Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 170
гр.Свищов, 12.07.2019г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 04.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№189 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. 79 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „К.с.п.“ЕООД *** твърди, че с
разпореждане по ч.г.д. № 1130/2018 г. по описа на РС-Свищов е уважено искането
му и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника –
ответник М.Н. за незаплатени парични суми за доставка на водоснабдителни услуги
за питейно-битови нужди, който в предвидения от закона срок е депозирал възражение
по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответника като
ползвател на имот- в с.М, общ.Свищов е абонат № 61532 на "ВИК- Свищов"
ЕАД (преобразувано в „К.с.и п.“ ЕООД и е негов правоприемник), въз основа на
договор от 21.11.2011г. Твърди, че като абонат ответникът е подчинен и на
Общите условия на "К.с.и п." ЕООД, одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, публикувани във вестник “Новинар” на 30.06.2006г. и вестник “Дунавско
дело” бр. 25/23.06.2006г. („ОУ“), както и на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи („Наредбата“). Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането
на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато
такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата.
Заявява, че сроковете на плащане са уредени в чл. 40 от Наредбата, вр. с чл.
33, ал. 2 от ОУ - потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и
законоустановената лихва, съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл.
86 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че е предвидена възможност
потребителят да възрази срещу начислените суми, с писмено възражение пред В и К
оператора в срока за плащане. В настоящия случай в определените срокове
ответникът не е подал възражение. Заявява, че тези правила са залегнали и в
индивидуалния договор на ответника. Видно било от справка-извлечение за
неплатени фактури за абонат № 61532 от 09.11.2018г., за периода от 22.12.2014
г. до 20.05.2017 г. неизплатеното задължение на ответника е в размер на: 490,22
лева - главница и 123,05 лева - натрупана лихва натрупана лихва за периода от
31-я ден след съответното фактуриране до 09.11.2018г. включително или общо
613,27 лева. От тази справка ставало
ясно, че главницата е сумирана, а лихвите са изчислени поотделно, спрямо падежа
на всяка дължима сума. Цените, по които ищецът извършвал В и К услуги били
утвърдени от Комисията за енергийно и водно регулиране и оповестени на интернет
страницата й.
Твърди, че М.Н. е абонат на
оператора "К.с.и п." ЕООД, предоставящо услуга - В и К на крайни
потребители, в съответствие със Закона за водите. Той е потребител по смисъла
на този закон, като ползвател на водоснабдения имот и като такъв, дължи
заплащането на сумите за консумираната вода по силата на Закона за водите,
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредбата. Процесната сума представлявала неизпълнено парично задължение по
договора между ищеца и ответника за потребени В и К услуги в ползвания от
последния имот, за периода от м. декември 2014 г. до м. май 2017г. В тази
връзка е издадена и заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1130/2018г. на PC -
Свищов. Поради изложеното моли съда да признае за установено по отношение на М.Х.Н.,
че дължи на "К.с.и п." ЕООД сумата от 490,22 лева - главница и 123,05
лева - натрупана лихва за периода от 31-я ден след съответното фактуриране до 09.11.2018г.
включително, или общо 613,27 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответницата М.Н. е подала отговор на исковата молба, в който заявява, че е
допуснала грешка за неплатено задължение към „ВиК - Свищов” за неплатени
фактури за вода. Заявява, че е заплатила една част от задължението, като е
направила споразумение с ВиК, за което представя на съда фактурите, с които е
заплатила. Задължава се до края на делото да плати цялата сума на части.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се явява, и не се
представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да
постанови решение в полза на дружеството ищец.
В проведеното съдебно заседание,
ответницата се явява лично и заема становище, че не оспорва, че дължи
претендирата сума. Заявява, че представените от нея доказателства са заплатени
суми към друго дружество – „ВиК Йовковци“ООД гр.Велико Търново, поради което
признава, че не е заплатила претендираната от ищеца сума.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, прие за
установено следното от фактическа и от правна страна:
На 09.11.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответника М Н., във връзка с което е образувано ч.гр.д. №
1130/2018г. по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 679/12.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – М.Х.Н. с ЕГН ********** ***, да заплати на кредитора – ищец в настоящото
производство, сумата от 490,22 лв.
