Решение по дело №84/2021 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 2
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20215410200084
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Девин, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20215410200084 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 576269-F584777/10.05.2021г., издадено от Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като
незаконосъобразно, предвид допуснатите съществени процесуални
нарушения. Твърди, че оспорва така издаденото наказателно постановление
като счита, че не отговаря на изискванията на ЗАНН, допуснати са
процесуални нарушения и при съставянето на АУАН. Процесуалните
правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване
се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Изискванията към реквизитите на АУАН и
наказателното постановление имат за цел да осигурят на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице възможността да организира
ефективно защитата си. Счита, че при съставяне на АУАН са допуснати
процесуални нарушения, довели до нарушаването на императивни норми на
ЗАНН, които опорочават процеса на установяване и съответното
санкциониране на административното нарушение. В АУАН №
F584777/06.01.2021 г., както и в НП № 576269-F584777/10.05.2021г. са
1
допуснати съществени нарушения от рода на съществените, които не
подлежат на саниране. Именно такова, е нарушението изразяващо се в
неправилното посочване на мястото на извършване на предполагаемото
нарушение, каквото е императивното изискване на нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Твърди, че в съставеният му АУАН и НП е записано, че е
извършил нарушението в търговски обект в с.Б., на улица Б., като не е
посочен административния адрес, на който е извършено нарушението, което
от своя страна опорочава цялата процедура по съставяне на АУАН и HП.
Търговският обект има административен номер на улицата, на който се
намира, но този номер не е вписан нито в АУАН, нито в НП. Ето защо счита,
че е грубо нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е
посочено точното място на извършване на нарушението. Гореописаното
нарушение е от рода на съществените и представлява самостоятелно
основание за отмяната на акта. Счита, че друго съществено нарушение,
обуславящо незаконосъобразността на издаденото НП, е факта, че в НП като
нарушител е посочен К. Хр. С., на който е заплатена сумата от 0.20 лева, като
същият не е издал касов бон. Счита, че констатациите са неверни, тъй като в
случая сумата е заплатена на служител на ЕТ „К. С.-Ф.”, а именно Н. В. Г., а
не както е записано на К. Хр. С.. Това се потвърждава и от констатациите в
АУАН. На следващо място счита, че нарушението е от рода на маловажните,
съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за покупка на
стойност 20 стотинки. Твърди, че за твърдяното нарушение е наложена
имуществена санкция, а Едноличните Търговци са физически лица с
разширена дееспособност, на които не може да се налага имуществена
санкция, а могат да се налагат глоби. В случая е следвало да му бъде
наложена глоба, а не имуществена санкция, тъй като нарушителя е физическо
лице с разширена дееспособност, а на физическите лица се налагат глоби и е
невъзможно да бъде наложена имуществена санкция. Имуществена санкция
се налага единствено и само на юридически лица, но в случая нарушителя, е
физическо лице. Ето защо счита, че наказателното постановление, е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Ако съда счете, че НП е
законосъобразно, то счита, че незаконосъобразно му е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лева, като му е наложен размер над предвидения
минимум от 500 лева, без да са изложени никакви мотиви защо се налага
имуществена санкция от 600 лева. Не на последно място в НП е посочено, че
2
същото може да бъде обжалвано пред PC - Смолян, а компетентния съд в
случая е PC - Девин. С оглед на което счита, че се нарушава правото му на
защита, което е самостоятелно основание за отмяната на НП.
В о.с.з. жалбоподателят не изпраща представител.
В о.с.з. за въззиваемият - Началник на отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП - Ж. Н. М. се явява главен юрисконсулт
З.Х., който оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата като неоснователна, тъй като от събраните в
производството доказателства безспорно се установява нарушение на
разпоредбата на чл. 3 ал.1 от Наредба Н-18 и чл. 118 ал.1 от ЗДДС. От
органите по приходите са установили нарушението чрез извършване на
контролна покупка, както е изискването на същата според т. 6 от
допълнителните разпоредби на Наредба Н-18, а именно чрез участие на
орган по приходите покупка, извършена и под контрола на органа по
приходите. Счита, че нарушението е безспорно, установява се със
събраните доказателства, аргумент за което е и съставения от
представляващия дружеството опис на паричните средства, в който
изрично е посочил, че разликата установена между фактическата наличност и
тази отразена в касовия апарат е от неиздаване на касови бележки, т.е. това
не е единствено нарушение за деня, което потвърждава констатацията на
органите по приходите. Имайки предвид възраженията, изложени в жалбата
срещу НП, счита същите за неоснователни, относно възражението за адреса
на търговския обект, както се установява в производството адреса е този,
който самото лице е посочил по време на проверката, така и в
информационната система на НАП. Видно от приложения Х отчет по време
на проверката там е записано, че обекта се намира в с. Б., ул. Б., т.е. без
номер. Същият при индивидуализация на търговския обект в описа на
паричните средства е посочил, че се намира също на ул. Б., без посочен
номер, т.е. обекта е ясно индивидуализиран, затова счита това възражение за
неоснователно, а и свидетеля потвърждава, че по време на проверката той е
присъствал в този търговски обект и не е посочил конкретен номер на
търговския обект, който е стопанисвал и там е установено нарушението.
Видно от протокола за проверка единствения, който е присъствал при
проверката е К. С.. В тази връзка неоснователни му са възраженията, че е
3
присъствало лицето Н. В. Г.- – търговски работник, защото такъв не се
установява. Имайки предвид, че лицето стопанисва два търговски обекта е
възможно това лице да е било в другия търговски обект, но от събраните в
това производство доказателства, включително и от протокола се установява
присъствието само на представляващия търговеца, а именно К. С., който е
подписал протокола и не е изложил възражения в тази насока, напротив
записал е, че няма възражение. Твърди, че в протокола изрично е посочено,
че заетото лице е К. С. – собственик на фирмата, стопанисваща обекта.
Счита за неоснователни и възраженията на дружеството относно вида на
наложената санкция, тъй като ЗАНН с разпоредбата на чл. 83 изрично
регламентира, че при нарушения, установени от еднолични търговци и
юридически лица се налага имуществена санкция, а не както твърди лицето,
че трябва да бъде наложена глоба. Счита, че не са налице и предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, като излага съображения за това, а от гледна точка на
мотивиране на санкцията, моли съда да има предвид, че такива мотиви са
изложени видно от НП, наказващия орган при определяне на санкцията, която
е към минималната предвидена с разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС, която е от
500 до 2000 лева за това нарушение е изложил, че това нарушение е довело
до неотразяване на приходи. Отделно е изложил, че нарушението е за първи
път, т.е. при индивидуализация на санкцията той е взел предвид всички
фактори, които указват влияние върху нейния размер, както че това
нарушение води до неотразяване на приходи, а така също и че нарушението е
за първи път. С оглед изложеното счита възражението за неоснователно, а
НП издадено в съотвествие с материалния и процесуалния закон, поради
което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Моли в полза на
НАП да присъди разноски по представения списък.
РП-Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 24.06.2021 г., а
жалбата е депозирана на 01.07.2021г./, за това е процесуално допустима,
4
разгледана по същество е частично основателна, а атакуваното наказателно
постановление следва на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН да бъде изменено,
по следните съображения:
От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Д. -инспектор
по приходите в Териториална дирекция „Фискален контрол“, отдел
„Оперативни дейности“ гр. Пловдив, сектор „Мобилни групи 2“ и Ю.Д.-
инспектор по приходите в отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, към ЦУ
на НАП- Главна дирекция „Фискален контрол“, които показания, съдът
приема изцяло за обективни, тъй като са еднопосочни и непротиворечиви, се
установява, че на 19.12.2020г. извършили проверка в обект, представляващ
магазин за промишлени стоки, находящ се в с. Б., стопанисван от
жалбоподателя ЕТ „К. С.- Ф.“. Свид. Б.Д. влезнал в този обект и купил една
скоба на стойност 0.20 лева, която заплатил на магазинерка, която не му
издала касова бележка, там бил и собственика на обекта- К. С.. В този момент
свид. Ю.Д. бил на проверка в другия обект – за хранителни стоки, който е бил
в непосредствена близост до проверявания обект. След покупката, свидетеля
Б.Д. изчакал, видял, че магазинерката не извършила действия за издаване на
касова бележка - не посегнала към касовия апарат, след което свид. Д. се
легитимирал и извършил проверка, установил, че контролната покупка не е
отразена в касовия апарат. На място е съставен Протокол за извършена
проверка в обект сер. АА № 0075483, който е подписан от жалбоподателя и
е записал, че няма възражение, като екземпляр от протокола е връчен на К.
С., който записал, че няма възражение.
Свидетелят Б.Д., в присъствието на свидетеля ЮЛ. З. ДЖ., в офиса
на НАП- Смолян съставил Акт за установяване на административно
нарушение № F584777/06.01.2021г. за констатираното нарушение по чл. 3
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. - за неиздаване на фискален касов бон,
при съставяне на акта присъствал упълномощено лице - Юл. С., последния
подписал акта без възражение.
От ЕТ „К. Хр. С.-Ф.“ е подадено възражение срещу АУАН №
F584777/06.01.2021г. по съображения, че случая е маловажен, тъй като касае
покупка на стойност от 20 стотинки.
Въз основа на издадения Акт за установяване на административно
нарушение № F584777/06.01.2021г., Началник на отдел „Оперативни
5
дейности“- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите- Ж. Н. М.- упълномощена със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. е
издал Наказателно постановление № 576269-F584777/10.05.2021г., с което е
наложил на жалбоподателят за това, че при извършена проверка на
19.12.2020 г. в 11.45 ч. на търговски обект, представляващ магазин за
промишлени стоки, находящ се на ул. Б., с. Б., общ. Д., обл. См. стопанисван
от ЕТ „К. С. - Ф." с ЕИК: ********* е констатирано, че ЕТ „К. С. - Ф." с ЕИК:
********* в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г./ на МФ не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба. За извършената контролна покупка на 1 бр. метална скоба на
стойност 0.20 лв., заплатени в брой на лицето К. Хр. С. - представляващ, от
Б.Д. - орган по приходите, преди легитимацията не е издаден фискален бон,
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство
DATEC5 DP 150 с ИН на ФУ DT739940 и ИН на ФП 02739940 или от кочан с
ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. За извършената покупка е
следвало да бъде издаден фискален бон с № 0003608/19.12.2020г. с този
номер е изведен дневен отчет от проверяващите. Извършеното нарушение е
довело до неотразяване на приходи. Нарушението е констатирано при
извършена проверка, документирана с ПИП cep. АА № 0075483 от
19.12.2020г. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.З, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Нарушението е за
първи път. Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх. № 315-
Д/11.01.2021г., което е разгледано по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН и е
преценено за неоснователно. За да се определи административното наказание
са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното и на основание чл.53, ал.1
във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.З, ал.2 от Закона за административните
6
нарушения и наказания на ЕТ „К. С. - Ф." с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: с. Б., обл.См., представлявано от К. Хр. С., с ЕГН
********** му е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.
По делото са представени Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката от 19.12.2020г., дневен отчет, фискални
бонове.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона.
АУАН и НП съответстват на императивните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, в този смисъл са неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения.
В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя от
обективна и субективна страна е извършил вмененото в наказателното
постановление нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, във връзка с чл. 118 ал.1 от ЗДДС, за това, че на 19.12.2020 г. в
11.45 ч. на търговски обект, представляващ магазин за промишлени стоки,
находящ се на ул. Б., с. Б., общ. Д., обл. См., стопанисван от ЕТ „К. С. - Ф.",
последният в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80 от 2018 г./ на МФ не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на цитираната наредба.
Разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 год.
предвижда,че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стока и услуги във или от търговски обект чрез издаване на
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, с
7
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод. Съгласно предвиденото в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
2006 година, фискалната бележка от ФУ трябва да е четима, да съответства на
образеца съгл. Приложение № 1 и да съдържа задължително подробно
изчерпателно изброените от т.1 до т.17 реквизити, между които съгласно т.7 -
„наименование на стоката /услугата, код на данъчна група, количество и
стойност на закупените стоки или услуги“. Наредбата е издадена на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС, възпроизведена
частично в чл. 3, ал. 1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните
разпоредби следва изводът, че издаването на фискална касова бележка от
фискално устройство се свързва с плащането, направено във връзка с
извършена в търговски обект доставка/продажба, както и че издаваните
касови бележки трябва да съответстват на изискванията на Наредба № Н-
18/13.12.2006год.
В случая няма спор, че служител на ТД на НАП – ТД „Фискален
контрол“, отдел „ОД“ гр. Пловдив - Б.Д. е закупил от обекта, стопанисван от
жалбоподателя 1 бр. метална скоба на стойност 0.20 лв., за което не е издаден
фискален бон, от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство DATEC5 DP 150 с ИН на ФУ DT739940 и ИН на ФП 02739940 или
от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006 г.
В хода на проведеното административно наказателно производство
се установи, че деянието е довело до неотразяване на приходи.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна, че ЕТ „К. С. - Ф." е извършило нарушение на чл.З, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Правилно е приложена действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно – нормата на чл.185 ал.1 от ЗДДС, според която на лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага имуществена санкция за
8
юридическите лица и едноличните търговци /какъвто е жалбоподателят/ в
размер от 500 до 2000 лв.
Наказващият орган обаче не е съобразил разпоредбата на чл.27 ал.2
от ЗАНН и не е отчел тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение
и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, доколкото не
са представени доказателства в тази насока до момента не е наказван за
допуснати нарушения на данъчното законодателство, както и сам е посочил в
НП, че нарушението е за първи път, поради което неправилно и необосновано
е индивидуализирал наказанието налагайки имуществена санкция в размер на
600 лв. В НП наказващият орган не е изложил конкретни мотиви за
определянето на размера на наказанието, не са посочени никакви отегчаващи
отговорността обстоятелства, такива не са ангажирани и по преписката и в
съдебното заседание, поради което не е ясно защо е следвало да се наложи
наказание в размер над минималния размер от 500 лева, а именно 600 лева.
Съдът приема, че наложеното наказание е несправедливо по размер, тъй като
не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Целта на наказанието
е да въздейства поправително, възпитателно и възпиращо и поради липсата на
каквито и да било доказателства за допускани други нарушения на данъчното
законодателство, за които дружеството да е било санкционирано по
административен ред и минимално предвидената имуществена санкция от
500 лева, която не е незначителна, би постигнала целите на чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното и предвид факта, че липсват данни за извършени от
жалбоподателя други нарушения на данъчното законодателство, за това съдът
счита, че обжалваното НП следва да бъде изменено, като наложената
имуществена санкция в размер на 600 лв. се намали до минималния
предвиден в закона размер, а именно 500 лв.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито
случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК. Случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също така
някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до
процесното неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с
наличието или липсата на щета за бюджета, поради което доводите в тази
насока следва да бъдат счетени за неоснователни. Действително, направената
9
контролна поръчка е на минимална стойност. Задължението за издаване на
фискална касова бележка обаче е установено за всяка отделна продажба,
независимо от стойността на закупените стоки, поради което съдът намира, че
конкретната стойност на поръчката е без правно значение. При това
положение липсват основания да се счете, че процесното неизпълнение се
отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, като не са налице
някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е
маловажно.
По гореизложените съображения, съдът намира, че следва на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН издаденото наказателно постановление да се
измени като се намали наложената имуществена санкция на 500 лева, като
жалбата се явява частично основателна.
С оглед изхода на делото, разноските по делото остават така, както
са направени.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
576269-F584777/10.05.2021г., издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за
приходите- Ж. Н. М., упълномощена със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., с
коeто на ЕТ „К. С. - Ф." с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Б., обл.См., представлявано от К. Хр. С., с ЕГН **********, за
нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.27 /чл.83/ и
чл.З, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания му е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наказанието "имуществена
санкция" в размер на 500 /петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
10
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11