.Е.Б.се
бил легитимирал с надлежно пълномощно пред ответника, с което се сочела
представителната му власт по отношение на ищеца. Пълномощните били с официална
заверка и валидни. Заявил е, че не претендира разноски.
С определение от 13.06.2013г. районният съд е изготвил
проекто-доклад по делото като е посочил, че е сезиран с иск за прогласяване нищожност на сделката поради
сключването й от лице без представителна власт, тоест тя е без съгласие, поради
това че пълномощните били неавтентични и неистински, допуснал е свидетели за
обстоятелството къде са били упълномощителите на 21.07.2011г..
По делото е приет договор за предоставяне на удостоверителни услуги, протокол
от 26.07.2011г., носещ подпис положен за страните по него съгласно който на 26.07. 2011г. И.“ЕААД се е задължил за срок от една година,
но не преди да изтече срок на валидност на последно искано от К.“АД
новоиздадено или подновено/преиздадено удостоверение по този договор да предоставя на „К.“АД срещу възнаграждение
услуги по издаване, поддържане, управление на удостоверение за електронен
подпис и други удостоверителни услуги в съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕП и
действащата нормативна уредба, на 26.07.2011г. К. чрез Н.Я.е получил
удостоверението. В договора и протокола се сочи, че са съставени от „К.“АД чрезН.Я..
В о.с.з. от 20.06.2013г. страните са признали и районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Б.Б. е подписвал искането за издаване на електронен подпис, договора
и протокола за приемането му, а не посочения в тези документиН.Я..
По делото е прието пълномощно на чужд език и в превод
на български език, съгласно което председателят на УС на „К.“ООД - „И.“
ООД чрез К.М.Я.е упълномощилН.А.Я.да представлява К.“ООД пред доставчик на
удостоверителни услуги „И.“ООД за предоставяне на удостоверителни
услуги/регистрация, съгласно разпоредбите на закона относно електронния документ и електронния подпис, като предприеме
необходими действия за издаване и уреждане на удостоверение за признат
електронен подпис с титуляр „К.“АД, да сключил договор за предоставяне на
удостоверителни услуги, получи удостоверение и се подпише на протокол за
получаването му, получи смарт-карта с вписано удостоверение за признат
електронен подпис и двойка картографски ключове. На първа страница на
пълномощното е изписан текст : „ Удостоверение: подписано в мое присъствие от К.М.Я.,
лично познат ми. В удостоверение на горното поставям моя личен подпис и печат
днес 21.07.2011г.“, като е положен подпис над името „В.Г.В., общински управител
на Х.С.и е положен печат с подписан на него текст „Председател на Кметство Х.С.“.
На втора
страница от пълномощното е изписан текст : „Удостоверява се, че гореприложения
подпис е подписът на В.Г. В., председател на Кметството Х.С., Епархия Никозия,
посочена е дата 21.07.2011г. , като е положен подпис за Епархийски управител на
Никозия М. М. и е положен печат : „
Епархийски управител на Никозия“. На втора страница на пълномощно е положен апостил
, посочен като такъв по Хагска конвенция, сочещ че документът е подписан
от М.М., действаща като областен служител
с положен печат на областен служител „заверено“ в Никозия на
21.07.2011г. от А.К., регистрирано под № 24744/2011,
като е положен печат на Министерство на правосъдието и обществения ред и е
положен подпис за постоянен секретар на Министерство на правосъдието и
обществения ред.
По делото е прието пълномощно на чужд език и в превод
на български език, съгласно което К. „АД
чрезН.АА. Я.е упълномощило адвокат Б.Е.Б.да представлява К.“ООД пред доставчик
на удостоверителни услуги „И.“ООД за предоставяне на удостоверителни
услуги/регистрация, съгласно разпоредбите на закона относно електронния документ и електронния подпис, като предприеме
необходими действия за издаване и уреждане на удостоверение за признат
електронен подпис с титуляр „К.“АД, да сключил договор за предоставяне на
удостоверителни услуги, получи удостоверение и се подпише на протокол за
получаването му, получи смарт-карта с вписано удостоверение за признат електронен
подпис и двойка картографски ключове. На първа страница на пълномощното е изписан текст
: „ Удостоверение: подписано в мое присъствие от К.М.Я., лично познат ми. В
удостоверение на горното поставям моя личен подпис и печат днес 21.07.2011г.,
като е положен подпис над името „В.Г.В., общински управител на Х.С.и е положен
печат с подписан на него текст „Председател на Кметство Х.С.“. На втора страница от пълномощното е изписан
текст : „Удостоверява се, че гореприложения подпис е подписът на В.Г. В.,
председател на Кметството Х.С., Епархия Никозия, посочена е дата 21.07.2011г. ,
като е положен подпис за Епархийски управител на Никозия М. М. и е положен печат : „ Епархийски
управител на Никозия“. На втора страница на пълномощно е положен апостил
посочен за такъв по Хагска конвенция, сочещ че документът е подписан от
М.М., действаща като областен служител с
положен печат на областен служител „заверено“ в Никозия на 21.07.2011г. от А.К.,
регистрирано под № 24745/2011, като
е положен печат на Министерство на правосъдието и обществения ред и е положен
подпис за постоянен секретар на Министерство на правосъдието и обществения ред.
По делото е приет документ на чужд език и в превод на
български език , издаден от Министерство
на правосъдието и обществения ред на Република Кипър, съгласно което пир
извършена проверка е установено, че пълномощните , за които се претендира, че
са заверени с печат апостил № 24745 и 24744 на 21.07.2011г. не отговарят на
данните в регистъра, който поддържат за издаване на апостили. Апостили с такива
номера не са издадени от министерството на 21.07.2011г., а това е органът за издаването на тези сертификати в Кипър,
апостилите не са положени за заверка на подпис на В.Г.В.. Апостили с тези
номера били издадени на 28.01.2011г. върху сертификат за облагане с
корпоративен данък и удостоверяване подписа на г-н А.Хаджидеметриу, но копия от
тези документи не съхраняват. Апостилите , издавани на 21.07.2011г. били с
номера от 231322 до 232754. Това означавало че апостилите 24745 и 24744 на
21.07.2011г не са автентични
Разпитан по делото св.
С.С.е заявил, че е колега и
сътрудник на пълномощника на ищеца – адв. К.Я., от 2005г., след справка в
личния си календар установил, че на 21.07.2011г. били заедно сутринта в кантората,
имали среща с клиент Т.Т.след срещата разговора продължил между адвокатите като
обсъждали и друга сделка, която трябвало да изповядат следващия ден пред
нотариус. На следващия ден К.Я. се явил пред нотариуса за изповядване на
сделката.
Разпитан по делото св. И.Д.е заявил от 80-те години е приятел сН.Я., на 21.07.2011г.
сутринта двамата и съпругите им тръгнали с кола за Гърция , Орфино на почивка.
Това било на 40-45км. от гр. Кавала. Пристигнали, настанили се и разгледали
забележителности, имали и снимки от този ден. Двете семейства отседнали в един
апартамент.
При проверка в публичния търговски регистър се
установява, че „К.Е.Ц.“АД е било с наименование „К.“ до 02.06.201г. и с правно-организационна
форма ООД до 02.04.2009г. Установява се, че за периода от 20.06.2011г. до
02.06.2014г. представители на дружеството са били Н.Я.и И.“ЕООД заедно.
С приетото по делото заключение по
съдебно-графическата експертиза вещото лице е посочило, че подписите положени
за упълномощителите по пълномощните от 21.07.2011г. не са положени от
посочените за техен автор лица. Вещото
лице е посочило, че за сравнителен материал са ползвани документи по делото,
носещи подпис за Н.Я.и за К.М.Я.. Вещото лице подробно е изследвало частни и
общи признаци на подписите на двамата, като е установил че при подписа на Н.Я.има
съвпадение само на общия вид на транскрипцията в подписа и в посоката на
движение на елементите, но по останалите признаци има различия – по общите
признаци: степен на обработеност, темп и координация, разтегнатост и свързаност
и по частните признаци: графична форма и начин на свързване на началния елемент
; графична форма на завършваща парафна част; начин на свързване; посока на
щрихови елементи; започване и спиране при завършваща парафна част. Посочило е,
че това били характерни признаци за имитация на подпис и това било достатъчно,
за да се обоснове категоричен извод, че подпис на Н.Я.в оспорено пълномощно не
е положен от него. Вещото лице е посочило, че при подписа на К.Я. има съвпадения само по общия вид на
транскрипцията, но различия по останалите признаци, както следва: общи
признаци- степен на обработеност,
разтегнатост и сложност на изписването на съставни елементи ; частни признаци-
форма и направление пир изписване на началния подредов елемент; съставни
елементи на буква „Я“, форма и размер на надредов примковиден елемент при
изписването на тази буква ; начин на свързване на завършващия елемент на „Я“ с
последващи щрихови елементи; месторазположение на съставните елементи на „Я“ и
графичната им форма. Тези различия били достатъчни за категоричен извод, че
подписа в оспореното пълномощно не са изпълнени от К.Я., а е копие на неговия
подпис.
Прието е решение на СГС по дело 1650/2012г., Решение на САС по
дело № 4894/2016г. , Определение на ВКС
по дело № 1090/2017г., с окето са уважени искове на К. Е.Ц.“АД срещу „ПИБ“АД за плащане на суми от 860 000лв. на основание на чл. 57 от
ЗПУПС, като сотйнсот на неразрешена платежна операция по паричен превод нареден
на 08.08.2011г. с достъп до виртуален банков клон , възнаградителна лихва от 8 645,02лв.и лихва за забава от
40 130,43лв., като неоснователен е отхвърлен иск за лихва за 03.10.2011г.,
както иск за прогласяване н.за нищожни
поради противоречие съ закона на чл. 5.4. от ОУ за откриване и водене на
банкови сметки и предоставяне на платежни услуги, приети от УС на ПИБ“АД на
30.10.2009г., което е постановено при участието на трети лица помагачи на
„ПИБ“АД – И.“ ЕАД, В.М.“ЕООД и Б.Е. Б..
Приет е наръчник
за потребителя на И.“ЕООД който е ирелевантен за предмета на въззивното
производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е
допустимо.
Съдът е бил сезиран с иск за обявяване на
недействителен на договор от
26.07.2011г. поради липса на представителна власт на посочения за негов
представител и по този иск районният съд
се е произнесъл Правната квалификация на исковете, посочена от районния съд в
случая е ирелевантна за допустимостта на решението, защото съдът се е
произнесъл по исковете така, както са предявени. Следва да се посочи, че в периода от
предявяване на иска до приключване на съдебното дирене в производството пред
СРС е имало колебание в съдебната практика за порока на договора, сключен от
мним представител. Това колебание обяснява дадената от ищеца правна
квалификация на иска и възприемането й от районния съд до приключване на
съдебното дирене. Доколкото, обаче, районният съд и с доклада и с решението се
е произнесъл по исковете така, както са предявени, то дадената от СРС правна
квалификация не е от естество да обоснове извод за недопустимост на решението.
Съдът приема,
че правен И.рес от предявения иск съществува. В случая поведението на страните
по делото установява, че между тях съществува правен спор за валидността на
договора от 26.07.2011г. Спорът за
правото обосновава правен И.рес от предявяване на иск за разрешаване на
така възникналия спор. Ищецът твърди, че е посочен като страна по договор,
сключен за него от лице без представителна власт, ответникът е посочен като
страна по този договор и твърди, че същият е валиден. При така установеното съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът има правен И.рес от предявяване на иска. Ирелевантно при така
установения правен спор между страните е дали договора вече е изтекъл., а и
изтичането на срока на договора не лишава иска от правен И.рес. Последиците от
действието на договора може да се проявят по-късно. Евентуалните възможни вреди
от така сключения договор, включително и с оглед на предмета на същия – за
създаване и поддържане на електронен подпис,към момента не могат да се посочат
изчерпателно, поради което и доводите на ответника в обратния смисъл са
неоснователни.
По
правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД – за обявяване за недействителен
на сключения на 26.07.2011г. договор за предоставяне на удостоверителни
услуги , сключен между „И.“ЕАД, ЕИК ******* и „К.“АД, ЕИК ******* поради сключването
му за ищеца от лице без представителна
власт. Правната квалификация се извежда от твърденията на ищеца за фактите, на
които се основава искането му към съда. В случая твърденията на ищеца за
фактите и за порока на договора са били ясни и недвусмислени през цялото
производство – договорът не го обвързва защото е недействителен поради
сключването му от лице, което не е имало представителна власт за ищеца и е
поискал от съда да обяви тази недействителност. Действително, искането му към
съда е било да прогласи нищожност на договора поради липса на съгласие.
Последното, обаче е правна квалификация на иска, дадена от ищеца, която не
обвързва съда. Възприемането на тази правна квалификация от районният съд не е
от естество да промени правната квалификация на предявения иск . Нищожният договор на основание на чл. 26 от ЗЗД не може да бъде заздравен. Договорът, който е сключен от мним представител,
обаче, може да бъде потвърден и така да бъде валидиран. Липсата на съгласие е
непоправим порок, докато липсата на представителна власт може да се отстрани в
последствие и с обратна сила се заличат последиците от недействителността като
договър ще породи действие от сключването му, а е не от потвърждаването му.
Този различен законодателен подход при уреждане на пороците по чл. 42 от ЗЗД и
по чл. 26 от ЗЗД обосновават извод, че договорът, сключен без представителна
власт не е нищожен поради липса на съгласие, а е недействителен поради липса на
представителна власт..
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже,
че лицето, което е сключило договора от негово име и за негова сметка не е
имало представителна власт за същото. С този иск разполага само мнимо представлявания,
защото само той може да потвърди изявленията за сключването на договора. Порок
на такъв договор е отстраним от мнимо представлявания, налице е висяща
недействителност, която може да се трансформира в окончателна или договора да
се стабилизира само по воля на мнимо представлявания. Затова и само тази страна
разполагат с иск за обявяване на недействителност на договора. Договорът, който
е сключен от мним представител не е нищожен поради липса на съгласие , а е
недействителен като сключен без представителна власт. Тази сделка до потвърждаването й от мнимо
представлявания не поражда целените с нея правни последици за мнимо
представлявания и е в състояние на
„висяща“ недействителност. Поради корелативната връзка и взаимена обусловеност
на права и задължения на страните по договора такъв договор до потвърждаването
му не поражда целените правни последици и за насрещната страна. Веднъж потвърдена сделката от мнимо
представлявания в последствие не може да се твърди, че е недействителна. Веднъж
отказано потвърждаване в последствие не може да се замести с потвърждаване. Отказ
да се потвърди сделката е равнозначен на позоваване на недействителност. В тези
случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна. Позоваването на
недействителността на договора може да се направи съдебно или извънсъдебно
–чрез възражение или чрез установетелен
иск по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване на недействителност на договора. (В
този смисъл т. 2 от ТР 5/12.12.2016г. по тълк.д № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС).
По делото не се спори и се установява от приетия по
делото договор, че на 26.07.2011г. е съставен договор, с който Б.Е.Б.като представител на ищеца е
възложил на ответника да предоставя на
„К.“АД срещу възнаграждение услуги по издаване, поддържане, управление на
удостоверение за електронен подпис и други удостоверителни услуги в
съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕП и действащата нормативна уредба, на
26.07.2011г. за срок от една година, но не преди да изтече срок на валидност на
последно искано от К.“АД новоиздадено или подновено/преиздадено удостоверение
по този договор. Действително в договора като представител на ищеца е посоченН.Я.,
но страните са признали факта и районният съд е обявил за безспорно, че договор
е сключен за ищеца от Б.Е. Б., поради което и съдът приема този факт за
установен по делото.
Спорен въпрос по делото е дали Б.Б. е бил валидно
упълномощен от ищеца за сключването на този договор.
По делото е установено от справки в публичния търговски
регистър, че през юли 2011г. ищецът е
бил с наименование и правно-организацонна форма „К.“ООД, че представителите му
по закон към този момент са били Н.Я.и управителя на „И.“ЕООД , действащи
заедно.
По делото са представено пълномощно от управителя на „И.“ЕООД
, с което упълномощаваН.Я., който да представлява И.“ООД като управител на К.“ООД при сключването на договор от К.“ООД с
„И.“ЕАД за издаване, поддържане на електронен подпис с титуляр „К.“ООД,
получаване на удостоверение за същото, смарт-карта и ключове.
По делото е представено и пълномощно от Н.Я.като
представител на „И.“ООД и като член на управителния съвет на „К.“ООД с което
упълномощава Б.Е.Б.да сключи договор от името на К. „ООД с „И.“ЕАД за издаване,
поддържане на електронен подпис с титуляр К.“ООД, получаване на удостоверение
за същото, смарт-карта и ключове.
Съдът приема, че по делото е установено, че така
съставените пълномощни са неавтентични. Ищецът изрично е оспорил автентичноста
на пълномощните в частта за подписите на упълномощител и в частта за подписите
на лицата, заверили подписите и
поставения апостил.
Прието по делото заключение по съдебно-почерковата
експертиза установява по категоричен начин, че подписите положени за
упълномощител в двете представени по делото пълномощни не са положени от
лицата, посочени за техен автор. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице като неоспорено от страните, задълбочено и вярно, резултат от изследвания
по сравнителен материал, който не е оспорен от страните. Установените от вещото
лице съвпадения са само по един общ признак, като същевременно са установени
различия по множество общи и частни признаци на подписите на Н.Я.и на К.Я. и
тези, положени за тях в оспорените пълномощни, поради което и съдът приема, че
по делото е установено, че пълномощните са неавтентични. Действително, вещото
лице не е работило по оригинал на тези пълномощни. Съдът приема, обаче, че доколкото
изводите на вещото лице са били категорични, като съобрази и че изводите
отричат автентичност на подписите, то това обстоятелство не е от естество да
обоснове извод, че заключението не следва да се кредитира. Посочените различия
в частните признаци при полагането на подписите в сравнителния материал и в
оспорените пълномощни са значителни, като степен на обработеност, темп и
координация, разтегнатост и графична форма и начин на свързване на елементи , на
завършваща парафна част; начин на свързване; посока на щрихови елементи;
започване и спиране при движение.
Различията,които са установени при тези признаци са достатъчни за да обосноват
извод, че подписите не са положени от посочените за техен автор лица. Тези
различия са установени при изследване на копие на пълномощни и основание да се
приеме, че те не съществуват при оригинала на пълномщните не може да се
обоснове.
Съдът
приема, че по делото е установено, че представените пълномощни не са заверени
със сертификат апостил по Хагската конвенция от 1961г. Това се установява от
приетото по делото писмо от Министерство на правосъдието и обществения ред
Република Кипър (МПОР), което е органът за издаване на сертификати апостил.
МПОР е посочило, че на 21.07.2011г. апостили с № 24745 и № 24744 не са издавани.
Посочило , че апостили с такива номера са издадени на 28.01.2011г., като са
били положени за удостоверяване на подпис на държавен служител А.Хаджидеметриу
върху сертификат за облагане с корпоративен данък. При
така установеното съдът приема, че по делото е установено, че подписите, положени за В.Г.В. и М. М. като служители на Република
Кипър и
печатите за скрепяване на същите не са истински. Това е така, защото удостоверителната
сила на апостила за истинността истинността на подписа, на качеството в което е действало лицето, подписало
документа, достоверността на печата, поставен върху документа,
че те притежават необходимите по вътрешното законодателство на Република Кипър
реквизити е оборена по делото. Доказателства, освен апостила, за установяване
на тези обстоятелствата не са ангажирани по делото, поради което и съдът
приема, че същите не са установени.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото е установено,
че договора от 26.07.201г. е сключен от лице без представителна власт за ищеца,
поради което и предявеният иск за обявяване на недействителността му е основателен.
При този извод на съда безпредметно е да се обсъждат събраните по делото гласни
доказателства, допуснати за обстоятелството дали на 21.07.2011г. Н.Я.и К.Я. са
били в Кипър. За пълнота на изложението и с оглед на нарочното оплакване на въззивника следва да се посочи, че свидетелски
показания не са допустими за опровергаване на официален и частен документ,
носещ подпис, положен за страната която
го оспорва, освен ако за разпит на свидетели в хипотеза на оспорен частен
документ насрещна страна е дала съгласие – арг. то чл. 164, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
При така възприето
съдът приема, че иск следва да се уважи.
Доколкото районният съд е постановил решение като е
прогласил за нищожен договора поради липса на съгласие по чл. 26, ал.2 от ЗЗД,
то е допуснато нарушение на материално-правна норма и решението е неправилно.
То следва да се отмени като неправилно и на негово място следва да се постанови
друго, с което се обяви недействителността на договора на основание на чл. 42,
ал.2 от ЗЗД.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят
в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за адвокат от 300лв. По делото е установено уговорено и платено
възнаграждение от 1200лв., но направеното възражение от въззивника за
прекомерност на същото е основателно. В случая правната и фактическа сложност
на делото пред СГС не е висока – постановени са тълкувателно решение, проведено
е едно заседание, не са събирани доказателства, различни от влязло в сила
съдебно решение, поради което и като
съобрази материалният И.рес по делото, съдът приема, че на въззиваемия следва да се присъдят разноски
в минималния размер по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 07.09.2017г. по гр.д. № 7595 по описа за 2013г. на Софийски районен съд, 62-ри състав в частта, с която е обявен за нищожен
на основание на чл. 26, ал.2 , пр. 2 от ЗЗД сключения на 26.07.2011г. договор за предоставяне на удостоверителни
услуги между „И.“ЕАД, ЕИК ******* и „К.“АД, ЕИК ******* поради липса на
съгласие и вместо това постановява:
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание на чл. 42, ал.2 от ЗЗД договор от
26.07.2011г. за предоставяне на удостоверителни услуги, сключен между „И.“ЕАД, ЕИК ******* и „К.“АД, ЕИК *******
по предявен установителен иск на „К.Е.Ц.“АД,
ЕИК ******* срещу И.“ЕАД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА И.“ЕАД, ЕИК *******с адрес: *** и съдебен адрес: адв. М.Н.,*** да заплати на „К.Е.Ц.“АД, ЕИК ******* със съдебен адрес: адв. А.Д.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 300лв (триста лева), представляващи
съдебни разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.