(четиристотин и деветдесет лева и 22ст.) - главница, 123,05 лв. (сто двадесет и
три лева и 05ст.) - лихва от 22.12.2014 г. до 09.11.2018 г., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 25 лв. (двадесет и пет лева и 00ст.) за държавна
такса. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответницата лично и същата в предвидения от закона срок
е депозирала възражение, че е заплатила претендираните от заявителя суми. Като
доказателство е представила 7 бр. фискални бонове за заплатени ВиК услуги към
„ВиК Йовковци“ ООД гр.Велико Търново.
Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно поделото, че
ответницата е собственик на недвижим имот с административен адрес в гр.Свищов,
ул. „* на основание представения по делото НА №132, том VIІ, рег.№8424, дело № 739
от 2006г. Не се спори от страните, че същите между същите е сключен договор за
предоставяне на ВиК услуги от 21.11.2011г. за посочения имот, както и
ответницата е абонат на дружеството ищец с абонатен №61532. Не е спорно и че за
периода от м. декември 2014 г. до м. май 2017 г. посочения абонат е потребил
предоставените от дружеството ищец ВиК услуги на стойност 490,22 лв. главница.
Не е спорно, че длъжникът не е заплатил тези услуги.
По делото като писмени доказателства са приобщени
справка-извлечение № 1873/09.11.2018 г. за дължими суми към „К.с.и п.“ ЕООД,
справка за консумация на абонат от 14.02.2019 г. на „К.с.и п.“ ЕООД, копие на карнетен
лист за абонат М.Н., видно от които е, че ответницата е консумирала вода за
процесния период в претендирания размер.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
който иск е допустим доколкото е подаден в срок от лице - заявител, имащо
правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същия иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
По делото е безспорно и страните
не спорят за това, че ответницата е абонат с № 61532 на ищеца и потребител на
вода, следователно между страните не е спорно, че е налице облигационно
правоотношение по повод доставка на вода до имот в с.М, собственост на
ответницата. С оглед на така действащата нормативна уредба се налага извода, че
за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи
условия да заплаща на ищцовото дружество количеството потребена вода. Съгласно
разпоредбата на чл. 32 от Наредбата (съответстващ на чл. 32 от ОУ), заплащането
на изразходената и отведена вода се извършва въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато
такива липсват - по начините, подробно описани в чл. 39, ал. 5 от Наредбата. Съгласно
чл. 40 от Наредбата, вр. с чл. 33, ал. 2 от ОУ - потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. При забавено плащане, абонатът заплаща и законоустановената лихва,
съгласно чл. 44 от ОУ, вр. с чл. 40, ал. 1, вр. с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.Предвид липсата на доказателства за направени
възражения от ответницата по отношение на начислените й от ищеца суми за
плащане и същевременно наличието на такива доказателства, които установяват по
категоричен начин, че за имота на ответника са отчетени и таксувани потребена
вода, налага се извода, че за процесния период ответницата дължи на ищеца
претендираната сума за потребена вода в размер на общо 490,22 лева. Ответницата
не оспорва иска и признава, че държи сумата.
С оглед на установените срокове
за заплащане на главницата, следва да се приеме, че ответницата е изпаднал в
забава с изтичането им и дължи обезщетение за забавено плащане от падежа на
всяко едно периодично задължение до датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК, в размер на общо на 123,05 лева.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното проиводство, като ги присъди с оглед
уважаване на иска. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер 25,00
лева за държавна такса.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство, в размер на 25,00 лева, представляващи заплатена от
ищеца държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.Н. с ЕГН ********** ***, че дължи на "К.с.и п." ЕООД с ЕИК **,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Тодор Асенов Тодоров
– Управител, следните суми: 490,22 лв. (четиристотин и деветдесет лева и 22ст.) - главница, 123,05 лв.
(сто двадесет и три лева и 05ст.) - лихва от 22.12.2014 г. до 09.11.2018 г.,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2018
г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение №679 от 12.11.2018г. по ч. гр. дело № 1130/2018г. по описа
на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА на М.Х.Н. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Тодор Асенов Тодоров – Управител, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 лева (двадесет и пет лева и 00ст.)
-направени разходи в заповедното производство за държавна такса.
ОСЪЖДА на М.Х.Н. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.с.и п.“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Тодор Асенов Тодоров – Управител, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 25,00 (двадесет и пет лева и 00ст.)
- направени разноски в исковото
производство за държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: